Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  3

 

Гр. Сливен 28.01.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесети януари, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 658 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

          Изцяло е обжалвано Р. № 623/07.08.2009 г., постановено по гр.д. № 4631/2008г. на районен съд гр.Сливен, с което  ответника “Метастил” ЕООД, гр. Сливен, представлявано от управителя В. Я. е осъден да заплати на ищеца “АСК Ч.”*** по сключен в устна форма договор за изработка сумата 3000 лв., представляваща останала неизплатена част от стойността на извършени от ищеца СМР, за които е издадена фактура № 15/27.02.2007 г. на обща стойност 11250.43 лв. и са присъдени разноски по делото в размер на 111.50 лв.

В жалбата си въззивникът “Метастил” ЕООД, гр. Сливен твърди, че обжалваното решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Съдът необосновано не съобразил установените факти за неточното изпълнение на сключения договор за изработка от ищеца, за заменянето  на елементи от предоставения му за изпълнение проект по свое усмотрение.  Безспорно се установили допълнително извършените СМР и тяхната стойност. Необходимостта от извършването им била вследствие некачествената работа- по водогрейния котел, който не можел да затопля вода до нужната температура от 90 градуса по Целзий, помещението се изпълвало с дим, като следвало да се монтира термостат за топла вода на водонагревателя, да се промени предпазния вентил, след монтиране на водомер. Ищецът бил поканен устно да отстрани неточното изпълнение на СМР, както и тези, които извършил със скрити недостатъци, които не могъл да установи при обикновения им преглед, но получил категоричен отказ. Това станало причина изпълнителя устно да е предупреден, че възложителят ще извърши прихващане на сумата 3000 лв., представляваща нанесените на фирмата имуществени и неимуществени вреди. Моли съдът да отмени решението и отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото.

Във въззивната жалба не е направил доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор и насрещна въззивна жалба.

В с.з. и в писмената си защита пълномощникът на въззивника- адв. Д.П. *** поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като се позовава на събраните по делото доказателства. Настоява, че при изпълнение на договора от страна на въззиваемото дружество е било допуснато неточно изпълнение на СМР, изразяващо се в промяна без съгласуване със съответните оторизирани да приемат работата органи на част от проекта, като определени части са били подменени с други- твърда връзка с разширителен съд била заменена с мека; захранването на БГВ- бойлер 120 л било изпълнено не по предвидения в проекта начин, а други дейности въобще не били изпълнени- монтиране на предпазен клапан 1 ¼ на главния паропровод; 4 бр. шибърни кранове; 2 бр. помпа грундфос ф 32. Поради неточното изпълнение се появили течове. Поради отказа на изпълнителя да отстрани неточното и некачествено изпълнение се наложило сам да ги отстрани. Отново твърди, че въззиваемият му нанесъл имуществени вреди в размер на 5000 лв., изразяващи се в подриване на авторитета на главния изпълнител пред възложителя община Сливен, което довело до отказ да се сключват последващи договори за изпълнение на СМР на обекти финансирани от него. Нито с въззивната жалба, нито в с.з. представя доказателства за установяване на твърдените факти.

В с.з. въззиваемата страна, чрез адв. Е.Х. оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли да бъде отхвърлена и се присъдят разноски по делото. Настоява, че правилно СлРС приел за недоказани възраженията за некачествено изпълнение по проект на СМР, както и да са проявени скрити недостатъци. Възложителят приел всички възложени работи и обектът е приет и въведен в експлоатация. Проявените дефекти открити след една година можело да са в резултат както от неизпълнение, така и от неправилна експлоатация. Нямало доказателства за незабавно уведомяване на изпълнителя за констатирани недостатъци, които да бъдат отстранени или да е направено възражение за намаляване на възнаграждението, заради наличие на некачествени СМР.  

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата и доказателствените искания. Констатира, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят- въззивник е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен предявения против него иск. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Със самата жалба не са направени нови процесуални и доказателствени искания. Такива не са направени от двете страни и след докладване на жалбата.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК кредиторът предявил осъдителен иск за 3000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 18.12.2008 г. до окончателното й изплащане, с претенцията за присъждане на разноски по делото.

Безспорно е установено, че между община Сливен и ответното дружество, сега въззивник на 10.10.2006 г. е сключен договор, по който общината възложила, а дружеството приело да извърши СМР на обект “Нова ВиК” и централно топлозахранване на ЦДГ “Теменуга”- гр. Сливен, съгласно одобрени проект и количествено- стойностна сметка. От своя страна между страните по делото през 2006 г. е сключен устен договор, по силата на който ищецът “АСК Ч.”*** приел като изпълнител да извърши възложените му от ответника СМР на същия обект. Страните сами установили извършената работа с протоколи №№ 1/23.11.2006 г. и 2/27.12.2006 г. и уговорили заплащането към тези дати, с подписите на управителите на изпълнителя и подизпълнителя, като изготвили фактури- № 94/23.11.2006 г. за 7678.44 лв. / л. 41/, с включен ДДС и № 15 от 27.02.2007г. /л.14/ за 11250.43 лв., с включен ДДС. Не се спори, че сумата по първата фактура е изплатена изцяло, а по втората частично, като останали неизплатени само 3000 лв.  

С Разрешение от 07.11.2007 г. /л.65/ се разрешава експлоатацията на Котел водогреен в ЦДГ “Теменуга”, след съответното техническо освидетелстване и представяне на съответната документация, с посочване на указания за ползване на разрешителното, сред които и задължението на собственика на съоръжението с повишена опасност да осигури правилна експлоатация, извършване на текущо поддържане и планови ремонти и т.н.  

В приемателен протокол на комисията на община Сливен за извършени СМР от 17.12.2007 г., в която участвал и управителят на ответника- инж. В.Я. /л.43/ освен изписване стойността на извършените на обекта дейности с ДДС в размер на 113962.86 лв.,  изрично е отразено в т.2, че “Видовете работи са изпълнени съгласно договора.”

Не се спори от страните, че главният изпълнител- ответникът по иска и въззивник в настоящото производство си получил изцяло договорената от възложителя- община Сливен сума за извършените СМР на обекта.

С Ревизионен акт от 10.04.2008 г. Инспекцията за държавен и технически надзор, гр. Сливен /л.28/ е констатирано по техническото състояние на обекта и конкретно водогрейния котел, разширителния съд и водонагревателя, че по време на работа на котела помещението се изпълва с дим, а водонагревателят посочва температура на водата до 90 градуса, а не 50 градуса по “Целзий”. Дадени са предписания за извършване на ремонт и разширяване на димоотвода, да се монтира термостат на топлата вода на водонагревателя и да се промени предпазния вентил след монтиране на водомера в срок до 30.05.2008 г.

Съдебно- техническата експертиза установява, че посочените от ответника СМР, като извършени от него за отстраняване на некачествено извършени от ищеца СМР са на обща стойност 2388 лв. с включен ДДС.

Съдът споделя правните изводи на СлРС за основателност и доказаност на предявения иск с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД- договор за изработка, вр. с чл. 286 и сл. от ТЗ и чл. 415, ал.1 от ГПК и цена 3000 лв. Ищецът- изпълнител по договора се задължил да изработи нещо, съгласно поръчката, а възложителят да заплати възнаграждение. Ищецът изпълнил уговорената поръчка, а ответникът не изплатил остатъка от 3000 лв. от договореното възнаграждение. Този факт не се оспорва от него, но прави възражение, че изпълнителят се отклонил от поръчката и изпълнената работа има недостатъци и сам прави  прихващане за заплатените от него разходи за отстраняване на недостатъците – чл. 265, ал.1 предложение второ. Твърди, че поканил ищеца да отстрани недостатъците, но след като последният отказал, ги поправил сам. Посочва, че поправката му е на стойност 3048 лв., с включен ДДС. Настоява, че претърпял и неимуществени вреди, които оценява на над 5000 лв. Изразявали се в подронване на доверието към него, като изпълнител на обществени поръчки и престижа на дружеството, но не ги приспаднал от дължимата сума, тъй като вече му изплатил по- голямата част от нея. 

Всички твърдения и възражения на ответника: 1. за наличие на неточно изпълнение на проекта и на некачествено изпълнени СМР, довели до течове на няколко места на системата; 2. поканването за отстраняване на некачествени СМР и отказ от ищеца и това; 3. че сам извършил ремонт и отстранил некачествените СМР въпреки дадените от СлРС указания и възможност да установи останаха недоказани. Дори не води исканите свидетели, за които съдът е дал възможност да се водят, а в последното с.з. пълномощникът изрично заявява, че няма доказателствени искания.

Позоваването само на Ревизионния акт от 10.04.2008 г.- л. 28- изготвен след повече от година след извършването на СМР не е достатъчно за установяване кое е наложило извършване на допълнителни СМР- некачествена работа, скрити дефекти или неправилна експлоатация, след като до приемане на обекта от комисията при община Сливен на 17.12.2007 г. /л.43/, в която влиза и управителя на ответника- инж. Я. не е направена рекламация спрямо ищеца, а изрично се посочва в т.2, че “Видовете работи са изпълнени съгласно договора.”

Ответникът- въззивник по никакъв начин не установи възраженията си, което беше в негова тежест, поради което е длъжен да заплати изцяло договореното възнаграждение на ищеца. Поради това искът на ищеца- изпълнител се явява основателен и доказан за сумата 3000 лв. и следва да бъде уважен.

Като уважил иска изцяло СлРС постановил правилно и законосъобразно решение, което   настоящата инстанция ще потвърди.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата, като неоснователна не следва да бъде уважена, а обжалваното решение съдът ще потвърди, като законосъобразно.

Двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК се дължат на въззиваемата страна. Същата направила такива в размер на 100 лв. за адвокатска защита, поради което  съдът ще й ги присъди.

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № Р. № 623/07.08.2009 г., постановено по гр.д. № 4631/2008г. на районен съд гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА “МЕТАСТИЛ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. “С. к.”, бл. *, вх. *, ап.*, представлявано от управителя В.М.Я. да заплати на “АСК Ч.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Б.” № *, представлявано от управителя П.С.Ч.  разноски по делото, направени пред въззивната инстанция в размер на 100 /сто/ лв.   

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: