Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  23.03.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  шестнадесети март през две хиляди и  десета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:      МАРИЯ БЛЕЦОВА     

                                                                                                СВЕТОСЛАВА КОСТОВА    при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора, ......... въззивно гражданско дело №  668 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби и на двете страни по спора, против решение № 391/11.08.09 г. постановено по гр.д. №108/2009 г. на РС – Сливен.

С решението, предмет на жалбите е:

- обявено, че заповед № 107/01.09.2008г. на изп. директор на „Колхида- Сливен”АД  за неистински документ. Прогласена е  за нищожна заповед №106/20.12.2008г., изходяща от „Колхида – Сливен” АД, за прекратяване на трудовия договор на С.Х.Е. с ЕГН ********** *** *-*-*;

 - отхвърлен е като неоснователен иска на С.Х.Е.,***АД, да бъде възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност в „Колхида – Сливен”АД – счетоводител;

 - отхвърлен е иска на С.Х.Е., да бъде осъдено   „Колхида – Сливен”АД, да й заплати обезщетение в размер на 3 315,54лв. за времето, през което е останала без работа, вследствие на уволнението, извършено със заповед №106/20.12.2008г.;

- осъдено е „Колхида – Сливен”АД, да заплати на С.Х.Е., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете -66,67лв.

-Осъдено е „Колхида – Сливен”АД да заплати по сметка на РС Сливен д.такса – 50,00лв. за уважения иск, както и д.такса от пет лева, ако за това вземане бъзе издаден служебно изпълнителен лист в полза на Агенцията за държавни вземания;

І. 1.Въззивницата – ищца С.Х.Е.  ЕГН **********,*** *-*-*, е обжалвала постановеното по гр.д. № 108/2009г. на РС Сливен в частите, с които: - е отхвърлен иска й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и -за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че дали посочената заповед за уволнение е нищожна, като издадена вот некомпетентен или не овластен орган, или е неправилна – издадена в нарушение на закона, последиците – правни и фактически, са едни и същи, независимо от формата на порока й – неправомерно са били преустановени трудовите й функции. Поради това следвало да бъде възстановена на работа и да й се заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа по чл.225, ал.1 от КТ. Моли, да се отмени обжалваното решение в посочените части  и се постанови ново, като се уважат акцесорните й искове.

2.По жалбата на ищцата, въззиваемия  -ответник „Колхида – Сливен”АД е депозирал Отговор, в който се твърди, че жалбата е неоснователна. Правилно било   наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, по законосъобразна процедура и акцесорните  искове на ищцата са неоснователни. Прекратяването на трудовия й договор е последващ акт, а тя имала и друго „дисциплинарно наказание –уволнение”, което не била обжалвала. Тази жалба била неоснователна и не следвало да се уважава.

            ІІ.1.Въззиваемият -ответник „Колхида – Сливен”АД, е обжалвал решението в частите, с които: -    е призната заповед № 107/01.09.2008г. за не истински документ и заповед № 106/20.12.2009г.  - за   нищожна. Навежда доводи за установено „упълномощаване” от страна на  Съвета на дружеството на изпълнителния директор, който организирал и ръководел дейността на дружеството, както и управление на персонала, което включвало и налагана на административни наказания, сключване, прекратяване и изменение на трудови отношения.” Имало „преотстъпване „ на пълномощия, видно и от чл.192 от КТ.

Моли да се приеме, приложения към жалбата му Устав на дружеството, с който да  докаже „съществуването на цитираните в жалбата разпоредби”.  Моли, да се отмени решението в обжалваните  части и се постанови ново, с което се  приеме, че заповед № 106/2009г. „Е законосъобразен и не нищожен документ”, а „заповед № 107/2008г. да се признае за истински документ”.

2.По тази жалба, ищцата също е депозирала Отговор, в който се сочи,че   жалбата на „Колхида – Сливен”АД, е: - недопустима, като  подадена от пълномощник, който е член на СД на дружеството, но в устава му не е предвидена възможност, представителите на дружеството да упълномощават с правата си трети лица или членове на СД на дружеството и - е неоснователна, защото правните изводи на РС Сливен са правилни и законосъобразни и решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата – без уважение.

 

Жалбите са  депозирани в законния срок, от надлежни страни, против валидно постановен от компетентен районен съд, функциониращ  в надлежен състав съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и са допустими  по смисъла на чл.258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция  са посочени доказателства от въззивника – ответник, които не са приети, тъй като такива са били представени и пред Районен съд – Сливен. Страните не са искали събирането на доказателства, по смисъла на разпоредбата на  чл.266 от ГПК.

 

Като съобрази доводите в жалбите, отговорите на страните и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищцата С.Е. е работила по трудов договор при ответника „Колхида – Сливен” АД до 20.12.2008 г. На тази дата на основание издадена заповед №106/20.12.2008 г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за допуснато от нея нарушение, отразено в заповедта – „неосъществен контрол върху състоянието на складираната, сортирана вълна при инвентаризация, в следствие на което са нанесени щети на фирмата в особено големи размери”.

В длъжностната характеристика на ищцата – „счетоводител”, е вписано задължение да участва в комисии при извършване на инвентаризации или проверки на материално отговорни лица. Ищцата е участвала няколкократно в такива комисии. /заповед №75/16.09.07 г., заповед от 01.10.07 г. – без номер/.

Тя е участвала в извършване на инвентаризация на склад, в който е имало сортирана вълна, за което й е било разпоредено да участва. След извършване на инвентаризация, работодателят със заповед №102/12.11.208 г. е разпоредил да се изискат обяснения на няколко работници, включително и ищцата. От нея се е искало да обясни, защо не е осъществен контрол върху „състоянието на складираната, сортирана върна” при извършената инвентаризация. За тази инвентаризация е представена заповед №107/01.09.2008 г.

 

Преди издаването на  посочената заповед №106/2008 г. от ищцата е било поискано Обяснение за нанесени щети на сортирана вълна, намираща се в склад на работодателя. Същата е дала Обяснение, с входящ при работодателя №109/14.11.2008 г.  Ищцата сочи, че заповедта за дисциплинарно наказание е и незаконосъобразна, защото не е извършила нарушението, описана в нея. Тя е имала задължение по трудова характеристика да осъществява инвентаризация и контрол по осчетоводяването на доставките на вълна, но не и за окачествяването им. Имало е в склад за сортиране на вълна открити големи поражения на вълната, свързани с лошото съхранение, в резултат на които са били нанесени вреди на дружеството – работодател, но това не може да се отрази на нейното задължение като счетоводител и да й се наложи наказание „дисциплинарно уволнение”.

В резултат на уволнението по посочената заповед ищцата е била  без работа повече от шест месеца, по което също не се спори. /арг. бележка от Бюрото по труда/.

 

 Ищцата е искала от съда,  посочената заповед №106/20.12.2008  г. да се обяви за нищожна, поради липса на представителна власт – подписана от един, вместо от двамата изпълнителни директори на работодателя. Ако съдът приеме, че е действителна, да я признае за незаконна и да я отмени. Искала е възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – счетоводител. Претендирала е заплащане на обезщетение от работодателя за времето, през което е останала без работа вследствие уволнението – шест брутни работни заплати на обща стойност  3315.54 лв./552,59х6=3315,54/, както и разноските по делото.  Установено е по делото, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за месеца, предхождащ уволнението – м. 11.2008 г. е в размер на 555.30 лв.

 

Истинността на заповед №107/01.09.2008 г. е била оспорена. В производството по реда на чл. 193 от ГПК се е установило, че тази заповед е издадена в края на месец 09.2008 г., след като е започнала инвентаризация на посочения склад. /арг. свид. К.Г. – гл. счетоводител при работодателя в с.з., проведено на 30.04.09 г./

Установено е по делото, че ищцата като счетоводител, няма задължение да проверява и следи за условията, при които се съхранява вълната или такива, които да я задължават да определя качество на съответните количества и видове вълна, които получава и с които се работи при работодателя.

По делото няма представени други доказателства, установяващи, че заповед №107/01.09.2008 г. е документ, издаден на посочената дата и/ или , че е истински документ, установяващ всички, вписани в същата заповед факти и обстоятелства.

 Категорично е установено по делото, че заповед №106/12.09.08 г. е издадена и подписана само от изпълнителния директор на фирмата В.Б.. Същата очевадно не е подписана от другия изпълнителен директор на работодателя. В устава на дружеството е записано, че негови представители са двамата директори В.Б. и Г.Г. – заедно. /арг. удостоверение изх. №20090106145200 от 06.01.09 г. на Агенция по вписванията т.10 и т.11/.

Обстоятелството, че единият от представителите на работодателя – Г.Г.Г. ЕГН ********** е предоставил „пълномощно” от 02.05.06 г. на другия изпълнителен директор - В.Б., да сключва трудови договори и да наема работници и служители, които да подписва самостоятелно, както при сключването, така и при прекратяването на тези договори, не може да мотивира извод, че това е станало в изпълнение и съобразно представителната власт на дружеството, вписана неговия устав / не може представителите, задължени едновременно да представляват дружеството, да се упълномощават един - друг за извършване на различни видове дейност в същото дружество/.

Обстоятелството, че през 2008 г. друг служител на работодателя Ц.М., /която е работила като началник – склад /, е била в болнични не може да мотивира извод, че всички нейни задължения са били прехвърлени на ищцата – счетоводител през периода, когато М. е била в болнични.

По представителната власт на лицето, осъществило правна защита пред Районен и Окръжен съд Сливен:

Съгласно  устава на „Колхида - Сливен”АД  се установи, че  Х.К.Б. е завършил  висше образование в Варненски свободен университет „Черноризец Храбър” , юридически факултет и има образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „ право” с професионална квалификация – юрист. /арг. диплом  за завършено образование л. 14 по гр.д №108/09 г./  Той е бил упълномощен от представителите на работодателя Г.Г. и В.Б., в качеството им „на заедно представляващи дружеството” с пълномощно, заверено на 20.08.08 г. при нотариус Е. Ш. с рег. №128 на Нотариалната камара и район на действие гр. Сливен. /арг. л. 49 от гр.д. № 108/09 г. на РС – Сливен/. Х.Б. е надлежно упълномощен представител на ответното дружество. /  арг. и чл.32, ал.1, т.3 от ГПК./.

 

РС е приел, че след като заповедта за уволнение е нищожна, с обратна сила отпадат целените с нея последици – трудовото правоотношение на ищцата никога не е било прекратявано и не следва да има изрично изявление на съда за възстановяването й за работа, както и за заплащане на обезщетение за срока, през който е останала без работа, но не повече от шест месеца. По тази причина, предявените от ищцата искове, - за присъждане обезщетение с правно основание чл. 344 ал.2, т.3 във вр. чл. 225 ал.1 т.1 от КТ и цена  3 315.54 лв., както и за възстановяването й на работа, съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани. Фактически след като заповедта за уволнение е нищожна, трудовото й правоотношение не е прекратено, тя следва да работи на заеманата преди уволнението длъжност, както и да получи от работодателя си обезщетение,   за  целия период, през който е останала без работа, вследствие на уволнението с процесната нищожна заповед за уволнение.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове :- „1. Да се признае за установено, че заповедта за уволнението на ищцата №106/20.12.08 г. е нищожна;  Ако се признае тази заповед за действителна – да се признае уволнението за незаконно и да отмените заповед №106/20.12.2008г.; както и:-

2.- да бъда възстановена  на заеманата преди уволнението длъжност – счетоводител;

3.- да осъдите ответното дружество да ми   заплати обезщетение за времето, през което съм останала без работа поради уволнението, в размер на 6 брутни работни заплати,    – сумата 3315.54 лв.”. / при посочено последно брутно, месечно възнаграждение – 552,59лв./. Предявени са   обективно съедините искове, с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ:

РС Сливен правилно е приел, че производството по делото не следва да се движи по реда на глава двадесет и пета по ГПК - „Бързо производство”.

 

1.Настоящата инстанция приема, че в конкретния случай заповед №106/20.12.2008 г. е нищожна. Тя е издадена и подписана само от единия от представителите на работодателя. Твърдението в жалбата на работодателя, че тази заповед е законосъобразна е голословно и не може да бъде споделено. В подкрепа на този извод е факта, че в устава и издаденото удостоверение от Агенцията по вписванията изрично е посочено, че двамата директори винаги заедно осъществяват представителна власт на това дружество. Този факт „винаги заедно” изрично е посочен и в удостоверението, издадено на представляващия ги пред съда юрист.  Обстоятелството, че по делото е представена друга заповед, с която директорът, който не е подписал заповедта за уволнение е делегирал права на другия директор по отношение на трудовите и други договори на дружеството, не може да мотивира друг извод. Приема се за категорично установено, че заповед №106/20.12.2008 г.  е нищожна. 

 Твърдението на жалбоподателя – работодател, че от една страна: общото събрание на дружеството определя представителната власт, която е  предоставило на конкретни физически лица – изпълнителен директор и председател на Съвета на директорите, фактически обезсмисля другото твърдение, че „изпълнителният директор и председателят на Съвета на директорите имат разменени писмени пълномощия за извършване на самостоятелни оперативни действия по отношение управление на персонала на дружеството, с цел по-добро управление и по-добра координация на производствената дейност”.В устава изрично е прието, че органи на управление на дружеството са Общо събрание на акционерите и Съвет на директорите, като колективен орган на управление./чл.21и чл.36,ал.1и чл.38, ал.1 от Устава/. Съветът на директорите на ответника, колективно „Определя реда за назначаване и освобождаване на персонала, длъжностните характеристики и размера на трудовото възнаграждение./т.6 от чл.38 на Устава/. След като в устава на дружеството има вписани изрични компетенции на съвета на директорите / чл. 38 т. 5 и 6 /, не може да се приеме за нормално, правилно и законосъобразно, че изпълнителен  директор на дружеството и председател на съвета на директорите, сами да могат и да си определят един на друг, както представителни функции, така и други относно, изпълнението на производствената дейност на дружеството. Обстоятелството, че в  чл. 43 ал. 1 от Устава е вписано, че изпълнителният директор организира и ръководи дейността на дружеството не може да мотивира извод, както се твърди от жалбоподателя, че той сам следва да сключва договори, включително и трудови, след като в ал. 2 на същия текст е вписано, че той трябва незабавно да докладва на председателя на Съвета на директорите за настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. Фактически липсват доказателства, че общото събрание на акционерите на дружеството, които са приели устава, са посочили и приели и други правомощия, както на СД, така и на представителите на дружеството, както е посочено в жалбата. Твърдението, че правомощията на изпълнителния директор да ръководи дейността на дружеството произтичат от решение на общото събрание, само потвърждава извода, че представителната власт предоставена от общото събрание е на двете лица, посочени в устава и то винаги заедно.  В устава не е вписано, че „под управление на дейността” на дружеството, общото събрание предоставя едни функции на единия от двамата представители,  а други функции – на другия. Още по-малко може да се мотивира извод, че двамата представителни могат сами да се преупълномощават и да определят, кой за какво ще отговаря или ръководи. Доказателства, установяващи трудовата характеристика или правомощията на всеки един от двамата представители на дружеството, така както са вписани в устава и Агенцията по вписванията няма. Други документи, които конкретизират и разпределят правомощията на всеки един от двамата представители – поотделно, не са представени, а не се и  твърди, че има. Няма в устава задължение, нито „упълномощаване”, с което всеки един от двамата представители взаимно да си определят, какви правомощия имат, както за извършване на производствената дейност така и спрямо лицата, работещи по трудов договор, както и сключване и прекратяване не само на трудови, а и на всички договори със страна това дружество.

В подкрепа на тези изводи е и факта, че законодателят изрично е определил, какви видове органи може да има акционерното дружество /арг. чл. 219 от ТЗ/. Определена е изрично компетентността, както на общото събрание, така и на другите органи на дружеството, включително и представителната власт. Законодателят изрично е приел, че в устава на дружеството може да се приеме различна представителна власт на членовете на Съвета на директорите. /арг. чл. 235 ал. 2,  3 и 5  от ТЗ/. В устава на работодателя изрично е записано, че представители на дружеството са председател и изпълнителен член – заедно. /арг. чл. 36 ал. 1 и /А1/ Нова/ Решение на ОС от 30.11.2001 г./

По делото няма представено решение на Общо събрание или на Съвета на директорите, както се твърди в жалбата на работодателя, от което да е видно, че „Съвета на директорите възлага оперативното управление на дружеството на един от своите членове – изп. директор, който може да бъде сменен по всяко време”. Няма доказателства, кой е изпълнителния директор, който „организира и ръководи дейността на дружеството” и е задължен да докладва незабавно на председателя на съвета на директорите за настъпили обстоятелства, които са от съществено значение. За това твърденията, че двамата представители , които  по закон и по устав следва да представляват дружеството заедно, да могат да си издават актове, с които се упълномощават един друг да извършват определени действия „самостоятелно и според своите убеждения, свързани с управлението на „Колхида Сливен” АД”, са несъстоятелни. В подкрепа на този извод е и факта, че е представено  пълномощно от Г.Г., в качеството му на представляващ дружеството „Колхида Сливен” АД, с което упълномощава В.Б. с посочените в това пълномощно права и дейности. Това пълномощно е без дата, не е изведено от работодателя и не е нотариално заверено. Не е ясно, кога е изготвено, какво е основанието, съгласно устава на дружеството. Няма доказателства, установяващи че  Г. Г. е овластен, да извърши  упълномощаване на В. Б. с правата, вписани в това пълномощно.  Няма и доказателства, от които да е видно, че Съвета на директорите го е одобрил по някакъв начин или е бил известен за това, че  Г.Г. е предоставил на В.Б. да извършва тази дейност, без да има надлежно упълномощаване или разпределяне на конкретни правомощия, за извършване на даден вид дейност /снабдителна, производствена, търговска и пр./,  от общото събрание.

 В трайната си практика ВКС приема, че пълномощникът черпи представителната си власт от волята на представлявания, защото извършените от пълномощника действия пораждат правни последици направо в патримониума на упълномощителя.

 

Твърдението на работодателя, отразено в жалбата му, че ищцата е уволнена дисциплинарно с друга „заповед № 112/20.12.2008г. вследствие на законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарни наказания”, потвърждава извода, че процесната заповед № 106/20.12.2008г. е нищожна. Представителят на работодателя, чрез пълномощника си посочва,   че   след като вече е била издадена процесната заповед за уволнение, на същата дата, 20.12.2008г., се издава нова заповед за дисциплинарно уволнение, която е издадена по законосъобразна процедура. Тази втора,  заповед  не е представена, не е предмет на спора по делото, но очевадно мотивира извод, че се е констатирала липсата на представителна власт за В. Б., да издаде процесната заповед. В противен случай съответния орган на дружеството е можел да потвърди издадената заповед. Но  вместо това, се сочи, че се издава нова  заповед за уволнение при проведена „законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарни наказания”.

По изложените съображения настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Сливен, с които е прието, че заповедта за уволнение №106/20.12.2008г. е нищожна, няма доказано съгласие на юридическото лице, в случая –акционерно дружество, от което да е видно, че двамата му представители, които общото събрание е приело, че следва да го представляват заедно, да има и  изрично упълномощаване на всеки от тях, да се преупълномощават сами, за да извършват конкретна дейност.

В настоящия случай, не е установено и нарушение от страна на ищцата на преките й служебни задължения, вписани в  заповедта  за уволнение. Като счетоводител, тя няма задължение и компетентност, да „осъществява контрол върху състоянието на складираната вълна”, както е вписано в процесната заповед. В Длъжностната й характеристика има вписани задължения, относно счетоводната документация и счетоводни документи и сметки, които обработва и води. /арг.”Длъжностна характеристика на длъжността счетоводител”, л.9 и л.10 от гр.д. № 108/09г. В издадените заповеди за инвентаризация, като основание за участие на счетоводител е вписан и чл.”чл.22, ал.4 от Закона за счетоводството”./л.26 от делото/.  /Виж  и заповед №102/12.11.2008г. и даденото по нея Обяснение от ищцата, л. 5 и л.6 от гр.д. №108/2009г. на РС Сливен/.

В процесната заповед за дисциплинарно уволнение, е вписано „основание” чл.330, ал.2, т. 6- т.е. „дисциплинарно уволнение без предизвестие” и „причина – неосъществен контрол върху състоянието на складираната вълна...”. В трайната практика  се приема, че „фактът, представляващ  уволнителното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово,  е конкретното нарушение на трудовата дисциплина. Без посочено и конкретизирано нарушение, следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена, правно значима причина, а това означава, че уволнението е незаконосъобразно”. В настоящия случай, в заповедта за уволнение е вписано нарушение „неосъществен контрол върху състоянието на  складираната и сортирана вълна при инвентаризация”. Категорично е установено по делото, че  такова задължение за ищцата по трудовата й характеристика няма. В заповедта за уволнение не е вписано, за кой склад се отнася. Няма доказателства, установяващи, че от действие или бездействие на ищцата има нанесени щети на ответника. Този извод е потвърден по  делото. „Приемането в склада става по маркировка на етикета за всеки чувал. Не зная дали има лице в „Колхида”, което периодично да проверява състоянието на вълната в чувалите. Не зная дали има срок на годност за вълната и не мога да кажа, до какъв краен момент тя трябва да влезе в производството, не мога  да отговаря. Материалът  в чувала е пресован, чувала е завързан и не са развързани чували, за да се следи състоянието на вълната.”. Процесуалният представител на „Колхида” АД,  е посочил пред РС Сливен, че началника на склада „следи за начина на съхранение на тази вълна, отговаря за количеството й, но не и затова, какво има в самия чувал.Заявявам, че ние нямаме такава претенция към ищцата. „. /Виж протокол от с.з., проведено на 02.04.2009г.- св. А. и Хр. Б./-л.66/. Фактически „състоянието” на вълната при инвентаризациите, извършени в присъствието и на ищцата, не е било определяно. Определено, работодателят не е доказал, какво и кое е  „нарушение на трудовата дисциплина”,  което да е вписано в трудовата й характеристика . Категорично, не е установено и нарушението, вписано в заповедта за уволнение  контрол върху състоянието на складираната вълна”.

При оспорване на уволнението, в тежест на работодателя е да установи, че същото е законосъобразно./арг и Разпореждане от 14.01.2009г., доклад по делото – протокол от с.з., проведено на 02.04.2009г., съответно л.11и л.62 от гр. Д. № 108/2009г. на РС Сливен/.

В процесната заповед за уволнение, работодателят не е посочил изискуемите от законодателя реквизити за дисциплинарното наказание. Приема се, че същата не е и достатъчно мотивира, с оглед изискванията на разпоредбите на КТ /чл.195, ар.1/. Посочените от работодател нарушение на трудовата дисциплина с посочена причина – неосъществен контрол върху състоянието на складираната вълна..,  не съдържа данни за конкретно извършено нарушение, кога е извършено по време, което е от съществено значение, за да се прецени тежестта на нарушенията. В трайната си практика ВКС приема, че „заповедта за дисциплинарно уволнение, съгласно чл.195, ал.1 КТ трябва да бъде мотивирана и да съдържа необходимите и изчерпателно изброени изискуеми реквизити, като в тежест на работодателя е да докаже, законността на уволнението.

Изложените твърдения на работодателя мотивират   извода, че ищцата има правен интерес да установи  нищожността на заповедта за уволнение и да иска отмяната й.

 Заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите, на които се основана ръководството, даващи основание да се прекрати трудовия договор, като в тази връзка е необходимо да се посочат нарушителя, съвкупността на нарушенията, кога и къде са извършено и по кой текст от КТ се налага дисциплинарното наказание.   Лисата на един от задължителните реквизити по чл.195, ал.1 от КТ,/който не е вписан в процесната заповед/,  е достатъчна, за да  се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Законът изисква, заповедта да е мотивирана. „Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен  да посочи, а не законовата му квалификация, т.е. водещ е фактът, представляващ уволнителното основание, с оглед на който се преценява дали е правилна квалификацията, цифрово и текстово, но без конкретизирано нарушение на трудовата дисциплина, следва да се направи извод, че уволнението не произтича от определена, правно значима причина, а това означава, че уволнението е незаконосъобразно”. / Р№341/26.04.1995г., ІІІг.о. ВС на РБ./.

В конкретния случай, липсата на  данни – сведения, в заповедта за уволнение на ищцата, относно конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци и времето на извършване на нарушение, е   едно от основанията, само по себе си е достатъчно, при което  следва да се уважат исковете по чл.344, ал.1,т.1 т.2 и т.3 от КТ./арг. ОПР. №329/19.03.2009г. по гр.д. №35/2009г., ІІІг.о., ВКС/.

 По делото не е представено решение на Съвета на директорите, на кое лице персонално е възложено „оперативно управление” на дружеството, нито такова, от което да е видно, какви функции включва това оперативно управление”.

 

2.Твърдението на жалбоподателя – ответник, че заповед №107/01.09.2008 г. е „истински документ”  е несъстоятелно. То не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Пред РС – Сливен съставителят на тази заповед е признал, че тази заповед не е издадена на посочената в нея дата 01.09.2008 г.,  а значително по-късно, след като инвентаризацията е била започнала и са били установени условията, при които се е съхранявала вълната в този склад, както и факта, че  има нанесени щети.  Приема се, че за тези факти работодателят сам си е създал този документ и същия е неистински, тъй като не е съставен и на посочената в самата заповед дата.  Категорично е установено и доказано е по делото, че заповед №107/01.09.2008г., е антидатирана . /л.28/.

По тези съображения се приема, че жалбата на ответника – работодател „Колхида - Сливен” АД, против постановеното решение по гр. д №108/2009 г. е неоснователна и не следва да бъде  уважена.

 

І.По жалбата на ищцата С.Е. :

1.За да отхвърли претенцията на ищцата в частта й, с посочено правно основание чл.344, ал.1, т. 2,   - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, РС Сливен е посочил, че нищожната заповед не е породила правни последици, че не е прекратено трудовото й правоотношение и    претенцията в тази й част, няма  основание, поради което я отхвърля.

2. По същите съображения е отхвърлена и претенцията на ищцата с посочено правно основание чл.344, ал.1, т.3, /респ.  чл. 225 ал. 1 от КТ/, РС – Сливен е приел, че: обявената за нищожна заповед №106/20.12.08 г. за дисциплинарното й уволнение не поражда правни последици. Посочил е, че след като е нищожна, тя не е породила правните последици целени с нея, т.е. трудовото правоотношение на ищцата се приема, че не е било прекратено и тя няма право на обезщетение за времето, през което е останала без работа, в случая – посочено само за шест месеца в исковата молба.  Други мотиви по тези части от претенцията не са изложени.

 

 

 

Настоящата инстанция не споделя извода на РС Сливен, за  претенцията, в частите, с посочено правно основание чл.334, ал.1, т.2 и т. 3, по следните съображения:

Съдът е длъжен да се произнесе с мотивирано решение по всички, заявени от ищеца искове. В случая, ищцата е уволнена на основание нищожна заповед. По принцип нищожната заповед не е произвела целените с нея правни последици. Но ищцата не е допусната до работа, не е работила и не е получавала трудово възнаграждение, тя понася щета от посочената заповед, което е установено по делото. 

-Законодателят е приел, че за уважаване на исковете за възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение за времето, праз което е останал без работа, „е необходимо и достатъчно- уволнението да е признато за незаконно. Не е необходимо също така вина на работодателя за неправомерността на уволнението . Достатъчна е обективната му противоправност”.   /Коментар по  КТ, стр.438/.  Нищожната заповед за уволнение е  противоправна. Тя не е постановена в съответствие със законните  разпоредби, регламентиращи   прекратяване на трудовоправните правоотношения.  Затова е и отменена от съда.

 

- Съдът е сезиран и с изрично искане – да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. 

В конкретния случай се приема, че претенцията в тази й част е основателна. В подкрепа на този извод е категорично посочения от работодателя факт, в хода на производството пред РС Сливен, че „в последствие,/ т.е. след издаване на обявената за нищожна заповед за уволнение/,   „ищцата е уволнена дисциплинарно с друга „заповед № 112/20.12.2008г. вследствие на законосъобразна процедура по налагане на дисциплинарни наказания”.  / Виж   протокола от с. з, проведено на 02.04.2009г. по гр.д. №10882009г. на РС Сливен, -отговор на ищцата пред съда./.  Обжалваното решение в тази му част  следва да бъде отменено, като неправилно и да се постанови ново, с което претенцията в тази  й част се уважи. При положение, че ищцата се яви да заеме длъжността, която е изпълнявала преди уволнението и не бъде допусната,  за да заеме работата, на която е възстановена   работодателя и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа./арг.чл.225, ал.3 от КТ/.

Настоящата инстанция приема, че след като е установено по делото, че ищцата не  е работила след нищожна заповед за уволнение, тя има право да получи обезщетение за неполучено трудово  възнаграждение за целия период, през който е останала без работа. Но претенцията в тази й част, е за шест месеца, които законодателят е определил с разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ. Тя се  е регистрирала в Д”БТ” Сливен на 06.03.09г. Към 27.04.2009г. е била още без работа./арг. сл. бележка №789 от 06.03.09г. на  Д”БТ” Сливен, л.57и извлечение от НАП, л.69 и 70/.  От удостоверението на НАП е видно, че от 20.12.2008г.  и към 27.04.2009г. ищцата не е постъпвала на работа.Представителят на ответника не е възразил за приемане на тази доказателства. Въпреки това и след като изрично съдът е указал на ищцата да представи тези доказателства, не ги е приел и не е допуснал разпит друг свидетел./Виж протокола от с.з. проведено на 30.04.2009г /. По тези съображения се приема, че след като е заявила, че претендира заплащане за шест месеца, ищцата е следвало да докаже това си твърдение за целия период, своевременно. Приема се, че претенцията в тази й част, е доказана за четири месеца,   за сумата 2221,20лв. /555,30лвпо 4 месеца =2221,20лв./.Тази сума се приема за доказана, с оглед факта, че работодателят е посочил брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението - м. ноември, 2008г. – 555,30лв. и  това   е прието за безспорно установено от страните и съда,с доклада по делото./Виж л.48 от гр.д. №108/2009г. на РС Сливен, бележка за брутна заплата на ищцата./.   Съдът прием за установено, че само за 4 месеца се дължи обезщетение, тъй като устните състезания са приключили на 30.04.2009г. и след тази дата, няма нови доказателства, установяващи претенцията по размер в тази й част.

За останалия период, след 30.04.2009г. ищцата следва да води ново дело. /Фактически към приключване на устните състезания 30.042009г., са били изтекли повече от четири месеца от уволнението  й, а към постановяване на обжалваното решение – повече от 8 месеца/.

 Приема се, че тези искове са предявени за разглеждане с оглед процесуална икономия и съдът следва да ги уважи, като за посочения и доказан период и размер  следва да осъди ответника – работодател, да заплати исканото обезщетение –2221,20лв., а  решението в останалата част, с която е отхвърлена   претенцията над тази сума ,  следва да бъде потвърдено.  

   Законодателят е приел и в трайната си практика ВКС също приема, че при „незаконно уволнение” на работника се дължи обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ – времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече от шест месеца. Но в случая претенцията е по чл.344, ал.1, т.3 от КТ. .

В конкрентия случай, не може да бъде споделено становището на решаващия съд, че след като заповедта за уволнение е нищожна и не е породила правни последици, т.е. трудовото правоотношение не е било прекратено, на ищцата не следва да се присъди обезщетение по предявената претенция с правно основание /чл.225, ал.1 от КТ/. На ищцата са нанесени щети от противоправна,  не съобразена със закона, нищожна заповед за уволнение, равняващи се на трудовото възнаграждение, което тя не е получила, за което  работодателя следва да й заплати обезщетение, в размер на последното брутно трудово възнаграждение.

 След като е приел за съвместно разглеждане и този иск, съдът следва да изложи подробни съображения, защо го приема за неоснователен. Ищцата няма друго  правно основание, на което да защити  правото си на обезщетение, освен предявения с посочено правно основание иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ/. 

Настоящата инстанция приема, че последиците от „незаконно уволнение” и „ прогласена за  нищожна заповед за уволнение” са едни и същи. Независимо от основанието, на което  е обявена една заповед за незаконна, на работника или служителя се дължи обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. Приема се, че в случая неправилно РС – Сливен, констатирайки нищожността на заповедта за уволнение е приел, че не е необходимо „изрично изявление на съда  за възстановяване” на работа на уволнения работник, както и за изплащане на обезщетение на работника по чл. 225 ал. 1 от КТ. /Представителят на работодателя сам е посочил, че има и следваща заповед за дисциплинарно уволнение/.  

Споделя се изразеното становище, че трудовото правоотношение на ищцата никога не е било прекратявано в резултат на тази заповед, която е обявена за нищожна. Заедно с това обаче, за работника няма друго основание, на което  да претендира заплащане на обезщетение, както и да му се осигури възможност – да се яви на работа и да продължи да работи на длъжността, която е заемал преди издаване на нищожната заповед за уволнение, освен посочените в КТ, материално правни и процесуално правни разпоредби. /чл.225, ал.1 и 334, ал1, т.2 и 3 от КТ/. .

В подкрепа на този извод е факта, че в конкретния случай производството се е движило по общия ред на ГПК, /а не е бързо производство/.  По този ред е възможно и са били приети за съвместно разглеждане с иска за обявяване нищожност на заповедта за уволнение и претенцията в частите й, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане обезщетение за времето, през което работничката е останала без работа.

Понятието „противоправно”, „незаконно уволнение” е по-голямо по обем и включва в себе си   извършено уволнение, в резултат на прогласена за нищожна заповед за уволнение - издадена без представителна власт. Това уволнение води до същия резултат – уважаване претенцията в частта й за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане обезщетение по претенцията в частта  й с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ. Работникът няма друга правна възможност, освен тази по исков ред да докаже наличието на предпоставките, на чието основание следва да се яви на работа и заеме длъжността, която е имал преди уволнението, като и да получи обезщетение за времето през което е останал без работа.

 

По тези съображения се приема, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен като неоснователен иска  на ищцата – да бъде възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност в „Колхида Сливен” АД – счетоводител, следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Приема се за   установено по делото, че след издаване на прогласената за нищожна заповед за прекратяване на трудовото й обезщетение, ищцата е останала без работа до 30.04.2009г. Претендирала е заплащане на обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение за шест месеца след датата на уволнението, но следва да й бъде присъдено само за 4 месеца, а в останалата част, да се потвърди обжалваното решение.

При този изход на спора, разноски за тази инстанция се дължат на ищцата като й се присъди останалата сума по договора й за правна защита и съдействие  от 01.04.2009г. още сумата от 89,34лв. съобразно уважената част от паричната претенция.  

За работниците и служителите  производството по делото е безплатно, съгласно разпоредбата на чл.359 от КТ .

Работодателят –ответник следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд Сливен в размер на сумата 138,85лв. /50,00 + 88,85лв.=138,85 лв./ съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

            Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 272 от ГПК, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

 

 

ОТМЕНЯВА решение № 391/11.08.2009г. постановено по гр.д. № 108/2009г. по описа на Районен съд, гр.Сливен в ЧАСТИТЕ, с които:

- е отхвърлен като неоснователен иска на С.Х.Е. с ЕГН ********** да бъде възстановена на заеманата от нея до уволнението длъжност – счетоводител в „Колхида – Сливен” АД със седалище гр.Сливен и

- е отхвърлен като неоснователен иска на С.Х.Е. да бъде осъдена „Колхида – Сливен” АД да й заплати обезщетение в размер на 3315,54 лева за времето, през което е останала без работа следствие на уволнението, извършено със Заповед № 106/20.12.2008г., ДО РАЗМЕР на сумата 2221,20лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, С.Х.Е. с ЕГН ********** *** *-*-*, на заеманата преди уволнението й със Заповед № 106/20.12.2008г., длъжност – „счетоводител” в „Колхида – Сливен” АД с ЕИК 829054281, представлявано от В. Х. Б. и Г.Г.Г. заедно и адрес гр.Сливен, „Индустриална зона”.

 УКАЗВА на ищцата С.Х.Е. с ЕГН ********** *** *-*-*, че следва да се яви да заеме дължността, на която е възстановена в двуседмичен срок от съобщаването/ получаването на настоящото   решение.

 

ОСЪЖДА   „Колхида – Сливен” АД с ЕИК 829054281, представлявано от В. Х. Б. и Г.Г.Г. заедно и адрес гр.Сливен, „Индустриална зона”, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, да заплати на С.Х.Е. с ЕГН ********** *** *-*-*, на основание чл.225 ал.1 от КТ сумата 2221,20 лева /две хиляди двеста двадесет и един лева и 0,20 стотинки/, представляваща обезщетение за четири месеца, време, през което е останала без работа,от 20.12.2008г. до 20.04.2009г., както и сумата 89,33лв. разноски по делото за тази инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 391/11.08.2009г., постановено по гр.д. № 108/2009г.по описа на Районен съд, гр.Сливен в останалите му части, с които:

 - ОБЯВЯВЯ, че заповед № 107/01.09.2008г. на изп. директор на „Колхида- Сливен”АД  за неистински документ  И

- ПРОГЛАСЯВА за нищожна заповед №106/20.12.2008г., изходяща от „Колхида – Сливен” АД, за прекратяване на трудовия договор на С.Х.Е. с ЕГН ********** *** *-*-*; както и В ЧАСТТА за присъдените по делото разноски.

 

ОСЪЖДА „Колхида – Сливен” АД с ЕИК 829054281, представлявано от В. Х. Б. и Г.Г.Г. заедно и адрес гр.Сливен, „Индустриална зона” да заплати по сметката на Окръжен съд гр.Сливен държавна такса в размер на 138,85 лева, съобразно уважената част от претенцията, както и 5,00 лева при служебно издаване изпълнителен лист за тази такса за събирането й от Агенция да държавни вземания.

 

Настоящото решение може да бъде обжалвано в месечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на Република България.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: