Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 7

 

гр. Сливен, 26.01.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                   МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х.  , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  № 5  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи  по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство. В нея се твърди, че постановеното решение № 957 от 01.12.2009 г. по гр. дело № 4228/2009 г. на Сливенския районен съд е постановено в противоречие на материалния закон.  Решението е обжалвано в осъдителните му части. С него е осъдена въззивницата да заплаща на въззиваемата, нейна дъщеря, месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до завършване на обучението й във ВУЗ, до навършване на 25 годишна възраст или до настъпване на друга законова причина за изменение  или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка  закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като иска в останалата част до пълния претендиран размер от 150 лв.  е отхвърлен като неосноваттелен и недоказан. Със същото решение въззивницата е осъдена да  заплаща  издръжка за минало време в размер на 55 лв., ведно със законната лихва за забава считано от 26.09.2009 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния  размер от 150 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Сочи се, че задължението за издръжка на пълнолетно дете възниква когато то се обучава в редовна форма на  обучение, а понеже въззиваемата се обучава задочно, такова задължение липсва. Въззивницата твърди, че  съдът неправилно е изтълкувал правилото, че се  дължи издръжка ако плащането и не представлява особена трудност, понеже няма доходи и живее изцяло на издръжката на съпруга си , не може да осигурява издръжката. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в осъдителната част и да отхвърли иска за издръжка изцяло заедно със законовите последици от това – отмяна на решението в частта за заплащане на разноски и държавни такси.

Във въззивната жалба не  са направени доказателствени и други процесуални искания.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства. Сочи се, че определенета издръжка не би затруднила въззивница и освен това родителите дължат издръжка не само, когато децата им учат редовно, а и когато не могат да се издържат от доходите си, какъвто е случаят. Именно за това определената от съда издръжка била законосъобразна и правилна и се иска постановяване на решение, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното.

В отговора не се сочат нови факти и обстоятелства и не са направени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивната фаза на производството.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично, поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени решението на СлРС. Претендира разноски по делото.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно, като съображениета са изложени в писмения отговор.

След докладване на жалбата и отговора страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното частично уважаване на исковете.

Предявеният иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете с правно основание чл. 82, ал. 2 СК (отм) е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.

        Издръжката на пълнолетни деца от родителите им, при положение, че продължават образуването си, е традиционен институт на българското семейно право. За да възникне правото на такава издръжка, е необходимо да са налице следните предпоставки: лицето да е пълнолетно, невъзможност да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, да учи редовно в средно, полувисше или висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, но не по късно от 20 годишна възраст за обучение в средно и на 25 годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение, като предпоставките са кумулативно изискуеми.

        Безпротиворечиво по делото се установява, че въззиваемата - ищца е първоинстанционното производство, е пълнолетна и продължава образованието си – студент е във висше учебно заведение  Икономически университет – Варна, специалност „Счетоводство и контрол”. Последната е родена на *** г. и не е навършила 25 години. Сключила е трудов договор  с ЕТ „Мирели – Е. *** за длъжността  „сервитьор”  при 4 – часов работен ден, като размера на основното месечно трудово възнаграждение е 160 лв.  Другият й родител – баща  й „заделял” някакви средства, които са  с не установен размер. Не се установява въззиваемата да притежава други доходи и имущество, от които да може да се издържа. Липсва обаче изискването  навършилото пълнолетие, но ненавършило 25 години лице, което не може да се издържа от доходите или имуществото си, да е записано редовна форма на обучение във висше учебно заведение. Фактът, че търсещата издръжка се обучава задочно е безпротиворечиво установен, а съгласно чл. 82, ал. 2 СК (отм) родителите дължат издръжка на своите пълнолетни деца, учащи в средни, полувисши или висши учебни заведения, само когато обучението е редовно. Поради липсата на един от кумулативно дадените елементи на сложния фактически състав, посочената норма не може да намери приложение.

      Освен това недоказано се явява и твърдението, че въззивницата разполага с добри материални условия и даването на издръжката няма да съставлява особени затруднения за нея.  Според  чл. 82, ал. 3 СК (отм) издръжката се дължи, ако не съставлява особени затруднения за  родителя, т.е. наличност на средства не просто над собствената необходима издръжка, а по – широка материална възможност при която даването на издръжката, няма много да го затруднява. Това изискване е въпрос на конкретна преценка. Доводите, че въззъвницата не страда от заболяване, не е неработоспособна и е в състяние да си осигурява доход в  размер поне на минималната работна заплата са абстрактни и не намират опора в установените факти. Видно от писмените доказателства въззивницата е регистрирана в ДБТ и не се намира в трудово правоотношение. Няма данни да се намира и в никакви граждански такива, който като изгоден за въззиваемата факт следва да бъде доказан от нея. Такова доказване липсва.

     Предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време от 01.09.2009 г. до подаване на исковата молба – 26.09.2009 г.  с правно основание чл. 87 от СК (отм) е допустим, а по същество неоснователен. Основанията за това са аналогични с изложениете по – горе, поради което се препраща към тях.

     След като правните изводи на двете инстанции се разминават, настоящият състав намира, че с решението си първоинстанционният съд, макар да е формирал обективни фактически констатации, неправилно ги е привел към правната норма, като е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, поради което  то следва да бъде отменено в атакуваната част и вместо него – постановено ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

С оглед изхода на процеса следва да бъде уважена и претенцията на въззивницата за присъждане на разноските пред първата и тази инстанция.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 957 /01.12.2009 г. по гр. дело № 4228/2009 г. на Сливенския районен съд в частта, с която С.П. Ж.  ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на дъщеря си А.Д.М. ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.” № * месечна издръжка в размер на 60 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, както и в частта, с която С.П. Ж.  ЕГН ********** *** е осъдена да заплаща на дъщеря си А.Д.М. ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.” № * издръжка за минало време в размер на 55 лева за периода от.01.09.2009г. до 26.09.2009г., както и в частта, с която С.П. Ж. е осъдена да заплати на А.Д.М. сумата от 120 лв. представляваща направените по делото разноски  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

        

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.М. ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *  иск, с правно основание чл. 82, ал. 3 СК (отм) против С.П. Ж. ЕГН ********** *** за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете, в размер на 60 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

       ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.М. ЕГН ********** ***,  със съдебен адрес гр. С., ул. „Г. С. Р.” № *  иск, с правно основание чл. 87 СК (отм) против С.П. Ж. с ЕГН ********** *** за присъждане на издръжка за минало време на навършило пълнолетие дете, в размер на 55 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

         ОСЪЖДА  А.Д.М. ЕГН ********** *** да заплати на С.П. Ж. ЕГН ********** *** направените разноски по делото за двете инстанции  в размер на 45 /четиридесет и пет/ лв.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКСРБ.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: