Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С., 27.05.2010 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 711 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация – С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ст. К.” № **, депозирана чрез процесуалния му представител адв. П.Г. от АК – С., против решение № 844/09.11.2009 г., постановено по гр.д. № 3420/2009 г. на РС – С., в частта, с която са отхвърлени предявените положителни установителни искове, против С.П.П. с ЕГН ********** ***, за разликата от уважената част: 284.90 лв., представляваща дължима, но незаплатена сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 30.11.2007 г. до 31.03.2008 г., сума мощност за периода от 31.03.2006 г. до 30.09.2006 г., сумата за услугата за дялово разпределение за периода от 31.05.2008 г. до 31.10.2008 г., както и мораторна лихва за забава по тази сума в размер на 63.19 лв., изтекла към 05.02.2009 г., до пълния предявен размер за незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2005 г. до 30.10.2008 г. – 988.36 лв. и мораторна лихва за забава върху всяка месечна вноска, изтекла към 02.05.2009 г. в размер на 321.46 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2009 г. до окончателното изплащане като неоснователни. Счита, че решението в тази част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Намира, че неправилно е прието, че С.П. не дължи сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, поради неправилно начисляване на тази сума с нормативната уредба. Счита, че експерта по делото е изразил становище, че сума мощност е реална и е спазена методиката за изчисление, както и наредбата за топлоснабдяване. Сочи, че съдът не е допуснал допълнителна техническа експертиза, която да установи, какви са реално дължимите суми от ответника, поради което било нарушено правото на защита. Моли да се отмени атакуваното в жалбата решение и се постанови друго, с което да се осъди С.П.П., да заплати ползваната от него и незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва в размер на 321.46 лв. и законната лихва от подаване на исковата молба. Счита, че топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и прекратяването на топлоотдаването се извършва след решение от проведено общо събрание на етажната собственост. Посочва, че размера на присъдените разноски за ответника, е силно завишен и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Моли да се отмени решението и в тази част, съгласно чл. 78 от ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същото становище изразява и по същество на спора. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което се признае за установено, че С.П. дължи на ищеца сумата по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по делото за двете инстанции.

Въззиваемата страна-ответник, чрез процесуалния си представител адв. Е.П. от АК – С., в представеното писмено становище счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.  Правилно е прието, че за БГВ начислената служебно сума не е съобразена с методиката  за дялово разпределение и има случаен характер. Сумата за отдадена от сградната инсталация топлоенергия на сграда етажна собственост също била неправилно начислена в по-голяма размер от приетия от общото събрание размер 25%, което било също нарушение на нормативната уредба. Сумата за топлоенергия, отдадена от отоплителните тела за м. януари и м. февруари 2005 г., имала служебен характер поради неправилно свързване с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Счита, че приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, е установило, че посочените суми са неправилно начислени и не е следвало към момента на разглеждане на делото да се изчисляват от експерта в размер на „реално потребена енергия”. Моли да се постанови решение, с което се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. В отговора, депозиран по жалбата от адв. П., подробно са изложени съображения във връзка с нарушение на разпоредбите на ЗЕ, съобразно периодите за които се дължат процесните суми. Претендира разноските за тази инстанция.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция е искано от жалбоподателя „Топлофикация – С.” ЕАД да се назначи допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса: „Каква е реално дължимата сума от ответника”. С определението за насрочване на делото от 28.01.2010 г. съдът е намерил, че такава експертиза е изслушана пред РС – С. и е приел, че не следва да се допусне такова доказателство от тази инстанция, включително и с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че:

Жалбоподателят - ищец е депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК на 24.04.2009 г. пред РС – С. за издаване заповед за изпълнение. Общата стойност на цената на иска е 1309.82 лв., но по пера, всеки от исковете не надвишава 1000,00лв. Такава заповед е издадена с № 1202 на 27.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1855/2009 г., съгласно която ответникът –жалбоподател дължи сумата 988,36 лв. главница за ползване на незаплатена топлоенергия за периода от 30.11.2005 г. до 3110.2008 г. на посочения адрес гр. С., кв. „Б.” № *-*-*, законна лихва за забава върху нея, считано от подаване на заявлението до изплащане на главницата,  мораторна лихва за забава в размер на 321,46 лв. към 05.02.2009г. и разноски в размер на 27,70 лв. След Възражение на ответника, че не дължи тази сума, че има погасено по давност вземане и   не   ползвана  топлинна енергия от 2005 г.,  ищецът е предявил иск по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК, на 21.07.2009г./арг. ИМ с вх. №16344/ 21.07.2009г. по гр.д. №3420/09г. на РС С../.

Установено е по делото, че  през отоплителния сезон 2005/2006г., на ответника  е начислен процент за отдадена от сградната инсталация топлинна енергия – 25, но за сезон 2006/2007г., този процент само за м.11.2006г. е 25%, а за следващите месеци м, 12/2006г., м.01. и м. 02.2007г. този процент е -40%, а за м.03,2007г – е 50%  и м.04.2007 – е 60%. Заедно с това, през посочените два сезона 2005/2006г. и 2006 /2007г., неправилно  е  определена /калкулирана/ сумата за загряване на един куб. м. гореща вода за битови нужди, като са включени в цената и технологично разходи за сградна инсталация през месеците, когато не е имало подаване на топлоенергия. Констатирано е по категоричен начин по делото, че за м.01. и 02/2005г. и м. 03.2007г., има неправилно  начислени суми за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела, поради неправилно използван дял на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Тези факти са установено по категоричен начин по делото.  / Арг. заключение на съдебно техническа експертиза от08.10.2009г. по гр.д. №3420/2009г. на РС С./.

Доказателства, установяващи, че  жалбоподателят е спазил съответните нормативни документи при  определяне използваното количество топлинна енергия за загряване на 1 куб.ч.  за битово гореща вода, че за месеците с отопление, са спазени- правилно са отразени, технологичните разходи за сградна инсталация, както и че начислените от него суми по пера, нямат „случаен характер”,  както е установено и от експерта, по делото няма представени.

 

Претенцията  пред РС С. е заявена общо за сумата 1309,82лв.  По договор за правна защита и съдействие от 15.10.2009г.,  ответникът е  заплатил на адв. Е. П. сумата 650,00лв /л.39/. По гр.д. № 3420/2009г. на РС С., адв. П., се е явила в едно с.з., проведено на 16.10.2009г./. /арг.Виж протокола от с.з./. Съгласно  Наредба № 1/2004г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал., т.2, по гражданско дело №3420/2009г. на РС С., на адв. П. следва да се присъди сумата 218,60 лв. Съответно, за отхвърлената част от исковата претенция - 916,73лв., следва да се присъди за правна защита и съдействие , сума  в размер на 160,51лв. РС С., след като пред него не е имало възражения за размера на сумата за разноски на ответника,  правилно е изчислил разноските  за отхвърлената част от претенцията.  

 

 Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск, за главница-  общо сумата 988,36лв., както и мораторна лихва 321,46лв., в конкретния случай се явява частично основателен. След като е установено  по делото, че въззиваемия –ответник, е ползвал през посочения период за процесния обект: - топла вода за битови нужди, за вентилация и отопление на обекта, начислена му  е и сума за  отдадена топлина от сградна инсталация и такса мощност. Констатирано е, че жалбоподателят некоректно, неточно и в нарушение на нормативни документи и приет от етажната собственост процент за отдадена от сградна инсталация топлина, е отразил в своята документация данни и размер на сумите в различните периоди и по различни пера, от компетентно лице – експерт, чието заключение не е оспорено.

Несъстоятелно е   твърдението на ответника, че от 2005г.  не е ползвал за процесния обект топлинна енергия. То не се подкрепя от доказателствата по делото и не може  да бъде споделено. /арг. и закл. на СТЕ/.

 Твърдението за погасено по давност вземане е установено по време и по размер: вземането за периода от30.11.2005г. до 28.02.2006г.,  за сумата 511,80лв. главница и сумата 215,03лв. - /лихва/ обезщетение  за забавеното й плащане, правилно е прието, че е погасено по давност. В случая вземането е за периодични плащания и правилно е приложена три годишната давност, за погасяването му. В трайната си практика ВКС също приема тази погасителна давност. / арг и чл.111, б.”в” от ЗЗД/.  

По тази съображения се приема, че предявената претенция е частично основателна, до размер на сумата 284,90 лв., за посочения обект и период. Тя е формирана от: - ползвана топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и вентилация /ОВ/ отдадена от отоплителните тела /ОТ-радиатори/, за отдадена ТЕ от сградна инсталация /СИ/ и ползвана битово –горещо водоснабдяване /БГВ/. Начислена е и сума за услуга дялово разпределение. /арг. цит. закл. на СТЕ/.

Несъстоятелно е твърдението, че по причина недопусната  от съда допълнителна експертиза, не е установено, каква е  „реално  дължимата сума от ответника”. Жалбподателят – ищец е този, който е следвало да установи реално дължима сума от ответника, съобразно своите ежемесечни констатации за процесния обект по пера, съобразени с конкретните нормативни документи, но към момента на проверките, а не да иска това години след изтичане на отоплителния сезон и то при некоректно дадени от него данни.

Производството по делото   е спирано, до произнасяне с решение на КС по конституционно дело № 15/2009 г. С решение,  постановено на 22.04.2009 г. по това дело КС приема, че „най-общо понятието „потребител” може да се определи като страната по сделка, която придобива стока или приема услуга за лично ползване или потребление”. Приема също, че „с разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да заплащат цена за тази енергия, при условие и по ред определен в специална наредба. /арг. Р№5/2010г./ КС приема, че топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части в сграда – етажна собственост, следва да се заплаща от потребителите на обектите в съответната сграда. Разпределението на тази топлинна енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена у нас през 2001 г. с чл. 112 от ЗЕЕ /отм./ Изрично е посочено, че”съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ „потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. За това „те трябва участват и в тежестите изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация”. КС е намерил, че посочената нормативна уредба на ЗЕ / чл. 153 ал. 1 и 6/ не противоречат на чл. 19 ал. 2 от Конституцията на Република България. /арг. цитираното решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на КС  т.V/.

Твърдението на  въззиваемата страна – ответник, че не ползва топлоенергия за процесния обект е несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Установено  е по делото, че за посочения период той е ползвател на топлоенергия, по перата, посочени от експертизата и дължи определените суми, вземането за които не е погасено по давност. В подкрепа на този извод е и факта, че в решението на КС на РБ, не се говори за „собственик”, за наемател”, а за „потребител”, каквото качество е установено, че жалбоподателят  има.

Настоящата инстанция споделя и изводите на РС С., отразени в обжалваното решение.

Възражението, че решението в частта за разноските е неправилно,  не се споделя.   Присъдените разноски са в съответствие с    разпоредбата на   чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за адвокатските възнаграждения, за претенция с посочения размер и с разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК.   РС е съобразил факта, че не се уважава цялата претенция  правилно е присъдил разноски  на ответника, за отхвърлената част от исковете. присъдената сума за разноски на ответника, като е съобразена с размера на уважената и отхвърлена част от претенцията. Твърдението, че решението в частта за разноските е неправилно и присъдената сума е прекомерно голяма, с оглед трудността на процеса, се подкрепя от доказателствата по делото. Разноските на ответната страна са в размер на половината от общата сума на цялата  претенция. Защитникът на ответника се е явил в последното с. заседание. Приема се, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна следва да се присъдят разноски за отхвърлителната част от претенцията-961,73лв, съобразени и съпоставими с дължимите разноски за  същата, определени в Наредба №1 и ЗА, определящи минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение се приема, че следва да се присъдят разноски в размер на сумата 117,85лв.,   за правна защита и съдействие. До този размер на разноските, обжалваното решение следва да бъде отменено.

Не се установи, при разглеждане на делото и при постановяване на решението, РС С. да е допуснал съществени нарушения на съдопроизводството, водещи до отмяна на решението.

По тези съображения се приема, че жалбата  е неоснователна и не следва да бъде уважена.  Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора  разноски за тази инстанция се дължат на въззиваемата страна и такива са доказани в размер на сумата 350лв. по договор за правна защита и съдействие от**.02.2010г. /арг. и списъка по чл.80 от ГПК, представен по настоящото дело/.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, сумата по предявените искове поотделно не надвишава 1000,00 лв. и решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 844/09.11.2009г. постановено по гр.д. № 3420/2009 г. на РС – С., в частта, с която е признато за установено по отношение на С.П.П. с ЕГН ********** *** , че дължи на „Топлофикация С.” ЕАД със седалище и адрес на управление бул.”Ст.К.” № ** сумата от 284,90 лв., представляваща дължима, но незаплатена сума за топлинна енергия отдадена в сградна инсталация за периода от 30.11.2007 г. до 31.03.2008 г., сума мощност за периода от 31.03.2006 г. до 30.09.2006 г., сумата за услугата за дялово разпределение за периода от 31.05.2008 г. до 31.10.2008 г., както и мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 63,19 лв., изтекла към 05.02.2009 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от 24.04.2009 г. до окончателното й изплащане. 

ОТМЕНЯ  решение № 844/09.11.2009г. постановено по гр.д. № 3420/2009 г. на РС – С., в частта, с която   с която е осъдено „Топлофикация С.” ЕАД на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, да заплати на С.П., направените по делото разноски в размер над сумата 117,85лв./сто и седемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки/, до сумата 474,50 лв. представляваща присъдено адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА С.П.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление бул.”Ст.К.” № **,  сумата 350 лв. разноски за тази инстанция.

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: