Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  13

 

Гр. Сливен 09.02.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Т. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 684 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано Р. № 730 от 20.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1163/2009 г. на районен съд гр.Сливен, с което  ответницата  В.Г.Х. *** е осъдена да заплати на ищеца “ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР-1 СЛИВЕН” ЕООД, със седалище гр. Сливен, представлявано от управителя д-р Ж.Г. сумата 143.79 лв., представляваща неизплатени консумативни разходи за топлинна енергия, свързани с ползването на отдаден под наем недвижим имот- кабинет /дежурен/, находящ се на етаж І на сграда в гр. Сливен за периода 01.03.2006 г. до 31.03.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба- 26.03.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата 3.63 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 21.01.2009 г. до 26.03.2009 г., както и сумата 78.91 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като исковете по чл. 232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД в останалата им част до пълния размер отхвърля, като неоснователни и недоказани. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответницата Х.  разноски по делото в размер на 244.36 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции.

Ответното дружество, чрез процесуалния си пълномощник адв. Е. П. *** обжалва решението в отхвърлителните части- над присъдената главница 143.79 лв. за допълнителната сума 143.79 лв. и над присъденото обезщетение за забава 3.63 лв. за още  47.05 лв. и в частта, в която е осъдено да заплати разноски на противната страна, съразмерно отхвърлените части.  Моли решението в тези части да бъде отменено и исковите претенции бъдат уважени в претендирания размер, като се присъдят разноски по делото. Търси сумите за периода 01.03.2006 г. до 31.03.2008 г. Неправилно съдът приел, че за периода м. март. 2006 г. до 31.12.2007 г. топлинната енергия в кабинета на ответницата следва да се определя на база един работещ радиатор. Безспорно било установено, че при инцидентна проверка от комисия в състав с представители на двете дружества, че вместо един работещ радиатор, както е по списък, изготвен по- рано работили два радиатора. Това давало основание да се приеме, че и в един по- ранен период вместо един са работили двата радиатора. Двата били свързани и можели да бъдат пускани по всяко време и не било необходимо да се търси съдействието на огняра.  В края на отоплителния сезон /след първата проверка/ е направена нова проверка, която констатирала, че единият радиатор е трайно отсъединен и демонтиран, но според показанията на свидетелите  до тогава са работили двата. Като се позовава на споразумителния протокол от 04.01.2005 г. настоява, че наемателят е длъжен при констатирани нарушения /кражби/ при ползване на топлинна енергия да се начисляват суми и за предходни периоди по презумпция, че и тогава е ползвана топлинна енергия от два радиатора.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е подала  насрещна въззивна жалба. Ответницата Х., чрез процесуалния си представител- адв. Л. А. *** обжалва решението в частите, в които са уважени предявените от противната страна искове. В тези части решението било необосновано и незаконосъобразно. Правилно било прието за установено, че ползвала предоставения й под наем кабинет, собственост на ищцовото дружество според уговорките- четири часа подневно, а в останалото време го е ползвала на основание сключения между нея и  ищеца трудов договор. Правилно първоинстанционният съд приел, че задължението за консумативи е в размер на 1/3 от месечните разходи за отопление, префактурирани на ищеца ДКЦ-2. Счита обаче, че съдът необосновано приел, че  за времето от 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г. е ползвала за отопление два радиатора. Твърди, че необосновано приел, че са извършени две проверки през 2008 г., като първата констатирала, че работят два радиатора, а втората- само един. Нямало писмени доказателства- заповед за  съставяне на съвместна комисия по проверката, нито протокол за констатациите. Неоснователно не било направено прихващане с нейно насрещно вземане за извършени нейни лични разходи при упражняване дейността по трудов договор за процесния период за осигуряване на нормална работна среда с мотива, че липсвали доказателства. Намира за доказано възражението си за прихващане за личните разходи за отопление на кабинета с ползване на допълнително отопление както в часовете по трудов договор, така и в тези на упражняване на частната практика. Признава от исковите претенции само стойността на ползвания за отопление един радиатор за целия период от време.

В насрещната си жалба въззивницата- ответницата по иска, чрез адв. Л. А. оспорва въззивната жалба на дружеството. Намира решението в частта, в която е постановен отхвърлителен диспозитив за периода м. март 2006 г. до 31.12.2007 г. за правилно. Моли в тази част решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции. Прави доказателствено искане- съдът да задължи дружеството въззивник да  представи разпределението на разходите за отопление, съобразно броя ползвани радиатори за в. април 2008 г., включително и за кабинета, в който работи тя.

В писмения си отговор на насрещната въззивна жалба “ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР 1- СЛИВЕН” ЕООД, чрез адв. Е. П. заявява, че насрещната въззивна жалба е неоснователна и моли съдът да не я уважава. Намира за недоказан размера на разходите за ползване допълнително отопление, поради което съдът правилно не е уважил искането за прихващане на дължими суми за допълнително отопление през време на упражняване на задълженията на ответницата по двете практики- по трудов договор и свободна такава. Счита, че не само за периода 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г. ответницата е ползвала два радиатора, но през целия процесен период ги е ползвала. Единият от радиаторите не бил отчитан, поради това, че работодател в дружеството й бил нейният съпруг.

В с.з. пълномощникът на въззивника- адв. К. от АК Сливен поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Поддържа и подадения отговор. Моли насрещната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.  

В с.з. въззивницата по насрещната въззивна жалба Х., чрез адв. Л. А. я поддържа и моли съдът да я уважи. Моли  въззивната жалба на ищеца да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции, съобразно уважаването на нейната насрещна въззивна жалба. 

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата и насрещната жалба и доказателствените искания. Констатира, че същите са подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 и чл. 263, ал.2 от ГПК- две седмичен от надлежен субект, поради което са процесуално допустими. Жалбоподателят- въззивник е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението в частта в което са отхвърлени предявените от него иск. Жалбоподателят по насрещната жалба има правен интерес да обжалва решението в частите, в които предявените против него искове са уважени. Жалбите отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. С въззивната жалба не са направени нови процесуални и доказателствени искания. С насрещната жалба е направено доказателствено искане за събиране на доказателства, намиращи се у противната страна- да представи разпределението на разходите за отопление съобразно броя ползвани радиатори за м. април 2008 г., включително за кабинета, в който тя- ответницата по исковете е работила.

След докладване на въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и отговора по нея само пълномощникът на ответницата В.Х.- адв. Л. А. отново поддържа направеното в насрещната въззивна жалба искане за събиране на доказателство. Съдът, като се позова на разпоредбата на чл. 266, ал.1 от ГПК, поради несвоевременното му искане и настъпилата преклузия не допусна събирането  му.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Безспорно е установено, че между ищцовото дружество, сега въззивник и ответницата д-р Х. на 01.07.2000 г. е имало сключен наемен договор, по силата на който ответницата ползвала под наем кабинет /дежурен/ на 1 етаж от сграда в гр. Сливен по график- понеделник, сряда и петък от 08.00ч. до 12.00 ч.;  вторник и четвъртък от 14.00 ч. до 18.00 ч. и като наемателят е длъжна да заплаща съответната част от общите разходи за ел. енергия, вода, отопление, асансьор и телефон в тридневен срок от получаване на съобщението. Освен наемния договор, между страните е имало сключен и трудов договор през целия процесен период. Ответницата била назначена на длъжност “ст. ординатор” на пълен работен ден до края на м. март 2008 г., когато трудовото й правоотношение е прекратено със заповед № 1./28.03.2008 г. на управителя на дружеството ищец, считано от 01.04.2008 г. Страните не спорят, че отдадения под наем кабинет се ползва от д-р Х. при работата й по трудово правоотношение по осем часа на ден и по частната й практика- по 4 часа на ден. Няма спор и факта, че според договора за наем между страните ответницата следва да заплаща 1/3 ид.ч. от разходите за кабинета. Списъкът с броя на работещите радиатори в дружеството бил изготвен през 2005 г. и още от тогава се водил един радиатор за д-р Х.. В кабинета й имало монтирани два радиатора. Имали спирателни кранове и можели да се пускат и спират по всяко време. СлРС установил от доказателствата по делото- св. показания, че втория бил демонтиран- откачен след проверката м. април 2008 г.   

Решението в частта по претенциите за периода 20.12.2005 г.- 28.02.2006 г. влязло в сила, поради необжалване.

Спорно между страните е: 1. за периода 01.03.2006 г. до 31.03.2008 г. ответницата ползвала ли е втори радиатор в кабинета и дължи ли разходи за него- сумата 143.79 лв. и лихва за забава 47.05 лв. /мораторна лихва/ за същия период от време /при положение, че нотариалната покана до ответницата за заплащане задължение на сумата 1066.35 лв., представляващи разходи за парно отопление за периода 01.01.2005 г. до 31.05.2008 г. е получена от нея на 21.01.2009 г./. ІІ –По възражението за прихващане на разходвани суми за допълнително отопление в кабинета.   

СлРС приел, че за периода 01.03.2006 г. до 31.12.2007 г. топлинната енергия в кабинета на д-р Х. следва да се определя на база един работещ радиатор, а за периода 01.01.2008 г.- 31.03.2008 г. на база два работещи радиатора. Ищецът иска присъждане на суми за ползван втори радиатор за времето 01.03.2006 г. до 31.12.2007 г.- след която дата съдът приел, че се ползват два радиатора, а ответницата оспорва за периода 01.01.2008 г. до 31.03.2008 г. да е ползвала два радиатора и иска прихващане на разходи със задължение, след като доказа, че ползва единия радиатор и газова печка /св. К. С., Т. Д./, която зарежда сама с газ до 31.12.2007 г. В счетоводната ведомост фигурирал само един радиатор. Едва в нарочния списък за ползваните в дружеството радиатори от 01.01.2008 г. ответницата фигурира с два радиатора.

Неоснователно е възражението на ищеца, че при ползване на топлинна енергия за определен период от два радиатора следва съгласно споразумителния протокол от 04.01.2005 г. да се начисляват суми и за предходни периоди по презумпция, че и тогава е ползвана топлинна енергия от два радиатора. В същото споразумение- л. 104 липсва такава клауза. След като липсват доказателства в тази насока, не се дължат суми за втори радиатор преди 01.01.2008 г.

Ответницата по никакъв начин не установи възражението си за прихващане на разходвани суми за допълнително отопление в кабинета, което беше в нейна тежест. Доказа, че е ползвала газова печка за отопление, но не установи възражението си по размер /периоди, часово време на ден, стойност/.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като неоснователни не следва да бъдат уважени, а обжалваното решение съдът ще потвърди, като законосъобразно.

Двете страни претендират присъждане на разноски. С оглед изхода на делото всяка от страните ще поеме разноските си и няма да й се присъждат от противната страна.

По тези съображения, съдът

Р     Е    Ш    И   :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № Р. № 730 от 20.10.2009 г., постановено по гр.д. № 1163/2009 г. на районен съд гр.Сливен в обжалваните части, като правилно и законосъобразно.

В необжалваните части влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: