Р Е Ш Е Н И Е   14

 

гр. С., 22.03.2010г.

 

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение  в  открито заседание

 на двадесет и втори февруари, през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                                  Председател: В.  НИКОЛОВА

 

при секретаря…Р. Г.…и с участието на прокурора…………като разгледа докладваното от ...В. ***  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

            Производството е образувано по предявени субективно активно и пасивно съединени искове за прогласяване нищожността на привиден договор с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.17 от ЗЗД.

            Ищците твърдят в исковата молба, че са съпрузи, а ответниците – техен син и негова бивша съпруга съгласно влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 136/09г. по описа на СлРС. С н.а. № 97/97г. прехвърлили на сина си чрез покупко-продажба собствеността върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С. на ул. „Х.Б.” бл.* ет.* ап.*, представляващ жилище- апартамент с идентификатор 67338.531.147.1.8, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.531.147 с площ от 78,20кв.м., при граници: обекти с идентификатори 67338.531.147.1.7 и 67338.531.147.1.6., заедно с отстъпеното право на строеж и ½ ид.ч. от общите части на четвъртия жилищен етаж, при запазване правото на пожизнено ползване. По силата на сключения договор втората ответница също придобила право на собственост върху процесния имот. Твърдят също, че съдържащите се в нотариалнооформения договор воля и съгласие са привидни. Посочената в нотариалния акт цена не е уговорена и не е платена от първия ответник, съответно не е получена от тях, тъй като действителното съгласие между страните, участвали в сделката, е било за дарение на имота, а не продажба. Визираната в акта сума е данъчната оценка, която е десетократно по-малка в сравнение с пазарната цена на имота към момента на продажбата. Като твърдят, че действителната им воля е била дарителска и представената от първия ответник декларация сочи това, а втората ответница не е участвала в сделката, молят съда да признае за установено по отношение на ответниците, че сключеният на 23.12.1997г. с н.а. № 97/97г. на СлРС е нищожен като привиден /симулативен/, прикриващ действителната сделка - дарение  на имота. Претендират за разноските по делото.

            Първият ответник – син на ищците не представя писмен отговор. В открито съдебно заседание признава твърдените от ищците фактически обстоятелства и основателността на предявения срещу него иск.

            Втората ответница не е депозирала писмен отговор. В открито съдебно заседание изпраща упълномощен представител, който оспорва основателността на иска и моли за отхвърлянето му. Не сочи доказателства.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Ищците са съпрузи, а ответниците – техен син и бивша тяхна снаха,  бивша съпруга на последния видно от влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 136/09г. по описа на СлРС.

            С н.а. № 97 т.ХХ дело № 6071/97г. на нотариус К. Тодорова при СлРС ищците прехвърлили на сина си чрез покупко-продажба собствеността върху собствения си недвижим имот, находящ се в гр. С. на ул. „Х.Б.” бл.* ет.* ап.*, представляващ жилище- апартамент с идентификатор 67338.531.147.1.8, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.531.147 с площ от 78,20кв.м., при граници: обекти с идентификатори 67338.531.147.1.7 и 67338.531.147.1.6., заедно с отстъпеното право на строеж и ½ ид.ч. от общите части на четвъртия жилищен етаж, при запазване правото на пожизнено ползване, за сумата 32 400лв., която продавачите заявили, че са получили от купувача напълно и в брой.

             По силата на сключения договор втората ответница, която не била страна по прехвърлителния договор, с оглед брака й с първия ответник, също придобила право на собственост върху процесния имот.

            От назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че пазарната стойност на имота към датата на продажбата 23.12.1997г. възлизала на сумата 8 602 000неденоминирани лева, т.е. многократно по-голяма от описаната в нотариалния акт цена.

            С декларация с нотариална заверка на подписа от 23.11.2009г. първият ответник  е декларирал, че не е заплатил на родителите си никакви  парични средства като продажна цена по договора за покупко-продажба, предмет на делото, като действителната воля на ищците е била да го му го подарят.

            От разпитаните по делото свидетели се установява, че ответниците не са заплащали никакви парични суми на ищците по договора, до развода си са знаели, че имотът им е дарен от родителите, че са разчитали на материалната издръжка и помощ на възрастните.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявените в условията на субективно активно и пасивно съединяване искове за прогласяване нищожността на привиден /симулативен/ договор, с правно основание чл.26 ал.2 пр. последно от ЗЗД във връзка с чл.17 от ЗЗД, са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени.

            От събраните по делото доказателства и от признанието на първия ответник се установи безспорно, че нотариалнооформеният договор от 23.12.1997г. за покупко-продажба на процесния недвижим имот е привиден /симулативен/ при условията на относителна симулация. Доказа се твърдението на ищците, че те и първият ответник като сключили договора страни не са желали неговото правно действие, а са целели да прикрият с него друга правна сделка – дарение / което да породи правно действие, но да не става достояние на трети лица/. С разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.последно от ЗЗД законодателят категорично обявява симулативната сделка за нищожна без да отдава значение на факта  прикрива ли тя друга сделка или не.

            Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, ищците следваше да докажат, че изразеното в договора съгласие на контрахентите по него не кореспондира с действителната им воля. Въз основа на декларираното от първия ответник писмено признание, че не е заплащал на ищците никакви парични средства като продажна цена по процесния договор и че формата на същия е целяла да предотврати атакуването му от трети лица, съдът допусна събирането на гласни доказателства за установяване действителната воля на страните по него, приемайки го за начало на писмено доказателство по смисъла и при условията на чл.165 ал.2 във връзка с чл.164 ал.1 т.5 от ГПК.

            Преценени в съвкупност, признанието на първия ответник и допуснатите  свидетелски показания на добросъвестните и незаинтересовани от изхода на делото свидетели установиха категорично дарственото намерение на ищците, прикрито от външно изразената воля за възмездно прехвърляне на имота в патримониума на първия ответник, волята на посочения като „купувач” по договора да бъде надарен, липсата на извършено плащане на визираната в договора цена. Неплащането на продажната цена само по себе си не е доказателство, годно да установи нищожност на договора, но е индиция за липса на обща воля за възникване на задължението й за плащане. Косвено доказателство за привидното съгласие на страните по договора за възмездно прехвърляне на имота е и констатираното в заключението на съдебно-техническата експертиза многократно занижаване на визираната в договора продажна цена на имота в сравнение с действителната му пазарна стойност към момента на изповядване на сделката пред нотариус. Без правно значение за установяване симулативността на сделката е волята на втората ответница, тъй като тя не е участвала при сключването й, макар и да е придобила права от нея.  С оглед на събраните множество еднопосочни  и неоспорени писмени и гласни доказателства, и експертно заключение, съдът следва да приеме за установена твърдяната от ищците привидност на отразеното в процесния договор съгласие за възмездно прехвърляне собствеността върху имота срещу заплащане на посочената в договора цена. Доказаната привидност на декларираната с договора воля оборва материалната доказателствена сила на оформения нотариален акт от една страна, а от друга – обуславя нищожността на договора, която съдът следва да прогласи съгласно императивната норма на чл.26 ал.2 пр.последно от ГПК.

            Предвид изложените съображения, предявените искове следва да бъдат уважени като основателни и доказани, ведно с произтичащите от това законни последици. С оглед изхода от делото, ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски по делото, представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за адвокат общо в размер на 2 247лв.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.С.П. с ЕГН ********** ***, С.ска област и Д.С.П. /Г./ с ЕГН ********** ***, че сключеният на 23.12.1997г. с нотариален акт № 97, т.ХХ, н.д.№ 6071/97г. на СлРС договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С. на ул. „Х.Б.” бл.* ет.* ап.*, представляващ жилище-апартамент с идентификатор 67338.531.147.1.8, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.531.147 с площ от 78,20кв.м., при граници: обекти с идентификатори 67338.531.147.1.7 и 67338.531.147.1.6., заедно с отстъпеното право на строеж и ½ ид.ч. от общите части, е НИЩОЖЕН като ПРИВИДЕН /СИМУЛАТИВЕН/, прикриващ дарение.

            ОСЪЖДА Б.С.П. и Д.С.П. /Г./ да заплатят на С.П.А. и С.Б.А.,***, сумата 2 247лв., представляващи разноски по делото.

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: