Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  4

 

гр. Сливен, 21.01.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети януари през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 660 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 709/12.10.2009г. по гр.д. № 2380/0г. на СлРС, с което осъден В.М.К. да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен, сумата 533, 73 лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлинна енергия за обект в гр. Сливен, кв. “Б.” *-*-*, за периода 30.11.2005г. – 31.10.2008г., заедно с лихвата за забава от 08.04.2009г. до окончателното изплащане и сумата 112, 98 лв., представляващамораторна лихва за забава до 05.02.2009г., като исковете са отхвърлени над посочените, до пълните им ръзмери съответно от 958, 92 лв. – главния и 234, 99 лв. – акцесорния, и са присъдени съразмерно разноските по делото.

Въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, обжалва отхвърлителната част на решението, като твърди, че тя е незаконосъобразна, необоснована и неправилна, тъй като са налице условията за ангажиране на отговорността на длъжника – от събраните доказателства по безспорен начин е установен реалният размер на задължението му. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС в тази част и вместо нея постанови решение, с което да уважи исковете до пълните им размери.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Моли същото да бъде потвърдено в атакуваната част. Не е направила доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа отговора си и желае отхвърляне на въззивната жалба. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК въззиваемата страна е представила писмени бележки, с които по-подробно развива аргументацията си в отговора на въззивната жалба, по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на ЗЕ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил осъдителния иск за  958, 92 лв. главница и 234, 98 лв. мораторна лихва.

Безспорно въззивникът и въззиваемият са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. Не се спори по фактите на сключването и на съществуването му, с оглед неформалният му характер и фактическото изпълнение от едната страна и приемането му от другата.  Отношенията между страните по него са сложни и динамични, и се уреждат не само по правилата на общото гражданско законодателство при условията на равнопоставеност в облигацията, но и са предмет на регулиране с държавновластнически актове, чието прилагане има императивен, а не пожелателен характер. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззивникът е престирал родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, на  базата на отчитане, извършено по правилата, установени с нормативните актове. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието му е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик.

Настоящият съд намира, че е безспорно установено съществуването на задължението, но доколкото отчитането, начислението и разпределението на сумите между абонатите на АС не е било изцяло извършено при спазване на законовите изисквания, действали към всеки релевантен момент, размерът му е по-малък от претендирания.

При определяне на задължението на въззиваемия следва да се вземе предвид настъпвалите законодателни промени, касаещи методиката на изчисление на ТЕ, необходима за загряване на 1 м.куб. вода за БГВ, начина на начисляване на ТЕ от СИ и въвеждането на еднокомпонентна цена за ТЕ.

Така се установява несъмнено, че за процесния период, за който се отнася претенцията на ищцовото дружество, общото задължение на ответника, формирано от стойността на ТЕ за отопление, стойността на БГВ, ТЕ сградна инсталация, сума мощност и сума за отчитане, при съобразяване на различните разпоредби, уреждащи съответните цени през различните, по-малки периоди, включени в него, възлиза общо на 533, 73 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 112, 98 лв., към 05.02.09г.

Поради това исковете на ищеца-доставчик се явяват основателни и доказани за тези суми, за които следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им размери - отхвърлени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено в обжалваната му, отхвърлителна част.

С оглед изхода на процеса въззивникът следва да понесе своите разноски както са направени и заплати тези на въззиваемия за тази инстанция в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 709/12.10.2009г. по гр.д. № 2380/0г. на СлРС, в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.” *, да заплати на В.М.К. *** направените разноски по делото за въззивната фаза, в размер на 200 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: