Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      ГР.С., 04.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз.гр.д. № 8 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация – Сливен” ЕАД чрез адв.Г. против решение № 935/18.11.2009 г. по гр.д. № 3805/2009 г. по описа на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от „Топлофикация Сливен” ЕАД положителен установителен иск против Д.Р.Г. за сумата 662,38 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно със законната лихва считано от 21.08.2009 г. до окончателното изплащане. В жалбата се навеждат основания, сочещи незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на решението. Сочи се, че назначената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза е дала заключение, че не е спазен процента за начислената топлинна енергия отдадена от сградна инсталация за някои от месеците. Поради това е поискана допълнителна техническа експертиза, която да отговори на въпроса: „Какви са реално дължимите суми от ответника?”, но същата не е допусната и делото е останало неизяснено от фактическа страна. Поради това моли да бъде отменено атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се уважат исковете, както и да бъде назначена допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса: „Каква е реално дължимата сума от ответника?”.

         По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.Р.Г. чрез адв. Е. П., в който се сочи, че решението е правилно и законосъобразно и моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на събраните по делото безспорни доказателства, съгласно които ответникът не е ползвал топлинна енергия за БГВ, тъй като трайно работи и живее в гр. Бургас. Сочи, че не са налице договорни отношения между доставчика – ищец и етажната собственост и доставената до абонатната станция топлинна енергия е разпределена неправилно. Счита, че от заключението на вещото лице е видно, че за целия процесен период топлинната енергия отдадена от сградна инсталация не е определена правилно и законосъобразно. Счита, че разпределението на топлинната енергия е извършвано от фирма, с която етажната собственост не е в договорни отношения, като изтъква противоречие с действащата нормативна уредба. Противопоставя се на исканата допълнителна съдебно-техническа експертиза. Счита, че преизчисляването на топлинната енергия само на един абонат ще бъде в нарушение на нормативната уредба и методиката за дялово разпределение, тъй като касае цялата абонатна станция. Моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и се остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Няма искане за събиране на доказателства.

         С определение от 21.01.2010 г. съдът на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, като е допуснал извършването на съдебно-техническата експертиза поискана с въззивната жалба.

         В съдебно заседание за въззивното дружество „Топлофикация Сливен” ЕАД се явява адв. Г., която поддържа въззивната жалба. Няма искания за събиране на доказателства. Счита, че постановеното решение и неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени. Представя писмени бележки с подробни съображения, в които сочи, че в Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването е регламентиран срока, в който потребителят е имал възможност да направи възражение пред търговеца за дялово разпределение и да поиска изравняване на сметките, сторниране на сумите или нова изравнителна сметка. Счита, че корекция на сметката след указания срок не се приема. Сочи, по отношение твърдението на ищеца, че не се намира в договорни отношения с дружеството, че същото е неоснователно, тъй като топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и прекратяването е възможно след проведено общо събрание на етажната собственост и съответно решение за прекратяване на топлоснабдяването. Счита, че неоснователно вещото лице е премахнало сумите за ползвана БГВ. Сочи, че отчитането на ползваната вода се извършва по карнет–тетрадка, като показанията на водомера са с натрупване, т.е. ако няколко месеца отчетникът не е могъл да извърши засичането той има възможност да начислява служебно и тези служебни начислявания се сторнират в месеца с осигурен достъп. Моли, да се отмени постановеното решение и да се признае за установено по отношение на въззивното дружество, че въззиваемият Г. дължи сумата по издадената заповед за изпълнение.

         В съдебно заседание  въззиваемият Д.Р.Г. не се явява. Вместо него се явява адв. Е. П., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора. Заявява, че няма да сочи доказателства. В хода на устните състезания счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като от писмените доказателства и двете експертизи безспорно се установявa, че въззиваемият не е ползвал услугите на ТЕЦ и не е начислена реалната консумация, а нанесените показания са начислявани служебно. Сочи, че в първата експертиза на стр. 3 вещото лице е констатирало начислена сума за БГВ само за м. януари и февруари 2007 г., които са по отчет и неправилно начислени като суми при съотношението количество топлинна енергия необходимо за загряване на 1 куб. метър вода. Излага твърдение, че всички останали суми за БГВ са начислени служебно, но не е посочено от вещото лице дали са съобразени с методиката за дялово разпределение. Сочи че в първата експертиза за м. ноември 2007 г. вещото лице е дало становище, че сумите са правилно начислени, а във втората експертиза тази сума е коригирана без да е посочена цена на топлинна енергия, за да стане видно как са получени сумите в таблица 4 от експертизата. Според това счита, че сумите са изцяло недължими, както и поради обстоятелството, че въззивното дружество не е представило фактури, от които да е видно, че вземането е станало изискуемо. Претендира за разноски по делото. Представя подробни съображения в писмена защита.

         По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническата експертиза. Вещото лице разпитан в с.з. сочи, че е изчислил реално дължимата сума с оглед нормативната база, която е цитирал и наличните данни, които са посочени като справки.

         На основание чл. 269 от  ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

         На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

         Въз основа на заявление от 10.07.2009 г. е образувано ч.гр.д. № 3253 от 2009 г. на СлРС, по което „Топлофикация Сливен” ЕАД се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.Р.Г. за сумата от 662.38 лв., представляваща ползвана топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г. ведно с мораторна лихва за забава изтекла до 13.03.2009 г. в размер на 140,15 лв. заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 10.07.2009 г., както и 26,50 лв. разноски по делото. В двуседмичен срок от връчване на заповедта ответникът е подал писмено възражение срещу вземането. В указания едномесечен срок кредиторът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Видно от представената по делото справка за задължение на абоната Д.Р.Г. същото е формирано от БГВ, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия отдадена от отоплителни тела /щранг-лира/ и сума за услугата за дялово разпределение.

         На 03.09.2002 г. е проведено общо събрание на етажната собственост в жилищен блок № *,  кв. „ М.” в ГР.С., на което е взето решение за определяне на 30 % от енергията за отопление да се разпределя пропорционално на отопляемия обем за сградна инсталация. Съставен е протокол от същата дата подписан от домоуправител и протоколчик и към  него е представен списък с трите имена и подписи на живущите в същия блок. На 12.12.2006 г. в протокола е извършена поправка на процента, като е зачеркнато числото 30 и е записано числото 40, а до него е положен подписа на инж. Конаров, като пълномощник на общото събрание.  

От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че въз основа на приложените карнети с нанесени отчитания вещото лице е намерило подпис само за м. януари и м. февруари 2007 г. от процесния период, като сочи, че има данни за ползвана топлинна енергия в частта за БГВ, топлоенергия отдадена от сградна инсталация, както и от отоплителни тела от които се формират начислените суми на абоната. Експертизата сочи, че начислените суми за БГВ за м. януари и м. февруари 2007 г. са по отчет, но неправилно начислени като сума, поради неправилно използвано количество топлинна енергия необходимо за загряване на 1 куб. м. вода. Всички останали суми за БГВ са начислени за служебно предвидени количества. Липсата на регулярно нанесени отчитания затрудняват отговора на експертизата относно съответствието на начислените суми за реално потребена топлинна енергия. Вещото лице установява, че в методиката за дялово разпределение има предвиден способ за служебни начисления, но и той не е спазен. Сочи изравнителната сметка за БГВ от м. 07.2007 г. и м.08.2008 г. за неправилна при липса на отчет и неприлагане на методика за неосигурен достъп. Установява, че всички суми за топлинна енергия БГВ не съответстват на реално потребената топлинна енергия за БГВ. Относно топлинна енергия от сградна инсталация вещото лице сочи, че за отоплителния сезон 2006 – 2007 г. начислените суми са неправилно определени, поради неправилно използване количество топлинна енергия необходимо за загряване на 1 куб. метър вода за БГВ. Топлинната енергия за БГВ влияе на тази за отопление по абсолютни стойности. За отоплителен сезон 2007 – 2008 г. експертизата констатира правилно начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация само за месец ноември 2007 г. В останалите месеци тя е неправилно определена. Относно топлинна енергия отдадена от отоплителни тела вещото лице сочи, че всички начислени суми са неправилно определени поради неправилно използвано количество топлинна енергия необходимо за загряване на 1 куб. метър вода за БГВ, тъй като топлинната енергия за БГВ влияе на тази за отопление по абсолютни стойности. Също така са начислявани и служебни показания, но не по предвидената за целта методика.

 От карнетния лист представен към експертизата се установява, че  липсва отчитане за периода от м.06.2006 г. до м. 12.2006 г., както и за периода от м. 03.2007 г. до м.10.2008 г. за партидата на въззиваемия Д.Г. и изрично е посочено от отчетника, че апартамента е необитаем.

         От представеното по делото пред настоящата съдебна инстанция заключение по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза се установяват реално дължимите суми по компоненти и месеци. Експертизата е начислила по 2 куб. метра БГВ за м. 01 и м. 02.2007 г., когато има реално установено ползване. Привела е дължимите суми топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, съобразно действащите правила за дялово разпределение по нормативната уредба за процесния период. Поради липсата на налични реално отчетени показания и данни за необитаемост на апартамента по запис от отчетното лице експертизата е премахнала всички служебно начислени суми за ползвана топлинна енергия от отоплителни тела с монтирани разпредели. Премахнати са и сумите за топлинна енергия отдадена от отоплително тяло щранг –лира за отоплителен сезон 2006-2007 г., поради липса на ползвана систематична методика за определянето им. Начислената сума за топлинна енергия отдадена от отоплителни тела /щранг –лира/ за м. 04.2008 г. е определена като изравнителна сума за отоплителен сезон 2007 – 2008 г. по следващата се нормативна уредба. По отношение на сумите за услуга топлинно счетоводство месечната сума от 0,87 лв. е формирана като сбор от 0,20 лв. за обслужване на партида и 0,67 лв. за отчитане на водомер. Сумата от 20,12 лв. от изравнителна сметка експертизата редуцира до 15,96 лв. Същата е за м. 01,02,03 и 04 2008 г. и включва сумата от 3,12 лв. месечно за отчитане на разпредели. Към експертизата е приложена таблица с преизчислени реално дължими суми в съответствие с методиката за дялово разпределение, като общата дължима сума е изчислена в размер на 256.57 лв. главница за периода от м. 11.2006 г. до м. 10.2008 г., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия и мораторна лихва в размер на 50.58 лв. до м. 10.2008 г.

         Съдът приема установената фактическа обстановка за безспорна, съобразно събраните по делото писмени доказателства ценени като допустими и относими. Кредитира заключението на вещото лице по изслушаната пред настоящата въззивна инстанция съдебно-техническа експертиза, като обективно и компетентно изготвено от специалист инженер по топлотехника.

         От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422 ал. 1 във вр. чл. 415 ал. 1 , във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК.

         Искът е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

         Предвид рамките на предмета лимитиран с въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът е сезиран с жалба относно решението на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от „Топлофикация Сливен” ЕАД положителен установителен иск против Д.Р.Г. за сумата 662,38 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно със законната лихва считано от 21.08.2009 г. до окончателното изплащане, както и с жалба по отношение на мораторна лихва в размер от 140,15 лв. Съдът констатира, че в атакуваното решение липсва произнасяне от Районния съд по предявения от ищцовото дружество обективно кумулативно съединен иск за мораторна лихва в размер на 140,15 лв., поради което решението е непълно. Съгласно разпоредбата на чл. 250 ал. 1 от ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от връчването на решението или от влизането му в сила. Тъй като решението на първоинстанционния съд, чиято отмяна се иска, не е влязло в сила, то и възможността да се иска допълването му все още не е преклудирана. По делото до настоящия момент не е постъпила молба от въззивното дружество, което е процесуално легитимирано и има интерес да иска допълване на решението, а производството за допълване не се образува по служебен почин на съда, а по молба на страната. Съдът не може да се произнесе служебно, поради което въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на предмет – няма решение по иска за мораторната лихва, което да се обжалва.

         В настоящото производство въззивното дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлоенергия от въззиваемия за посочените компоненти, от които формира задължението, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

         В случая възраженията на ответника – въззиваем са по отношение размера на задължението, като го оспорва изцяло и излага твърдения за несъответствие с начислените суми за топлоенергия, тъй като не отговарят на реално потребената от него топлоенергия.

         Безспорно установено е по делото, че ответникът – въззиваем  не е ползвал услугите на въззивното дружество за процесния период, тъй като е живял в гр. Бургас и реално отчетените суми за БГВ са само за м. януари 2007 г. от 21,83 лв. и м. февруари 2007 г. от 21,02 лв., които вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза е изчислило като дължими. Безспорно е установено и между страните не спори, че въззиваемият Д.Р.Г. е собственик на апартамент № * във вх. *на бл. № * в кв. „М.” в ГР.С., респективно на идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата в режим на етажна съсобственост, на която въззивното дружество „Топлофикация Сливен” ЕАД е доставяло топлинна енергия за процесния период от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г.

Видно от представеното задължение на абоната Д.Р.Г. освен за БГВ, която реално е ползвал само два месеца, начислените му суми основно са за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация от отоплителните тела в общите части на сградата.

С решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/2009 г. Конституционният съд на РБългария се произнесе, че не се установява противоконституционност на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, касаеща настоящото производство  и отхвърли искането на омбудсмана на РБългария, поради което съдът следва да прилага тази нормативна уредба като част от вътрешното законодателство на РБългария.

Съгласно чл. 153 ал. 6 от Закона за енергетиката потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си остават потребители на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща част по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите свързани с употребата на общата вещ. На това основание ответникът – въззиваем следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата в определения от общото събрание на етажната собственост процент.

С разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда определени в съответната наредба по чл. 46 ал. 3. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия отдадена от сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпредели е уреден в чл. 143  ал. 1 и  ал. 3 от ЗЕ и то е топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. След изменението на цитираната разпоредба със ЗИД на ЗЕ /обн. в ДВ бр 74 /2006 г./ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация вече не се определя в абсолютно число.

След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата етажна собственост по реда на чл. 133 ал. 2 от ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия. Вътре в сградата, в режим на етажна собственост, отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите и те определят какви суми ще заплащат за общите части на сградата.

От представения по делото протокол от общото събрание на етажната собственост и от заключението на в.л. се установи, че е прието изчислението на задължение за сградна инсталация за процесния период да бъде 30 %. Неоснователно е възражението направено от въззиваемия в отговора на въззивната жалба, че не следва да заплаща сумите за сградна инсталация отдадена от общите части на ЕС, тъй като ако се направи преизчисление на задълженията на всички абонати в етажната собственост месечните сметки биха били други по размер.

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер съдът определя размера по своя преценка или взима заключението на вещото лице. В случая съдът намира, че следва да приеме за установен размера на задължението посочен в заключението на вещото лице, изслушано от настоящата съдебна инстанция, с което са преизчислени реално дължимите суми в съответствие с методиката за дялово разпределение. Съдът приема, съобразно експертизата на вещото лице, че дължимата сума за периода от м. 11.2006 г. до м. 10.2008 г. е общо 256,57 лв., която включва задължения от БГВ за месец януари и м. февруари 2007 г. в размер на 42,85 лв., топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в размер на 185,74 лв., топлинна енергия отдадена от отоплителни тела в размер на 6,80 лв. и сума за топлинно счетоводство, посочена като „ДР” в размер на 21,18 лв., която включва обслужване на партида и отчитане на водомер и разпределители за процесния период.

 Неоснователно е възражението на въззивното дружество по отношение искането да се заплатят служебно начислени суми за БГВ и за начислените суми от отоплително тяло щранг-лира, които не са сторнирани и не е спазена нормативната уредба за начисляването им. В представеното заключение вещото лице е включило изравнителна сума за отоплителен сезон 2007 – 2008 г., начислена за топлинна енергия от отоплителни тела щранг-лира за м. април 2008 г., по действащата нормативна уредба за нейното определяне. По отношение на сумите за услуга топлинно счетоводство вещото лице е редуцирало от изравнителната сметка задължението за обслужване на партида и отчитане на водомер до сумата 15,96 лв. за месеците 01,02,03 и 04 2008 г. и  сумата от 3.12 лв. месечно за отчитане на разпределители.

По изложените съображения искът се явява частично основателен и доказан в обжалваната част за сумата от 256.57 лв., която представлява задължения от БГВ за месец януари и м. февруари 2007 г. в размер на 42,85 лв., топлинна енергия отдадена от сградна инсталация в размер на 185,74 лв., топлинна енергия отдадена от отоплителни тела в размер на 6,80 лв. и сума за топлинно счетоводство, посочена като „ДР” в размер на 21,18 лв. за обслужване на партида и отчитане на водомер и разпределители за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.08.2009 г. до окончателното изплащане.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд в частта, с което е отхвърлен иска за разликата над сумата 405,81 лв. до предявените 662,38 лв., следва да се отмени, като неправилно и да се признае за установено по отношение на „Топлофикация-Сливен” ЕАД, че Д.Р.Г. дължи сумата 256,57 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.08.2009 г. до окончателното изплащане.

В останалата отхвърлителна част решението като правилно следва да се потвърди. По отношение на мораторната лихва въззивната жалба следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет по изложените по-горе съображения.

На основание чл. 273 вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК съдът следва да се произнесе по направените по делото разноски от ищеца, съразмерно с уважената част от иска, за които са представени доказателства пред двете инстанции от въззивното дружество в размер на 615 лв. и съобразно уважената част от иска въззиваемия следва да им заплати сумата 233,70 лв., а въззивното дружество следва да заплати на осн. 78 ал.3 от ГПК направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като за двете инстанции въззиваемия е представил доказателства за разноски в размер на 430 лв., от които въззивното дружество следва да му заплати сумата 262,30 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ решение № 935/18.11.2009 г. по гр.д. № 3805/2009 г. по описа на Сливенски районен съд САМО В ЧАСТТА, с която отхвърля предявения иск за разликата над отхвърлените 405,81 лв. до предявените 662,38 лв., както и в частта за присъдените разноски, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Сливен” ЕАД със седалище ГР.С. и адрес на управление бул. „С. К.” № **, представлявано от изпълнителен директор А. А., че Д.Р.Г., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „Топлофикация Сливен” ЕАД сумата от 256,57 лв. /двеста петдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.08.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски съразмерно с уважената част от иск в размер на 233,70 лв./двеста тридесет и три лева и седемдесет стотинки/ за двете инстанции.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата против решението по иска за мораторна лихва, поради липса на предмет.

ОСЪЖДА „Топлофикация Сливен”ЕАД ГР.С. ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Г.,***, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 262,30 лв. /двеста шестдесет и два лева и тридесет стотинки/ за двете инстанции.

 

         Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                                 2.