Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 55

 

гр. Сливен, 23.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                              Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 712  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Подадена е въззивна жалба против решение № 843 от 05.11.2009г. по гр. дело № 3206/2009г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че „Симоне РЛ”ООД дължи на топлоподаващото дружество сумата от 398,87 лв. представляваща цена на отдадена от сградна инсталация топлоенергия за периода от м.11.2007г. до м.03.2008г., за отчитане на уредите и сума за битова гореща вода, ведно със законната и мораторна лихва, и част от разноските, като положителният установителен иск по чл.415 ал.1 вр. чл. 124 ал.1 в останалата му част до пълния претендиран размер от 1099,32 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

        С жалбата се атакува решението в неговата отхвърлителна част. Твърди се, че в тази част съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. За да отхвърли иска съдът е приел, че начислените суми за сградна инсталация са неправилно начислени и не съответстват на нормативната уредба, поради което и недължими. Тези изводи на съда обаче са неправилни и необосновани, тъй като неоснователно е било отхвърлено искането за допълнително заключение на вещото лице относно реално дължимите суми. Поради това се иска отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъдат уважени претенциите.

Във въззивната жалба са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство и с определение от 04.01.2010г. съдът е допуснал извършването на допълнителна съдебна експертиза, която да отговори на въпроса какви суми трябва да се начислят въз основа на действащата към процесния период нормативна уредба.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. В него се поддържа становището, че решението е правилно и законосъобразно. Ищцовото дружество не е успяло да установи по безспорен начин дължимостта на претенциите, поради което и те правилно не са били уважени.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, не  се явява представител. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, е постъпило писменно становище, че се поддържа жалбата. Излагат се съображения, които са инвокирани със жалбата.

В с.з. въззиваемият  се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено. Прави и изявление, че ако бъде изменено решението, то въззивният съд следва да се съобрази с първоначалното допълнително заключение, тъй като не е установено да се претендира заплащане за топла вода от още един водомер, който също е бил регистриран по отделна партида на ответника.

След докладване на жалбата, не са направени възражения.

Не са подадени  по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е  незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в обжалваната част.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея като следва да я допълни със следното:

В хода на въззивното производство е назначена допълнителна експертиза, която е констатирала наличието на три партиди на „Симоне РЛ” ООД и следва да се отчете потреблението на битово-гореща вода и още един водомер. Така въз основа на новите данни и извършените преизчисления се установява, че дружество „Симоне РЛ” дължи на „Топлофикация – Сливен” за процесния период сумата от 1339,63 лв.

 

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

За да отхвърли частично претенцията, районният съд е приел, че през процесните месеци сумата за топлинна енергия, отдадена от топлинните тела, е била произволно начислявана, но не е направил категоричен извод, че е недължима. От заключението на вещото лице по назначената допълнителна експертиза се установява, че в изготвената първоначална СТЕ е допусната неточност като сумите са коментирани само по отношение на прилагане на методиката по дялово разпределение в нейния алгоритъм. Първоинстанционният съд е констатирал, че са налице различия в начислените количества топла вода и топлинна енергия за отопление по показанията в карнет тетрадката, но тези пропуски са отстранени с изготвянето на допълнителното заключение. Така се установяват действително дължимите суми за количества топлинна енергия потребени от ответника за процесния период, както и суми за услугата дялово разпределение.

Представителят на въззиваемото дружество прави възражение, че претендираните суми не са заявени с исковата молба, тъй като липсва уточняване за кои количества и от кой водомер се прави искането. Това възражение обаче е неоснователно. В исковата молба изрично е посочено, че задължението на ответника е формирано от ползвана топлинна енергия за отопление, суми мощност, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, битово-гореща вода и сума за отчитане на уредите.

Щом правните изводи на двете инстанции не съвпадат, въззивният съд счита, че решението, в атакуваната част, следва да бъде отменено  и да бъде постановено ново, с което претенцията да бъде уважена. Безспорно е, че първоначално заявената претенция е изцяло основателна и в по-малък размер от действително дължимите суми, но липсва процесуално заявено искане за изменение.

Представителят на дружеството въззивник е направил искане за присъждане на направените по делото разноски пред тази и първата инстанция и с оглед изхода на процеса това искане е основателно и следва да бъде уважено. Дължат се направените разноски направени и по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение. От своя страна ищецът не дължи заплащане на разноски на ответника и поради това решението на районния съд следва да бъде отменено и в частта, с която „Топлофикация – Сливен” е осъдена да заплати разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

          ОТМЕНЯ решение № 843 от 05.11.2009г. по гр.дело № 3206/2009г. на Сливенския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените положителни установителни искове от „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление бул. „С К.” №* срещу „Симоне РЛ” ООД БУЛСТАТ 1190822717, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.к.” бл.* вх.* ап.*, представлявано от управителя Р* И. С., за разликата над уважената част от 398,87 лв. представляваща дължима но незаплатена цена за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, сума за отчитане на уредите и сума за битово – гореща вода до пълния претендиран размер от 1099,32 лв., както и в частта за мораторна лихва в размер на 190,71 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2009г. като неоснователни като вместо това постановява:

         

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Симоне РЛ” ООД БУЛСТАТ 1190822717, със седалище и адрес на управление гр.С., кв. „С.К.” бл.* вх.* ап.*, представлявано от управителя Р.И.С., че дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление бул. „С.К.” №*сумата над 398,87 лв. до пълния претендиран размер от 1099,32 лв./ хиляда деветдесет и девет лв и 32ст./, представляваща ползвана топлинна енергия за отопление, суми мощност, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, битово-гореща вода и сума за отчитане на уредите за периода от 01.04.2007г. до 30.11.2008г., както и мораторна лихва за забава изтекла към 13.03.2009г. в размер над сумата от 68,28лв. до пълния претендиран размер от 190,71лв./сто и деветдесет лева и 71 ст./, ведно със законната лихва върху главницата считано от 07.07.2009г. до окончателното изплащане.

 

ОТМЕНЯ решение № 843 от 05.11.2009г. по гр.дело № 3206/2009г. на Сливенския районен съд в частта, с която „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление бул. „С.К.” №*е осъдено да заплати на „Симоне РЛ” ООД БУЛСТАТ 1190822717, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв. „С.К.” бл.* вх.* ап.*, представлявано от управителя Р.И.С. сумата от 94,50 лв./ деветдесет и четири лева и 50 ст/ представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Симоне РЛ” ООД БУЛСТАТ 1190822717, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, кв. „С.К.” бл.* вх.* ап.*, представлявано от управителя Р.И.С. да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление бул. „С.К.” №*сумата от 272 лв./ двеста седемдесет и два лева/ представляваща направените по делото разноски за двете инстанции.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: