Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 06.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

 

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз.гр.д. № 724 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на Т.Д.П. ***, чрез адв. П. против решение № 825/22.10.2009 г. на Сливенски районен съд по гр. д. № 3577/2009 г., с което е признато за установено по отношение на въззивника, че дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата от 207,29 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия за обект в гр. С., кв. „Д. Г.” № *, вх. *, ап. *, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се навеждат основания сочещи неправилност и незаконосъобразност на решението. Излага съображения, че процесният имот не се ползва от него, тъй като с решение за развод № 143/11.03.2002 г. е предоставено ползването на семейното жилище на бившата му съпруга Р.Т.П.. На второ място се сочи, че с решение № 330/29.04.2004 г. за делба процесният отопляем имот е предоставен в дял на Р.П. и през целия период от 31.01.2004 г. до 31.10.2005 г. въззивникът не е живял в апартамента и реално не е бил потребител на топлинна енергия. Сочи се, че фактически от 29.04.2004 г. не е собственик на имота, до който е доставяна топлинната енергия.  Изтъква, че макар и партидата да е открита на негово име това не е основание да се счита, че трябва да заплати претендираните суми. Допълнително посочва, че цялото задължение е погасено по давност.  Моли да се постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното като неправилно и незаконосъобразно и се приеме за установено, че не дължи на въззиваемото дружество претендираните суми. Моли да му се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

         С определение от 05.01.2010 г. съгласно разпоредбата на чл. 267 ал. 1 от ГПК съдът е извършил проверка на допустимост на жалбата и е констатирал, че същата е допустима, подадена е в законоустановения двуседмичен срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от обжалване на решението.

По делото не е постъпил отговор от въззиваемата страна срещу жалбата. Не са направени доказателствени искания.

         В с.з. въззивникът Т.Д.П. не се явява, представлява се от адв.Е.П., която поддържа жалбата. Сочи, че доказателствата относно факта, че въззивникът не е ползвал имота са приложени още с възражението по частното гражданско дело, което е изискано и приложено към делото на Районния съд, но тези доказателства неправилно не са обсъдени и не са кредитирани от съда. По отношение възражението за погасяване по давност сочи, че тъй като съдът не следи служебно за давността, то на всеки етап от производството страната има право да се позове на тази давност. Моли, да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, както и да се присъдят направените разноски. Представя подробни съображения в писмена защита.

         В с.з. за въззиваемото дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД се явява адв. Г., която оспорва въззивната жалба и моли да се остави в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че не е допустимо възражението за изтекла погасителна давност да се прави за първи път във въззивната инстанция, тъй като в отговора на исковата молба не са въведени такива твърдения и счита, че правото на въззивника се е преклудирало към този момент. Претендира направените разноски. Представя подробни съображения в писмена защита.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства  намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на заявление от 07.04.2009 г. е образувано ч.гр.д. № 1500/2009 г. на Сливенски районен съд, по което „Топлофикация – Сливен” ЕАД се е снабдила със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Т.Д.П. за сумата 207.29 лв., представляваща ползвана топлинна енергия за периода от 31.01.2004 г. до 31.10.2005 г., ведно с мораторна лихва за забава изтекла до 17.09.2008 г. в размер на 91.83 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 07.04.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26.50 лв. разноски по делото.

В двуседмичен срок от връчване на заповедта ответникът е подал писмено възражение срещу вземането, като е посочил, че жилището е собственост на Р.Т.П. и представил като доказателства: решение за прекратяване на брака с развод № 143/11.03.2002 г. по гр. д. № 2129 по описа за 2001 г. на Сливенски районен съд, както и решение за делба № 330/29.04.2004 г. по гр. д. № 1525 по описа на Сливенски районен съд за 2002 г. Видно от представените от ответника решения същият не е собственик на процесния имот от 29.04.2004 г. и не живее в него от 1999 г. от когато датира фактическата раздяла със съпругата му.

От представения по делото протокол от 25.10.2000 г. на Общото събрание на етажните собственици в кв. „Д.Г.” бл.* за сключване на договор за извършване на услугата ”Топлинно счетоводство” с „Топлоинженеринг” гр. Сливен и определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия отдадена от общите сградни инсталации, посочен в размер на 12 %, се установява, че същият е подписан само от Р.П. и не фигурира името на въззивника.

От представеното по делото задължение за топлинна енергия издадено от „Топлофикация Сливен”ЕАД се установява, че на името на Т.Д.П. е записана партидата за адрес:***, за която са начислени суми за топлинна енергия от сградна инсталация, топлинна енергия от отоплителни тела и сума мощност за периода от 31.01.2004 г. до 31.10.2005 г. в размер на 207,29 лв. главница и 93,59 лв. лихва.

Между страните не се спори, че топлофикационното дружество е доставяло топлинна енергия до сградата - етажна собственост за процесния период, както и че обекта - ап.*във вх. *на тази сграда не е собственост на ответника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло като непротворечиви помежду си и допринасящи за изясняване на правнозначимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 124 ал.1 във вр. с чл. 415 ал. 1 и чл. 422 от ГПК, обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, с които се иска, да се признае за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че Т.Д.П. дължи на ищцовото дружество сумата от 207.29 лв., представляваща главница за ползвана незаплатена топлинна енергия и мораторна лихва в размер на 93.59 лв. до 17.09.2008 г., както и законна лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.

Искът е допустим, а разгледан по същество е неоснователен.

В настоящото производство въззиваемото дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлоенергия от въззивника за сградна инсталация и сума мощност, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

В случая ответника-въззиваем оспорва задължението по основание и размер, като посочва, че през процесния период не е бил собственик нито ползвател на имота и прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените вземания.

Съдът намира възраженията на въззивника за основателни.

С разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.  В настоящия случай, видно от представените по делото и приложени доказателства, а именно протокол от Общо събрание на етажните собственици от 25.10.2000 г., към който в списъка на собствениците се е подписала Р.П., както и от представените по делото решения за прекратяване на брака с развод от 11.03.2002 г.  по гр. д. № 2129/2001 г. на Сливенския районен съд и решение № 330/29.04.2004 г., с което е поставен в дял на съделителката Р.Т.П. процесния имот, ответникът - въззивник в настоящото производство не притежава качеството на собственик или ползвател на този имот. При тези доказателства Т. П. безспорно няма качеството „потребител” по смисъла на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. На това основание ответникът-въззивник не следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата, която не е обитавал от 1999 г. до сега и не е собственик нито титуляр на вещно право на ползване в процесната сграда – етажна собственост.

По делото е направено възражение за изтекла погасителна давност на вземането, което макар и направено за първи път във въззивната инстанция, съдът намира за допустимо на основание т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2000 г. от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВС. Възражението е и основателно, тъй като претендираните по извлечението месечни сметки за ползвана топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания и вземането на ищеца се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111 б.”в” от ЗЗД. В този смисъл е и решение № 168/22.12.2009 г. по т.д. № 408/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по уеднаквяване на съдебната практика и за точното прилагане на закона и развитието на правото, което следва да се прилага като задължителна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГК. Съгласно цитираното решение задължението по чл. 155 ал. 1 от ЗЕ, както и по чл. 109 ал.1 и чл. 110 от ЗЕЕЕ /отм./ представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в” от ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж.

В настоящия случай с подаване на молбата от 07.04.2009 г. за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК давността се прекъсва  като за период от 3 г. преди тази дата вземането на кредитора е погасено поради изтекла погасителна давност. В случая претенциите на ищцовото дружество за период от преди 07.04.2006 г. се явяват неоснователни и недоказани, като погасени по давност. Съдът констатира, че исковата претенция по делото касае именно период от 31.01.2004 г. до 31.10.2005 г., за който е изтекла кратката тригодишна давност, съгласно чл. 111 б.”в” от ЗЗД и вземането на кредитора е погасено по давност.  

По изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено като неправилно, а въззивната жалба следва да се уважи.

На основание чл. 273 във вр. с чл. 78 ал.3 от ГПК въззиваемото дружество следва да заплати направените по делото разноски на въззивника, който за двете инстанции е представил доказателства за такива на стойност 175 лв. и в този размер претенцията му се явява основателна и следва да се уважи.

Мотивиран така и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът

 

                                      Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение № 825/22.10.2009 г. по гр.д. № 3577/2009 г. на Сливенския районен съд, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД със седалище гр. С. и адрес на управление бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ ***, представлявано от изпълнителен директор А. А., да се признае за установено по отношение на дружеството, че Т.Д.П. ЕГН ********** *** дължи сумата 207,29 лв., представляваща сума за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, сума ТЕ, отоплителни тела и сума мощност за периода от 31.01.2004 г. до 31.10.2005 г., както и мораторна лихва в размер на 93,59 лв., начислена към 17..09.2008 г., за обект в гр. С., кв. „Д.Г.” *-*-*, ведно със законната лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД със седалище гр. Сливен и адрес на управление бул. „С.К.” № *, БУЛСТАТ ***, представлявано от изпълнителен директор А. А. ДА ЗАПЛАТИ на Т.Д.П. ЕГН ********** *** сумата 170 лв. /сто и седемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.