Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  12

 

гр. Сливен, 29.01.20010 г.

 

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и седми януари през двехиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА  ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора …Стоил ГЕОРГИЕВ…….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 697 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 182/28.10.2009г. по гр.д. № 124/09г. на НзРС, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни и недоказани, предявените при условията на обективно съединяване от бащата А.С.И. против майката Д.Г.И. искове по чл. 75 от СК /отм./, за лишаване на последната от родителски права над ненавършилите пълнолетие техни деца – М.А.Й., родена на ***г., А. А.Й., роден на ***г., Г.А.С., роден на ***г. и А.А.С., роден на 17.082002г. и са присъдени съразмерно такси и разноски.

Със същото решение е уважен иска за присъждане на издръжка в размер на 50 лв. за всяко от непълнолетните деца, която майката следва да им заплаща съсъ съгласието или чрез техния баща и законен представител.

В тази част решението не е атакувано.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението в отхвърлителната част, като твърди, че в нея то е незаконосъобразно и неправилно. Заявява, че от доказателствата безспорно е установено, че от 7-8 месеца ответницата е напуснала семейството, не се интересува от децата, не дава средства за издръжката им, но въпреки това необосновано съдът е приел, че този период не е достатъчно дълъг, за да се направи заключение за трайно дезинтересиране на майката от децата, което да наложи лишаването й от родителски права. Поради това моли въззивния съд да отмени в тази част решението на СлРС и постанови ново, с което уважи и този иск. Не са претендирани разноски.

Във въззивната жалба е направено и доказателствено искание за събиране на нови гласни доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при условията на чл. 266 ал.1 и обр. арг. чл. 266 ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 159 от ГПК, се е произнесъл и по направеното във въззивната жалба доказателствено искание, като не е го е уважил, поради липса на законовите предпоставки за това - с оглед несвоевременността на искането и настъпилата преклузия, както и поради липса на процесуални нарушения на РС, довели до този резултат.

В с.з., въззивникът, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

Повторно отправя същото доказателствено искане, направено във въззивната жалба, за разпит на свидетели, без да е посочена причината за непосочването им в първоинстанционното производство. Съдът се е произнесъл по това искане, като го е отхвърлил по идентични съображения.

В с.з. въззиваемата, редовно призована чрез особения си представител, не се явява, не се явява и представителят й, надлежно назначен по реда на ЗПП.

За ОП-Сливен, редовно призована, се явява представител, в с.з., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, тъй като няма условия за лишаване на майката от родителските права спрямо непълнолетните деца.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Предвид наличието на правоотношение, засягащо интереси на ненавършили пълнолетие детца, чиито права са обект на закрила от специален закон – ЗЗДт, и съгласно разпоредбата на чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт, за производството е уведомена съответната Д”СП”-Нова Загора и в с.з. се яви социален работник, извършил проучване във връзка с конкретния спор.

Представен е и социален доклад в писмен вид.

С оглед разпоредбата на чл. 15 от него, във въззивната фаза на производството съдът изслуша  и трите непълнолетни деца на страните, които са навършили 10 години.

Изслушването бе проведено в подходяща обстановка, в присъствието на компетентен, надлежно определен социален работник от Д”СП” по настоящия адрес на децата – гр. Нова Загора.

Преди изслушването съдът осигури необходимата информация на децата и ги уведоми за евентуалните последици от изразяване на мнението или желанието им.

При условията на чл. 75 ал. 3 от СК /отм./, съдът е призовал за изслушване и майката, чието лишаване от родителски права се иска, но такова не е проведено, поради неявяването й по уважителни причини.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК процесуалният представител на въззиваемата е подал писмени бележки, в които подробно се развива аргументация за неоснователността на иска. Моли въззивния съд да не уважава жалбата и потвърди атакуваната част от решението, като законосъобразно, почиващо на правилна фактология, приведена към съответните материалноправни норми.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, е дал съответстващата квалификация на претенцията, правилно е посочил фактите, подлежащи на доказване и е разпределил доказателствената тежест за това между страните.

Безспорно установено, че ответницата от около 8 месеца е напуснала дома си и се е дезинтересирала от всичките си семейни и родителски ангажименти. Родителят, полагащ грижите за четирите деца – лично и с парични средства, е бащата.

Това поведение на майката действително е проява на безотговорност и не изразява качества на изряден, загрижен и любящ родител, но по смисъла на чл. 15 ал. 1 т. 2 от СК /отм./, за да се приеме, че е налице “трайно” неизпълнение на родителските функции, най-общо дефинирани като “полагане на грижи и даване на издръжка”, продължителността на периода следва да е значителна. В случая той е по-кратък от година и фактически липсват конкретни и непререкаеми доказателства, че намерението на ответницата да напусне дома и семейството си, е неотвратимо. Лишаването от родителски права е сериозна и тежка последица, която следва да бъде внимателно преценена във всеки конкретен случай. От изслушването на децата този състав се убеди, че те са привързани към майка си и макар и разочаровани от отсъствието й, не изпитват нежелание да я виждат повече или да общуват с нея. Освен това сведенията, че тя не се е обаждала и не се е интересувала от тях, произлизат единствено от бащата, който е и ищец по иска, няма други, достатъчно достоверни доказателства, за действителното отношение и намерения на ответницата.

Ето защо исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

В необжалваната част решението на НзРС е влязло в сила.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала разноски и такива не следва да се присъждат за тази инстанция, въззивникът следва да понесе своите както са направени..

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 182/28.10.2009г. по гр.д. № 124/09г. на НзРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: