Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  31

 

Гр. Сливен 24.02.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на седемнадесети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 18 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано Р. № 112 от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 98/2009 г. на районен съд гр. Нова Загора, с което  е отхвърлен предявения от Н.П.В. *** против ЗКЧС “Стоил войвода” с председател С.Н.З. *** иск за заплащане на сумата 3274.43 лв., ведно със законната лихва върху 2874.76 лв., представляваща трудово възнаграждение за положен но незаплатен извънреден труд, като неоснователен и недоказан. 

Ищецът Н.П.В.- въззивник в настоящото производство обжалва решението изцяло, като го намира за необосновано и неправилно. Невъзможно било да се издаде неприсъствено решение с мотивировка, че искът е вероятно неоснователен. Реално искът бил разгледан по общия ред и е допуснато нарушение на съда относно липсата на определение за отказ да се издаде неприсъствено решение. Необоснован бил извода, че липсват доказателства, установяващи основателността на иска, след като в приложеното гр.д. № 6/2008 г. на НЗРС, към което е приложено в.гр.д. № 674/08 г. на СлОС имало доказателства за положения извънреден труд и размера му, като е изслушана икономическа експертиза. Позовава се и на това, че противната страна не е оспорвала исковата претенция.  

Въззивникът моли, след като отмени обжалваното решение, въззивният съд да уважи предявения иск, ведно със законната лихва и му присъди направените по делото разноски- платени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 и 2 от ГПК въззиваемата страна не е представила отговор по нея нито е подала  насрещна въззивна жалба.

Съдът на основание чл. 267, ал.1 от ГПК извърши проверка на допустимостта на жалбата. Констатира, че същата е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 от ГПК- две седмичен от надлежен субект, поради което е процесуално допустима. Жалбоподателят- въззивник е надлежна страна и има правен интерес да  обжалва решението с което са отхвърлени предявените от него искове. Жалбата  отваря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК.

Страните, редовно призовани не се явиха в с.з. и не взеха становище по доклада. Няма направени други процесуални и доказателствени искания.

В изпратената от пълномощника на въззивника- адв. Николов писмена защита е изразено становище за поддържане на въззивната жалба и молба за присъждане на разноските по делото.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция. 

Съдът констатира, че са предявени обективно и субективно съединени искове против  ЗКЧС “Стоил войвода”, с. Стоил войвода, общ. Нова Загора и против председателя на кооперацията С.Н.З., като физическо лице- първият с правно основание чл. 150, ал.1 от КТ за сумата 2874.76 лв.- за положен извънреден труд за периода 01. юни 2006 г. до 30 ноември 2006 г. и 01.01.2007 г. до 31 март 2007 г.  И ВТОРИЯ ИСК за сумата 399.67 лв.  представляваща обезщетение за забава по чл.- 86 от ЗЗД, начислена върху главницата, като се търси и законната лихва, считано от завеждане на иска- 06.03.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

С Определение № 199/27.04.2009 г. докладчикът по първоинстанционното производство изрично посочил, че на доказване подлежат обстоятелствата за наличие на трудово правоотношение, време, размер и вид на положения труд, като указал, че тежестта на доказване е на ищеца. Дал възможност да се  водят свидетели. Насрочил делото и разпоредил препис от определението да се връчи на страните.

Ответните страни не са взели становище по иска, Не са присъствали и не изпратили представители и пълномощници в с.з. Съдът приел писмените доказателства, посочени в исковата молба- т.е. гр.д. № 6/08 г. на НЗРС, с приложенията му.

В гр.д. № 98/2009 г. липсват всякакви доказателства в подкрепа на исковете, а в приложеното гр.д. № 6/0008 г. на НЗРС има заверени копия от граждански договор № 15/19.04.2006 г. за извършване на работа общ работник- пазач на склад с възнаграждение 170 лв.; Трудов договор № 7/30.05.2006 г. на длъжността нощен пазач, с трудово възнаграждение 170 лв. и за продължителна работа 8.50 лв.; допълнително споразумение към ТД/ 03.01.2007 г. с трудово възнаграждение 204 лв. и за продължителна работа 12.24 лв.,  Заповед за прекратяване на трудовия договор от 31.03.2007 г. на основание чл. 325, т.1 от КТ- по взаимно съгласие.

По същото гр.д. е изслушано вещо лице икономист, изготвило две заключения. Разпитвани са и свидетели. При обжалване на решението по него дело, пред СлОС по в.гр.д. не  са събирани нови доказателства.

Настоящата инстанция намира, че исковете по чл. 150, ал.1 от КТ за сумата 2874.76 лв. и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 399.67 лв., като акцесорен останаха недоказани. Липсват в това производство каквито и да било доказателства за положен и незаплатен извънреден труд от ищеца. От доказателствата, намиращи се към приложеното гр.д. № 6/08 г. на НЗРС могат да се ползват само писмените доказателства, но не и свидетелските показания и икономическите експертизи. Същите не са събрани в настоящото производство. Не са изслушани свидетелите и експерта. От писмените доказателства- граждански договор, трудов договор и допълнително споразумение и заповедта за прекратяването на трудовия договор не може да се направи извод за положен извънреден труд- вида му, времето и размера на възнаграждението за него.

По искане на пълномощника на ищеца- адв. Н. Николов от АК Сливен – в с.з.- в пледоарията “по същество” и в писмената си защита съдът се произнесъл с “неприсъствено решение”, но приел, че искът е “вероятно неоснователен”, поради липса на доказателства, които да го подкрепят. Отхвърлил исковите претенции. Настоящата инстанция намира, че по същество решението не е неприсъствено. Споделя становището на СлОС, изразено в мотивите на Определение № 426/23.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 587/2009 г., че макар формално НЗРС да е посочил, че решението му е неприсъствено, поради което не подлежи на обжалване, същото е присъствено, след като е приел, че искът е вероятно неоснователен. Според разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК едно от основанията при които се постановява непрекъснато решение е искът да е вероятно основателен и няма такова основание: “вероятна неоснователност на иска”.  

НЗРС допуснал процесуални нарушения- 1. Не е дал ход на делото в с.з. на 13.05.2009 г., при редовно призовани страни, в противоречие с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 и 2 от ГПК и 2. Като не е отхвърлил искането за постановяване на неприсъствено решение при констатираната липса на доказателства с определение по реда на чл. 239, ал.3 от ГПК, след което  да продължи разглеждането на делото, но тези процесуални нарушения не са съществени и не водят до промяна на крайните изводи за неоснователност на исковете и необходимостта да бъдат отхвърлени. Определението, ако беше постановено не подлежи на обжалване, тъй като не прегражда по- нататъшното развитие на делото. ЗАЩИТАТА СРЕЩУ ОТХВЪРЛЯЩО ИСКА РЕШЕНИЕ Е ПО ОБЩИЯ РЕД. Страните не са искали събиране на други доказателства и делото при това положение не би следвало да се отложи. Ищецът не е доказал твърденията си за размера на положен извънреден труд по време на съществуването на трудов договор с ответната кооперация, нито възнаграждението за него и търсената мораторна лихва  с надлежни доказателства.

С оглед изложеното поради това, че крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на исковите претенции съвпадат, съдът ще потвърди обжалваното решение.

Въззивникът претендира присъждане на разноски. С оглед изхода на делото такива не му се дължат.

По тези съображения, съдът

Р     Е    Ш    И   :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №№ 112 от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 98/2009 г. на районен съд гр. Нова Загора.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: