Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 05.02.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 659 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на младши юрисконсулт Б.в качеството й на процесуален представител на Кмета на Община – Сливен против Решение № 743/07.10.2009 г. по гр. д. №  3531/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е било признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и е била отменена като незаконосъобразна Заповед № 87/03.06.2009 г. на Кмета на Община –Сливен, с която на Г.Л.М. ЕГН ********** *** е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 т. 8 от КТ. С обжалваното решение М. бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Д. на ДВУИ селище „К.”. Въззивната страна била осъдена да заплати на въззиваемия обезщетение за времето, през което е останал без работа от 19.07.2009 г. до 25.09.2009 г. в размер на 1916,20 лв. пълният размер на иска, предявен от М. до 3960 лв. бил отхвърлен като неоснователен. Община - Сливен била осъдена с обжалваното решение да заплати на Г.М. 2388.30 лв. обезщетение за неползван отпуск, както и разноски в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 268.07 лв.

         Във въззивната жалба се твърди, че решението на Сливенския районен съд е незаконосъобразно. Посочва, че неправилно съдът бил приел, че С. Д. не се е явил да заеме длъжността, на която бил възстановен, като е направил това пред Кмета на Община – Сливен, а за да се приеме, че е изпълнил изискването на закона е следвало да се яви на работа в селище К.. Посочено е, че работодателят на С. Д. и на въззиваемия М. е кмет на Общината, поради което правилно С. Д. се е явил в Кметството на Община – Сливен в мястото на работа на работодателя си, за да заяви желанието си да се върне и да изпълнява трудовите си функции.  Във въззивната жалба се твърди, че  към момента когато Д. се явил пред Кмета на Общината и е заявил желанието си за встъпване в длъжност, въззиваемият М. е ползвал отпуск за временна неработоспособност, съгласно разпоредбите на трудовото законодателство, не е можело да бъде прекратено неговото трудово правоотношение през време на ползване на отпуска, поради което била налице уважителна причина по смисъла на чл. 345 ал. 1 от КТ за забавяне на фактическото изпълнение на трудовите функции на Д.. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от пълномощника на Г.М. – адв. М., с който същата оспорва жалбата и моли в обжалваната част решението на Сливенския районен съд да бъде потвърдено. В отговора се твърди, че по никакъв начин по делото не било установено, че Д. се е явил на мястото на работа, което е ДВУИ /дом за възрастни с умствена изостаналост/ – селище „К.”. Посочено е, че подаването на заявление до Кмета не означава лично явяване и заемане на длъжността, на която е възстановено лицето. Претендира деловодни разноски.

По делото е депозирана въззивна жалба от адв. М., в частта на решението на Сливенския районен съд, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за времето, през което М. е останал без работа. Моли се първоначално предявения иск за присъждане на обезщетение за 6 месеца да бъде уважен изцяло.

В съдебно заседание  въззивната страна се представлява от  мл.юриск. К., която поддържа жалбата на Община – Сливен . Моли същата да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноски, съгласно приложен списък.

Въззиваемият М. ***. се явява лично и с адв. М., която поддържа отговора си на въззивната жалба, както и депозираната от страната въззивна жалба. Моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Въззиваемият М. сочи, че Детско селище „К.” е различно социално заведение от ДВУИ „К.”.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Въззиваемият М. работил по трудово правоотношение  като Д. на ДВУИ селище „К.”. На 05.06.2009 г. му било изпратено копие от Заповед № 87/03.06.2009 г. на Кмета на Община – Сливен за прекратяване на  трудовото правоотношение, считано от 04.06.2009 г., тъй като заеманата от него длъжност трябвало да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност. Това било и основанието, посочено в Заповед № 87/03.06.2009 г., като причина за прекратяване на трудовия договор.  В Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, било посочено, че следва да му се изплатят обезщетения за неползван платен отпуск за 2007 г. – 17 дни, за 2008 г . – 30 дни и за 2009 г – 13 дни , както и обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на една брутна месечна заплата. От представеното по делото извлечение е видно, че основната заплата на М. била в размер на 660 лв., като му били заплащани допълнително 34% възнаграждение за стаж.

От представените по делото болнични листове № 1685624 /20.05.2009 г. и № 1685635/09.06.2009 г. е видно, че М. е бил в отпуск, поради временна нетрудоспособност от 20.05.2009 г. до 09.06.2009 г. и от 09.06.2009г. до 29.06.2009 г.

На 15.04.2009 г. С. Генков Д. бил уведомен,че е влязло в сила съдебно решение, с което е възстановен на предишната му работа. Със съобщението С. Д. бил уведомен и за възможността в двуседмичен срок от получаването му да се яви на работа,съгласно разпоредбата на чл. 345 ал. 1 от КТ.

С Решение № 318/29.09.2006 г.Д. бил възстановен на заеманата преди уволнението  длъжност ”Д.” на Детско селище „К.” . Решението на Сливенския районен съд било потвърдено с Решение № 196/21.07.2008 г. на СлОС.

На 28.04.2009 г. в Община – Сливен с Вх. №№ 1100-683 била входирана молбата на С. Д. за възстановяване на предишната му работа. В молбата било посочено, че Д. е възстановен от съда на предишната си работа и е на разпореждане на Кмета за изпълнение решението на съда. Кметът на Община – Сливен поставил резолюция Д. да се възстанови на работа на основание влязло в сила съдебно решение, считано от 04.06.2009 г.

В декларации за доходи от 25.09.2009 г. и 21.10.2009 г. въззиваемият М. е декларирал, че не се е регистрирал  от 03.06.2009 г. до 19.07.2009г. и до 21.10.2009 г. в Бюрото  по труда и няма никакви доходи от трудов или друг договор. Адв. М. в с.з. е посочила, че М. и към датата на провеждане на съдебното заседание не е регистриран в Бюрото по труда, не е работил и не получава трудови доходи.

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 12.10.2009 г., в рамките на законно определения двуседмичен срок - на 20.10.2009 г. е била депозирана въззивната жалба.

         Съдът установи горната фактическа обстановка, като взе предвид всички представени по делото доказателства, които са безпротиворечиви.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява основателна.

Били са  предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 , 2  и 3 във вр. с чл. 224 ал. 1 във вр. с чл.225 от КТ. Налице е твърдение за незаконно прекратяване на трудовото правоотношение . В исковата молба е било посочено , че основанието посочено в Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение , а именно – възстановяване на незаконно уволнен служител не е било налице . В тежест на работодателя е било да докаже , че действително е била налице хипотезата на чл. 328 ал.1 т. 8 от КТ .

В разпоредбата на чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ е посочено , че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя , когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Необходимост от възстановяване на незаконно уволнен служител на това основание ще е налице , когато е налице възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда и ако той я заеме в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване на работа, като се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съобразно утвърдената теория ( Коментар на Кодекса на труда от Мръчков , Средкова и Василев) „ явяване „ означава работникът или служителят да се яви при работодателя си , в неговото предприятие на място на работа , да изрази готовност за започване изпълнение на трудовите си задължения и да се постави на негово разпореждане . В закона е предвиден срок , в който работникът / служителят да е длъжен да „приеме” възстановяването си на работа и да извърши действия , с които явно да покаже своето намерение да се върне на старата си работа от която е бил незаконно уволнени и да продължи да изпълнява задълженията си , но не се предвижда срок , в който работодателят да извърши съкращението на лицето , което е изпълнявало неговата трудова функция като му отправи писмено предизвестие за това. Уважителна причина за невстъпване може да се изследва само ако са били налице пречки за работника да се яви на работа . Това не е хипотеза , в която работодателят би могъл да попадне . Водещо е , в кой момент работникът или служителят се явяват при работодателя си и заявяват , че желаят да работят работата от която са били незаконно уволнени. Именно това действие следва да е извършено в двуседмичен срок от узнаване на съдебното решение. За него законодателят е предвидил и възможността срокът да се продължи ако „ уважителни” причини са му попречили да го извърши . Текстът е с оглед защита правата на възстановения на работа работник / служител.

От изложеното следва да се приеме , че в настоящия случай , след като възстановеният Д. се е явил при работодателя си – Кмета на община Сливен ( входирана молба ) и недвусмислено е заявил намерението си да заеме и да продължи да изпълнява длъжността, от която е бил незаконно уволнен , то са били налице изискуемите се от законодателя предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото . Изпълнена е била както хипотезата на чл. 345 ал. 1 от КТ , така и хипотезата на чл. 328 ал. 1 т. 8 от КТ.

Следва да се отбележи , че възражението на въззиваемия М. , че се касае за две социални заведения – ДС” К. „ и ДВУИ „К.” е несвоевременно направено . То е следвало да бъде посочено още с исковата молба , за да има възможност противната страна да сочи и представя доказателства за настъпило правоприемство . Така направено твърдението не може да породи целеното действие , а именно съдът да приеме , че са налице две социални заведения и възстановяването на длъжност на Д. да не рефлектира на трудовото правоотношение между М. ***.

Настоящият съдебен състав намира , че предявеният основен иск по чл.344 ал. 1 т. 1 от КТ – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен . С оглед акцесорния си характер следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл. 344 ал.1 т. 2 и 3 от КТ , както и чл. 225 ал. 1 от КТ. В тази част решението на СлРС следва да бъде отменено.

По отношение предявения иск по чл. 224 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 60 календарни дни : за 2007 г. – 17 дни, за 2008 г . – 30 дни и за 2009 г – 13 дни в размер на 2388.30лв е налице признавне на иска в отговора на исковата молба и решението на СлРС в тази си част следва да бъде потвърдено.

Тъй като пред въззивния съд не е направено искане от въззиваемата страна , в случай че обжалваното решение бъде отменено в частта на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1,2 и 3 от КТ , да бъде уважен предявеният и отхвърлен иск от РС – Сливен по чл. 220 ал. 1 от КТ , настоящият съдебен състав намира , че не следва да се произнесе по основателността и доказаността на този иск .

С оглед изхода на делото въззивникът е следвало да бъде осъден да заплати по сметка на СлРС ДТ за уважения иск по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 95.53 лв. За над тази сума решението на СлРС следва да бъде отменено.

Въззивникът е заплатил държавна такса за въззивно обжалване в размер на 75.00 лв. Това е и сумата посочена в представения по делото „списък на разноските” , които страната претендира за присъждане . В с.з. процесуалният представител на страната е поискала присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е конкретизирала размера му и тъй като това възнаграждение не е посочено в „списъка на разноските „ , съдът намира , че не следва да бъде присъждано. Въззиваемият М. следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен деловодни разноски в размер на 75.00 лв, тъй като ответната страна има право на разноски съразмерно уважената част от иска . В конкретния случай е уважен единствено искът по чл. 224 ал. 1 от КТ , който обаче е признат от ответната страна, поради което разноските и по отношение на него следва да се възложат на ищеца ( чл. 78 ал.2 ГПК), който макар и освободен от ДТ , поради характера на трудови спорове на предявените искове , не се освобождава от деловодни разноски.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 743 / 07.10.2009 г. по гр. д. №  3531 / 2009 г. на Сливенския районен съд в частта , с която

 

е било признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение и е била отменена като незаконосъобразна Заповед № 87/03.06.2009 г. на Кмета на Община –Сливен, с която на Г.Л.М. ЕГН ********** *** е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328 т. 8 от КТ ;

в частта , с която Г.Л.М. ЕГН ********** е бил възстановен на заеманата преди уволнението длъжност Д. на ДВУИ селище „ К. „;

 

в частта , с която е бил уважен предявеният от Г.Л.М. ЕГН ********** иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 за заплащане на обезщетение за времето през което същият е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 1916.20 лв.;

 

в частта , с която Община Сливен е била осъдена да заплати по сметка на СлРС ДТ в размер на 268.07 лв за сумата над 95.53 лв

 

като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Л.М. ЕГН ********** *** против Община Сливен искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 , 2 и 3 от КТ и иск по чл. 225 ал. 1 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати ДТ по сметка на СлРС в размер на 95.53 лв.

 

ОСЪЖДА Г.Л.М. ЕГН ********** *** за заплати на Община Сливен деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 75.00 лв.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.