Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

гр. Сливен, 26.01.2010 г..

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                             МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора …….............……….....................и при секретаря ….., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов .гр. д.  N 26 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по жалба на длъжник по изпълнително дело против действията на съдебен изпълнител, свързани с надлежно извършване наддаване на публична продан и е с правно основание чл.435 ал.3 от ГПК.

 

Твърди се, че два пъти е била насрочвана публична продажба на имотите. При втората, проведена на 19.11.2009г. е имало две наддавателни предложения, едното от които била от взискателя. Това предложение е било обявено от ДСИ за недействително и за купувач на единия от имотите бил обявен другия участник. С постановление от 26.11.2009г. съдебният изпълнител му възложил имота, но това постановление било незаконосъобразно и трябвало да бъде отменено. На първо място участвалият в проданта взискател не бил внесъл държавната такса, а той не бил освободен от внасянето й. Това представлявало процесуално нарушение, което не можело да се санира. Второто възражение е свързано с обстоятелството, че с квитанция длъжникът внесъл сумата от 13 259,54 лв., представляваща размера на вземанията по изпълнителния лист, лихвите към този момент и всички разноски по делото. Квитанцията била представена на ДСИ преди извършване на проданта, но въпреки това самата продан била извършена. Последното възражение е свързано с факта, че преди издаване на постановлението за възлагане, обявеният за купувач се е отказал от възлагането на имота и с молба от 26.11.2009г. заявил, че желае да му бъде върната внесената сума. Тази молба не била уважена от СИ. С оглед на изложеното се твърди, че постановлението за възлагане е издадено в нарушение на закона, тъй като възлагането на имота след плащане на задължението не е в съответствие с принципите на закона, уреждащи правилата на публичната продажба. Поради това се иска отмяна на постановлението на ДСИ и да му бъдат дадени указания да прекрати производството по делото, поради изплащането на дълга.

 

В мотиви на държавния съдебен изпълнител се сочи, че публичната продажба е извършена в 9,00ч на 19.11.2009г. при условията на чл.491 от ГПК предвид не внасянето на дълга до изтичане на срока за подаване на писмени наддавателни предложения. Цялото задължение било изплатено на 19.11.2009г. Обявеният за купувач е внесъл изцяло предложената цена на 23.11.2009г. Въпреки, че същият е депозирал молба, че се отказва, което е станало на 26.11.2009г. същият ден било издадено постановлението за възлагане на имота. Изразява се становище, че жалбата е допустима, но не следва да бъде уважавана.

 

Няма спор, че проданта е била определена и редовно разгласена за периода от 19.10.2009г. до 18.11.2009г. Наддавателното предложение на взискателя било обявено за недействително, тъй като било направено за два имота и не е била посочена отделна цена за всеки от тях. Публичната продажба е извършена в 9,00ч на 19.11.2009г. при условията на чл.491 от ГПК. Същият ден длъжникът е представил на СИ вносни бележки за внесена по негова сметка сума в размер на 13259,54 лв. Проданта обаче била извършена и бил обявен купувач. Цената била внесена от него на 23.11.2009г. С молба от 26.11.2009г. обявеният за купувач заявява, че се отказва от имота и иска да му бъде върната внесената сума. ДСИ е отказал да върне продажната цена. Същият ден е издал постановление, с което е възложил имота за сумата от 7800,55 лв.

 

Тези фактически констатации не се оспорват и въз основа на тях съдът прави следните правни изводи:

Неоснователно е оплакването за наличието на процесуални нарушения, свързани с участието на взискателя в обявената продан. Неговото предложение е било обявено за недействително, поради което не може да се приеме, че дори и да са били допуснати нарушения те имат характер на такива, които да доведат до опорочаване действията на СИ.

На следващо място трябва да се посочи, че ГПК не предвижда възможност за купувача след внасянето на цената да се откаже от възлагането на имота и да поиска връщане на внесената сума. В такава хипотеза, без наличие на други обстоятелства СИ следва да откаже връщането на цената.

Несъмнено е обаче, че длъжникът е внесъл изцяло задължението, включително със следващите се лихви и разноски. Съгласно чл. 491 от ГПК ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва. В случая обаче този срок е изтекъл на 18.11.2009г. Това обстоятелство обаче не е безправно значение. Вярно е, че в чл. 433 от ГПК е предвидено, че  изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. С изключение на израза „преди образуване на изпълнителното производство” нормата повтаря формулировката на чл.330 от отменения ГПК. Практиката по този текст наложи разбирането, че делото се прекратява, тъй като удовлетворяването е станало не чрез използването на някои от предвидените в ГПК способи за принудително изпълнение, а чрез доброволно плащане на сумите. В хипотезата на плащане по сметка на СИ той следва да прецени дали има пълно погасяване на задължението – разноски, лихва, главница и ако установи това да предприеме действията за прекратяване на производството. Прекратяването на изпълнителния процес като производство се определя като окончателно прекратяване на изпълнителните действия и обезсилване на вече извършените действия. Като правоотношение това води до погасяване на правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия. Поради осъществяването на целта процесът приключва като производство и се погасява като правоотношение. С настъпване на някое от основанията, посочени в закона, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. Съгласно чл.433 ал.2 от ГПК във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. Постановлението на СИ за прекратяване на производството е необходимо за да могат да се приложат някои от последиците на прекратяването. Безспорно е, че прекратяването на производството от формална страна става с постановление за прекратяване, но от материално правна гледна точка със заплащането на сумата по изпълнителното производство в порядък разноски, лихви, главница, то се прекратява, тъй като липсва изпълнително основание. Поради това и тъй като в конкретния случай е налице заплащане на сумата по изпълнителното производство като съвкупност от разноски, лихви и главница, ДСИ е следвало да издаде постановление за прекратяването му. Той обаче не е сторил това, а е продължил изпълнителните действия като е издал постановлението за възлагане. Извършените от СИ действия след заплащането на сумата са опорочени и водят до незаконосъобразност и на постановлението за възлагане. Ето защо това постановление следва да бъде отменено, а на съдебният изпълнител да бъде указано да предприеме необходимите законосъобразни действия за прекратяване на производството ведно със последиците от това.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р   Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ постановление от 26.11.2009г. на ДСИ за възлагане на недвижим имот като незаконосъобразно.

         

Указва на ДСИ да предприеме действия за прекратяване на производството както са посочени в мотивите.

         

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: