Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  18.02.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ Х.

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 702 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.Н. в качеството му на процесуален представител на Н.Н.Н. ЕГН ********** *** против решение № 727/03.11.2009г. по гр.д. № 1553/2009г. на Сливенски районен съд, с което било признато за установено по отношение на въззивника и на Я.З.П. и Б.Д.П., че Р.Х.Ч. ЕГН ********** *** е собственик на 1/2 ид.ч. от недвижими имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67338.558.72.1.32 по кадастралната карта на гр.Сливен. с обжалваното решение Я. и Б. П. били осъдени да предадат владението на процесната 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот на Р.Х. Ч., бил отменен нот.акт № 187 от 05.09.2008г. на Нотариус Д.Г., с който Н.Н. продал на Я.П. процесната 1/2 ид.ч. от недвижимия имот. Въззивникът Н. е бил осъден да заплати държавна такса в размер на 261,04 лева по сметка на Сливенския районен съд и деловодни разноски в размер на 286,85 лева, а Я. и Б. П. били осъдени да заплатят разноски в размер на 549,09 лева.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на СлРС е неправилно  и незаконосъобразно като противоречащо на материално-правните и процесуално-правни разпоредби. Посочено е също така, че то е и необосновано. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилна квалификация на предявения против въззивника Н. иск като такъв по чл.108 от ЗС ал.1, тъй като чл.108 от ЗС бил от една единствена алинея, а освен това този иск се предявява от невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, а в исковата молба и от данните по делото било видно, че Н. не владее процесния имот. На второ място е посочено, че неправилно съдът е основал своето решение на действието на решение на СлОС, с което са били отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ по извършената публична продан. Жалбоподателят излага становище, че решенията на окръжните съдилища по реда на чл.435 от ГПК не се ползват със силата на присъдени неща, а също така е посочено, че постановените съдебни актове спрямо действията на съдебните изпълнители не засягат правната сфера на други лица по повод на конкретната защита. В жалбата се съдържат оплаквания за неясни мотиви на съда, което на практика правело решението необосновано. Освен това жалбоподателят сочи, че неправилно съдът е отменил нотариалния акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК поради липсата на предявен иск за нищожност с  правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД. На последно място се съдържат оплаквания от неправилно определен размер на дължимата държавна такса, който жалбоподателят следва да плати, като е посочено, че съдът не е обосновал необходимостта от прилагането на чл.77 от ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да се констатира недопустимостта на предявения спрямо въззивника иск и да бъде прекратено делото спрямо него. Алтернативно е направено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозирана въззивна жалба и от Я.З.П. ЕГН ********** и Б.Д.П. ЕГН **********,***. Жалбата е депозирана от процесуален представител адв.Н.. Тя е против решение № 729/03.11.2009г. по гр.д. № 1553/2009г. на СлРС. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилно прилагане на материално процесуалния закон, както и за необоснованост на решението. Отново е направено оплакване за неправилна квалификация на предявения против въззивниците иск като такъв по чл.108 ал.1 от ЗС, като е посочено, че поначало чл.108 от ЗС има само една единствена алинея. Посочено е, че решението е с неясни мотиви, което го прави необосновано. Отново е посочено, че неправилно СлРС се е позовал на решението на СлОС, с което са отменени действията на ЧСИ като незаконосъобразни, тъй като решението на СлОС не се ползвало със силата на присъдено нещо и не можело да засяга правната сфера на други лица. Направено е оплакване, че без да е предявен иск по ч.26 ал.1 от ЗЗД съдът е отменил нотариалния акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По делото е депозиран отговор от адв.Л.А., в качеството й на процесуален представител на Р.Х.Ч., в което е посочено, че въззивните жалби са неоснователни. Посочено е в отговора, че правилно съдът е квалифицирал предявения против въззивника Н. иск като такъв по чл.124 ал.1 от ГПК вр. с чл.108 от ЗС, а спрямо Я. и Б. П. е квалифицирал иска като такъв по чл.108 от ЗС. Посочено е, че изписването на чл.108 с ал.1 от ЗС не променя същността нито на текста на закона, нито на квалификацията на иска. По отношение решението на СлОС по гр.д. № 589/2008г. въззиваемата е посочила, че същия съдебен акт е основание и за отпадане с обратна сила на правата на ответника Н., придобити върху 1/2 ид.ч. от процесния имот, което е собственост на въззиваемата, поради което правилно съдът бил пиел, че Н. не е могъл да прехвърли на П. повече права отколкото е притежавал. По отношение направеното оплакване за неправилно отменяне на нот.акт за ½ ид.ч. поради липса на предявен иск по чл.26 ал.1 от ЗЗД е изложено становище, че нот.акт е отменен не за това защото е прието, че сделката е нищожна, а защото съдът е установил и е признал за установено, че въззиваемата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот.

В съдебно заседание въззивникът Н. не се явява. Представлява се от адв.Н., който поддържа въззивната си жалба. Претендира деловодни разноски.

Въззивниците Я. и Б. П. в съдебно заседание не се явяват. Представляват се от адв.Н., който поддържа въззивната жалба и претендира деловодни разноски.

Въззиваемата Ч. в съдебно заседание се явява лично. Поддържа отговора на въззивната жалба. Моли съда да потвърди решението на СлРС, както и да й присъди деловодни разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

На 19.11.1997г. бил съставен нотариален акт за собственост върху жилище, строено на общинско място от ЖСК № 162, с който Н.Н.Н. и Р.Х.Н. придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № *, етаж * вход * в жилищна сграда на ЖСК „Балканбас”, к-с „Д.” бл.*по плана на гр.Сливен с площ 111,20 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, кухня-бокс, кът за хранене, баня, домакинско помещение, тоалетна и антре, при граници: изток – външен зид, запад – коридор и външен зид, север – апартамент № 31 и юг – външен зид, ведно с прилежащото избено помещение № 22 с полезна площ 4,14 кв.м., заедно с отстъпено право на строеж и 3,45 % ид.ч. от общите части на сградата.

Към момента на придобИ.е на собствеността върху недвижимия имот Н.Н. и Р.Н. били съпрузи.

На 18.09.2007г. Н.Н. предявил искова молба против Р.Н. с правно основание чл.99 ал.1 от СК. По исковата молба било постановено решение № 350/08.05.2008г., с което бракът между двамата бил прекратен с развод. С решението било прието след прекратяването на брака Р.Х.Н. да носи предбрачното си фамилно име Ч.. С Решението било установено, че двамата са били във фактическа раздяла от 1998г. и не поддържат никакви контакти помежду си.

В съдебно заседание от 09.09.2009г. СлРС констатирал при извършена справка в задграничния паспорт на Р.Х., че е напуснала България на 20.08.2005г. и се е върнала на 21.07.2008г.

На 19.02.2008г. при ЧСИ П.Р. била депозирана молба за образуване на изпълнително производство от И.М. Д. ***. С молбата бил представен изпълнителен лист от 14.01.2008г. по НЧХД № 1244/2005г. на СлРС, с който Р.Н. била осъдена да заплати на взискателя И. Д. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от престъпление неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 10.07.2005г. до окончателното изплащане на обезщетение и сумата 513,00 лева за направените по делото разноски за адвокатска помощ. По депозираната молба било образувано изпълнително дело № 20088350400167. По изпълнителното производство била изпратена призовка за доброволно изпълнение, която връчителят неоформил с дата на връчване, а само посочил, че по информация на дъщерята на длъжника Р.Н. работи в чужбина. ЧСИ приел, че призовката е редовно връчена на основание чл.47 ал.1 от ГПК.

На въззиваемата Н. било изпратено второ съобщение по изпълнителното дело на 18.03.2008 г., което дъщеря й отказва да получи и с резолюция от 20.03.2008 г. ЧСИ приел, че съобщението следва да се счита за редовно връчено на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. По изпълнителното дело последвали писмена възбрана върху процесния недвижим имот, опис на имота, а след като на 30.05.2008 г. въззивникът Н. получил оценката по изпълнителното дело вместо длъжника Н., а на 31.05.2008 г. в качеството си на съпруг не длъжник платил половината от посочената сума и поискал да му бъде възложено ½ ид.част от правото на собственост. С постановление за възлагане на недвижимия имот от 2.06.2008 г., на Н. е възложена ½ ид.част от процесния имот, а съобщението за това до Р.Н. отново било връчено на Н.Н.. На 25.07.2008 г. била входирана жалба на Р.Н. по образуваното изпълнителното производство срещу действията на ЧСИ и било поискано да бъдат отменени всички действия извършени по изпълнителното производство. С решение № 350 на Сливенския окръжен съд от 16.09.2008 г. постановено по ч.гр.д. № 589/2008 г. било отменено постановлението от 2.06.2008 г. на ЧСИ П.Р. за възлагане на ½ ид.част от недвижимия имот на съпруга недлъжник Н.Н. като неправилно и незаконосъобразно. В решението било посочено, че нито едно от призоваванията на Р.Н. не е било редовно извършено. Решението на СлОС не е било обжалвано.

На 5.09.2008 г. въззивникът Н.Н. продал на въззивницата Я.З.П.  недвижим имот, а именно самостоятелен обект- сграда с идентификатор № 67338.558.72.1.32 находящ се на адрес гр.Сливен, ЖК „Д.” бл.* вх. * ет.* ап.32. За извършената продажба бил съставен нот. акт № 187 на Нотариус Д.Г.. Към момента на сключване на сделката въззивницата Я.З.П. била в брачни отношения с въззивника Б.Д.П., за което страните не спорят по делото. Имотът се явява придобит в режим на СИО.

Не се спори между страните, че към момента на депозиране на исковата молба и към настоящия момент процесния недвижим имот се владее от въззивниците Я. и Б. П..

Решението на СлОС е било съобщено на въззивниците Н. и П. на 09.11.2009 г. В рамките на законоустановения двуседмичен срок съответно на 23.11.2009 г. били депозирани и двете въззивни жалби от Н.Н. и от Я. и Б. П..

Въззивните жалби се явяват процесуално допустими, но разгледани по същество същите са неоснователни.

На първо място неоснователни са възраженията на въззивниците за неправилно извършена квалификация на предявените от въззиваемата искове от РС – Сливен. В исковата молба ясно е посочено, че въззивниците Я. и Б. П. владеят процесния недвижим имот и по отношение на тях се иска да се признае, че не са собственици на ½ ид.част от имота и да бъдат осъдени да предадат владението на тази ½ ид.част на въззиваемата Р.Ч., а по отношение на въззивника Н. се твърди, че той не е собственик и не е бил собственик на целия имот, а само на ½ ид.част от него и се иска признаването за установено, че не е собственик на ½ ид.част от правото на собственост, която се претендира от въззиваемата. При така изложена фактическа обстановка съдът правилно е квалифицирал предявените против въззиваемите П. искове като такива по чл.108 от ЗС като изписването на текста във вид чл. 108 ал.1 от ЗС не променя по същество съдържанието и квалификацията на текста. Съдът правилно е изследвал наличието на всички предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 от ЗС и е постановил своя съдебен акт с оглед тяхното анализиране и наличие. По отношение квалификацията на предявения иск спрямо въззивника Н. то същата е правилно извършена като предявен иск установителен по чл. 124 ал.1 от ГПК. Никъде не се е твърдяло, че въззивникът Н. към момента на предявяване на исковата молба е владял имота, не е било поискано същият да бъде осъден да предаде владението му, а искането е било само досежно признаване правото на собственост на въззиваемата Ч. по отношение на ½ ид.част от правото на собственост на процесния имот. Тази правна квалификация на исковете и дадена от съда в съдебно заседание и срещу нея въззивниците не са възразили.

По отношение възражението на въззивниците за неправилно основаване на решението от страна на СлРС на решение № 350 от 16.09.2008 г. по гр.д. № 589/2008 г. на СлОС, поради липса на сила на присъдено нещо за същото, съдът намира възражението за неоснователно. Сливенският районен съд правилно е съобразил решението си с последиците, които са настъпили в правния мир от постановяване на решение № 350/2008 г. Този вид решения по обжалвани действията на съдебен изпълнител действително не се ползват със сила на присъдено нещо, но на такава сила на присъдено нещо не се е и позовал съдът. Решението на СлОС е необжалвано от въззивника Н. и за него то е породило правното си последствие. След като са били отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ във връзка с възлагането на ½ ид.част от правото на собственост на процесния недвижим имот, то той не е станал собственик на цялото право на собственост на процесния имот, а е бил собственик на собствено основание на ½ ид.част от него. Само толкова той е могъл да прехвърли на въззивниците П., тъй  като не е разполагал с по-голям обем права. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС /решение № 184/4.05.2006 г. на ВКС по гр.д. № 2772/2004 г./. При сделки с недвижими имоти приобритателят на чужд имот не може да стане собственик макар и да черпи права от вписан акт. Вписването дори и да е съпроводено с обективна добросъвестност не покрива липсата на собственост у приобритателя. В настоящия случай това означава, че въззивницата  П. макар и да е действала добросъвестно към момента на сключване на сделката, не може да стане собственик на цялото право на собственост на недвижимия имот,  въпреки наличието на вписано в  Службата за вписвания постановление за възлагане на недвижимия имот на Н., тъй като той самият не е притежавал пълното право на собственост към момента на изповядване на сделката. Незаконосъобразно му е било възложена ½ ид.част от правото на собственост.

По отношение възражението за неправилна отмяна на нотариален акт № 187/5.09.2008 г. на Нотариус Д.Г., поради липса на предявен иск по чл. 26 от ЗЗД, съдът намира възражението за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.537 ал.2 от ГПК, не е необходимо да е бил предявяван задължително иск по чл. 26 от ЗЗД, за да са налице условията за отмяна на издадения нотариален акт. Достатъчно е, спорът, който акта е породил да е бил разрешен със съдебно решение.

Разгледани по същество иска по чл. 124 от ГПК против въззивника Н. и исковете по чл. 108 от ЗС против въззивниците П. се явяват доказани.

Данните по делото сочат, че въззивникът Н. не е станал собственик на цялото право на собственост на процесния имот. Неговото основание за това, а именно акта на ЧСИ по възлагане на ½ ид.част от правото на собственост е бил отменен с влязло в сила решение на СлОС.

Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС изисква комулативно да са налице три предпоставки. На първо място имотът да е собственост на ищеца, на второ място ответниците да владеят имота и на трето място владението от тяхна страна да е без правно основание. В конкретния случай няма спор, че имотът се владее изцяло от въззивниците П.. Установи се и се доказа, че въззиваемата Ч. е собственик на ½ ид.част от процесния имот като придобит по време на брака й с въззивника Н.. Тъй като Н. не е притежавал пълното право на собственост на процесния имот той не е могъл да прехвърли правата в пълен обем на въззивниците П. и съответно те владеят ½ ид.част от правото на собственост на имота без правно основание. С оглед изложеното исковете по чл. 124 от ГПК и чл. 108 от ЗС се явяват основателни и доказани. Решението на СлРС следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото на въззивниците не следва да бъдат заплатени разноски за настоящата инстанция. Въззиваемата Ч. няма доказани разноски извършени пред СлОС, поради което такива не следва да се присъждат.

         По отношение на  възражението на въззивника Н.  за неправилност на решението във връзка с присъдените му  деловодни разноски съдът намира, че първоинстанционният съд следва да разгледа възражението в едномесечен срок от влизане в сила на решението по делото, съгласно разпоредбата на чл.248 ал. 1 от ГПК.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 727/03.11.2009 г. по гр.д. № 1553/2009  г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

        

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.