Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  21

 

Гр. Сливен 23.02.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на трети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 723 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано Р. № 718 от 16.10.2009 г., постановено по гр.д. № 771/2009 г. на районен съд гр.Сливен, с което  е отхвърлен предявения от ВМА- гр. София против “Медицински център- Военна болница” ООД- гр. Сливен иск за сумата 6147.01 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен. Със същото решение ищцовото дружество е осъдено да заплати на ответното разноски по делото в размер на 600 лв.

Ищцовото дружество, чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. Р. *** обжалва решението изцяло, като го намира за необосновано и неправилно. Необоснован бил извода, че липсват доказателства ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца до размера на неговото обедняване. Наемното правоотношение от 11.08.2004 г. било прекратено с провеждането на тръжната процедура, каквато била уговорката между страните. Дори да се приемело, че наемния договор се прекратява с приключване на тръжната процедура, след постановяване на определението на ВАС от 03.12.2007 г. за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 749/20.07.2007 г. на н-ка на ВМИ- София, цитираната заповед влиза в сила и поради това следвало да се приеме, че договора за наем от 2004 г. е прекратен. С определение на ВАС № 6121/27.05.2008 г. окончателно се постановявало влизането в сила на заповедта от 03.12.2007 г. Управителят на ответното дружество бил уведомен за допуснатото предварително изпълнение, но отказал да заплаща предложените цени с аргумента, че ще обжалва определението на ВАС. По този начин било доказано противопоставянето за ползване на наетите помещения от страна на наемодателя при условията на прекратен договор. Налице било недобросъвестно използване от ответника на предоставената от закона възможност за обжалване на административния акт с целосуетяване влизането му в сила и съответно сключване на наемен договор с променени ценови параметри. Претендираната сума била в резултат на неправомерното ползване на процесните шест помещения от ответника през периода от 03.12.2007 г. до 31.10.2008 г., когато е липсвало валидно договорно отношение между страните. Продължаващото им ползване при невалидни вече условия имало за последица неоснователно лишаване на ищеца от правата за получаване на добиви от тези имоти в съответствие с нормативни актове към този момент. С размера на тази сума дружеството се обогатило неоснователно за сметка обедняването на ищеца. Счетоводните документи, представени на съда доказвали неплащането на наемни цени, базирани на действащите нормативни актове. Съдът не направил анализ на изтъкнатите доводи. Следвало да приеме, че след като договора за наем е прекратен, между страните не съществува облигационна връзка, поради което отношенията между тях следва да се уреждат на плоскостта на извъндоговорна отговорност.

Въззивникът моли, след като отмени обжалваното решение,въззивният съд да уважи предявения иск и му присъди направените по делото разноски- платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не е представила отговор по нея нито е подала  насрещна въззивна жалба.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата Констатира, че същата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят- въззивник е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което са отхвърлени предявения от него иск. Жалбата  отваря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

След докладване на въззивната жалба пълномощниците на страните не направиха възражения по доклада и не направиха доказателствени и процесуални искания.

В с.з. пълномощникът на въззивника- адв. Б. Р. поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Въззиваемото дружество “МЦ- Военна болница” ООД, гр. Сливен, чрез пълномощника си адв. П. Ш. ***  моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Намира въззивната жалба за неоснователна, поради което следвало да бъде оставена без уважение. Посочва, че правилно първоинстанционният съд приел, че в случая не може да бъде приложен института на неоснователното обогатяване, тъй като страните са обвързани от валидна облигационна връзка, основаваща се на договорно наемно отношение. Ответникът по иска коректно заплащал уговорената в договора цена. Моли съдът да се съобрази с своевременно подадените два отговора на исковата молба в първоинстанционното производство.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Няма спор между страните по приетата фактология, изнесена в хронологичен ред: наемен договор сключен на 11.08.2004 г. за медицински кабинети /7 на брой/ с обща площ 177.01 кв.м.; допълнително споразумение № 6/04.06.2007 г. за продължаване срока на действие на договора- до  провеждане на тръжна процедура по реда на чл. 16, ал.2 и чл. 19, ал.1 от ЗДС и по реда на чл. 13, ал. 1-5 от ППЗДС. С допълнително споразумение № 7/21.01.2008 г. е преустановено ползването и са предадени на наемодателя с предавателно- приемателен протокол четири кабинета- № 205 /2/; 209 /16/, кабинет 208 /17/ и к. 207 /18/, с изричната уговорка, че наемателят не дължи заплащане на наемна цена за тези обекти от датата на изготвянето на протокола, а за останалите обекти е отразено, че договорът и допълнителните споразумения към него остават в сила и непроменени. С Доп. С № 8/06.06.2008 г. е договорено преустановяване ползването на кабинет № 206 /1/, предадено е ползването и уговорено да не се  дължи наем от тази дата. Изрично в допълнителните споразумения страните договарят, че всички останали клаузи от Д 2004 г. и допълнителните споразумения остават непроменени. 

Липсват доказателства- след като петте кабинета са били предадени на  наемодателя кога отново са заети от ответника. Според допълнителните споразумения за тях не се дължи наем, а за останалите наемът остава същия.

На 20.07.2007 г. ответника бил обявен за спечелил търга за отдаване под наем на конкретни обекти- кабинети №№№- 202, 205, 206, 207, 208 и 209. На 13.08.2007 г. ответното дружество е поканено да подпише договора за наем по тръжната процедура. Последният отказал, с мотива, че е обжалвал процедурата. Отказано е подписване на договора и след писмо от 17.12.2007 г., поради обжалване на определението на ВАС, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № 749. СлРС приел, че за периода от влизане в сила на заповед № 749 на 03.12.2007 г. до 31.10.2008 г. ищецът не е имал възможност да ползва обектите предмет на договора за наем, тъй като същите са били държани от ответника.

Не се спори от ищеца- въззивник, че ответникът заплащал наемна цена, но по предходния договор.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

СлРС приел, че между страните са съществували договорни отношения, произтичащи от сключен между тях договор на наем, който впоследствие бил прекратен.

Ищецът по никакъв начин не установи твърдението си за размера на обедняването си и съответното обогатяване на ответника, като се вземат предвид и клаузите в допълнителните споразумения- предаване на кабинети- последното към 06.06.2008 г. за непромененост на останалите клаузи- следва и наемната цена; Кога отново са заемани предадените кабинети и заемани ли са.

Към 06.06.2008 г. страните са уредили взаимоотношенията си както за минало време с предаване /с приемо- предавателен протокол/ на 5- те от 7-те кабинета, а след тази дата клаузите по договора остават непроменени. С влизане в сила на акта по търга и преди сключване на наемен договор между страните не е имало наемно правоотношение.

Неоснователно е възражението на ищеца, че след като е прекратен наемния договор между страните и не съществува облигационна връзка, отношенията между тях следва да се уреждат на плоскостта на извъндоговорна отговорност и това е по реда на чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 236, ал.2 от ЗЗД ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. 

Многократно се твърди от ищеца, че претенцията му е по чл. 59 от ЗЗД и се позовава на обедняване, за сметка обогатяването на противната страна. Според разпоредбата на чл. 59, ал.2 от ЗЗД правото да се търси  връщане на сумата с която другата страна се обогатила, за сметка на обедняването на ищеца възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. В  Постановление № 1 от 1979 г. на Пл.ВС. в т. 9 е прието, че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД. В т. 10 е уточнено още, че с иск по чл. 59, ал.1 разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск.

След като правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната жалба и насрещната въззивна жалба, като неоснователни не следва да бъдат уважени, а обжалваното решение съдът ще потвърди, като законосъобразно.

Въззивникът претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото такива не му се дължат.

По тези съображения, съдът

Р     Е    Ш    И   :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 718 от 16.10.2009 г., постановено по гр.д. № 771/2009 г. на районен съд гр.Сливен, като правилно и законосъобразно. 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: