Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 09.04.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на девети март, две  хиляди и десета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

        при участието на секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 15 по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

          Образувано е по въззивна жалба на П.И.Т. ***, срещу решение № 198/30.11.2009 г. по гр.д. № 32 по описа за 2009 г. на РС – гр. Нова Загора, с което са осъдени Е.И.Д. и Ж.С.И.,***, да заплатят на въззивника по 600 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди от наследодателя им С. И. Д., поч. на 28.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част от предявените общо 5000 лв., като неоснователен и недоказан и осъжда Е.И.Д. и Ж.С.И. да заплатят на въззивника направените разноски по делото в размер на 135.60 лв.

В жалбата се навеждат основания, сочещи неправилност и незаконосъобразност на решението, тъй като първоинстанционният съд не обсъдил обстойно представените доказателства. Оценените вреди на стойност 3000 лв. сочи за крайно недостатъчни за нанесените болки и страдания. Счита, че безспорно се доказал кардиологичния му проблем в резултат на стреса, преживян от извършените посегателства, което увреждане е постоянно. Счита, че неправилно съдът е приел, че следва да раздели обезщетението на броя на наследниците, без да отчита обстоятелството, че единия от тях е с вписан в РС – гр. Нова Загора отказ от наследство. Счита, че наследниците отговарят за всички задължения на своя наследодател, без да се разделят на части. Сочи, че в исковата молба е поискано да се заплати присъденото обезщетение солидарно, което съдът отхвърлил без да е дал указания в тази насока. Счита, че не са присъдени разноски по делото, съобразно уважената част от претенцията, а присъдените разноски са по-малко от 1/3. Моли да се постанови решение, с което да се отмени решението на НзРС в обжалваната част, като незаконосъобразно и неправилно и да се уважи предявената претенция изцяло, както и да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция. Представя удостоверение от НзРС за отказ от наследство на И. С. Д. спрямо наследството на С. И. Д., починал на 28.07.2008 г.

По делото не е постъпил отговор против жалбата от въззиваемите. 

С определение от 21.01.2010 г. съдът е констатирал на основание чл. 267 ал.1 от ГПК, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

          В с.з. въззивнникът П.И.Т. се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата си. Няма доказателствени искания. Посочва, че е приложил към първоинстанционното дело епикриза от Чирковата болница за направена коронарография, където е окончателна диагнозата „Х-синдром”. Посоченото в епикризата, счита, че не е разгледано от първоинстанционния съд. По същество моли, да бъде уважен изцяло предявения иск, в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата от датата на инкриминираното деяние, както и да му бъдат заплатени разноските по делото. Сочи, че пред първоинстанционния съд безспорно е доказано престъплението от непозволено увреждане, от което цял живот ще приема лекарства за сърдечното заболяване, посочено в епикризата.

          В с.з. въззиваемите Е.И.Д. и Ж.С.И. не се явяват и не изпращат представител, не вземат становище по жалбата.

          На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

          На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

          С решение № 252/19.09.2007 г. по НАХД № 126 по описа за 2007 г. на  НзРС е признат С. И. Д. за виновен в това, че на 10.08.2005 г. в землището на гр. Нова Загора се е заканил с убийство на П.И.Т. *** с думите: „Ще те убия, жив няма да те оставя! Само да мине делото, готви една дебела овца, за да заколиш на циганите за помена си! Ще те убия! Жив няма да те оставя!” И това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, с което е осъществил състава на чл. 144 ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 78а от НК и е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лв.

          В резултат на отправените заплахи въззивникът живеел в постоянен страх. Известно време се страхувал да излезе извън дома си, бил стресиран, казал, че ще го убият, вземал лекарства 1-2 месеца /показания на пострадалия в протокол от с.з. от 27.06.2007 г./ периодично се нуждаел от лечение и изследвания. Наложило се лечение в санаториум, видно от показанията на свид. И. Т. и епикриза на УНСБАЛ „Св. Екатерина” ЕАД, гр. София. Съгласно амбулаторен лист № 22 от 11.08.2005 г. /следващия ден след деянието/ въззивникът е бил прегледан от д-р М.М. от гр. Нова Загора и имал оплаквания от безсъние, тревожност, страхови изживявания след заплахи от страна на своя съселянин за убийство, които били системни, общо тревожен, напрегнат, подтиснат, апсихотичен, емоционално дистимен и  му е изписана терапия с медикаменти. Съгласно епикриза от УНСБАЛ „Св. Екатерина” ЕАД гр. София П.И.Т. е постъпил на 31.10.2008 г. в болницата и е изписан на 01.11.2008 г., като му е поставена окончателна диагноза: Х-синдром, дислипидемия, хипертрофична кардиомиопатия без подклапна обструкция. В анамнезата се сочи, че постъпва за първи път на инвазивно изследване. Преди един месец е имал прекордиална болка, с ирадиация към лява плешка с интермитентен характер, продължителност няколко дни, без ясна връзка с физическо усилие. Като минали заболявания е посочена посттравматична епилепсия, като от три години е на лечение с „трилептал”. Сочи се, че пациентът е със стенокардоподобни оплаквания и ЕКГ-промени. От направеното изследване е установена хипертрофична кардиомиопатия, без подклапна обструкция, като се изписва стабилен, с терапия за дома от „бетаблок”, „трилептал” и „крестор”.

          Видно от удостоверение за наследници № 127/29.09.2008 г., издадено от кметство с. А., С. И. Д., починал на 28.07.2008 г. и оставил за свои наследници съпруга Е.Д. и деца И. Д., С.Б., И.ка И. и Ж.И..

          По делото е представено удостоверение № 256/12.05.2009 г. на НзРС, с което се удостоверява, че И. С. Д. се отказва от наследството на С. И. Д., починал на 28.07.2008 г., б.ж. на с. А., общ. Нова Загора, обл. Сливен, който отказ от наследство е вписан в книгата за откази от наследство под № 5/12.05.2009 г.

          С молба от 07.04.2009 г. въззивника е поискал прекратяване на делото против С.С.Б. и с определение от 16.04.2009 г. на НЗРС производството по отношение на С.Б. е прекратено. Като ответници по иска са посочени двамата наследници Е.И.Д. и Ж.С.И., спрямо които ищецът е предявил претенцията си.

          От така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД, като претендираните права произтичат от правото на пострадалия да иска възстановяване на нанесените му щети, които в случая имат неимуществен характер. Съгласно чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира само вината, но не и причинната връзка. Наличие на причинна връзка между поведението на причинителя на вредата и настъпването на вредоносния резултат, трябва да се докаже от ищеца, който от тази причина черпи основанието на иска си по чл. 45 от ЗЗД срещу ответните лица.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е   задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца и в този смисъл установява неговата вина и отговорност по чл. 45 от ЗЗД. По делото е безспорно установено с решение № 252/19.09.2007 г. по НАХД № 126 от 2007 г. на  НзРС, че С. И. Д. е признат за виновен в това, че на 10.08.2005 г. в землището на гр. Нова Загора се е заканил с убийство на П.И.Т. *** с думите: „Ще те убия, жив няма да те оставя! Само да мине делото, готви една дебела овца, за да заколиш на циганите за помена си! Ще те убия! Жив няма да те оставя!” И това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

           Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като се имат предвид характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, инвалидност и др. По делото се установи, че в резултат на отправените заплахи въззивникът живеел в постоянен страх. Известно време се страхувал да излезе извън дома си, бил стресиран, казал, че ще го убият, вземал лекарства 1-2 месеца, периодично се нуждаел от лечение и изследвания. Наложило се лечение в санаториум, видно от показанията на свид. И. Т. и епикриза на УНСБАЛ „Св. Екатерина” ЕАД, гр. София. Съгласно амбулаторен лист № 22 от 11.08.2005 г. /следващия ден след деянието/ въззивникът е бил прегледан от д-р М.М. от гр. Нова Загора и имал оплаквания от безсъние, тревожност, страхови изживявания след заплахи от страна на своя съселянин за убийство, които били системни, общо тревожен, напрегнат, подтиснат, апсихотичен, емоционално дистимен и са му изписани лекарства като терапия. Представена е епикриза от УНСБАЛ „Св. Екатерина” ЕАД гр. София, където П.И.Т. е постъпил на 31.10.2008 г. и изписан на 01.11.2008 г., като му е поставена окончателна диагноза: Х-синдром, дислипидемия, хипертрофична кардиомиопатия без подклапна обструкция. По делото не е поискана и извършена съдебно-медицинска експертиза по отношение установяване на връзката между деянието и поставената диагноза констатирана три години по-късно с епикризата. Настоящата въззивна инстанция приема, че след като ответниците не са обжалвали първоинстанционното решение, определеният общ размер на обезщетението за неимуществените вреди на ищеца, изразяващи се в постоянен страх, безсъние, опасения, че може да бъде убит, поради отправените му заплахи, до размер от 3000 лв. не следва да се намаля, предвид забраната за влошаване положението на жалбоподателя, както и разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК, съгласно която въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Същевременно няма основание да се присъжда по-висок размер на обезщетението, тъй като определеният съответства на характера и степента на увреждането и времето, през което ищеца е следвало да търпи последствията от него и на обществения критерий за справедливост, въздигнат в правен с нормата на чл. 52 от ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че правилно искът е отхвърлен за разликата над 3000 лв. за неимуществени вреди до предявения общ размер от 5000 лв.

          Основателен е въпросът, който се повдига от въззивника в жалбата му, за това, дали припадащата се част на отказалия се от наследството и от задълженията включени в него, се поемат от останалите наследници. Съгласно чл. 53 от ЗН частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници. Всеки един от наследниците отговаря за задълженията, с които е обременено наследството съобразно дела, който получава. При отказ от наследство делът на другите наследници се увеличава не само относно правата, но и със задълженията. При отказа от наследство, заявен от някой от низходящите на починалия, преживелият съпруг получава дял от наследството, равен на дела на всяко от децата при действието на СК от 1985 г. Действително щом И. С. Д. се е отказал от наследството на С. И. Д. по отношение на него не може да се иска и разпределя присъдената вреда от неимуществени вреди и те следва да се разпределят на останалите въззиваеми, които не са заявили отказ от наследство.

          Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се разпредели между четиримата наследници, които не са направили отказ от наследството, т.е. всеки от тях дължи по 750 лв. Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена, а тук не е. Нормата на чл. 53 от ЗЗД предвижда, ако увреждането е причинено от неколцина, те да отговарят солидарно, но в случая наследниците не попадат в тази хипотеза, тъй като те не са причинители на увреждането, а само низходящи на починалия и преживял съпруг. Съобразно разпоредбата на ал. 1 чл. 60 от ЗН  наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават и тъй като искът е предявен срещу двама от наследниците, а нито един от тях не е причинител на вредата, съгласно установеното в чл. 53 от ЗЗД и предвид забраната на чл. 121 от ЗЗД, не може, да се присъжда солидарно цялото задължение само спрямо тези, срещу които е насочен иска, а следва да се разпредели между всички, които не са заявили отказ от наследство.   

          Решението на първоинстанционният съд, с което исковете са отхвърлени за сумата над 600 лв. до дължимите 750 лв. неимуществени вреди следва да се отмени и вместо това да се присъдят и тези суми, ведно със законната лихва от датата на увреждането 10.08.2005 г.

          На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед разпоредбата на ал. 6 от чл. 78 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на съда. Съгласно чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК ищеца е лице, освободено от държавна такса и от разноски по производството, тъй като искът е за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

 По делото са представени доказателства от ищеца за извършени  разноски в размер на 505 лв., които следва да се заплатят от наследниците на осъденото лице, срещу които е предявен иска, съразмерно с уважената му част, като Е.И.Д. и Ж.С.И. следва да заплатят на въззивника П.И.Т. общо 303 лв. или по 151,50 лв. всеки от тях. Ответниците също имат право да искат заплащане на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но тъй като по делото няма направено от тях искане и съда не следва да се произнася за това.    

   Съобразно чл. 1 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавната такса по искова молба в първоинстанционното производство е 4% върху цената на иска и 2% за въззивно обжалване и съобразно уважената част от иска срещу ответниците от общо 1500 лв., двамата следва да бъдат осъдени да заплатят общо 90 лв. държавна такса в полза на Окръжен съд Сливен или по 45 лв. всеки от тях.

Мотивиран така и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 198 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 32 по описа за  2009 г. на Районен съд Нова Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на П.И.Т. против Е.И.Д. и Ж.С.И. за разликата над 600 лв. до 750 лв., както и в частта за присъдените разноски, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ

ОСЪЖДА Е.И.Д. с ЕГН ********** и Ж.С.И. с ЕГН ********** *** Загора ДА ЗАПЛАТЯТ на П.И.Т. с ЕГН ********** *** Загора сумата от по 150 лв. /сто и петдесет лева/, за всеки от тях, която е разликата над присъдените 600 лв. до уважените 750 лв., представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди от наследодателя им С. И. Д., поч. на 28.07.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 10.08.05 г. до окончателно изплащане на сумата. 

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Е.И.Д. с ЕГН ********** и Ж.С.И. с ЕГН ********** *** Загора ДА ЗАПЛАТЯТ на П.И.Т. с ЕГН ********** *** Загора сумата от по 151,50 лв. /сто петдесет и един лева и петдесет стотинки/, за всеки от тях, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете за двете инстанции.

ОСЪЖДА Е.И.Д. с ЕГН ********** и Ж.С.И. с ЕГН ********** *** Загора ДА ЗАПЛАТЯТ общо сумата 90 лв. /деветдесет лева/, или по 45 лв. /четиридесет и пет лева/ за всеки от тях, представляваща дължимата държавна такса в полза на Окръжен съд Сливен.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: