Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. Сливен, 02.03.2010 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в съдебно заседание на втори Февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           МАРИЯ ХРИСТОВА

 

         при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл.съдия Мария Христова възз.гр.д. № 689 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по въззивна жалба от Община – Сливен, чрез  представител старши юрисконсулт Р. против решение № 848/02.11.2009 г. по гр. д. № 3795/2009 г. по описа на СлРС,  с което е уважен изцяло предявеният от П.И.И. иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ, признато е уволнението й за незаконно, отменена заповед № 92/04.08.2009 г. на Кмета на Община Сливен, за прекратяване на трудовото правоотношение като незаконосъобразна, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „младши специалист” в отдел „Приходно счетоводство” на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен и осъдена Община Сливен да заплати направените по делото разноски в размер на 250 лв. 

В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се за неправилен извода на съда, че е налице съкращаване на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ, тъй като било необходимо не само длъжността да бъде премахната, но да бъдат премахнати и трудовите й функции. Твърди се, че е налице премахване на единствената щатна бройка, предвидена за длъжността „младши специалист”. Съдът не взел предвид факта, че функциите и задачите на длъжността „младши специалист” и „главен специалист” преди структурните промени били почти идентични. Неправилен бил изводът на съда, че работодателят следвало да приложи разпоредбата на чл. 329 от КТ. Съдът не изследвал хипотезите на съкращаване на щата и така не обосновал решението си. Сочи, че практически щатните бройки за длъжността „главен специалист” от 17 бр. са намалени на 14 щатни бройки, а бройката за длъжността „младши специалист” е напълно премахната и не съществува,  като е налице изцяло нова Дирекция „Бюджет и финанси” с коренно променени функции и задачи. Счита, че са налице изискванията на закона за съкращаване на щата. Моли от името на Община - Сливен да се отмени решението на Районен съд и се отхвърли предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно, като неоснователен.

По делото е постъпил писмен отговор от П.И.И., в който сочи, че  счита жалбата за неоснователна, тъй като съкращаване на щата не е налице и няма фактическо реално премахване на трудовите задължения, които включва съкратената длъжност по щатно разписание на работодателя. Счита, че се касае единствено до промяна на наименованието на съответната длъжност, а функциите са същите.  Моли да се потвърди решението на РС  - Сливен изцяло като правилно и законосъобразно.

С определение от 23.12.2009 г.  съдът е извършил проверка на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима.

Не са направени доказателствени искания с жалбата и отговора.

В съдебно заседание за въззивната страна Община – Сливен се явява старши юрисконсулт Р., която поддържа така предявената жалба. Счита, че  изводът на съда е неправилен с оглед на факта, че е сравнил длъжностната характеристика на ищцата на длъжността „Младши специалист” по  старата щатна структура с длъжностните характеристики „Главен специалист” по новото щатно разписание. Счита, че съдът не следвало да преценява съответните функции, задачи и задължения към момента на утвърждаване на новото щатно разписание. Моли да й се даде възможност да представи длъжностните характеристики по новото щатно разписание към момента на утвърждаване на новата щатна структура, т.е. тогава когато е съществувала Дирекция „Местни данъци и такси”, отдел „Приходно счетоводство”, като молбата й е оставена без уважение, с оглед процесуалната преклузия. Твърди, че е следвало да се направи съпоставка между длъжността  „Младши специалист” и „Главен специалист”  по старото  щатно разписание  и  „младши специалист”  и „главен специалист”  по новото щатно разписание с оглед  твърдението, че има сходство и съответно идентичност между длъжността „Младши специалист” по старото длъжностно разписание „Главен специалист” по новото длъжностно разписание и твърдението, че е сменено само наименованието на  длъжността. Моли да се постанови решение, с което да се отмени атакуваното решение № 848 на посочените в жалбата основания. Счита, че опитът да се вмени задължение на работодателя да извърши подбор е неотносим към настоящия казус, съгласно трайната практика при съкращаване на единствена щатна бройка. Сочи, че подборът на кадри е правна възможност, но не е задължение, с оглед на което счита решението за неправилно, необосновано и не кореспондиращо с доказателствения  материал, счита, че същият е непълен. Претендира юрисконсултско  възнаграждение пред двете инстанции. Представя подробни съображения в писмени бележки, в този смисъл.

В съдебно заседание въззиваемата П.И.И., не се явява, вместо нея се явява адв. Х., която оспорва жалбата. По повод направеното доказателствено искане от страна на Община – Сливен счита, че същото е преклудирано, тъй като тези щатни разписания са съществували по време на първоинстанционното производство. По повод изразеното  становище на юриск. Р., че не се е преценявала правилната длъжност  „мл. специалист”  с „мл.  специалист” от новото щатно разписание, счита че това не е възможно, тъй като в новото щатно разписание длъжност „Мл. специалист” не е съществувала. Същата е със сменено наименование и е „Главен специалист”. От длъжностните характеристики и на двете длъжности счита, че се установява, че няма разлики във функциите. Няма доказателствени искания. Моли, да се остави въззивната жалба без уважение и потвърди решението на първата инстанция като правилно, обосновано и законосъобразно, излага  аргументите си в писмен отговор. Счита, че реално премахване на трудовите задължения на длъжността „Младши специалист” не съществува, видно от събрания  по делото доказателствен материал пред първата инстанция. Счита, че същият е пълен всестранен и обективно преценен от председателя на състава пред първата инстанция. Моли да се потвърди решението на първата инстанция. Претендира за направените разноски.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета – лимитиран с подадената жалба, при което, извършвайки анализ на събраните по делото писмени доказателства по отделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С трудов договор № 63/10.02.2006 г. П.И.И. *** на 16.02.2006 г, на длъжност „младши специалист" в Дирекция „Местни данъци и такси" отдел „Приходно счетоводство" с основно трудово възнаграждение в размер на 240 лв., за неопределено време, със срок за изпитване 6 месеца и 8 часов работен ден. Нейната длъжност била единствена в посочената дирекция. С решение № 205 на Общински съвет гр. Сливен е одобрена нова структура на общинската администрация на Община Сливен, като впоследствие от кмета на Общината е утвърден устройствен правилник на администрацията и вече Дирекция „Местни данъци и такси" не съществува, а е създадена Дирекция „Бюджет и финанси", която е с три отдела. Промените са в сила от 01.07.2008 г. и в новосъздадената дирекция не съществува длъжност „младши специалист". Със заповед от 30.06.2008 г. трудовото правоотношение на въззиваемата било прекратено на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, но последствие с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3348/2008 г. на СлРС уволнението й било признато за незаконно и отменено. Със същото решение въззиваемата била възстановена на предишната й работа в Община Сливен. След възстановяването й на работа, със заповед № 92/04.08.2009 г. издадена от кмета на Община -
Сливен трудовото правоотношение на И. отново е прекратено, считано от 04.08.2009   г., поради съкращаване в щата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. В мотивировъчната част на заповедта е посочено, че длъжност „младши специалист" в отдел „Приходно счетоводство" на Дирекция „Местни данъци и такси" вече не съществува като система от функции, задачи и задължения, утвърдени в длъжностната характеристика. Преди уволнението на въззиваемата е поискано и съответно получено разрешение от Дирекция „ОИТ" - Сливен за прекратяване на трудовото й правоотношение, тъй като съгласно чл. 333, ал.1 от КТ се ползва със защита като майка на дете под тригодишна възраст.

С длъжностна характеристика - лист от 83 до 86 по делото са определени функциите и задълженията за длъжността „младши специалист", която е заемала И..

В новата Дирекция „Бюджет и финанси" на община - Сливен не съществува длъжност „младши специалист", но съществуват длъжности „Главен специалист", „Главен експерт”, „Главен инспектор”, „Старши експерт” и „Младши инспектор” като за някои от тях е налице пълна идентичност между функциите, изпълнявани от въззиваемата и тези, които се изпълняват от някои от лицата на длъжността „Главен специалист" към настоящия момент. Например е налице пълно съвпадение във функциите и задачите на „Главен специалист" в отдел „Събиране и контрол на местни данъци и такси", която длъжност се заема от лицето В.Т. - лист 106 до 109 от делото. Същото е положението и по отношение на длъжността „Главен специалист" заемана от М.Х. - лист от 110 до 113, а също и за И.Д. от лист 114 до лист 117, И.Д. от лист 118 до 121 и за М.Я. - л.122 до 125. Не се установява преди уволнението на въззиваемата да е извършван подбор между нея и посочените лица.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: 

Съдът е сезиран с предявените в условията на обективно съединяване искове по чл. 344 ал.1 т.1 и т. 2 от КТ за признаване на  уволнението за незаконно, наложено поради съкращаване в щата, на осн. чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и за възстановяването на въззивницата на работа на заеманата до уволнението длъжност. Основателността на предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е обусловена от установяването по надлежен ред на законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,  предпоставка за което е наличието на посоченото в нея основание „съкращаване на щата”.

Основният спор между страните се свежда до това, дали съкращаването на щата е реално. Тежестта за доказване на обстоятелствата относими към предпоставките за законосъобразност на уволнението и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е в тежест на работодателя. В разпореждането си по чл. 146 ал. 1 т.5 от ГПК първоинстанционният съд правилно е указал, че в тежест на работодателя е да докаже реално съкращаване на щата, че са премахнати трудовите функции, присъщи на съкратената длъжност. В зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност – щатът /щатното разписание/ се утвърждава еднолично от работодателя или от определен компетентен орган при бюджетните предприятия. Предвид това, негово – на работодателя е задължението да докаже, че са премахнати трудовите функции, които е изпълнявала въззивницата преди съкращаването в щата, както и, че в новата структура на Община Сливен няма такава дейност.  

От представените по делото длъжностни характеристики се установи по безспорен начин, че трудовите функции на утвърдената длъжност „главен специалист”, по щатно разписание в сила от 01.06.2008 г. се припокриват с трудовите функции на съкратената длъжност.  Безспорно в случая, с оглед извършените организационно-структурни промени на общинската администрация на Община - Сливен е премахната Дирекция „Местни данъци и такси", в чийто отдел „Приходно счетоводство" е работила на длъжност „младши специалист" въззиваемата. Съгласно Устройствения правилник и Длъжностното разписание се установява, че в новосъздадената Дирекция „Бюджет и финанси" съществува отдел „Събиране и контрол на местни данъци и такси", в който на длъжност „Главен специалист" при напълно идентични трудови функции с предходната длъжност „младши специалист" са продължили да работят лицата В.Т., М.Х., И.Д., И.Д. и М.Я.. За да е налице съкращение в щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ е необходимо не само длъжността да бъде премахната като наименование, но реално да бъдат премахнати и трудовите й функции. Не е налице съкращаване на щата, когато съответната трудова функция реално не се премахва, а само се променя нейното наименование: като вместо младши експерт се именова младши специалист или вместо главен специалист – главен инспектор  /р.№ 829-01-ІІІ г.о., р. № 2066-01-ІІІ г.о., р. № 2078-01-ІІІ г.о., р. № 220-02-ІІІ г.о., р. № 4-04-ІІІ г.о., р. № 190-04-ІІІ г.о. и др./. В тези случаи е налице фиктивно съкращаване в щата, което не е и не може да бъде основание за уволнението на съответния служител. В конкретния случай трудовите функции на заеманата от И. преди уволнението длъжност „младши специалист" след извършване на структурната промяна през месец Юни 2008 г. не са престанали да съществуват, тъй като са напълно запазени в длъжността „главен специалист" в отдел „Събиране и контрол на местните данъци и такси" при Дирекция „Бюджет и финанси" на ответната Община - Сливен и се заемат от горепосочените лица. Съдебната практика последователно провежда изискването за реалност на съкращението като важен съставен елемент от основанието по т. 2. В този смисъл са и решенията на ВС и ВКС /р. № 1289 от 24.01.1995 г. по гр.д. № 909 от 1994 г. на ІІІ г.о.; р. № 1291 от 01.02.1995 г. по гр.д. № 1010 от 1994 г./ Действително в резултат на структурните реформи е извършено съкращение в щата и някои длъжности се премахнати, но конкретно длъжността на въззиваемата, като трудови функции е запазена и е променено само наименованието й на "главен специалист" в отдел „Събиране и контрол на местни данъци и такси" при Дирекция „Бюджет и финанси". При това положение работодателят е следвало задължително да приложи разпоредбата на чл. 329 от КТ и да извърши подбор между въззиваемата И. и лицата В.Т., М.Х., И.Д., И.Д. и М.Я.. Такъв подбор не е извършен, а същият е бил задължителен, тъй като, когато не се премахват всички длъжности с една трудова функция, работодателят има задължението да приложи разпоредбата на чл. 329 от КТ. Когато съкращаването в щата засяга една или повече от множеството еднородни трудови функции в предприятието работодателят неизбежно трябва да извърши подбор и да реши кой от съответните служители трябва да уволни. Това разрешение се прилага и при намаляване обема на работа, защото и в тези случай работодателят трябва да „подбере” измежду всички служители тези, които трябва да бъдат уволнени поради настъпилото намаляване на производствената програма. В тези хипотези правото на подбор става част от правото на уволнение - то не може да бъде упражнено, без да се извърши подбор.  В този смисъл е и практиката на ВКС /р. № 30-97-ІІІ г.о., р. № 283-97-ІІІ г.о., р. № 788-98-ІІІ г.о., р. №  842-98-ІІІг.о., р. № 51-99-ІІІ г.о., р. № 1521-99-ІІІ г.о. р. № 128-2000-ІІІ г.о., р. № 160-01-ІІІ г.о., р. № 627-04-ІІІ г.о., р. № 1419-05-ІІІ г.о., р. № 31-05-ІІІ г.о. и др. Всъщност законовата разпоредба изисква да се разшири кръга на служителите, между които се прави подборът, като се включат в него и  тези служители, които изпълняват близка или сходна по естеството си работа, включително и в различни звена от предприятието на работодателя в същото населено място със сходна дейност. 

От установените по делото обстоятелства се налага извода, че с новата структура не е извършено реално съкращаване в щата на длъжността, която е изпълнявала въззиваемата, тъй като не са премахнати действителните трудови функции, а е променено наименованието на длъжността, която тя е изпълнявала. Не е извършен и подбор измежду всички служители, със сходна по естеството си работа, които трябва да бъдат уволнени поради съкращаване на щата. Следователно искът по чл. 344 ал. 1 т.1 от КТ, за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна, се явява основателен, а обжалваното решение се явява правилно и следва да се потвърди.   

С оглед основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ се явява основателен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на въззиваемата на заеманата до уволнението длъжност.

И двете страни претендират заплащането на разноски пред настоящата инстанция като не са представили списък за тях съгласно изискването на чл. 80 от ГПК и нямат представени пред настоящата инстанция документи доказващи извършването на такива разноски, поради което съдът не следва да се произняся по това им искане.

Ръководен от гореизложеното, съдът на осн. чл. 271 ал. 1 вр. чл. 272 от ГПК

                                        Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 848 от 02.11.2009 г. по гр.д. № 3795 по описа на Сливенски районен съд за 2009 г., с което ПРИЗНАВА уволнението на П.И.И. с ЕГН ********** *** 36-В-9 за НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед № 92/04.08.2009г. на Кмета на Община Сливен , с която поради съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение; ВЪЗСТАНОВЯВА П.И.И. с ЕГН ********** ***.Д." *-*-* на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „младши специалист" в отдел „Приходно счетоводство на Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен; ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на П.И.И. с ЕГН ********** *** *-*-* сумата 250 /двеста и петдесет/ лева , представляваща разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.