Р Е Ш Е Н И Е 

 

Гр. Сливен,  04.05.2010 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

заседание на осми април  през две хиляди и десета година

 

                                                            Председател: С. БАКАЛОВА

                                                                                                                          

при секретаря ……………П.С.……………….. и с участието на прокурора …………Димитър Димитров………..…………………..като разгледа докладваното от ………С. Бакалова……….дело 693 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявен е иск с правно основание член 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ и цена 100 000 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 06.07.2007 г. РП – гр. Сливен е образувала срещу него дознание за това, че на 19.03.2007 г. в гр. Твърдица, без редовно писмено позволение, използвал от горския фонд дърва – престъпление по чл. 235, ал.1 от НК. С постановление от 16.10.2007 г. е привлечен като обвиняем; през м. ноември 2007 г. РП – Сливен е внесла в РС – Сливен обвинителен акт и е образувано НОХД № 1927/2007 г. на СлРС. Първото съдебно заседание е проведено на 14.01.2008 г., по делото са се провели още пет заседания и с присъда от 15.09.2008 г. твърди, че е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. Твърди, че в резултат на повдигнатото от прокуратурата обвинение за умишлено престъпление и воденото наказателно производство срещу него е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в следното: злепоставен бил пред близки, роднини и приятели; това станало причина за семейни конфликти и неприятности; изживял стрес и притеснение за благополучието на семейството си; накърнено било доброто му име в обществото; бил злепоставен пред своите бизнеспартньори; преживял стрес за развитието на бизнеса си; намаляла неговата работоспособност; загубил самочувствие; влошило се здравословното му състояние като се повишило кръвното му налягане; страдал от безсъние; хронична умора; намаляване на съпротивителните сили на организма; изпаднал в депресия, паника, чувство на безпомощност и обреченост и загубил доверие в националните правозащитни институции. Твърди, че за изброените неимуществени вреди следва да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение в размер на 100 000 лв., считано от 15.09.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски в размер на 1515 лв.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител и лично, поддържа предявения иск.

Ответникът – Прокуратурата на Р България, е депозирала писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и по размер. Счита, че не са посочени конкретни доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и настъпилите вреди. Счита, че искът е предявен в силно завишен размер и уважаването му в този размер би противоречало на принципите на справедливостта. Оспорва искането за присъждане на лихва от 15.09.2008 г., тъй като липсват доказателства кога присъдата е влязла в сила. В съдебно заседание, чрез своя представител поддържа изложеното в писмения отговор и се позовава на разпоредбата на чл. 5 ал.1 от ЗОДОВ, като счита, че уврежданията на ищеца са причинени изцяло по негова вина.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          С постановление от 06.07.2007 г. на РП – Сливен е образувано дознание срещу ищеца С.Г.Б. за това, че на 19.03.2007 г. в гр. Твърдица, без редовно писмено позволително, извозвал дърва – престъпление по чл. 235 ал.1 от НК. Дознанието е приключило с обвинително заключение от 17.10.2007 г. с мнение за предаване на съд на обвиняемия. На 27.11.2007 г. РП – Сливен е внесла обвинителен акт срещу ищеца затова, че на 19.03.2007 г. в собствения му склад, находящ се в промишлена зона гр. Твърдица, съхранявал без редовно писмено позволително и немаркиран незаконно добит от другиго дървен материал – 40 куб.м. трупи за бичене от дървесен вид “върба” и 20 куб.м. дърва за огрев от дървесен вид “елша”, всичко на обща стойност 2 885.60 лв., собственост на Община Гурково, кметство с. Конаре – престъпление по чл. 235, ал.2, вр. с ал.1 от НК. Образувано е НОХД № 1927/2007 г. на Сливенския районен съд. По делото са проведени шест открити съдебни заседания и с присъда № 653/15.09.2008 г. състав на СлРС е признал ищеца за невиновен по повдигнатото му обвинение, като го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 235, ал.2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26 от НК. В мотивите на присъдата е посочено, че не е осъществен състава на престъплението по чл. 235, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 26 от НК и деянието, извършено от подсъдимия е несъставомерно.

          РП – Сливен е подала протест против присъдата на СлРС, по който е образувано ВНОХД № 503/2008 г. по описа на СлОС. В открито съдебно заседание на 17.11.2008 г. представителят на ОП – Сливен е оттеглил протеста и производството е прекратено.

          Видно от показанията на разпитаните свидетели, докато е траело производството срещу ищеца, той е бил изнервен, избухлив, отдръпнал се е от децата си и не им е обръщал внимание като преди. Не можел да се съсредоточава в работата си, започнал да забравя. В резултат на неговата изнервеност се държал рязко и язвително с работниците, които работели при него, в резултат на което се влошили отношенията им. Видно от показанията на свид. С., преди завеждането на делото, ищеца бил изключително добър работодател.

          По време на воденото срещу него производство ищецът получавал главоболие, високо кръвно налягане и увеличил теглото си с 10 кг. Преди завеждането на делото ищецът употребявал алкохол в умерени количества, но след делото започнал да употребява алкохол в по-големи количества и дори се напивал. Влошили се отношенията със съпругата му, тъй като той бил изнервен и двамата имали чести конфликти по незначителни причини. По делото е изслушана комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Същата е изготвена въз основа на личен преглед на ищеца и по описание на неговите оплаквания към момента на водене на наказателното производство. Ищецът не е представил с исковата молба медицинска документация за установени заболявания и тяхното лечение. Представени са 8 бр. психологични становища, изготвени от психолога Г.М. при извършено психологично консултиране с нея. В назначената експертиза вещите лица констатират, че в психологичните становища няма почти никакви данни за състоянието на ищеца към момента на консултациите, а същите се състоят в разказване на изложеното от него и общи теоретични постановки. Според назначената експертиза ищецът, след връчване на обвинителния акт от РП – Сливен, е имал прояви на “разстройство в адаптацията”. Това представлява психично разстройство, което се включва в рубриката “Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства” и възниква в периода на адаптация към значими промени или последици от стресогенно жизнено събитие. Клиничната картина на това състояние е разнообразна, като в случая конкретно за ищеца, са били налице следните особености: тревожност, безпокойство, подтиснато настроение, чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, нарушаване на рутинни ежедневни дейности, склонност към негативно мислене и негативни очаквания, главоболие, повишаване стойностите на артериалното налягане, задушаване, изтръпване, треперене, изпотяване. Последните са резултат от склонността на ищеца да реагира на стреса главно с психо-вегетативна симптоматика.

          Видно от заключението на експертизата и от показанията на разпитаните свидетели към настоящия момент оплакванията на ищеца са отшумели, тъй като не съществува стресогенния фактор, а именно воденото наказателно производство.

          Видно от извършената справка от ОД на МВР – Сливен, на ищеца не е била наложена забрана за напускане на страната по време на наказателното производство.

          Видно от представеното удостоверение от ИА по горите – Държавно горско стопанство – гр. Твърдица, на ищеца не е било наложено административно наказание във връзка с притежаването на дървения материал, предмет на наказателното производство.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани, въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица. Не се събраха доказателства, установяващи твърденията на ищеца, че в резултат на повдигнатото обвинение и воденото срещу него наказателно производство, същият е загубил бизнес-контакти и негови бизнес-партньори са се отдръпнали от него и не са сключили сделки с него, а също така и че той не е могъл да ръководи успешно бизнеса си, тъй като не е могъл да пътува извън страната, поради наложена забрана за напускане на страната по време на производството. Напротив, от представеното удостоверение е видно, че такава принудителна административна мярка не му е била налагана. На базата

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 2 ал.2 от ЗОДОВ. Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер.

Налице се условията на цитираната разпоредба за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Р България за неимуществени вреди, тъй като същата е повдигнала и поддържала срещу ищеца обвинение, по което същият е бил оправдан. Възражението на представителя на прокуратурата, че следва да се изключи отговорността й за вреди, тъй като ищецът, с поведението си и по изключително негова вина, тъй като е допринесъл за образуването на производството, е неоснователно и недоказано, тъй като в мотивите на влязлата в сила присъда е установено, че срещу него е повдигнато обвинение за престъпление, състава на което той не е осъществил.

Размерът на обезщетението за търпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде определен с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. След преценка на събраните доказателства за търпените от ищеца неимуществени вреди, съдът намира, че размерът на обезщетението, което следва да бъде присъдено на същия, е сумата 7 000 лева.

Установи се от събраните доказателства, че в резултат на повдигнатото обвинение и по време на воденото съдебно производство, като това е в пряка причинно-следствена връзка със същото, ищецът е имал прояви на “разстройство в адаптация”. Същият е изпитвал чувство на тревожност, безпокойство и подтиснато настроение. Имал е склонност към негативно мислене и негативни очаквания. Нарушено е било извършването на рутинните ежедневни дейности, като ищеца е започнал да забравя непосредствените си задачи. Изпитвал е чувство на тревога за бъдещето, възникнали са проблеми в семейството. От назначената експертиза се установи и пряката причинно-следствена връзка между воденото производство и наличната при ищеца психо-вегетативна симптоматика, а именно главоболие, повишаване на стойностите на артериалното налягане, задушаване, изтръпване, треперене, изпотяване.

Не се доказаха част от търпените от ищеца неимуществени вреди, описани в исковата молба, а именно злепоставяне пред бизнес-партньори, затруднение при осъществяване на бизнес-сделки, свързани с дългосрочни пътувания в страната и извън страната. От събраните доказателства се установи че на ищеца не е налагана административна мярка “забрана за напускане на пределите на страната” , което не е ограничило неговите бизнес-контакти извън страната. Била му е наложена мярка за неотклонение “подписка”, която не е във висока степен ограничаваща нормалния му житейски ритъм. Действително производството е продължило около година и четири месеца (досъдебна и съдебна фаза), но съдът намира че определения размер на обезщетението представлява справедлив паричен еквивалент на търпените неудобства.

Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а именно 02.12.2008 г.(датата на която е влязло в сила прекратителното определение на СлОС) до окончателното изплащане на сумата.

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Следва да се отбележи, че действително при предявяване на иска, ищецът сам определя, според своята субективна преценка за преживяното размера на претендираното обезщетение, но при присъждането на обезщетение, съдът е длъжен да се съобрази с възприетите в съдебната практика критерии и размери на обезщетения и да отчете както степента на негативните изживявания, които е имал ищеца, така и средното ниво на благосъстояние на физическите лица в страната съответния период.

На ищеца се дължат направените разноски за държавна такса в пълен размер – 15 лв. и за възнаграждение за един адвокат, съразмерно на уважената част от иска в размер на 105 лв., или общо 120 лв.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

          ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. С., бул. “В.” № * да заплати на С.Г.Б., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител адв. С.Х. ***, сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на престъпление, като лицето е оправдано, ведно със законната лихва за забава, считано от 02.12.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 120 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд- Бургас.

 

                                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: