Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 42

 

гр. Сливен, 04.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                   мл. с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 654  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба срещу решение №780/16.10.2009г. по гр. дело №3963/2008г. на СлРС, с което е допусната съдебна делба на земеделски имоти и са определени квотите от правото на собственост нанаследниците.

        В жалбата и допълнението към нея се твърди, че неправилно и незаконосъобразно съдът е определил квотите от правото на собственост по отношение на наследниците на В. К. С., който пък е наследил ¼ от собствеността на неговите родители. Поддържа се, че преживялата съпруга не следва да участва в делбата, тъй като е прехвърлила своето право на собственост на сина си Г.К., което води до увеличаване на неговата квота. Освен това единият от синовете на В. К. С. е починал преди него, поради което при смъртта си последният е оставил като наследници преживяла съпруга и двама синове, което води до определяне на други квоти от наследствената маса. Поради това се иска отмяна на решението в тези части и постановяване на ново съобразено с посочените в жалбата квоти.

Във въззивната жалба  не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Чрез представител по пълномощие по чл.32 т.3 е депозирана писмена молба, в която се изразява становище, че се поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемите, редовно призовани, се явява И.С.И. и изразява становище, че  предоставя на съда.

Особения представител на въззиваемия Т.К.В. изразява становище, че жалбата е основателна.

След докладване на жалбата  не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е не законосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, които не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Няма спор относно фактическите констатации, че Киро С. Панайотов поч. 1955г. и И.М. С. поч.1953г. са оставили като законни наследници четири деца, които наследяват по ¼ част от наследствената маса. Едно от тези деца е В. К. С., който е починал на 23.05.2002г. Негова съпруга е С.В.С. и от брака си имат три деца – К. В.К. починал през 2000г., Г.В.К. и В. В.К. починал на 14.02.2002г. въпреки, че е бил издаден акт за смърт на 1.08.2002г.. К. В.К. е оставил като законни наследници В.К.В. и Т.К.В.. При тези фактически констатации за това коляно при наследяването районният съд е направил погрешния извод, че В. К. С. е оставил четирима наследници – съпруга и три деца. В случая обаче В. В.К. е починал преди наследодателя и не е оставил свои низходящи, които да го заместят. Такива е оставил К. В.К. и съобразно нормата на чл.10 ал.1 от ЗН той се замества от синовете си - В.К.В. и Т.К.В.. От друга страна преживялата съпруга С.В.С. се е разпоредила със своята идеална част като я е дарила на сина си Г.В.К.. С оглед на това то наследници на починалия В. К. С. са преживялата съпруга, синът му Г.В.К. и неговите внуци В.К.В. и Т.К.В..  Съпругата и синът следва да наследят по 1/12 от общата наследствена маса, а В.К.В. и Т.К.В. по 1/24 част. При определяне на квотите за делбата следва да бъде съобразено обстоятелството, че С.В.С. се е разпоредила със своята идеална част като я е дарила на сина си Г.В.К. и с това е уголемила неговата част до 2/12 ид.ч от наследството, а тя не следва да участва в делбата на земеделските имоти.

При така установеното Г.В.К. следва да получи квота от 80/480 ид. части , а В.К.В. и Т.К.В. – по 20/480 ид. части. Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в тази част и да бъде постановено ново в горния смисъл.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение №780/16.10.2009г. по гр. дело №3963/2008г. на СлРС в частта, с която е допусната до делба С.В.С. с 20/480 ид.ч от правото на собственост, както и в частта с която са определени квотите на В.К.В. и Т.К.В. – съответно по 15/480 за всеки от тях и на Г.В.К. от 70/480 ид.ч. като вместо това постановява:

 

НЕ ДОПУСКА  до делба С.В.С. за процесните имоти.

ОПРЕДЕЛЯ следните части от правото за собственост:

по 20/480 ид.ч. за В.К.В. и Т.К.В.

80/480 ид. ч. за Г.В.К.

 

В останалата част решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: