Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 16.02.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, граждански, гражданско отделение първи състав в открито заседание на трети февруари, през две хиляди и десета година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря  М.Л. и в присъствието на Прокурора…………………..като разгледа докладваното от  М.ДРУМЕВА  в.гр.д.№ 6 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.  

Обжалвано е Решение № 840/10.11.2009 г. постановено по гр.д. № 3318 по описа за 2008 г. на Сливенски районен съд, с което  е  отхвърлен като неоснователен и недоказан иска, предявен от П.С.П. и Д.И.П.,*** против Потребителна Кооперация “Пробуда”, със седалище и адрес на управление гр. к., общ. С., ул. “Н.В.” № *, представлявана от председателя С.С.П. с правно основание чл. 108 от ЗС, за ревандикация на поземлен имот №ХVІІІ в кв. 25 по плана на с. Скобелево, общ. С., с площ 440 кв.м., при граници: изток ПИ № Х-90, запад- ПИ ХІІ, север- ПИ- № ХІ-91 и юг- улица, ведно с подобренията в него, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски по делото и допълнителна държавна такса.

В жалбата въззивниците П. и Д. П., чрез пълномощника си адв. С.С. *** твърдят, че са собственици на намиращата се в закупения от тях имот- ПИ ХVІІІ в кв. 25 по пл. на селото барака, която по делото се установило, че е павилион- сладкарница, със стоманена конструкция, монтиран върху бетонова площадка- фундамент, за който съдът незаконосъобразно приел, че е трайно прикрепен към замята.  Настояват, че те са собственици на бараката по силата на разпоредбата на чл. 92 от ЗС- собственикът на терена е собственик и на подобренията, след като липсвали доказателства бараката да представлява законен строеж. Кооперацията не представила доказателства за годината на строежа, а само твърди, че е 1987-88 г.  и нямало доказателства за правоприемственост между кооперативни субекти от преди и след 1991 г., с евентуални права върху павилиона, със статут на недвижим имот или временна постройка по ЗУТ. В жалбата се твърди, че те- въззивниците владели павилиона през периода 24.10.2007 г. до 03.07.2008 г. Исковата молба била депозирана в съда на 01.09.2008 г., когато те са отстранени от имота от ЧСИ М. Минкова и не са го владели и ползвали- по образувано изпълнително дело № 149/2008 г., по издаден изпълнителен лист по гражданско дело, с иск прекратяване на наемен договор с кредитор ответната кооперация в настоящото производство. След намесата на прокуратурата ответната кооперация не успяла да демонтира павилиона и те отново влезли в имота си. Имало образувано нахд № 1019/09 г. на СлРС за самоуправство, като Д.П. била отново предупредена да напусне имота /павилиона/.

Молят решението, като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила да бъде отменено и вместо него въззивната инстанция да уважи предявения иск.

В с.з. въззивниците и пълномощникът им не се явиха, но адв. Ст. С. с молба изрази становище, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена, като претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски.  

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не е подала отговор, нито насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззиваемата страна, представлявана от Председателя си С.П. оспорва жалбата и моли, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страни в процеса, имаща правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките поставени от въззивната жалба и насрещната въззивна жалба настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да го потвърди.

Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактическа обстановка, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Безспорно е установено, че първоначално между ищцата и ответната кооперация имало сключен трудов договор и ищцата работила в сладкарницата /процесния павилион/, оборудвана от кооперацията. Последователно сключила договор за аренда и за наем на павилиона. По силата на договора за наем ищцата, в качеството й на едноличен търговец  ползвала павилиона от 1991 г.  и заплащала наем на кооперацията. През 2000 г. изразила желание да го изкупи и да направи подобрения в него и преговорите продължили до 2004- 2005 г. без резултат. Ползвала със съпруга си павилиона и след прекратяване на наемния договор и след като закупила земята върху която той е изграден. Теренът представлява семейна имуществена общност, като закупен през време на брака на въззивниците, с нот. акт № 59, том VІ, рег. № 8540, нот.д. № 735 от 2007 г.- от 24.10.2007 г. от продавачи П. и Е. П.ова. Последните закупили имота УПИ ХІІ в кв. 25 по пл. на с. Скобелево от Община Сливен. По тяхно искане със Заповед № 798/04.06.2007 г. на кмета на Община Сливен  плана е изменен и са обособени два парцела- нови УПИ- ХІІ ш ХVІІІ, ПИ ХVІІІ в кв. 25. Кооперацията изнесла инвентара си от павилиона. Последният се водил като ДМА /дълготраен материален актив/ от монтирането си през 1987-88 г. и за него заплащала данъци и амортизационни отчисления. Партидите за ток и вода на павилиона се водили на името на кооперацията.

С Р № 341/23.03.2006 г. по гр.д. № 28/2006 г. на СлРС, влязло в сила ищцата е осъдена да освободи и предаде държането върху отдадения й под наем недвижим имот Сладкарница на ПК “Пробуда”, гр. к.. Издаден е изпълнителен лист /л. 32/ и образувано изпълнително производство.

Павилионът според в.л. представлявал едноетажна сграда, със стоманена конструкция от колони, ферми и ребра на заварка, монтирана върху бетонова площадка- фундамент; с оградни стенни панели и едноскатен покрив с покривно покритие от вълнообразни плоскости, построен през 1987 г. и въведен в експлоатация през 1988 г. Колоните са заварени към стоманени планки със съответните закладни части в бетоновия фундамент. Стрехата е борд от ламарина. Има застроена площ 140.00 кв.м., а измерена на място е 151.45 кв.м. /втората експертиза/.  Експертът определя справедливата пазарна цена на павилиона на 5260 лв. Кооперацията притежава като документи за павилиона типов проект за сглобяем павилион тип “Чаира” и Справка за изпълнение на плана за капиталните вложения на ОКС, гр. Сливен към 1987 г. Други книжа и документи в.л. не открило- л. 124. Според последния процесният павилион има характер на обслужваща сграда спрямо предназначението  на парцела, в който се намира.- л. 149. Към момента на извършване на втората експертиза- м. октомври 2009 г. обектът се ползва за пенсионерски клуб, пункт за изкупуване на мляко, бръснарница и др. След като изслушал и приел техническата експертиза, първоинстанционният съд приел, че независимо дали собственик е кооперацията или общината- предишният собственик на терена, той е собственост на лице, различно от ищците. По делото ответната кооперация не е предявила насрещен иск, нито инцидентен установителен иск, нито е представила доказателства за собственост на павилиона, а отделно има издаден АОС /частна/ и с оглед самостоятелния характер на постройката би могло да се приеме, че е собственост на Община Сливен.

Намерил, че се касае за недвижим имот по смисъла на чл.110 от ЗС-  че постройката е самостоятелен обект- сграда и като такъв може да бъде обект на отделна собственост от собствеността на мястото.

          Спорният между страните въпрос е: представлява ли павилиона сграда, трайно закрепена към земята и може ли да представлява самостоятелна недвижима вещ- обект по смисъла на чл. 110 от ЗС. Съдът намира, че с оглед начина на изграждане на едноетажната сграда, със стоманена конструкция от колони, ферми и ребра на заварка, монтирана върху бетонова площадка- бетонов фундамент и застроена площ измерена на място 151.45 кв.м. представлява сграда по смисъла на чл. 110 от ЗС, а не преместваем обект от вида по чл. 56 от ЗУТ.

          Неоснователно е твърдението, че като собственици на терена са собственици и на постройката на основание чл. 92 от ЗС.  Липсват доказателства, включително и заплащане на д.т. по прехвърляне на павилиона от една страна от Община Сливен на П. и Е. П.ови и от друга страна от последните двама на ищците по делото. В НА № 59/2007 г. на нотариус Н. С. опредЕ.та продажна цена на парцела е 670 лв. и тя е заплатена от купувачите. Експертът установи, че пазарната стойност само на павилиона е 5260 лв.

           Установено е, че ответникът не държи и не ползва нито терена, нито процесния павилион. Не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС- ищците не са доказали, че са собственици на павилиона, а само на терена; не са доказали, че имотът се намира във владение или държане на ответната кооперация и третото условие, че последната я държи или владее без основание. Само наличието на трите предпоставки в тяхната съвкупност /кумулативно/ могат да обосноват извод за основателност на иска. В случая ищците доказаха само това, че са собственици на терена, което по принцип не се спори от ответника.

Недоказано остана възражението на ответната кооперация, че е собственик на павилиона, но след като не е предявен насрещен иск или инцидентен установителен иск  което съдът не следва да обсъжда налице ли са условията на чл. 63, ал.1 от ЗС- отстъпване от собственика Общината  на кооперацията правото да строи- суперфиция и наличието или липсата на условията на чл. 18 ЗЗД- съгласието дадено ли е в нотариална форма; искано ли е узаконяване на постройката по реда на § 184, ал.5 от ПЗР на ЗУТ; налице ли е придобивна давност на основание чл. 55 от ЗС /на каквато ответникът пропусна да се позове!/;

Ищците при завеждане на исковата молба и към момента на последното с.з. не упражняват фактическата власт върху спорния павилион /пенсионерски клуб/. След като има петитум да се предаде “владението на имота” съдът правилно е квалифицирал иска като ревандикационен по чл. 108 от ЗС, а не установителен по чл. 124 от ГПК. По принцип ревандикационният поглъща установителния и освен установяване се постановява и предаване на владение.

Съдът кредитира техническата експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта.

По тези съображения, съдът намира жалбата за неоснователна, обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което ще го потвърди.  

Въззиваемата страна не е претендирала разноски, но не е доказала да е направила такива пред тази инстанция, поради което не следва да й се присъждат.  

По тези съображения съдът

 

                                    

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 840/10.11.2009 г. постановено по гр.д. № 3318 по описа за 2008 г. на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

  Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението му на страните пред ВКС на РБ.                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: