Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  N  99

 

гр. Сливен, 07.07.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети май през двехиляди и десета година в състав:     

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ГИНА ДРАГАНОВА

 

ЧЛЕНОВЕ :             М. БЛЕЦОВА

 

                                                                        СВЕТОСЛАВА КОСТОВА   

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Светослава Костова въз.гр.  д.  N 29 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 743/23.10..2009г. по гр.д. № 2833/09г. на СлРС, с което е осъден Д. Д. Д. да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен, сумата 720.50 лв., представляваща цена на ползвана и неплатена топлинна енергия за периода 31.10.2006г. – 30.09.2008г., заедно с лихвата за забава от 13.05.2009г.  до окончателното изплащане и сумата 186.57 лв., представляващамораторна лихва за забава изтекла към 18.02.2009г.,, като исковете са отхвърлени над посочените, до пълните им ръзмери.

Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението, като твърди, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като не са налице условията за ангажиране на отговорността му – не са ангажирани доказателства за наличие на договорни отношения с ищцовото дружество, както и доказателства за реалната консумация на топлинна енергия, каквато бил следвало да има само по отношение на СИ, тъй като не е ползвал услугите на ТЕЦ. Поради това моли атакуваното решение да бъде отменено и съда постанови ново, с което отхвърли като неоснователни претенциите. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  не е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК и двете страни са представили писмени бележки, с които подробно развиват аргументи, по отношение на тълкуването и прилагането на разпоредбите на ЗЕ.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението, тъй като я намира за точна, пълна и кореспондираща със събраните доказателства.

Освен това въззивната инстанция напълно СПОДЕЛЯ и правните изводи, формирани от РС въз основа на изложената фактология, при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

След снабдяване на въззиваемото дружество със заповед за изпълнение, длъжникът е подал възражение и в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК кредиторът предявил осъдителния иск за  728,55 лв. главница и 188.43 лв. мораторна лихва.

Безспорно въззивникът и въззиваемият са страни по ненаименован договор с предмет доставка на топлинна енергия. В представеното по делото експертно заключение са посочени задълженията по месеци, като от справката е видно, че е отразено времето през което въззивника не е ползвал в жилището си услугите на ТЕЦ. Въпреки това за него остава задължението за заплащане на суми на ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за отопление на общите части в сградата – етажна собственост. Доказа се извън съмнение, че през спорния период въззиваемото дружество е престирало родовоопределена “вещ” според общите условия, като нейният вид, количество и предназначение са  установени  върху документален носител, представен по делото. Липсват доказателства, мотивиращи извод, че няма фактическо престиране. Така за въззиваемия, като ползвател по смисъла на закона, се поражда съответстващото насрещно задължение – да заплати цената, като притезанието му е функционално обвързано от  изпълнението на дружеството-доставчик.

Настоящият съд намира, че е безспорно установено съществуването на задължението, но доколкото отчитането, начислението и разпределението на сумите между абонатите на АС не е било изцяло извършено при спазване на законовите изисквания, действали към всеки релевантен момент, размерът му е по-малък от претендирания, както компетентно и добросъвестно е изчислило вещото лице, в представеното пред първоинстанционния съд експертно заключение.

При определяне на задължението на въззиваемия следва да се вземе предвид настъпвалите законодателни промени, касаещи методиката на изчисление на ТЕ, необходима за загряване на 1 м.куб. вода за БГВ, начина на начисляване на ТЕ от СИ и въвеждането на еднокомпонентна цена за ТЕ.

Така се установява несъмнено, че за процесния период, за който се отнася претенцията на ищцовото дружество, общото задължение на ответника, формирано от стойността на БГВ за периода м.10.2006г. – м.01.2007г., ТЕ сградна инсталация – за целия процесен период, ТЕ отдадена от отоплителни тела за периода м.10.2006г. до м. януари 2007г. и сума за отчитане, при съобразяване на различните разпоредби, уреждащи съответните цени през различните периоди, възлиза общо на 720, 50 лв. Лихвата за забава върху нея е в размер общо на 186.57 лв.

Поради това исковете на ищеца-доставчик се явяват основателни и доказани за тези суми, за които следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните им размери - отхвърлени.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, жалбата следва да се отхвърли, като първоинстанционното решение бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса въззивника следва да понесе своите разноски както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 200 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 734/23.10.2009г. по гр.д. № 2833/2009г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “С. К.” № * направените разноски по делото за въззивната фаза, в размер на 300 лв.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                           2.