Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 5

 

гр. Сливен, 26. 01. 2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети  януари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора Стоил Георгиев и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 663  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

 

Производството е по въззивна жалба срещу решение № 747 от 23.10.2009г. по гр. дело № 3383/2009г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлена молбата на въззивницата за промяна на фамилното име.

        В жалбата се твърди, че не е правилен извода на съда за липсата на важни обстоятелства, които налагат промяната. Молителката не е записана в документи с тази фамилия, но в обществото е придобила известност с нея. При сключването на гражданския брак тя не е приела фамилията на съпруга, тъй като законодателството не допускало това. Без съмнение желанието на молителката да носи еднакво фамилно име както със съпруга си така и с роденото дете е важно обстоятелство и би следвало да се уважи от съда. Разликата във фамилните имена им създава затруднения в обикновеното всекидневно общуване.

        В с.з. молителката лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. Твърди, че има проблеми при социалните си контакти заради детето.

        Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо. Съгласно чл. 5 от КМЧП българските съдилища и други органи са компетентни  по делата за промяна или защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Молителката е българска гражданка, която живее в друга страна.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. Основните оплаквания са свързани с неудобството в социалното общуване, което се свързва с различните фамилии на молителката и нейният съпруг и дете . Както е посочил и районният съд и съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗГР промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Обсъдени са наведените доводи и е преценено, че не са налице важни обстоятелства. С фамилното име М.молителката не е записана в никакви документи. Не може да се приеме, че носеното от нея в момента фамилно име, което тя е запазила и след сключване на брака, й създава неудобство и затруднения. Освен това бракът е сключен в Република Г., където живее семейството. В молбата за промяна на името, а и във въззивната жалба са наведени доводи, свързани с възможността молителката, съпругът й и нейното дете да се възприемат от обществото като едно семейство. Това не отговаря на установеното и, както е посочил и районния съд, сегашното фамилно име на молителката не е пречка за това. Няма никакви пречки тя да се легитимира като майка на роденото от брака дете, нито пък различните фамилии да създават затруднения за приемането й от обществото като съпруга. Желанието за сключване на църковен брак също не може да се приеме като аргумент за наличието на „важно обстоятелство” доколкото сегашното фамилно име на молителката не е пречка за това.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 747 от 23.10.2009г. по гр. дело № 3383/2009г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: