Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  19

гр. Сливен, 08.02.2010 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на трети февруари през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря, като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 682 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

С оглед естеството на иска – такъв за увеличаване на присъдена издръжка, същото е бързо и се движи по реда на  чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл. 317 от ГПК, във връзка с чл. 79 ал. 2 от СК

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 883/10.11.2009г. по гр.д. № 3914/09г. на СлРС, с което е изменен размера на присъдена месечна издръжка на малолетно дете /чрез законния му представител/ от родител, като е увеличен от 40 лв. на 80 лв., до настъпване на правопрекратяващи или правоизменящи факти, заедно с лихвата за забава от предявяване на иска, и са присъдени  д.т. и разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението в уважителната част за сумата над 50 лв. до 80 лв., като  счита, че в нея то е незаконосъобразно, тъй като съдът, без да събере доказателства за размера на трудовото му възнаграждение, което е твърде ниско и недостатъчно за самия него, без да съобрази желанието му да заплаща по 50 лв. месечно, отдавайки по-голямо значение на обстоятелството, че той не издържа друго семейство, и неправилно преценяйки значението на заболяването на детето и нуждите му за лекарства, е изменил размера на издръжката на 80 лв. Поради това моли въззивния съд да отмени в тази част решението на СлРС и постанови ново, с което да го отмени за сумата над 50 лв. до присъдения размер от 80 лв. като отхвърли иска и за нея.

Във въззивната жалба е направил  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не е направила доказателствени искания. Няма претенция за разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и сс процесуален представител по  чл. 32 т. 1 от ГПК,поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Представя писмено новосъздадено доказателство, относно новонастъпил факт от значение за спора – копие от трудов договор.

В с.з. въззиваемият – чрез своята майка и законен представител, редовно призован, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, надлежно упълномощен от законния предтавител на малолетното дете, и оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска обжалваната част на решението да бъде потвърдена. Не претендира разноски.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Съдът при условията на чл. 266 от ГПК, е отказал да приеме представеното с въззивната жалба писмено доказателствено средство, поради настъпилият ефект на преклузия спрямо него. Събрал е като такова документът, представен от въззивника в о.с.з., поради наличие на предпоставките за това.

Въззивният съд намира въззивната жалба заредовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Тя не се променя, а само допълва, от факта, настъпил след приключване на съдебното дирене в РС – сключване на трудов договор от страна на бащата, за доказването на който е събрано съответното писмено доказателствено средство от въззивния съд. Така към момента фактическото положение се изразява в започването на работа от 01.01.2010г. от страна на въззивника за срок от 6 месеца при условията на повременна заетост – 6ч. работен ден  с 1,42 лв. ПТВ.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване по принцип на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки. От една страна – увеличени нужди на искащия издръжка и от друга – възможност на задълженото да я дава лице. Тъй като задължението за издражка на непълнолетно дете е безусловно от гледна точка на възможността на детето да се издържа с имуществото си, съдът правилно е констатирал и преценил само правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване на нуждите на едно дете, настъпили в рамките на тригодишния период от предходното присъждане на издръжка. Самите нужди, според своето естество, са сведени само до най-необходимото за живот в границите на човешкото достойнство – храна, облекло, елементарно домакинство, учебници и пособия, евентуално – разходи за културни и спортни развлечения.

Също правилно и в съответствие с материалноправните разпоредби, съдът се е съобразил с възможностите на всеки от родителите, като е взел предвид и факта, че родителят, при когото детето живее – неговата майка, освен в пари, участва в неговата издръжка и в натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за неговото отглеждане и възпитание.

Съдът е разпределил и доказателствената тежест относно подлежащите на доказване положителни факти, като ответникът не е доказал надлежно размера на своите доходи или наличието на други, утежняващи материалното му състояние факти – задължения към други низходящи, заболяване, неработоспособност или намалена такава. Твърдял е наличие на непостоянни доходи, които не е установил, а е ползвал удостоверение от БТ. При това положение съдът законосъобразно е приел за  база минималната за страната работна заплата. Още повече, че към настоящия момент въззивникът работи по трудово правоотношение и разполага със сигурен, макар и неголям доход. Положението му на млад, здрав и работоспособен индивид, съчетано с качеството му на баща на малолетно дете, е достатъчна предпоставка и мотивация той да положи необходимите и ефективни усилия да осигури елементарни средства за съществуване за детето си и себе си.

При определяне размера на дължимата издръжка СлРС е останал напълно в рамките на Постановление на МС №38, но тъй като основното, непререкаемо по важност и приоритетност задължение на съда, е да защити максимално интереса на малолетното дете, в духа на съвременните изисквания на нашето и европейското гражданско общество, към което се стремим да се приобщим, е преценил, че не може пдзаконов нормативен акт, отдавна непривеждан в съответствие с реалните социални отношения в страната, /включително и със сега действащото изменение от 2002г./, да бъде превърнат в механична скала на съответствие между две числа.

В този смисъл настоящият състав счита за неоснователно възражението на въззивника, че 80 лв. е изключително висок размер издръжка за 5-6 годишно дете и е с пъти увеличение на предходнтия. Няма задължение за съда да присъжда пропорционално намалени суми, за да има възможност те да бъдат ритмично “увеличавани” с времето, докато достигнат размер на 80 лв. към момента на навършване на пълнолетие на детето. Този подход е неоправдан и поради това, че не е възможно, и съдът не е длъжен в настоящия момент да предвижда и съобразява едно бъдещо положение, или да се ръководи в разрешаването на настоящ спор от предположенията си за предстоящи факти, най малкото, защото нито икономическото положение, нито нормативната база, като обективни предпоставки, не могат да се считат за константни величини.

Поради това РС е взел предвид, че към настоящия момент, с оглед обективните икономически условия във всяка значима сфера на живота, приложени към нуждите на детето и възможностите на родителите, минимално достатъчният размер за месечната издръжка, с оглед пола и възрастта му, е общо 160 лв., от които е възложил 80 лв. на бащата, който не полага лични грижи.

Що се отнася до възраженвията на въззивника, свързани с неправилната преценка на здравословното състояние надетето и изтеклия срок на ЕР, СлОС ги намира за несъстоятелни. Безспорният факт, който, макар и с изтекъл период на инвелидизация, е обективиран в ЕР, е наличието н ахронично белодробно заболяване – астма. Всеобщо известен факт, като включващ се в съдържанието на елементарната здравна грамотност, е, че по начало астмата е ненапълно лечимо заболяване, съпътстващо с различна сила на проявните си форми живота на лицето. В този смисъл това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме за непререкаема нуждата на детето на страните от повишени здравни грижи в много посоки, които неминуеми изискват и повече от обикновените средства.

Ето защо този състав също намира, че искът е основателен за посочената месечна разлика, за която следва да се уважи. Увеличената издръжка следва да се присъди от момента на поискването й чрез предявяване на исковата молба и се дължи до навършване на пълнолетие на детето, или до настъпването на правоизменящи или други правопрекратяващи я факти. От датата на поканата – за каквато се счита предявяването на иска, следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната, отхвърлителна част – за разликата над 40 лв. до признатите 50 лв.  месечно, решението е влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени. Въззиваемата страна няма направени и не е претендирала разноски за тази инстанция, и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 883/10.11.2009г. по гр.д. № 3914/09г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: