Р Е Ш Е Н И Е №

гр. Сливен, 12.03.2010 г.

В   ИМЕТО    НА    НАРОДА

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито  заседание на двадесет и шести януари, две хиляди и десета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                        МАРИЯ Х.

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Х. *** по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по жалба на Н.И.С. против решение №602 от 09.07.09 г. по гр.д. №635 от 2009 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на О.Д.У. с ЕГН ********** ***, че Н.И.С. с ЕГН ********** *** -  Г- 32, като издател на запис на заповед от 02.03.2008 г.  му дължи  сумата 4 000 лв. и е осъдена да заплати разноски в размер на 1 221.50 лв. В жалбата се навеждат съображения, сочещи неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като не било изследвано каузалното правоотношение, което обезпечава записа на заповед. Сочи се, че липсвало действително каузално правоотношение и в тежест на ищеца било да докаже наличието му, дали е налице договор за заем, каквито доказателства не били ангажирани и се обуславяло липсата на действително такива отношения. Счита, че неправилно съдът е приел исковата претенция за основателна. Счита, че по делото е установено, че въззивницата се е задължила по запис на заповед от 02.03.2008 г., но към момента на издаването изцяло липсвало каузално правоотношение и ищецът сам твърдял, че е дал на ответницата сумата 4 000 лв. по сключен договор за заем, което се сочи, че е станало на 03.03.2008 г.  Моли да се отмени решение № 602 по цитираното гр.д. № 635/2009 г. и се отхвърлят  предявeните искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски пред двете инстанции.

По делото е постъпил отговор от въззиваемия У., в който се сочи, че решението е правилно. Записът на заповед съдържал реквизитите установени по чл. 535 и е установена редовността му от външна страна. Сочи се, че е доказано по несъмнен начин съществуването на вземането, материализирано в представения документ. Счита, че действително каузалните сделки следва да съдържат основание с оглед действителността им, но записът на заповед е абстрактна сделка, а абстрактните сделки не съдържат основания и при тях законът не се интересува защо се предоставя имуществена облага. Счита, че въззиваемият – ищец по делото е доказал факта от който произтича вземането, а именно записа на заповед и моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното като законосъобразно и правилно и се остави без уважение въззивната жалба.

Страните нямат искания за допускане на доказателства.

В с.з.  въззивницата Н.И.С. не се явява и не изпраща представител.

В с.з. въззиваемият О.Д.У. се явява лично и с адв. П., която поддържа отговора. Счита, че каузалната сделка следва да съдържа основания, но в случая имаме абстрактна сделка. Няма искания за събиране на доказателства. В хода на устните състезания по същество заявява, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства въззиваемият е доказал факта от който произтича вземането му. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и се отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски пред втората инстанция.

С определение от 02.12.2009 г. съдът е извършил проверка съгласно чл. 267 ал. 1 от ГПК и е констатирал, че въззивната жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал. и ал. 3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.  1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.03.2008 г. в гр. Сливен въззивницата като издател е подписала запис на заповед, с който се е задължила безусловно и неотменимо да заплати по него на О.Д.У. сумата от 4000 лв. на 02.04.2008 г.  На 08.12.2008 г. О.Д.У.  е подал чрез адв. Е.П. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. С разпореждане от 09.12.2008 г. по ч.гр.д. № 4388 от 2008 г. на Сливенския районен съд е издадена заповед за незабавно изпълнение за осъждането на Н.И.С. да заплати на О.Д.У. сумата 4 000 лв. дължими по запис на заповед от 02.04.08 г., ведно със законната лихва считано от 08.12.2008 г., адвокатски хонорар в размер на 280 лв. и разноски в размер на 81.50 лв. Записът на заповед, който не е оспорен от ответницата по реда на чл. 193 от ГПК е издаден на 02.03.2008 г. с падеж 02.04.2008 г. и приложен по делото в оригинал. В хода на производството въззивницата прави възражение за липса на каузално отношение между страните.  

Между страните са налице каузални отношения по договор за заем от 31.01.2008 г., но те са предмет на правен спор между страните по гр.д. № 152 от 2009 г. с правно основание чл. 92 от ЗЗД и цена на иска 6000 лв., дължима неустойка за неизпълнение на договорни задължения по договор за заем от 31.01.2008 г.

От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 538 ал. 1 от ТЗ е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна страна, записът на заповед е редовен, подписът е положен от въззивницата и като абстрактна сделка и то формална, съдържа всички предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо от причините за нейното издаване. По делото е релевирано единствено твърдението, че липсва валидно каузално правоотношение между страните, което обуславяло недължимост на сумата по записа на заповед.

От изложените дотук съображения, въззивният съд приема, че записът на заповед от 6.03.2000 г. съдържа указаните в чл. 535 от ТЗ реквизити и не е нищожен. Като едностранна и абстрактна правна сделка е източник за задължение на въззивницата. В записа на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя. Поемането на парично задължение обаче винаги става с определена цел, която е свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и ремитента. В жалбата се съдържат твърдения, че между страните не са съществували договорни отношения и липсва каузална сделка - договор за заем, като с отговора на исковата молба е представен договор за заем от 31.01.2008 г., който е предмет на правен спор между страните по гр.д. № 152 от 2009 г. с правно основание чл. 92 от ЗЗД и цена на иска 6000 лв., дължима неустойка. Доказателства за съществуването на каузален договор във връзка със записа на заповед от 02.03.2008 г. не са представени по делото, но и същите биха били ирелевантни за спора, тъй като записът е действителен. В правната доктрина се застъпва становището, че само недействителният, поради липса на форма, менителничен ефект може да се конвертира в друга действителна сделка и по-специално - нищожният, поради липса на реквизит, запис на заповед може да се конвертира в договор за заем. Предвид на изложеното, съдът приема, че за въззивницата е възникнало валидно менителнично задължение, основано на коментираната запис на заповед, чийто падеж е настъпил на 02.04.2008 г. Въззивницата, върху която лежи доказателствената тежест, не ангажира доказателства да е изпълнила задълженията си по ценната книга. Затова, по отношение на последната следва да се признае за установено, че дължи на ищеца претендираната сума от 4000 лв.

Като е направил същият извод първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди и жалбата да се остави без уважение.

С оглед изхода на спора се явява основателна претенцията на въззиваемия за заплащане на разноски за въззивната инстанция, която е доказана до размера от 600 лв., представляващи адвокатски хонорар, които въззивницата на осн. чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена да му заплати.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът

                          

                                                Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение  № 602 от 09.07.2009 г. по гр.д. № 635 по описа на СлРС за 2009 г.

ОСЪЖДА Н.И.С. с ЕГН ********** *** 2-Г-32 да заплати на О.Д.У. с ЕГН ********** *** разноски в размер на 600 лв./шестстотин лева/, представляващи адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните пред ВКС на РБ по реда на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   

                                                   ЧЛЕНОВЕ: