Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 36

 

гр. С., 19.03.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесети трети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

    М. ХРИСТОВА

 

в присъствието на секретаря М.Л. и прокурор………………. като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 28 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, в сила от 01.03.2008г.

         Обжалвано е решение № 800/11.11.2009г. постановено по гр.д. № 1697/2009г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният от „ЕАР Лукс – В” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „К.” 1, представлявано от управителя Е.П.Б. против „Никрас Ойл” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „А.Б.” *-*-*, представлявано от управителя Й.П.Й. иск правно основание чл. 266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 973.47 лева, представляваща възнаграждение по договор К1/08.09.2008г. и протокол № 3, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.04.2009г., както и претенцията за разноски по делото.

         Въззивникът, ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като твърди че същото е постановено при нарушение на процесуалния и материалния закон, като съдът е направил изводи, които не съответстват на установените факти и събрани доказателства по делото. Моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС и вместо него постанови решение, с което да уважи исковата претенция изцяло.

         Във възивната жалба не са направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е представила отговор.

         В с.з. въззивника, редовно призован, се представлява от  процесуален представител по пълномощие, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

         След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         В срока по чл. 149, ал.3 от ГПК са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на въззивника, в които подробно се развиват агументи в подкрепа на основателността на въззивната жалба.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок , от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, констатира следната фактическа обстановка :

         Страните по делото са търговци, които на 08.09.2008г. са сключили писмен договор за изпълнение на ОВ инсталация на обект „Почивна станция” в местността Карандила. По силата на този договор „НИКРАС – ОИЛ” ООД, в качеството на ВЪЗЛОЖИТЕЛ възлага на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ „ЕАР ЛУКС – В” ООД изпълнение на СМР на ОВ инсталация, както е описано в представляващото съставна част на процесния договор Приложение 1 /количествено - стойностна сметка/. С анекс към договора, сключен на 11.09.2008г., страните уточняват, че посочената обща ориентировачна цена на договорените СМР възлиза на 63 611.95 лева с включен ДДС.

         Съгласно чл.7.1. от процесния договор страните следва да съставят протокол за предаването и приемането на СМР, в срок от 5 дни, след покана от страна на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ. Такива протоколи под № 1, 2 и 3 са изготвени от Изпълнителя и изпратени за одобрение и подпис на Възложителя на 30.10.2008 по електронна поща. Изрично в чл.11.5. от договора като адрес за кореспонденция между страните по договора е посочена и електронна поща. Не се спори от страна на Възложителя, че същия е получил въпросните протоколи. Тези протоколи, приложени към ИМ са връчени на ответника, като същите не са оспорени като доказателство от него.

         Неизплатеното и претендирано в настоящетото производство задължение на „Никрас Ойл” ООД в размер на 16 973.47 лева, произтича от Протокол № 3, съгласно който са изпълнени както основни, така и допълнителни СМР. Във връзка с изпълнение на СМР по протокол № 3 е осъществено плащане по две фактури, а именно ф. № 531/21.11.2008г. на стойност 23 000 лева и ф. № 550/22.12.2008г. на стойност 3 000 лева. За остатъчното задължение от 16 973.47 лева е издадена и представена проформ фактура от Изпълнителя с дата 07.01.2009г. – съгласно задължението по т.6.2. от договора. В посочения двудневен срок на т.6.3. от процесния договор, Възложителят не е възразил, не е върнал представената профор фактура, а дори напротив – завел я е в книгата за продажбите за м. януари 2009г., като фактурирания ДДС е записан с право на пълен данъчен кредит / видно от представеното извлечение от дневник за продажбите на ответника през м.янури 2009г./ Тъй като в посочения двудневен срок Възложителя не е възразил, то съгласно т.6.4. от договора следва в 7-мо дневен срок от получаване на проформ фактура да се извърши разплащането банков път /т 6.5. от процесния договор/. До настоящия момент плащане по тази проформ фактура на стойност 16 973.47 лева не е извършено.

         Съгласно чл.6.6. от процесния договор ако възложителят не изпълни задължението си за разплащане в 7-мо дневен срок от представяне на проформ фактура, се счита че Изпълнителят е изпълнил съвестно договорените видове работи и същите подлежат на заплащане.

         С писмена молба пред първоинстанционния съд Възложителят е оспорил качеството на извършените СМР, като е поискал назначаването на строителна експертиза. За изготвянето на такава не е внесен определения от съда депозит, поради което и такава не е изслушвана.

При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция направи следните изводи от правно естество :

Първоинстанционния съд правилно е квалифицирал предявената претенция, като такава с правно основание чл. 266, ал.1 изр. първо във вр. с чл. 258 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Настоящата въззивна инстанция обаче не споделя изложените от първоинстанционния съд правни изводи, тъй като същите не кореспондират с формираната фактическа обстановка.

Действително между страните в настоящия спор е бил сключен договор за изработка на ОВ инсталация с конкретни параметри и ориентировачна крайна цена, която с оглед необходимостта в хода на СМР е подлежала на промяна.

Основния спорен въпрос, на който съдът следва да даде отговор е приета ли е от Възложителя извършената работа по договора и конкретно извършените СМР по протокол № 3/30.102008г. Възражение в смисъл, че такова приемане не е налице се прави от ответника при аргумент, че протоколите са изпратени по електронна поща. Съдът счита за неоснователно това възражение, тъй като изрично в т.11.5. от процесния договор е посочен такъв електронен адрес за кореспонденция между страните. Не се спори, че протокол № 3 за установяване извършването и заплащане на СМР е получен от Възложителя. Получаването на приемо – предавателните протоколи по електронна поща позволява тяхното писмено възпроизвеждане, поради което съдът приема, че същите са представени в писмен вид. Изпращането на този протокол има характер на покана за приемане на извършеното, но тъй като в предвидения 5 - дневен срок Възложителя е бездействал, то следва да се счита / съгласно т.7.1. абзац втори от договора/, че обекта е изпълнен, съгласно заданието и предаден от Изпълнителя на Възложителя. Съгласно чл. 264, ал.3 от ЗЗД ако поръчващия не неправи възражения в договорения срок, то работата се счита приета. Като потвърждение относно волята за приемане следва да се отчете и започналото плащане с две последователни фактури, а именно ф. № 531/21.11.2008г. на стойност 23 000 лева и ф. № 550/22.12.2008г. на стойност 3 000 лева.

За остатъчното задължение в размер на 16 973.47 лева е издадена и представена проформ фактура от Изпълнителя с дата 07.01.2009г. Възложителят не е възразил, не е върнал същата, а дори напротив – осчетоводява я в дневника за покупки на дружеството за м. януари 2009г. Важен аргумент в подкрепа на дължимостта на претендираната сума, е и договорената воля между страните в т.6.6. от процесния договора, че ако Възложителят не изпълни задължението си за разплащане в 7-мо дневен срок от представяне на проформ фактура, се счита че Изпълнителят е изпълнил съвестно договорените видове работи и същите подлежат на заплащане. Договореностите между страните, обективирани в сключен между тях договор, имат силата на закон уреждащ взаимоотношенията им. След като е предвидено в т.6.6. от договора, че се счита работата за  съвестно изпълнена, то възложителят е длъжен да я приеме. Такова приемане в случая е извършено макар и чрез бездействие. Извършените СМР са в обект собственост на Възложителя и същия е имал възможността в срока посочен в договора, считано от получаване на приемо – предавателен протокол № 3, да огледа извършеното и съответно да направи възражения относно качеството. Тъй като не е сторил това, следва да се приеме, че работата е приета и то без възражения, като съгласно чл. 266 ал.1 изр. 1 от ЗЗД се дължи заплащане на възнаграждение за извършените СМР.

Предвид гореизложеното и на осн. 271, ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно и настоящата въззивна инстанция постанови такова, с което уважи предявената претенция в пълен размер. Следва да бъде присъдена и претендираната законната лихва върху главното задължение, считано от момента на предявяване на исковата молба 17.04.2009г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото следва да бъде уважена и претенцията на въззивника за присъждане на съдебни разноски пред двете съдебни инстанции, доказана до размер от 1640 лева, от които 790 лева – адвокатско възнаграждение и 850 д.т. пред двете съдебни инстанции.

Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав при Сливенски Окръжен съд

 

                                          Р  Е  Ш  И

 

 

ОТМЕНЯ решение № 800/11.11.2009г. постановено по гр.д. № 1697/2009г. по описа на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА „НИКРАС ОЙЛ” ООД, със седалище и адрес на управление на дейността – гр. С., ул. „А.Б.” *-*-*, представлявано от управителя Й.П.Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕАР ЛУКС – В” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „К.” 1, представлявано от управителя Е.П.Б. с ЕГН ********** сумата от 16 973.47 /шестнадесет хиляди деветстотин седемдесет и три лева и 47 ст./ лева, представляваща възнаграждение по договор за изпълнение на ОВ инсталация № К1/08.09.2008г. и протокол № 3, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба 17.04.2009г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски пред двете съдебни инстанции в размер на 1640 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                              2.