РЕШЕНИЕ

31.01.2011г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря Е.Х. като се запозна с докладваното от ХРИСТИНА МАРЕВА т.д. № 662  по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образуванопо подадената от В.И.Д. искова молба, с която предявява против Б.К.К. искове по чл. 422 от ГПК за признаване същетвуването на вземане с правно основание по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл. 538 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

Правният интерес от предявените искове произтича от оспорването от ответника с възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК на издадената в полза на ищеца за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 4122/09г. по описа на РС -Сливен  за заплащане на сумата от 119000евро заедно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2009г. до окончателното изплащане. Обстоятелствата, на които се основават претендираните права са издаването на 21.07.2008г. в гр.Сливен от ответника на запис на заповед за сучата от 119000евро, която се е задължил да изплати на ищеца на 21.01.2009г. в гр. Стара Загора и, които е бил предявен за плащане нта 23.01.2009г. и неизпълнението от ответника на така поетото задължение. Посочва се, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на паричното вземане на ищеца, произтичащо от каузално отношение с ответника – договор за заем от 21.07.2009г. за сумата от 119000евро и, което изрично е посочено в договора за заем.

Искането е съдът да признае съществуването на посочените вземания в размер на 119000 евро, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2009г. до окончателното изплащане, както и да го осъди да заплати всичи направени във връзка с това деловодни разноски, вкл. по издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. По възраженията за недопустимост съдът се е произнесъл с определението си по чл. 140, ал. 1 от ГПК.

Възраженията за неоснователност намират правното си основание по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД – липса на основание за на каузалното отношение във връзка с което в исковата молба се твърди, че е издаден записа на заповед за сумата от 119000евро, по чл. 138, ал. 1 от ЗЗД - относно действителното правноотношение във връзка с което в последствие е упражнена принуда и за унищожаемост на зидадения запис на заповед по чл. 32, ал. 3 във вр. с чл. 30 от ЗЗД за издаването на прозесния запис на заповед, послужил при издаването на заповед за незабавно изпълнение в следствие на оказана принуда. Фактическите обстоятелства, на които се основават възраженията са, че по повод на поето от ответника задължение за поръчителство за парични задължения към ищеца на трето лице – съдружник на ответника във „Ферма Нова Загора“ ООД – Д.Х., в размер на 135000евро, ответникът издал в обезпечение запис на заповед на 01.05.2008г. в полза на ищеца за сумата от 135000евро. Мотивите за поемане на задължението за поръчителство от ответника са за предотварятаване насочването на принудителното изпълнение върху дружествените дялове и произтичащото евентуално от това прекратяване на дружеството. Започнали редица действия на принуда и заплаха спрямо ответника – описани в отговора, вкл. за физическо насилие и принудително събиране на сумите чрез силови групировки. Едностранно ищецът начислявал лихва в размер на 8%, за което против волята си ответникът периодично издавал нови записи на заповед, измежду които и друг запис на заповед от 21.07.2008г. за сумата от 105000евро с падеж 06.11.2008г. Бил подписан запис на заповед със задна дата – от 24.08.2007г. за 31800лв., при което била отправена заплахата за прехвърляне вземането в размер на 119000евро на трети лица, които да го съберат чрез физическа саморазправа и за убедителност било цитирано името - Д. Д.. Против волята си ответникът сключил споразумение в изпълнение на което прехвърлил с фиктивно посочено плащане на цената – договор за покупко-продажба на имот в полза на сина на ищеца – В. В. Д. – подробно индивидуализиран в отговора на исковата молба.

В с.з. ищецът редовно призоваван не се явява. За него се явява представител по пълномощие – адв. Ц. – член на АК – Сливен, който поддържа иисковата молба на посочените в нея основания.

Ответникът, редовно призоваван, се явява лично и с представител по пълномощие – адв. П. Н. – член на АК – Сливен, който от името на доверителя си оспорва предявените искове с оглез посочените в исковата молба възражения за унищожаемост на процесния запис на заповед като издаден следствие под заплаха и нищожност поради липса на основание за каузалното правоотношение – договор за заем, по повод на което е издаден записа на заповед.

Въз основа на събраните по делото допустими и относими доказателства по предмета на делото и съобразно разпределената от съда доказателствена тежест се установяват следните фактически обстоятелства:

на 17.09.2009 г. ищецът В.И.Д. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за парично вземане в размер на 119 000 евро и за лихва върху тази сума за периода от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението и разноски за издаването на заповедта, представляващи заплатена държавна такса. Посочено е, че вземанията с оглед запис на заповед от 21.07.2008 г., издадена от ответника Б.К.К., като е поискано издаването на изпълнителен лист. Към заявлението е представен запис на заповед, с който ответникът Б.К.К. се е задължил безусловно да заплати сумата от 119 000 евро на падеж 21.01.2009 г. на ремитент В.И.Д., който запис на заповед е издаден на 21.07.2008 г. и е подписан от издателя със сигнатура и неговите три имена. В записа на заповед, чрез подписа на издателя, е удостоверено предявяването му на 21.01.2009 г. въз основа на този запис на заповед РС е уважил заявлението и е разпоредил издаването на заповед № 2666/18.09.2009 г. за осъждането на ответника Б.К.К. да заплати на ищеца В.Д. 119 000 евро, представляващи задължение по запис на заповед от 21.07.2008 г., издаден в гр. Стара Загора, заедно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението – 17.09.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 4673.50 лв., съответстващи на платената държавна такса. Видно от приложеното изпълнително дело № 399/2009 г. на ЧСИ Кр. А. с район на действие ОС – гр. Стара Загора, въз основа на заповедта за изпълнение е бил издаден изпълнителен лист, като ищецът е предприел принудителното събиране на сумата чрез ЧСИ П.Р. с Район на действие ОС – Сливен по и.д. № 535/2009 г. Покана за доброволно изпълнение е била връчена на ответника на 30.09.2009 г., като на 14.10.2009 г. същият е подал възражение и е обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение. С определение по ч.гр.д. № 634/2009 г. определението е потвърдено.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, записът на заповед е бил издаден като гаранция за изпълнение задължението на ответника по договор за заем, сключен между него, като заемател и ищеца като заемодател, на 21.07.2008 г. за същата сума – 119 000 евро, която се е задължил да върне в срок до 21.01.2009 г. Обстоятелството, че записът на заповед е издаден като гаранция на това задължение, е посочено изрично като с израза „получих паричен заем в размер …”, следва да се приеме, че договорът представлява и разписка за предаване на сумата. Истинността на документа не е оспорена.

Твърденията на ответника са, че не се касае за 119 000 евро, а за по-малка сума от 135 000 лева, за която ответникът се задължил като гарант за изпълнение задължението на трето лица – свид. Д.Х.С., негов съдружник в ТБ „Ферма Нова Загора” ООД, гр. Сливен. Твърдението на ответника е, че във връзка с такава гаранция на 27.03.2008 г. е подписал запис на заповед в полза на ищеца за сумата в размер на 135 000 лв., която е следвало да се плати на посочения падеж 01.05.2008 г., а мотива да гарантира това задължение ответникът твърди, че се разкрива във факта на съдружието му със свид. Д. Х. и за предотвратяване прекратяването на дружеството чрез насочване на принудителното изпълнение за това задължение спрямо дялове в посоченото дружество, а оттам и факта на прекратяването.

Посоченият запис на заповед в размер на 135 000 лв. не е представен по делото, поради което съдът не може да приеме, че такъв е бил издаден. Искането на ищеца за доказване факта на поръчителството е за събиране на гласни доказателствени средства, които обаче съдът, с оглед нормата на чл. 164 ал.1 т. 3, пр. 2 от ГПК, не допусна. В тази връзка съдът не допусна и даването на обяснение по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като по естеството си същите представляват гласни доказателствени средства. Гласни доказателства, чрез разпита на свид. Д. Х., съдът допусна за установяване наличието на задължение на този свидетел – съдружник на ответника, спрямо ищеца за плащане на сумата от 135 000 лв., тъй като самият ответник не е страна в това правоотношение и за доказването му не намира приложение ограничението на посочената норма. В показанията си този свидетел отрече напълно наличието на такова задължение към ищеца.

На следващо място в отговора на ответника е твърдението, че по повод на недоказаното поръчителство, ищецът само по свое усмотрение и без съгласие на ответника, начислявал лихви, като изисквал от него последователното издаване на нови записи на заповед с увеличени суми. По този начин е бил издаден на същата дата, на която е издаден процесния запис на заповед – 21.07.2008 г. и друг запис на заповед с падеж 06.11.2008 г. за сумата в размер на 105 000 евро, като освен това, ищецът, неясно кога, принудил ответника да издаде със задна дата – 24.08.2007 г., и запис на заповед за сумата от 31 800 лв., който да послужел за възбраняването на имоти на ответника при заплащане на по-ниска държавна такса.

Издаването на посочените записи на заповед било съпроводено с указването на заплахи за разпродажба имуществото на ответника, както и физическо малтретиране за събиране на сумата, като за достоверност било упоменато името на Д. Д. като съдружник на ищеца.

Издаването на посочените записи на заповед от 21.07.2008 г., както и запис на заповед с дата от 24.08.2007 г. /издаден изпълнителен лист за това вземане по и.д. № 399/2009 г. на ЧСИ Кр.А./. Няма данни обаче издаването на записа на заповед с дата 24.08.2007 г. да е съпроводен с принуда и фактически да е извършено по-късно. В тази връзка по делото не се събраха никакви доказателства, а за осъществяването на каквато и да било принуда спрямо ответника за издаване на процесия запис на заповед или за останалите посочени в отговора му други записи в процес на осъществяване на заплахите и изнудването. В тази връзка съдът допусна да бъдат разпитани по делото посочените в отговора на исковата молба свидетели, единият от които е бил редовно призован с връчена на 21.07.2010 г. призовка. Поради неизпълнението на задължението му за явяване пред съда да даде показания, съдът наложи глоба и постанови принудителното му довеждане, като на посочения адрес служителите на ОЗ „Охрана” – Сливен не са открили свидетеля, а по данни на работодателя на този свидетел са посочили друг адрес в гр. Сливен. С оглед посоченият нов адрес, съдът е указал на ответника да внесе депозит за призоваване, което задължение ответникът не изпълни и поради това в производството не бяха събрани показанията на този свидетел. По отношение на другия допуснат свидетел С.Н. съобщенията, изпращани на посочения от ответника адрес, са върнати по делото като непотърсени, във връзка с което съдът предостави на ответника възможност да посочи друг адрес за призоваване, но ответникът не е изпълнил и това си задължение. Предвид посоченото поведение на ответника и съгласно чл. 161 от ГПК, съдът намира, че не се доказват обстоятелства на отправена заплаха спрямо ответника и изнудване за издаването на посочените по-горе ценни книжа и следва да приеме за доказани твърденията на ищеца за съзнаването доброволно задължаване на ответника чрез издадените записи на заповед, измежду които и процесния, както и по договор за заем, в обезпечение на който на издаден процесния запис на заповед.

По делото от представения и неоспорен нотариален акт № 19, т.ІІ, рег.№ 3538, д. № 119/2009 г. на нотариус Н.В. с рег. № 522 на нотариалната камера и район на действие РС – Сливен, се доказва твърдението на ответника, че ищецът е прехвърлил в полза на сина на ищеца свой недвижим имот, подробно индивидуализиран в нотариалния акт, но липсват доказателства за наличие на връзка между тази сделка и възникването на парични задължения за ответника към ищеца, и още по-малко за сключването й вследствие на указана заплаха. Представени предварителен договор, сключен между купувача по нотариалния акт, но вече в качеството му на продавач и ответника, за последващо прехвърляне на правото на собственост на същият имот, във връзка с което дори и да са налице данни за нарушение на нормата на  чл. 152 от ЗЗД – пълно доказване на това обстоятелство не се проведе по делото от страна на ответника, от този факт не би могло да се извлече наличие на поведение от страна на ищеца за указване на заплаха спрямо ответника за здравето и живота му и това на неговите близки, вследствие на което да е бил издаден процесния запис на заповед от 21.07.2008 г.

Липсват и доказателства за наличието на съглашение между страните за даване вместо изпълнение на паричното задължение по записа на заповед и обуславящия го и гарантиран от него договор за заем между страните от 21.07.2008 г.

С оглед посоченото в отговора обстоятелство, че за поведението на ищеца за указване на принуда спрямо ответника, последният е подал тъжба до прокуратурата, съдът допусна събирането на доказателство – постановление за отказ да се образува досъдебно производство, издадено на 23.07.2010 г. по преписка № 1834/2010 г. на РП – гр. Стара Загора. Видно от мотивите на постановлението, предмет на разследване е била посочената и в отговора на ответника престъпна дейност на ищеца. Следователно не са налице предпоставки по чл. 229, ал.1 т. 5 от ГПК за спиране на настоящото производство до установяването на посочените в постановлението престъпни обстоятелства, имащи значение за доказване твърденията на ответника по възражението за унищожаемост на записа на заповед и договора за заем от 21.07.2008 г. за сумата от 119 000 евро.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове са основателни и следва да се уважат.

От приложеното ч.гр.д. № 4122/09г. по описа на РС – Сливен се установи, че ищецът е подал на 17.09.2009г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което е уважено. Издаден е и изпълнителен лист за събиране на вземанията – предмет на предявените искове, въз основа на който ищецът е предприел събирането им по и.д. № 535/09г. На ЧСИ П. Р.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответветникът е възразил срещу заповедта за изпълнение, което определя и правния интерес от предявените искове съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията със сила на присъдено нещо.

Правната квалификация на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 538 от ТЗ се определя от посочените в исковата молба обстоятелства за материалното правоотношение като основание за съществуване на неизпълненото задължение за заплащане на сумата от 119000 евро – издаден от ответника на 21.07.2008 запис на заповед.

Освен това в исковата си молба ищецът е посочил, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземането му по договор за заем от същата дата и в същия размер, което не е определящо за правната квалификация на предявените искове. Определянето й е обусловено от единството между петитума и обстоятелствата, на коиото е основано искането. Петитумът на предявените искове ги определя като установителни с оглед интереса на ищеца да получи изпълнение по заповедта и издадения в заповедното производство изпълнителен лист. В него, както е посочено и в исковата молба, като основание на вземанията е посочен и представен цитирания запис на заповед. Изтъкнатите доводи за наличието на каузално отношение имат само уточняващ характер. Абстрактният характер на задължаването с менителничен ефект житейски обичайно е обвързано от каузално правоотношение като мотив при при волеобразуването за издаване на ценната книга. Посочената връзка определя релевантността на каузалното отношение за действителността на волеизявлението на ответника да се задължи за изплащане на посочената в записа на заповед сума и оспорването й – на връзката между абстрактната и каузалната връзка, е в основата на възражението на ответника за нищожност поради липсата на основание. Основанието за изпълнение на задължението за връщане на сумата по договора за заем е обвързано функционално от предаването от ищеца на определената в договора сума на ответника и постигането на съгласие чрез съвпадане на насрещни волеизявления, че тя ще бъде върната при поискване или на предварително уговорен падеж.

Ответникът не твърди и по делото няма данни задължението по каузалната сделка, а с това и задължението по записа на заповед от 21.07.2008г. да са погасени чрез изпълнение. Твърдението, че доколкото между страните е налице валидно правоотношение на поръчителство относно парично задължение св. Д.Х. в размер на 135000лв. е налице изпълнение.

Възражението на ответника за нищожност по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е обусловено с твърдението, че такава сума – 119000евро не е предоставяна, което се оборва от удостоверения факт на получаването й в сключения в писмена форма договор за заем. Авторството на волеизявленията обективирани чрез положените в него подписи както и на самите подписи не се оспорва и въз основа на него следва да се приеме, че сумата в размер на 119000евро е била предадена от ищеца и съответно е получена от ответника срещу задължението да я върне на посочения в договора падеж – 21.01.2009г. Респективно е налице основание и сделките не страдат от посочения във възражението на ответника порок.

Изводът за действителност на каузалното отношение обуславя валидност и на волеизявлението за поемане на задължение за плащане на същата сума по записа на заповед с оглед установената пак чрез същия писмен договор връзка между двете основания – издаването на записа на заповед като гаранция за изпълнението на задължението на ответника като заемател.

Следващото възражание на ответника по основателността на предявените искове е за опорочаване на волята му чрез оказан психологически натиск и закана за физическо насилие.

Твърденията в тази връзка са обусловени от наличието на правоотношение по договор за поръчителство от страна на ответника за паричните задължения на трето лице – св. Д. Х., към ищеца в размер на 135000лв. Това зад ължение според ответникака следва да се счита погасено в последствие макар и против неговата воля чрез заместващи престации. Освен това и с цела набавяне на облага във връзка с посочените отношения ищецът упражнил тормоз и отправил закани, като принудил ответника против волята му да издава последователно нови записи на заповед в завишени суми – с натрупване на лихви в едностранно определенв от ищеца размер, резултат от което е и процесния запис на заповед от 21.07.2008г.

Възраженията не се доказаха в процеса по надлежния ред.

С оглед обстоятелството, че ответникът не е страна в отношението по задължаването на св. Д. Х. към ищеца, съдът допусна установяването на този факт чрез гласни доказателства, но в показанията на свидетеля не се съдържат данни в тази насока, като по делото няма и данни, от които да не се даде вяра на показанията. Поради липсата на други доказателства, както факта на такова задължаване на св. Д. Х. към ищеца, така и обусловения от него факт на поръчителстване от страна на ответника – поставено в основата на посочената поредица от действия на заплаха и принуда за издаването на процесния запис на заповед от 21.007.2008г., следва да се приемат за недоказани, а от тук и възражението на ответника по чл.30 от ЗЗД – за неоснователно.

Отделно от посочените по-горе обстоятелства, от които се обуславят възраженията на ответника по основателността на предявените искове, в процеса ответникът не изпълни доказателствена тежест и относно твърденията за принуда чрез психически тормоз и заплахи, довели до полагането на подпис в записа на заповед при липса на воля за това.

По делото липсват данни за издаването на запис на заповед от 27.03.2008г. засумата от 135000лв., нито самостоятелно, нито във връзка с посоченото поръчителство, което не се доказа.

По делото се доказва чрез прилагането им в преписи на друг два записа на заповед – от 24.08.2007г. за сумата от 31800лв. и от същата дата, на която е издаден и процесния – 21.07.2008г., но за по-малка сума – 105000евро, като се доказва чрез приложения препис от нотариален акт и посочената в отговора сделка за прехвърляне на недвижим имот от ответника в полза на сина на ищеца.

Естеството на тези обстоятелства установява наличието на продължаващи във времето между ищеца и ответника взаимоотношения на задължаване с парични средства. Наличието на повече от едно задължаване по запис на заповед от един и същ издадател и спрямо един и същ ремитент както и прехвърлителната сделка на имот в полза на родственик на ищеца сами по себе си не обуславят извод за осъществяването им принудително и още по-малко за опорочаване на волеобразуването чрез заплахи за здравето и живота на издателя и негови близки. Доказателства за подобни закани или обстоятелства, че реално ще бъде осъществено посегателство спрямо здравето и живота на ответника изобщо не се събраха по делото. Дори да се приеме за доказано, че ищецът е предупреждавал ответника, че при неизпълнение ще бъдат разпродадени негови имоти, съдържанието и естеството на подобно предупреждение нямат значението на заплаха по смисъла на чл. 29 от ЗЗД и по естеството си представляват иманентно съдържание на принудително изпълнение, каквото ищецът е предприел в последствие. Няма данни за антидатирането на записа на заповед от 24.08.2007г. за сумата от 31800лв, нито и още по-малко осъществяването на този факт против волята на ответника. Няма данни в следствие на отправени закани за живота и здравето на ответника или него ви близки  да е и факта на издаването на друг запис на заповед от същата дата,  като съвпадението на датите на двата записа за 105000 евро и за 119000 евро, противоречи логически и на твърдението за начисляване на лихви от ищеца за изтекъл срок на неизпълнение.

Относно посочените тъжби до Прокуратурата от представеното постановление за отказ от 23.10.2007г. на РП – гр. Стара Загора да се образува досъдебно производство за същите действия на ищеца – описани в отговора на исковата молба, се установява липсата на висящо към настоящия момент наказателно производство.

С оглед изпхода на делото пред настоящата инстанция от насрещните претенции за разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се уважи тази на ищеца за сумата от 4654.88лв. – заплатена д.т. по настоящото дело. Искането за присъждане в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение по настоящото дело обаче следва да се отхвърли. В договора за правна помощ е посочено, че възнаграждението в размер на 5105лв. следва да се заплати в брой до приключване на делото пред първоинстанционния съд, като няма данни до момента да е платено.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на В.И.Д. ЕГН ********** ***№ 45, представляван по делото от адв. К. Ц. – член на АК – гр. Сливен, съществуват вземания спрямо Б.К.К., ЕГН **********,*** за сумата от 11900 евро (сто и деветнадесет хиляди евро) по издадена на 21.07.2008г. в гр. Стара Загора запис на заповед и законната лихва върху главницата от 119000лв. считано от 17.09.2009г. до окончателното изплащане, за които по ч.гр.д. №.4122\09г. на РС - Сливен е издадена заповед за незабавно изпълнение № 2666\18.09.2009г., включително и за посочените в нея деловодни разноски в размер на 4673,50лв.

 

ОСЪЖДА Б.К.К. да заплати на В.И.Д. сумата от 4654,88лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева) представляваща заплатена по делото пред първоинстанционния съд д.т.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца В.И.Д. за осъждането на Б.К.К. да заплати деловодни разноски в размер на 5015лв. за платено адвокатско възнаграждение като недоказано.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Б.К.К. за осъждането на В.И.Д. да заплати направените от него деловодни разноски като неоснователно.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: