Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  16.11.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА И.

ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА

  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

 

При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 19 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и сл. от ГПК/отм./.

Образувано е по въззивна жалба на адв. М., в качеството й на процесуален представител на Мюсюлманско изповедание в Република България със седалище гр. С., общ. С., район С., ул. „Б.М.” № *против Решение № 74/02.11.2009 г. по гр.д. № 61/2007 г. на НзРС, с което е било признато за установено между въззивника и Р.А.Д., ЕГН **********,***-А-11 и Р.А.Р., ЕГН ********** ***-А-8, че Д. и Р. са собственици на недвижими имоти, представляващи два търговски обекта с площ 54 кв.м., находящи се на първия етаж от двуетажна масивна сграда, построена върху пл.№ 1934 в кв.220 по ПУП на гр. Нова Загора, който пл.№ е с площ 1444 кв.м. С обжалваното решение е бил обезсилен нот.акт. № 51, т. VІІІ, д. № 780/21.12.2004 г. на нотариус И. и въззивникът бил осъден да заплати на въззиваемите разноски в размер на 528 лв. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Посочено е, че към момента, когато Община Нова Загора е предоставила процесните имоти на въззивника, не е имало влязъл в сила съдебен акт, който да признава присъдата на Народния съд от 1945 г. за нищожна. Посочено е също така, че от момента, в който общината е обезщетила въззивинка с процесния недвижим имот, същият го е владял повече от 10 години. Направено е оплакване, че съдът е посочил, че поделото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват правото на собственост на въззвиника, но че това обстоятелство било изследвано от нотариуса при съставяне на констативния акт за собственост. Въззивникът сочи, че неправилно съдът е приел, че извършените 1939 г. и 1951 г. делби, са незаконосъобразни, поради неучастието на наследниците на А. Р.. Посочено е, че липсват окончателни съдебни актове по тези делби. Твърди се, че извършената делба през 1993 г, в която взела участие Община Нова Загора, е законосъобразна и въззивникът е получил недвижимите имоти като обезщетение на законно основание. Моли се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв. Л., в качеството й на пълномощник на въззиваемите Р.Д. и Р.Р.. С отговора си адв. Л. оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Посочено е, че не следва да се уважават претенциите на въззивника за изтекла придобивна давност, тъй като за заличаване на последиците от нея, е създадено основанието на чл. 2 ал.2 от ЗВСОНИ, в който смисъл били и мотивите към т. 1 на ТР № 6/10.5.2006 г. на ВКС по гр.д. № 6/2005 г. на ОС на ГК. Освен това е посочено, че делбата извършена по гр.д№ 329/1939 г. е била само по отношение на земеделските земи, като наследниците на А. Р. Г. не са участвали в нея. Няма направено искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. М., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена.

Въззиваемите Р.Д. и Р.Р. в съдебно заседание се представляват от адв. Л., а въззиваемата  Д. и от сина си С.Б.. Пълномощниците на страните оспорват въззивната жалба, поддържат отговора на въззивната жалба и молят първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Подробни аргументи в подкрепа на изложеното в отговора на въззивната жалба адв. Л. излага и в депозирана до съда писмена защита и допълнение към писмена защита. Претендират се деловодни разноски за въззивната инстанция.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната фактическа обстановка:

Въззивниците Р.Д. и Р.Р. са законни наследници на Р.Г.К.. От представеното по делото Удостоверение за наследници № 000773/21.11.2006 г. на Община Нова Загора се установи, че Р.Г.К. е починал на 31.03.1937 г. в гр. Нова Загора и след смъртта си е оставил за свои законни наследници преживялата си съпруга - Р.Р.Г., починала на 08.12.1943 г., Г. Р. Г. – син, починал на 03.06.1993 г., Д.Р. Т. – дъщеря, починала на 03.01.1997 г., А. Р. Г. – син, И. Р. Г. – син, починал на 13.06.1952 г., М. И. И. – дъщеря, починала на 08.11.1925 г., Б. Р. Г. – син, починал на 06.02.1960 г. и С.Р.Г. – дъщеря, починала на 29.02.1988 г.

От същото удостоверение за наследници се установява, че въззиваемите Р.А.Д. и Р.А.Р. са наследници /дъщеря и син/ на сина на Р.Г.К. – А. Р. Г., който видно от Акт за смърт № 132/1945 г. е починал на 14.05.1945 г. От удостоверение № 000773/21.11.2006 г. на ОБщина Нова Загора е видно, че след смъртта си А. Р. Г. е бил оставил за свои наследници, освен въззиваемите Р.Д. и Р.Р., и съпругата си И.ка Ф. Г., починала на 09.06.1998 г.

От Удостоверение за наследници № 000773/21.11.2006 г. се установи, че дъщерята на Р.Г.К. - С.Р.Г. е починала на 29.02.1988 г. и е оставила за свои законни наследници синовете си К.М.Г. и Р.М.Г..

Приживе Р.Г.К. съставил завещание, с което завещал на съпругата си Р.Р.Г. няколко недвижими имота, сред които и дворно място от около 1000 кв.м. в гр. Нова Загора, с лице към пл. „Петко Каравелов”,, ведно с постройките в него, а именно къща на два етажа, на първия етаж с лице към площада, два дюкяна под № 12 и 13, от скица, посочена по-долу, както и пристройки кухня до самата къща, до същата къща два дюкяна под № 14 и 15 от скицата Последният пригоден за гостилница с кухня, покрита с керемиди при съседи: площад „П. Каравелов” от три страни и Р. Г..  Със завещанието, съставено на 15.02.1935 г. Р. К. посочил, че след смъртта на съпругата му Р.Р.Г., посочените в завещанието седем недвижими имота, остават общо на двете им деца А. и С. Р. Г.и от гр. Нова Загора – син и дъщеря.

На 17.05.1937 г. пред околийски съдия в гр. Нова Загора била депозирана молба от Р.Р.К. за разпечатване на тайното завещание, депозирано от Р. К.. По надлежния ред същото е било отворено, за което бил съставен акт-протокол за отваряне на завещание.

На 28.04.1945 г. била произнесена присъда от единадесети състав на Народния съд в гр. С. по наказателно дело № 11/1945 г., с което А. Р. Г. бил признат за виновен за това, че като полицейски командир е убил множество мирни граждани в Югославия през периода 1943-1944 г. и е бил осъден на смърт. С присъдата по силата на Закона за съдене от народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война цялото недвижимо имущество на А. Р. Г. било конфискувано.

През 1939 г. било образувано гр.д. № 329 за делба на недвижими имоти, собственост на Р.Г.К.. По делото е представен протокол от 11.05.1951 г., от който е видно, че страни по делбеното дело са били И.ка Р. Г., С. Р. Г., И. Р. Г., В. И. П., Б. Р. Г. и Г. Р. Г.. По делото не са били взели участие А. Р. Г., а след смъртта му неговите наследници И.ка Ф. Г., Р.А.Д. и Р.А.Р.. С протокол от 11.05.1951 г. бил обявен за окончателен разделителен протокол от 10.10.1950 г. по същото дело. До публична продан били допуснати непокрити недвижими имоти, както и покрити недвижими имоти, сред които 12 дюкяна, построени в дворно място в гр. Нова Загора, дворно място от 1000 кв.м. в с. К., дворно място 2000 кв.м. с. К., дворно място 2000 кв.м. в с. К..

На 12.12.1951 г. по гр.д. № 329/1939 г. по описа на НзРС бил съставен протокол, с който гражданското дело било прекратено. С определението на съда било постановено делбата да продължи по отношение дела на Райна между страните в процеса, както между Б. и държавата.

На 18.05.1951 г. бил съставен акт за завземане на недвижими имоти за държавата, с който на основание присъда от 28.04.1945 г. били одържавени ½ част от двуетажна къща, 1/7 част от 16 дюкяна, ведно с навес и къща с двор.

През 1972 г. бил съставен протокол на 13.11.1979 г. по гр.д. № 548 от 1972 г. на НзРС, с който била извършена делба между Община Нова Загора, Г. Р. Г., М. Б.ова К., Р. Б.ова Ю., Г. А. Р., Ц. Б.ова Б., Р. А. Б., Й. Б.ова Г., В. И. П.-В. и Д.Р. Т. за делба на съсобствен държавен и наследствен недвижим имот, а именно дворно място, цялото от 1.444 кв.м. заедно с всички дюкянски помещения, находящи се в него, съставляващ пл.№ 1.194 в кв. 191 по регулационния план на гр. Нова Загора, при граници: ул. „Петко Енев”, ул.„Каблешков”, пл. „В. Коларов” и ул. „Марица”. В протокола било отразено, че имотът е отчужден от държавата по ЗЕГПНС, а за останалите е останал по наследство от общия им наследодател Р. К..

От представения по делото Акт № 1611/10.06.1973 г. за собственост на недвижим имот и писмо № 05.05.1992 г. от Община Нова Загора се установи, че с Акт за собственост № 1611/1973 г. е бил актуван недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора на основание протокол за съдебна делба от 1973г., като имотите в дял на общината са били получени след одържавяване от С. Г.и Д. Т. и по присъди от Народния съд на А. Р. К. и Б. Р. К., всички придобити по наследство от Р.Г.К..

По делото е представено Удостоверение от 25.02.2000 г. на Областна администрация Сливен в уверение на това, че имотът, описан в акт за държавна собственост № 1611 до датата на издаване на удостоверението, не е бил отписван от актовите книги за държавни имоти пред Областен управител – Сливен. 

На 22.03.1993 г. бил сключен договор между Община Нова Загора и наследниците на С. Г. и Д. Р. Т.,*** Загора получила в дял и станала собственик на недвижим имот в реални граници, а  именно дюкянско място от 28/193 кв.м. със застроен върху него дюкян, съгласно делбен протокол от 13.11.1972 г., находящ се в гр. Нова Загора, кв. 220 по плана на града.

На 21.12.2004 г. нотариус В. И. съставил констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, т. VІІІ, дело № 770, с който признал въззивника Мюсюлманско изповедание в Р България за собственик на недвижим имот, придобит на основание обезщетение срещу отчужден недвижим имот, а именно два търговски обекта с площ 54 кв.м., находящи се на първи етаж от двуетажна масивна сграда, съставляващи част от 1934 в кв. 220 по ПУП на гр. Нова Загора, целият с площ съгласно скица от 1444 кв.м. Издаването на констативния нотариален акт било на основание Решение от 20.11.1972 г. на Градски народен съвет  гр. Нова Загора за обезщетяване турската общност  в гр. Нова Загора срещу отчуждения недвижим имот – джамия, с държавен  имот - две дюкянски помещения, застроени върху 54 кв.м. , съставляващи част от пл. №  1194, в кв. 161 по плана на града.

По делото е представено Удостоверение  изх. № 286/09.12.2004 г. на Главно мюфтийство в РБългария, от което е видно, че Мюсюлманско настоятелство гр. Нова Загора е правоприемник на турската община.

По ч.гр. д. № 329/2009 г. на Сливенския окръжен съд, приложено към настоящото дело, е приложен Договор за отдаване под наем на недвижими имоти от 15.01.2002 г., от който е видно, че въззиваемата Р.Д. в качеството си на наемодател  е отдала под наем на ЕТ „Каскадьори – И. В.” от с. Скобелево, общ. Сливен за временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, а именно помещение от 104.5 кв.м., находящо се в гр. Н. З., кв. 220, ул. „П.м.”.

На 05.11.2008 г. Сливенският окръжен съд е постановил Решение № 148 по в. гр. д. № 567 по описа за 2008 г., с което  прогласил за нищожни съдебна спогодба одобрена със съдебен протокол от публично заседание на 13.11.1972г. по гр. д. № 548/72 г. на НЗРС за делба на недвижим имот, представляващ дворно място  цялото от 1444 кв.м., заедно с всички дюкянски помещения, находящи се в него, съставляващ пл. № 1194 в кв. 191 по регулационния план на гр. Нова Загора , с граници: ул. „Петко Енев”, ул.„Каблешков”, пл. „Васил Коларов” и ул. „Марица”. За нищожна била проглА.а и доброволна делба от 22.03.1993 г. на дюкянско място от 193 кв.м. и застроени върху него дюкяни, находящо се в гр. Нова Загора, в кв.220, парцел І. В мотивите си  съдът приел, че делбите са нищожни, тъй като в тях не са взели участие всички наследници на общия наследодател Р. К.. Решението на Сливенския окръжен съд е потвърдено  с решение на ВКС.

Решението на Новозагорския районен съд било съобщено на въззивника на 16.11.2009 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 30.11.2009 г., била депозирана процесната жалба. /видно от пощенско клеймо/.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана в законния срок от страна с правен интерес да обжалва съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За да установят правото си на собственост въззиваемите се позовават на своите наследствени права от общия наследодател Р. К., на нищожността на произнесената през 1945 г. на Народния съд присъда, с която прекият наследодател А. Р. Г. е бил осъден на смърт и му е било конфискувано недвижимото имущество, както и на нищожността на извършените  през 1951г. и 1972 г. доброволни делби, съответно на нищожността на Договор за делба от 1993 г., сключен между Община – Нова Загора и част от наследниците на Р. К..

Въззиваемите са собственици по наследство на процесните недвижими имоти, с площ от 54 кв.м. на основание изготвено завещателно разпореждане през 1936 г.от наследодателя им Р. К. – починал на 31.03.1937г. Завещателното разпореждане , имащо характер на завет, е легално и е произвело своите правни последици, а именно: недвижимите имоти описани в него, след смъртта на Р. К., са станали собственост на съпругата му Райна и двете им деца А. Р. и С. Р., а след смъртта на Райна са станали собственост на А. и С. Р..Въззиваемите са наследници на А. Р..

Без съмнение осъдителната присъда от 28.04.1945 г. на Народния съд е нищожна и като такава не може да породи предвидените в нея правни последици, а именно: конфискация на цялото недвижимо имущество на А. Р. Г. /К./. Това е така, тъй като присъдата е постановена на 28.04.1945 г., след  31.03.1945 г., докогато Народният съд е бил длъжен да свърши заведените при него дела. След 31.03.1945 г. правомощията на Народния съд са били преустановени и постановените от него присъди са нищожни.  В тази връзка и в този смисъл са  и постановените Определение № 3/14.07.1994 г. по Конституционно дело № 7/1945 г. на Конституционния съд на РБългария, Решение № 4/11.03.1998 г. на Конституционния съд на РБългария, Решение №  1212/14.05.2008 г. по гр. д. № 1374/2006 г. на ВКС, Решение №  148/05.11.2008 г. по в. гр. д. № 567/2008г. на Сливенския окръжен съд. По този начин държавата е завзела без основание и по ненадлежен ред процесните недвижими имоти /наследствени за въззиваемите/, с оглед завещателното разпореждане от 1936 г. и удостоверение за наследници№ 000773/21.11.2006 г. на Община – Нова Загора/, поради което са били налице основанията за реституирането им, съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗВСВОНИ в сила от 22.11.1997 г. Възстановяването на правото на собственост е настъпило по силата на закона - с влизане в сила на самата законова разпоредба. С приемане на новото основание по чл. 2 ал. 2  от ЗВСВОНИ са заличени последиците  от изтеклата придобивна давност в полза на държавата ( чл. 5 ал. 2 от ЗВСВОНИ). В този смисъл са и аргументите изложени в ТР № 6 / 2006 г. т. 1 на ОСГК на ВКС .

Тъй като държавата е била придобила правото на собственост върху част от недвижимите имоти, оставени в наследство от Р. К. на основание нищожна присъда от 1945 г., то и делбите, които  са били извършени между  останалите наследници на Р. К. без участието на наследниците на А. К.,  както и между останалите наследници и Община – Нова Загора, без участието на наследниците на А. К., се явяват нищожни.  Община- Нова Заора не е станала собственик на процесните недвижими имоти в нито един момент. По делото са налице данни, че имотът конфискуван от А. Р. е бил актуван като държавна собственост през 1951 г., но в нито един момент същият не е бил деактуван от държавна в общинска собственост и доколкото за държавата може да се посочи, че не е станала собственик на имота, тъй като придобивното и основание /осъдителна присъда от 1945 г./ е нищожно, то за Община – Нова Загора не е съществувало никакво  придобивно основание в нито един момент. Ето защо тя не е можела да прехвърля право на собственост върху процесните недвижими имоти през 1972 г. на въззивната страна като обезщетение за други нейни недвижими имоти.

След като праводателят на въззивника не е бил придобил право на собственост на процесните имоти на основание годно да го направи собственик и след като той не е можел да прехвърли такова право на собственост на въззивника, което да се обективира в нотариален акт, то за да докаже своето право на собственост на процесните имоти въззивникът е следвало да докаже придобивна давност изтекла в негова полза. И тъй като придобивната давност е била със заличени последици ( чл. 2 ал. 2 във вр. с чл.5 ал. 2 от ЗВСВОНИ) и е била започнала да тече едва от 21.11.1997 г. , то въззивната страна е следвало да докаже изтекла в нейна полза придобивна давност след тази дата . Това обстоятелство не е доказано по делото. Напротив, съществуват писмени доказателства – Договор за отдаване под наем от 2002 г., от който е видно, че въззиваемите са се противопоставили на правото на собственост на въззивника, като са владели процесните имоти и са ги отдавали под наем на трето лице. Дори да не бяха налице тези доказателства , придобИ.ата 10 г. давност е следвало да изтече към 20.11.2007 г. , а исковата молба е депозирана в съда преди изтичането му – на 26.01.2007 г.

Предвид настоящите констатации съдът намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото деловодни разноски следва да се присъдят на  въззиваемите. Пред настоящата инстанция се доказаха деловодни разноски в размер на 650 лв., от които  адвокатски хонорар в размер на 500 лв. и 150 лв. възнаграждение за адвокат за явяване в с.з. По делото е представена молба – списък на разноските, в който са посочени и разходи в размер на 96 лв. пътни и 16 лв. за 2 билета Стара Загора – Сливен и Сливен - Стара Загора, но доказателства за извършването на тези разходи не са представени, поради което същите следва да не бъдат уважавани.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 74 от  02.11.2009 г. г. по гр.д. № 61/2007 г. по описа на Новозагорския  районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

        

         ОСЪЖДА Мюсюлманско изповедание в Р България със седалище гр. С., общ. С., район С., ул. „Б.М.” № *да заплати на Р.А.Д., ЕГН **********,***-*-*-* и Р.А.Р., ЕГН ********** ***-*-* деловодни  разноски за въззивната инстанция в размер на 650 лв., от които  заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и възнаграждение за явяване в съдебно заседание в размер на 150 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.