Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 33

 

гр. Сливен, 09.04.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 13  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба против решение № 849/18.11.2009г. по гр. дело № 2793/2009г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците против въззиваемата искова претенция с правно основание чл.270 ал.2 пр.1 от ГПК във вр. с чл.124 ал.1 от ГПК за обявяване нищожността на разпореждането от 29.04.2004г. по гр. дело № 400/1999г. на СлРс за издаване на изпълнителен лист в полза на ответницата Д.Т. за осъждането на ищците – въззивници да й предадат владението на недвижим имот – апартамент като неоснователна.

        Твърди се, че молбата, с която се иска издаване на изпълнителен лист не отговаря на изискванията на ГПК. В нея липсвали имената на длъжник и взискател, а освен това липсвало и пълномощно за процесуалния представител. Молбата била разгледана в нарушение на разпоредбите на чл.242 и сл. от ГПК /отм/. Разпореждането било издадено от ненадлежен състав, анонимно лице, липсвала писмена форма и било неясно. Поддържа се, че в случая няма разпореждане, а резолюция и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде прогласена нищожността.

Във въззивната жалба  не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. Твърди се, че атакуваното решение е законосъобразно и правилно.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явява първата от тях – лично и като представител по пълномощие по чл.32 т.3 на втория въззивник и изразява становище, че поддържа жалбата, като излага съображения идентични с посочените в нея.

В с.з. въззиваемата страна, оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни. 10

Законосъобразно съдът е приел, че претенцията е с правно основание чл.270 ал.2 вр. чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като исковия ред за прогласяване на нищожността на съдебно решение е приложим и за другите съдебни актове.

Легално законово определение за нищожност на решението липсва, както в отменения Гражданско-процесуалния кодекс - чл. 209 ГПК (отм.), така и в новия ГПК - чл. 270, ал. 1 ГПК, поради което съдържанието на понятието следва да се извлече по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правният спор. Правната теория и съдебна практика приемат, че нищожно е всяко решение на съда, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният съдебен акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и чрез възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта.

Напълно правилно и законосъобразно съдът е приел, че в случая не е налице никоя от посочените хипотези. Разпореждането е постановено от законен съдебен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано. Самото разпореждане не страда от неяснота – то е разбираемо, ясно и представлява валиден съдебен акт за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски, поради което не следва да се присъждат.  

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 849/18.11.2009г. по гр. дело № 2793/2009г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: