РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 18.02.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемна­десети февруари 2010 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

 

разгледа докладваното от младши съдия Мирчева гр. дело № 23 по описа на съда за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК. Образувано е по жалба срещу постановление за възлагане, издадено от частния съдебен изпълнител П. Г. с район на действие Сливенски окръжен съд, с което на купувача „Българска банка за развитие” АД е възложен недвижим имот – овощна градина с площ 38 931 дка в землището на гр. Сливен, м. Кютюклюка, с идентификатор 67338.75.16.

            Постановлението е обжалвано от ипотекарните длъжници Р.Г.Н. и В.Б.Н.. В жалбата се посочва, че двамата жалбоподатели не са били уведомявани за изпълнението върху техния имот, не са получавали призовка за доброволно изпълнение, съобщение за възможността да изплатят задължението или каквто и да е друг документ, не им е дадена възможност да възразят срещу оценката, а за изпълнението Р.Н. е научил случайно на 27.08.2009 г., като в същото време домашният им адрес е с непрекъсната охрана и те биват уведомявани за всеки случай, в който са били търсени. Излагат се възражения срещу определената от съдебния изпълнител с помощта на заключение на вещо лице оценка на имота, като се твърди, че тя е силно занижена и според жалбоподателите е извършена само на база документи. Според жалбоподателите свободата на съдебния изпълнител да определи цената на имота не е абсолютна – определянето и е елемент от наддаването и ако тя е незаконосъобразно определена, това се отразява на законосъобразността на цялото наддаване (в своя подкрепа сочат решение от 23.04.2009 г. по ч.гр.д. 147/2009 г. на Бургаския окръжен съд). Твърди се, че проданта, след която е издадено обжалваното постановле­ние, е започнала при начална цена 30 на сто от цената при първоначалната продан, което е в грубо нарушение на чл. 494, ал. 2 от ГПК и лишава собствениците на имота от възможността да получат реалната стойност на имотите си, без да се отчита фактът, че тези собственици са трети лица, предоставили имот като обезпечение, а не длъжникът, срещу когото е образувано изпълнителното дело. Иска се отмяна на постановлението за възлагане; прави се и искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело с оглед реалната опасност имотът да бъде отчужден.

            Съдебният изпълнител е изложил становище, според което по делото има доказателства, че жалбоподателите шиканират изпълнителното производство – всички необходими съобщения са им били връчени своевременно, но по-голямата част от тях – при отказ за получаване или при условията на чл. 47, ал. 1 и чл. 50 от ГПК, преди на 26.08.2009 г. първият от жалбоподателите, Р.Н., да го потърси сам и да го помоли да връчи издадено от него постановление за възлагане на друг ипотекиран негов имот на служител на главния длъжник „Фруктодор” ООД , чийто управител е Н.. Според съдебния изпълнител оценката е извършена с помощта на четири вещи лица, а освен това жалби срещу нея не могат да се разглеждат от съда.

            Съдът намира, че жалбата е подадена в срок – изпратена е чрез куриер на 20.11.2009 г., а постановлението за възлагане е било връчено на 13.11.2009 г.

            От доказателствата по делото се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.04.2007 г. в полза на „Насърчителна банка” АД – гр. София (сега с наименование „Българска банка за развитие” АД) срещу „Фруктодор” ООД – гр. Сливен за сумата 1 141 412,05 лв., представляваща просрочена главница по договор за банков кредит  № 288/05.10.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 26.03.2007 г., както и начислени лихви и разноски в размер общо 101 146, 15 лв. Към 29.01.2009 г. размерът на задължението е бил 836 012,72 лв., от които главница 770 000 лв.

На 06.10.2004 г. за обезпечаване на това задължение е учредена договорна ипотека от собствениците Р. и В. Ненови върху пет недвижими имота, един от които е имотът, предмет на обжалваното постанов­ление. На 27.07.2007 г. за същото задълже­ние е ипотекиран и друг недвижим имот, собственост на жалбоподателите.

Молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство е подадена на 05.02.2009 г. Призовка за доброволно изпълнение е връчена на „Фруктодор” ООД чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 18.03.2009 г. на адреса на управление на дружеството в гр. Сливен. В уведомлението е посочено, че се отнася и за призовка за принудително изпълнение – извършване на опис на недвижимите имоти на 13.03.2009 г., какъвто обаче не е проведен.

Същото уведомление, адресирано до дружеството, е било залепено на същата дата и на домашния адрес на жалбоподателите в гр. София. В срока за получаване на книжата никой от длъжниците не се е явил в кантората на частния съдебен изпълнител.

Изпратена е нова призовка за принудително изпълнение, с която се уведомява дружеството за насрочен на 10.04.2009 г. опис на ипотекираните имоти. В разписката за връчването и от 09.04.2009 г. съдебният изпълнител е отбелязал, че два пъти е посещавал адреса на управление и е установил, че от една година никой не обитава това помещение. В протокол от 09.04.2009 г. той е отразил становището си, че на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 428, ал. 1 от ГПК всички съобщения до дружеството следва да се прилагат към делото и да се считат за редовно връчени.

На 10.04.2009 г. в отсъствието на длъжниците е извършен опис и оценка на имотите. На процесния имот е определена цена 103 965,23 лв.

Продан на описаните имоти е извършена от 11.05. до 11.06.2009 г. Началната цена на процесния имот е определена на 51 983 лв. Уведомление за проданта до главния длъжник „Фруктодор” ООД е приложено към делото (на адреса не е открит представител на дружеството). Ипотекарният длъжник Р.Н. не е открит на адреса си за връчване на уведомление за публичната продан, а В.Н. е отказала да получи уведомленията до себе си и съпруга си. Купувачи не са се явили и проданта е обявена за нестанала.

На 19.06.2009 г. взискателят „Българска банка за развитие” АД  е поискал втора продан на 4 от ипотекираните имоти (включително на имота, предмет на обжалваното постановление), при цена, равна на 80% от началната цена при първата продан. От 13.07.2009 г. до 13.08.2009 г. е проведена продан и на шестте имота. Уведомления за проданта са връчени на двамата ипотекарни длъжници при отказ. На тази продан е постъпило наддавателно предложение само за един от имотите (нива с площ 601 627 кв.м. в местността Сливенски кър) и за купувач е обявен наддавачът „Пий” ЕООД, а по отношение на останалите имоти проданта е обявена за нестанала.

Ипотекарните длъжници са обжалвали постановлението за възлагане на имот на „Пий” ЕООД пред Сливенския окръжен съд, който е оставил жалбата им без разглеждане, а определението на окръжния съд е отменено от Бургаския апелативен съд с определение № 272/18.11.2009 г. по ч.гр.д. 214/2009 г. поради това, че определе­ната при проданта начална цена не е съобразена с влязлото в сила на 05.06.2009 г. изменение на чл. 468 от ГПК.

На 19.08.2009 г. взискателят е отправил искане до съдебния изпълнител да бъде определена нова начална цена на основание чл. 494, ал. 2 от ГПК на петте имота, за които проданта е обявена за нестанала.

Опис на имотите е извършен на 03.09.2009 г. В разписката за връчване на уведомление за описа съдебният изпълнител е отбелязал, че на 26.08.2009 г. в 11,30 ч. е съобщил за него на Р.Н. по телефона. На В.Н. е връчено уведомление на 28.08.2009 г. при отказ. На главния длъжник „Фруктодор” ООД уведомле­ние е връчено на 26.08.2007 г. чрез негов служител.

Описът е извършен в отсъствието на длъжниците. С помощта на вещи лица за процесния имот е определена цена 51 666 лв. От 28.09.2009 г. до 28.10.2009 г. е проведена публична продан на имота при начална цена 38 750 лв., наречена в обявле­нието „втора по ред публична продажба”. Ипотекарните длъжници са уведомени за проданта чрез упълномощения междувременно от тях адвокат, а представител на главния длъжник отново не е открит на адреса. За процесния имот е постъпило едно наддавателно предложение от взискателя „Българска банка за развитие” АД за цена 38 751 лв. и при отварянето на наддавателните предложения на 29.10.2009 г. взискателят е обявен за купувач при тази цена. Обжалваното постановление за възлагане е издадено на 03.11.2009 г.

Въз основа на изложените факти съдът направи следните правни изводи:

Исканото спиране на изпълнението до произнасянето на съда е безпредметно, тъй като и без постановено спиране няма действия, засягащи имота, които съдебният изпълнител би могъл да извърши след издаването на постановление за възлагане, но преди влизането му в сила (т.е. преди приключването на обжалването).

Жалбата е неоснователна.

Без значение е, че жалбоподателите са лица, различни от главния длъжник, срещу когото е издаден изпълнителният лист. При насочване на изпълнението върху ипотекирания имот те имат изцяло положението на длъжници.

На тях им е било изпращано съобщение от съдебния изпълнител за всяко действие от принудителното изпълнение. Част от съобщенията те са отказали да получат и отказът е бил удостоверяван от връчителя. В един от случаите съобщение до Р.Н. е направено по телефона – такова връчване, макар и по изключе­ние, се допуска от чл. 42, ал. 3 от ГПК, който се прилага съответно и в изпълнител­ното производство. На адреса на жалбоподателите е направен опит за връчване включително на призовка за доброволно изпълнение и след като те не са открити на адреса, е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. Действително тази призовка за доброволно изпълнение е била адресирана до главния длъжник „Фруктодор” ООД, а не до двамата ипотекарни длъжници, но тъй като домашният адрес на жалбопода­телите не съвпада с адреса на управление на дружеството, следва да се приеме, че призовката е изпратена до тях и обстоятелството, че те не са формално посочени в нея като адресати, не е от такова същест­вено значение, че да опорочи извършените действия по принудително изпълнение.

Следващото оплакване на жалбоподателите е свързано с това, че според тях определената от съдебния изпълнител с помощта на вещи лица цена на имота е значително по-ниска от пазарната. Проверка на съответствието на определената цена с пазарната обаче не е възможно по повод обжалване на действия на съдебния изпълнител. Самостоятелно обжалване на оценката не е допустимо по действащия ГПК, а не може и да се счита, че определянето на оценката е част от процедурата по  наддаване и съответно – че неправилното и определяне от вещото лице опорочава наддаването. За да се откаже от възможността за самостоятелно обжалване на определената цена, законодателят по-скоро е имал предвид, че дори тя да е занижена, самото наддаване ще я увеличи до пазарните размери. Настоящият състав не споделя становището, изразено в решението от 23.04.2009 г. по ч.гр.д. 147/2009 г. на Бургаския окръжен съд, който е счел, че от една страна препращането на чл. 485 от ГПК се отнася само до възможността да се ползва заключение на вещо лице, но не и до определянето на начална цена в размер 50 на сто (в настоящата редакция 75 на сто) от оценката, а от друга страна, че занижената цена на продавания имот е основание за отмяна на постанов­лението за възлагане. Според настоящия състав, а и според преобладаващото в теорията и практиката мнение, чл. 485 от ГПК препраща и към двете алинеи на чл. 468, т.е. началната цена при публична продан на недвижим имот се определя в размер 75 на сто от оценката на имота. Определението на Бургаския апелативен съд, с което е отменено постановление за възлагане на друг имот по това изпълнително дело, също не засяга въпроса за справедливостта на определената оценка, а приема, че основание за отмяна на постановлението е неправилното (поради влязлото в сила непосредствено преди провеж­дането на проданта изменение на закона в тази част) прилагане на чл. 468, ал. 1 от ГПК. Косвено изводът, че определянето на оценката не е част от наддаването и съответно, че несправедливо определената цена на имота не е основание за отмяна на постановлението за възлагане, се потвърждава и от разпоредбата на чл. 497 от ГПК, според която, ако постановлението за възлагане бъде отменено, се извършва нова продан с ново обявление – т.е. не се прави нова оценка на вещта, а се повтарят само действията от обявяването на проданта нататък.

Не са налице и други нарушения на закона при извършването на проданта на имота. След искането на взискателя от 19.08.2009 г. за определяне на нова цена на имотите те са описани отново и нова цена е определена; определена е и начална цена за публична продан при условията на чл. 485 във връзка с чл. 468 от ГПК и публичната продан е проведена при спазване на изискванията на чл. 487 и сл. от ГПК. Дори евентуално да са били налице нарушения във връзка с определянето на цената при предходната проведена продан, те не се отразяват на настоящото наддаване, тъй като определената по реда на чл. 494, ал. 2, изр. последно от ГПК нова цена на имота не е в зависимост от оценката и началните цени при предходната продан. В този смисъл е неоснователно и възражението, че определянето на начална цена за тази продан в размер приблизително 30 на сто от първоначалната оценка на имота от 10.04.2009 г., е в нарушение на чл. 494, ал. 2 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Р.Г.Н. и В.Б.Н. срещу постановление от 03.11.2009 г. за възлагане на купувача „Българска банка за развитие” АД на поземлен имот – овощна градина с идентификатор 67338.75.16, с площ от 38,931 дка в местността Кютюклюка в землището на гр. Сливен по изпълнително дело № 20098370400045 на частен съдебен изпълнител № 837 – П. Г..

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.