Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 153

 

гр. Сливен, 13.07.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на тридесети юни през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз. гр.  д.  N 725 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 5/12.01.09г. по гр. д. № 196/07г. на КРС,  с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от дружеството – въззивник „Агромеханизация – Разбойна” ООД против въззиваемия ЕТ „Джим – Плас – Д.А.” иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ недвижим имот в с. Я., област Сливен, представляващ ПИ с идентификационен №87031.503.715 по кадастралната карта на с. Я., целият с площ от 596 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производства, складов обект, ведно със сграда с идентификационен № 87031.503.715.2, представляваща пластмасов цех със застроена площ 264,90 кв.м.

Въззивникът твърди в жалбата си, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът е игнорирал факта, че ответникът не е закупил имота от ищцовото дружество. Представен е бил протокол от проведен търг, от който било видно, че ответникът закупил навес в стопанския двор на с. Я., без да са посочени индивидуализиращи параметри. Не можело да се направи извод, че е бил закупен пластмасов цех. Освен това със сключването на договора зо покупко-продажба на земята ответникът не е станал собственик, тъй като е купил от несобственик. Към момента на сключването на тази сделка държавата не е била собственик на терена и не е можела да се разпорежда. Поради това ответникът не бил придобил собствеността на имотите и те са останали в патримониума на дружеството ищец. Заради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде уважена претенцията.

В срока за възражение по чл. 201 от ГПК /отм./ въззиваемият  е подал писмено такова, с което поддържа, че решението на районния съд е правилно, постановено в рамките на закона и константната съдебна практика. При проведения търг ясно е определено какъв актив се продава, при каква процедура, цена и условия. След продажбата имотът е бил изваден от патримониума на дружеството. Иска от въззивния съд да отхвърли подадената жалба.

В с.з., редовно  призовано, за дружеството въззивник не се явява законен представител, явява се представител по пълномощие по чл.20 ал.1 б”а” от ГПК /отм/, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира за направените разноски пред двете инстанции.

В с.з.  въззиваемият се явява лично и чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Освен това прави и възражение за изтекла придобивна давност, която е започнала да тече през 1995г. – при извършване на сделката за покупко-продажба, и е изтекла през 2000г. Претендира разноски по делото. 

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С решение от 14.02.1991г. по ф.д.№ 2934/1990г. на СлОС е вписана в регистъра Държавна Фирма “Агромеханизация- Разбойна”, гр. Котел.

С решение от 10.03.1992г. по ф.д.№ 2934/1990г. на СлОС е вписано в търговския регистър ЕООД с държавно имущество “Агромеханизация-Разбойна”, гр. Котел, като пълен правоприемник на прекратената ДФ.

Ответникът е Едноличен търговец, вписан в ТР по ф.д. № 710/1990г. на СлОС. Безспорно е установено, че чрез извършването на три сделки той  легитимира придобиването на собствеността върху процесния имот.

С договор за продажба от 15.09.1995г., вписан в службата по вписвания при РС Котел с вх.№79/11 от 1996г., парт. книга том 49, стр.162, на основание проведен търг с явно наддаване и протокол №8/15.09.1995г. на тръжна комисия, назначена със заповед №12/13.09.1995г. на управителя на „Агромеханизация Разбойна” ООД гр.Котел, дружеството продава на Д.А.А. *** ремонтна работилница /дърводелски цех/ в с.Я. за сумата от 130 000 лева. Стойността на имота е заплатена от купувача с фактура №259/19.09.1995г.

С договор за продажба от 15.09.1995г., вписан в службата по вписвания при РС Котел с вх.№80/11 от 1996г., парт. книга том 49, стр.163, на основание проведен търг с явно наддаване и протокол №7/15.09.1995г. на тръжна комисия, назначена със заповед №12/13.09.1995г. на управителя на „Агромеханизация Разбойна” ООД гр.Котел, дружеството продава на Д.А.А. *** навес /пластмасов цех/ в с.Я. за сумата от 185 187 лева. Стойността на имота е заплатена от купувача с фактура №260/19.09.1995г.

С договор за продажба на недвижим имот от 19.01.1996г. на основание чл.7 и чл.18 от ЗС и чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ, министърът на земеделието и хранителната промишленост продава на Д.А.А. *** държавна земя с площ 0,550 дка /бригаден стан/, находяща се в с.Я., върху която има изградени сгради – пластмасов цех /навес/ и ремонтна работилница, за сумата от 16 503 лева, която сума купувачът е заплатил по сметка на ДФ „Земеделие” с платежно нареждане № 46/ 19.01.1996г.

На основание на тези продажби с нотариален акт №40, т.I, дело №90 от 03.05.1996г. ЕТ „Джим – Пласт” с. Я., представляван от Д.А.А. е признат за собственик на 550 кв.м. от стопанския двор на „Агромеханизация – Разбойна” ООД гр. Котел, ведно с построените върху тях пластмасов цех /навес/ и ремонтна работилница. По-късно, с нотариален акт № 63,т. I, рег. № 490, дело №76 от 17.04.2003г. за поправка на нотариален акт № 40 от 03.05.1996г., вписан в службата по вписвания при РС Котел с вх. рег.№ 102/18.04.2003г., е допълнено наименованието на сграда работилница, като след работилница се добавя „дърводелски цех”.

ПИ от 550,1 кв.м., актуван с АДС № 1421/10.10.1995г., е част от имот с идентификационен №87031.503.715 по кадастралната карта на с. Я., целият с площ от 596 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производства, складов обект, ведно със сграда с идентификационен № 87031.503.715.2, представляваща пластмасов цех със застроена площ 264,90 кв.м.

С решение от 17.07.1998г. по ф.д.№ 723/1998г. на СлОС е вписано в ТР “Разбойна” ООД – гр. Котел, със съдружници – физически лица.

С решение от 05.10.1999г. по ф.д.№ 2934/1990г. на СлОС в ТР е вписана промяна по партидата на “Агромеханизация-Разбойна” ЕООД, гр. Котел – продажба на дялове на държавата на “Разбойна” ООД, гр. Котел, преобразуване на дружеството в ООД и промяна в наименованието му на “Агромеханизация-Разбойна” ООД, гр. Котел, със съдружници – Държавата /РБ/ и “Разбойна” ООД, гр. Котел.

С решение от 13.01.2001г. по ф.д.№ 2934/1990г. на СлОС е вписана в ТР промяна в партидата – продажба на дялове, извършена между съдружниците и преразпределяне на дяловете им в ново съотношение.

Със заповед №РД – 11 – 11 -047 / 04.04.2008г. на областен управител на област Сливен, от актовите книги за държавна собственост е отписан акт  № 1421/10.10.1995г и владението на имота е предадено на ЕТ „Джим – Плас – Д.А.”***.

Така през 1998г. е било извършено приватизиране на  „Агромеханизация – Разбойна” ЕООД гр. Котел, но в оценката при приватизацията не са били включени пластмасовия цех и ремонтната работилница. Това се установява от писмо изх. № 07-445 от 16.09.2008г. на МЗХ. От заключението на назначената от настоящата инстанция съдебно икономическа експертиза се установява, че в баланса на ищцовото дружество за 1998г. дълготрайните материални активи и сгради, земи и трайни насаждения са посочени на един ред с обща сума. Оборотната ведомост и отчетния индивидуален счетоводен сметкоплан, в това число сметка 203, не са запазени. В конкурсната документация относно приватизацията на „Агромеханизация – Разбойна” ЕООД гр. Котел - заповед № РД 42-424 на Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа, за продажбата на 67% от капитала на дружеството чрез конкурс е отбелязан АДС на недвижим имот №1421/10.10.1995г., с който са актувани пластмасов цех, работилница и прилежащ терен.

Безспорно е доказано, че за периода от 1991г. до 15.09.1995г. наемател на тези имоти е бил ответникът. След тази дата той е продължил владението, като се е легитимирал като техен собственик, и това владение е продължило необозпокоявано до подаването на исковата молба вх.№1643/10.12.2007г. С нея ищецът е претендирал да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и ответникът да бъде осъден да му предаде владението.

По повод на тази искова молба е било образувано първоинстанционното производство и с решение № 5/12.01.09г. по гр. д. № 196/07г. на КРС  е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от дружеството – въззивник „Агромеханизация – Разбойна” ООД против въззиваемият ЕТ „Джим – Плас – Д.А.” иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот, представляващ недвижим имот в с.Я., област Сливен, - ПИ с идентификационен №87031.503.715 по кадастралната карта на с. Я., целият с площ от 596 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производства, складов обект, ведно със сграда с идентификационен № 87031.503.715.2, представляваща пластмасов цех със застроена площ 264,90 кв.м. Районният съд е достигнал до извода, че ищецът не е доказал първата предпоставка на фактическия състав на правната норма на чл. 108 от ЗС – че е собственик на процесния имот и това блокира уважаването на претенцията.

Това решение е атакувано от ищеца в първоинстанционното производство с настоящата въззивна жалба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими доказателствени средства, които са  еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена чрез постановилия обжалвания акт КРС, в законоустановения 14 дневен срок, от надлежен субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и следва да се  отхвърли.

Въззивният инстанционен контрол се развива в рамките, поставени от въззивника в жалбата. Основните му аргументи, развити в нея, са, че в договора за закупуване на “навес” и съответно в протокола от търга за него, липсват индивидуализиращи параметри, за разлика от АДС, има допълнение в копието, което липсва в оригиналния договор и ответникът не може да се легитимира надлежно като собственик на този имот. Освен това той не е придобил и собствеността върху терена, тъй като продажбата е извършена от държавата, която към този момент не е била собственик, поради действието на разпоредбата на чл. 17а от отменения ЗППДОбП.

Предявеният иск е петиторен, ищецът търси пълна собственическа защита и за получаването й върху него лежи тежестта на доказване на тези положителни факти, от наличието на които той извлича изгодните за себе си правни последици – тоест извън всякакво съмнение да бъдат установени трите компонента на сложния фактически състав на чл. 108 от ЗС, които гарантират уважаването на ревивиндикационния иск.

По начало, за да се отрече правото на ищеца не е необходимо то да бъде отпратено непременно в чужда правна сфера – тоест, да се признае съществуването му при конкретно определено друго лице, достатъчно е да са настъпили такива правоизменящи или правопрекратяващи факти, които правна норма да свързва с такава последица – загубване правото на собственост от страна на самия ищеца, респективно – невъзникването му.

В случая той е съсредоточил доводите си върху въпроса дали ответникът е или не е собственик на спорния имот, което е същността на отбранителната теза на последния, но паралелно ищецът следва да докаже безпрекословно, че самият той е собственик.

Така, ищецът сочи като основание за своята претенция придобиване правото на собственост при условията на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./, което е преминало в неговия патримониум променяйки характера на имуществото от държавно в частно.

Ответникът, от своя страна, противопоставя на това право, свое насрещно, изключващо го, вещно право, придобито чрез деривативния способ на покупко-продажбата, а като евентуално основание поставя и изтичането на придобивна давност в негова полза. И двете твърдения са заявени само като отбранителни възражения, не и като насрещни искове, целят само да отблъснат претенцията на ищеца, без да осигурят на ответника сила на пресъдено нещо.

При това положение следва да се преценят конкуриращите се основания, като се изолират тези юридически факти, които, в крайна сметка, обосновават само едната претенция.

Безспорно е, че ищцовото дружество е правоприемник на учредената през 1991г. ДФ “Агромеханизация-Разбойна”, но като търговец, чрез пълно правоприемство, е възникнало първоначално  през 1992г., като ЕООД с държавно имущество, и е съществувало като такова до преобразуването му в ООД през 1999г., след продажба през м. 09.1999г. на дялове от страна на държавата на друг търговец – ООД, което се включва като съдружник. Към предявяването на иска дружеството се обозначава в правното пространство в същата форма, под същата фирма, но с отчасти различни съдружници. Също безспорно е и, че при създаването на ДФ, в държавното имущество, образуващо капитала на юридическото лице, е бил включен терен от 550 кв.м. в с. Я. /извън РП/, заедно с построени в него “пластмасов цех” /навес/ от 264 кв.м. и “работилница”  /дърводелски цех/ от 285 кв.м.

От друга страна е установено, че през 1995г.  – през м.09., е проведен търг, с предмет на продажба “навес” в с. Я. и “ремонтна работилница” в с. Я., собственост на “Агромеханизация Разбойна” ООД, гр. Котел. Търгът приключил, като за спечелил го, бил обявен ответният ЕТ, и с два писмени договора от 15.09.1995г. той закупувал двата обекта от дружеството за посочените в тях цени. Ответникът бил в държане на имотите от по-рано, като техен наемател, а от този момент продължил да ги владее за себе си, считайки се за собственик.

Настоящият състав счита, че не е необходимо да обсъжда наведените от въззивника съображения относно липсата на ясна индивидуализация на продадения с договора от 1995г. сграда – “навес”, наличието на допълване на текста “пластмасов цех”  в един от екземплярите и разминаването в площите.

По реда на служебния и косвен контрол за валидността на определена сделка, е допустима проверка само в случаите, когато се констатира нищожност. В настоящия случай СлОС намира, че е налице процесуално основание за разкриване, в рамките на настоящото производство, нищожността на двата договора от 15.09.1995г., които стоят в основата на доказателствената конструкция на ответника.

Както се посочи по-горе, описаните сгради са били в държане на ЕООД с държавно имущество “Агромеханизация Разбойна”, гр. Котел. Продавач по договорите, както и в нотариалния акт, издаден въз основа на тях, е друго ЮЛ – “Агромеханизация Разбойна” ООД, гр. Котел, каквото, обаче, към правнорелевантния момент – 1995г., не е същесъществувало в правния мир. С оглед формалния характер на договора, с който е обвързана неговата действителност, този дефект не може да се пренебрегне.  Липсата на правосубектна страна по договорите за продажба изключва действителността им и порокът е от категорията на тези, водещи до нищожност на сделките. Така те изобщо не са породили целените с тях правни последици, следователно вещно-транслативният ефект не е настъпил. Ответникът не е станал собственик по силата на тези договори.

Що се отнася до терена, ответникът се легитимира за негов собственик с договор за продажба, сключен на основание чл. 52 ал. 8 от ППЗСПЗЗ в писмена форма на 19.01.1996г. с Министъра на земеделието и хранителната промишленост, представляващ държавата. Неоснователно е възражението на въззивника, че последната не е имала право да сключи договора, тъй като не е била собственик, с оглед разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП. Действително, според регламентацията на тази норма, държавното имущество в ДФ би могло, при определените условия, да премине в собственост на дружеството – ЕООД с ДИ. Тази трансформация в титуляра на собствеността не става автоматично – правната норма изисква нарочен “акт на преобразуване”, който да е обективиран материално на документален носител – тъй като разписът на текста гласи: “...освен ако в него не е предвидено друго.” Тоест нововъзникналото ЕООД с ДИ следва да разполага с изричен акт, в който да е конкретно и точно описано това държавно имущество, което е било “предоставено за стопанисване или управление” на преобразуваната държавна фирма, за да се счете за валидно изпълнено законовото условие за придобиване на собствеността върху тях. Съгласно ПМС № 201/25.10.1993г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия в еднолични търговски дружества, в капитала им се включва само имуществото, предоставено им за стопанисване и управление с акта на създаването им. Акт за преобразуване на ДФ “Агромеханизация-Разбойна”, гр. Котел в ЕООД, с който теренът и сградите се предоставят на дружеството и се включват в капитала му, липсва. Такъв ищецът не е представил, въпреки изискването му от страна на съда. Липсват и всякакви доказателства за извършено през 1992г. предаване на имуществото по реда на чл. 94 и чл. 97 от НДИ /отм./. Няма данни и за последващо – след учредяването на ЕООД, включване на правото на собственост върху него в капитала на дружеството, нито в информационните данни, оценките, анализите и другите документи, изготвени в процедурата по приватизация на част от дяловете през 1998г.

В този смисъл – ако се приеме, че ЕООД “Агромеханизация Разбойна” Котел, не е била собственик нито на терена, нито на постройките към моментите на сключването на договорите за продажба – съответно през м.09.1995г. и м.01.1996г., а собственик е била държавата, то първите два договора са нищожни не по тази причина, а, както се посочи вече – поради липса въобще на надлежен субект на страната на продавача, а вторият – за продажба на терена, е валиден.

По начало това е достатъчно за да се отхвърли иска на ищеца поради липса на основната предпоставка на чл. 108 от ЗС, но независимо от това, ако не се сподели изложената теза за титуляра на собствеността, следва да се обсъди и наличието на другите, твърдяни от ответника, правоизключващи претенциите на въззивника-ищец, факти.  

Характерът на собствеността през целия правнорелевантен период, е бил на частна държавна, и в тази светлина следва да се проверят претенциите на ответника за придобиване по давност, с това уточнение, че към 1992г. единствено Конституцията на РБ – чл. 17 е регламентирала и разделяла собствеността на публична /с носители само държавата и общините/ и лична. Направеното със закон разграничаване по видове на държавната собственост  и разделянето й на държавна и общинска от гледна точка на субекта, и съответно - на публична и частна, според нейния обект, става през 1996г. и е проведено основно със ЗДС и ЗОС, развито в ПП.

По силата на императивна законова норма, действаща към релевирания момент на сключването на договорите за покупко-продажба, имот, собственост на държавата, не е могъл да бъде придобиван по давност.

Така, макар ответникът да е ползвал и владял спорните имоти, считайки ги за свои от м. 09.1995г., съответно – м.01.1996г., е необходимо да се установи в кой точно момент е възможно да се приеме безспорно и непререкаемо, че е поставен в течение давностния срок, ползващ го като легитимация за собственост, да се съпостави с най-рано определения момент на прекъсване на владението – предявяване на иска на 10.12.2007г., да се съобразят други относими обстоятелства, и да се констатира наличие или липса на съвпадение между необходимия и действително изтеклия период.

Най-напред следва да се посочи, че спрямо постройките не може да се приложи облекчения ред на добросъвестното владение, тъй като законът обвързва добросъвестността с няколко предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 70 от ЗС, които в случая не са налице. Ответникът, още от самото начало на осъществяване на фактическото владение, е владял на основание, негодно да го направи собственик – нищожни договори. Следователно като недобросъвестен владелец за него следва да се приложи изискуемият от чл. 79 ал. 1 от ЗС 10 годишен срок. По отношение на терена, с оглед приетия за валиден договор за продажба, е  достатъчно изтичането и на 5 годишната давност за добросъвестен владелец.

Фактическата власт върху спорните имоти е упражнявана от ответника от м.09.1995г. и то с активни, явни и недвусмислени физически действия. В този смисъл липсва неяснота относно предмета на владението, за който се установява, че са били именно двете постройки, от които понастоящем в ПИ с идентификационен №87031.503.715 по кадастралната карта на с. Я. се намира само т.н. “навес” – бивш пластмасов цех, и за който е предявен иска.

Дали, обаче, този момент е бил валидно начало на придобивния давностен срок, зависи в случая и от това, какъв вид собственост е тежала над процесния имот и срещу какъв вид правен субект е следвало да бъде насочено действието и намерението за своене.

С императивна норма – чл. 7 от ЗДС, законодателят е регламентирал възможността за придобиване по давност на държавна /и общинска/ собственост, ако тя е частна и началният момент, от който тази давност започва да тече, е влизането в сила на тази разрешителна правна норма, тоест – 01.06.1996г.

Владението, осъществено преди този момент, не може да се зачете за годно и да се черпят права от него. Давностното владение, като способ за придобиване право на собственост, е правен институт, създаден изкуствено, и съдържа имплицитно в себе си и давностния срок. Двете понятия са неразривно свързани – не може да има придобиване по давност без давностен срок, нито може да съществува давностен срок по принцип, сам за себе си, без да води като резултат до придобиване на право на собственост. Тоест, това са предпоставка и последица, които са във функционална връзка помежду си, която не може механично да се разруши. Следователно не може да съществува ”начало на давностен срок”, когато няма законово позволение да настъпи „край на давностния срок”, който да породи право на собственост, щом има забрана за това право на собственост да бъде придобито по този начин. Едва след допускането с изрична диспозитивна законова разпоредба на използването на този правен институт, може да започне прилагането му, което означава, че с оглед времевите граници, установени от ЗС, ефектът му не би могъл да настъпи незабавно, тъй като на правната норма не е придадено обратно действие.

Поради това, едва с влизане в сила на ЗДС - 01.06.1996г., може да се постави начало на давностния срок за придобиване на недвижимия имот – частна държавна собственост  и, ако са изпълнени всички законови изисквания, правото на собственост, след изтичането му, ще се материализира в патримониума на владелеца – ответник.

Определянето на края на този давностен срок става по общите правила за отчитане на сроковете и тъй като се касае за срок, който се брои по години, с начало 01.06.1996г., то краят му е на последното число на предходния месец на последната година – тоест – на 31.05.2006г. С разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС от 2006г., обаче, е въведен мораториум, спиращ течението на срока, считано от 31.05.2006г., който, както се посочи вече, е последният ден на последната година, в който придобивният срок изтича. Така спирането на давността прави практически невъзможно придобиването на частен държавен имот чрез давностно владение по чл. 79 ал. 1 от ЗС, тъй като законодателят е придал на нормата на пар. 1 ретроактивност. Ето защо, по отношение на постройките ответникът не е могъл да стане собственик, независимо, че предявяването на иска като самостоятелен способ за прекъсване на срока на владението, е станало на 10.12.2007г.

Тъй като, обаче, спрямо терена се посочи, че ответникът има качество на добросъвестен владелец, за него е приложима по-кратката, 5 годишна давност по чл. 79 ал. 2 от ЗС, и при същото начало на броене, изискуемият от закона срок е изтекъл на 31.05.2001г. – преди спирането му чрез императивната норма и преди прекъсването му чрез предявяване на иска. Характеристиките на владението, упражнявано през този период от ответника, не оставят съмение, че то е успешно проведено и е годно да му даде статут на собственик.

Доказано е несъмнено наличието в кумулативна даденост на задължителните, обективни и субективни, белези на владението, като процес на упражняване на фактическа власт върху имота – явно, несмущавано и непрекъснато, в продължение на повече от 5 години преди предявяването на иска, ответникът го е държал с анимус за своене, поради което за него е възникнало на оригинерно основание правото на собственост върху него. Фактическото му поведение недвусмислено отрича правото на всички останали лица, включително държавата като собственик и ищеца, като претендент, достигнало е до знанието им и те не са нарушавали до завеждането на иска владението с такива правни действия, на които правната норма придава силата да го прекъснат. Поради това се е наложило ново фактическо положение, различно от правното, и в последствие, те могат да бъдат приведени в съответствие, като се стабилизира фактическото положение чрез превръщането му, по предвидения ред, в правно.

/Естествено, ако се възприеме становището, че ЕООД е станало по силата на закона собственик на терена и постройките при преобразуването на ДФ през 1992г., то спрямо него няма пречка да започне и изтече при същите обстоятелства давностния срок за недобросъвестно владение и в този случай крайният резултат относно процесната сграда би бил противоположен на горния. И в двата случая, обаче, искът на ищеца би бил неоснователен – в първия той изобщо не е придобивал правото на собственост, а във втория – го е загубил./

Освен изложеното до тук, следва да се отбележи отново, че ищецът от своя страна не успя да докаже категорично и непререкаемо, че, дори формално, не е загубвал собствеността върху това имущество, ако я е притежавал. Обратното – установи се, че след 1995г. в документацията на дружеството /преди преобразуването му, както и след това/ липсват счетоводни данни или следи за наличието му в капитала. Предположенията в тази насока, изградени въз основа на косвени доказателства, са чисто хипотетични и нямат доказателствената тежест, необходима да установи безспорно желаното от ищеца правно положение.

Тези изводи не се променят нито от обстоятелството, че още през 1995г. – 1 месец след сключването на договорите за продажба, е издаден АДС № 1421/10.10.1995г., с който са актувани пластмасов цех от 254 кв.м.,  работилница от 254 кв.м. и прилежащ терен от 550 кв.м. в с. Я., нито от факта, че в писмо от 2008г. на МЗХ е посочено, че в баланса на “Агромеханизация Разбойна” ЕООД, гр. Котел са включени пластмасов цех от 254 кв.м.,  работилница от 254 кв.м. и прилежащ терен от 550 кв.м. в с. Я.. Никой от двата документа сам по себе си не поражда право на собственост, освен това АДС е станал обект на отписване от актовите книги със заповед на областния управител на област Сливен от 04.04.2008г., с мотиви, основаващи се именно на сключването на договорите за продажба от 1995г. с ответника. Напротив – в никой от счетоводните документи на дружеството към и след момента на приватизацията, няма надлежно отразяване, съгласно изискванията на ЗСч, наличието на това имущество или документи за първоначалното му придобиване.

В обобщение може да се направи следният извод: ищецът, отричащ вещното право на ответника, сам не доказа еднозначно и неоспоримо, че е собственик на спорния имот и постройка, а ответникът, чиито извънсъдебни претенции са дали повод за завеждането на иска, отблъсна отчасти последния, като елиминира основанията, наведени от ищеца относно спорния терен. Относно постройката “навес”, макар да не се установи валидното й придобиване от страна на ответника, това не се отразява на основателността на иска, тъй като само от този отрицателен факт не следва изводът, че ищецът е неин собственик – той също не доказа с надлежни и годни доказателствени средства положителния факт на приобретаване правото на собственост, който, всъщност единствен е от значение за настоящия спор.

 Така искът, като изцяло недоказан и поради това – неоснователен, следва да се отхвърли.

След като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат, настоящият състав намира, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли, а решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. РС е формирал верни фактически констатации, правилно ги е привел към правната норма, и е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса и съгласно разпоредбата на чл. 64 от ГПК /отм./, отговорността за разноските във въззивната фаза на производството следва да се възложи на въззивника и той следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемия в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 5/12.01.09г. по гр. д. № 196/07г. на КРС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА “Агромеханизация Разбойна” ООД, гр. К., със съдебен адрес гр. С., ул. “Щ.” № *, чрез адв. Р.Г., да заплати на ЕТ “Джим-плас – Д.А.”, със седалище и адрес на управление на дейността с. Я., община Котел, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

        

ЧЛЕНОВЕ: