Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 28

 

Гр. С., 15.03.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : М. БЛЕЦОВА

   СВЕТОСЛАВА К.

 

         в присъствието на секретаря М.Т. и прокурор………………. като разгледа докладваното от съдия Светослава КОСТОВА 30 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Производството е образувано по жалба на адв. П.Н. ***, в качеството му на пълномощник на К.Г.К. и С.Д.К. против решение № 739/23.10.2009г. постановено по гр.д. № 682/2009г. на Районен съд С.. С обжалваното съдебно решение състав на СлРС е уважил предявеният от Р.К.И. против жалбоподателите – ответници в първоинстанционното производство, иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, като е развалил до размер на полагащата се на ищцата като наследник 1/2 / една втора/ идеална част, сключения на 02.09.2008г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 32, том ХХІІ, дело № 5212/2008г. на нотариус Д.Н., съобразно който наследодателят на ищцата е прехвърлил на К.Г.К. собствените си 4/6/четири шести/ идеални части от процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. „Г.М.” № *, вх. „*”, ап.*, ет.* срещу задължението последният  „да поеме гледането и издръжката на продавача, като му осигури един сносен и спокоен живот, храна, осветление, отопление и помощ при болест и немощ, лично или чрез трето лице, до края на живота му, както и погребение по християнския обичай”.

         Със същото съдебно решение е отхвърлен иска като неоснователен за разликата над 1/2 ид. част от прехвърления имот до пълния претендиран размер, както и иска на ищцата да бъде обезсилен до размер на 2/6 ид. части нотариалния акт, с който е извършен процесния алеаторен договор, като са възложени и направените по делото разноски.

         Жалбоподателите, чрез процесуалния представител, твърдят че съдебното решение е изцяло неправилно, необосновано и несъобразено с доказателствата по делото, както и с реалните факти и обстоятелства. Предвид на това го обжалват изцяло, без частта с която е отхвърлен като неоснователен иска на ищцата да бъде обезсилен до размер от 2/6 ид. части нотариалния акт, с който е извършен процесния алеаторен договор. Жалбоподателите навеждат доводи за материлна незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като сочат че първоинстнационния съд не е изследвал изпълнението на задълженията по договора през периода на действие на същия, а именно от 03.09.2008г. до 05.10.2008г., както и че едностранчиво са ценени показанията на разпитаните по делото свидетели. Твърдят още, че съдът не е посочил в мотивите си какви нужди на прехвърлителя от грижи и какъв размер на нужната издръжка не е престиран от приобретателите по алеаторния договор, които да са основания за развалянето на договора. Жалбоподателите навеждат доводи и за недопустимост на постановения съдебен акт, поради произнасяне на свръхпетитум, а именно разваляне на договора до размера на полагащата на ищцата като наследник по закон 1/2 ид. част от имота, въпреки претенцията й за разваляне на договора до размер на 2/6 идеални части от прехвърленото право на собственост. От въззивния съд се иска да постанови съдебно решение с което да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните части, като вместо това отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан и присъди разноските по делото за двете съдебни инстанции.

         В законоустановения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от Р.К.И., в който се твърди, че постановеното по гр.д. № 682/2009г. по описа на СлРС е правилно, законосъобразно и обосновано, тъй като не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. Твърди се, че от доказателствата по делото може да се направи извода, че не е извършвано потребното за пряко задоволяване нуждите на кредитора не само с личен труд, но и с материални средства, с цел задоволяване на нуждите му. Спорадичните прояви на някаква грижа не означавало изпълнение на задълженията по договора в пълен обем, така както се е очаквало от кредитора, с оглед влошеното му здравословно състояние – се сочи в отговора по жалбата. Твърди, че от събраните доказателства по делото се установява, че домът на кредитора е мръсен, дрехите неизпрани, битовите условия на живот лоши, не е ангажирана болногледачка, което сочи за липса на престация, която да отговоря в пълен обем на нуждите на кредитора. Оспорва се твърдението за постановяване на свръхпетитум в атакувания съдебен акт тъй като ищцата е претендирала 2/6 ид. части от прехвърления имот, които би наследила по закон след смъртта на баща си и които се равняват на 1/2 ид. част от прехвърлените 4/6 ид. части от правото на собственост. Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като претендира направените по делото разноски.

         В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния представител по пълномощие поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

         В с.з. въззиваемите страни, редовно призовани, чрез процесуалния представител поддържат отговора си и молят да бъде отхвърлена въззивната жалба.

         След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок , от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата въззивна инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Неоснователен е довода да жалбоподателя за произнасяне на свръхпетитум от първоинстанционния съд, тъй като постановеното разваляне на процесния договор до размер от 1/2 ид. част от прехвърленото право се равнява по стойност на заявените в исковата молба 2/6 идеални части от целия имот, които Р.К.И. би получила в качеството на наследник по закон на починалия си баща.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, констатира следната фактическа обстановка :

         На 02.09.2008г. е сключен между К.К. К. и неговия внук К.Г.К. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 32, том ХХІІ, дело № 5212/2008г. на нотариус Д. Н., съобразно който К.К. К. е прехвърлил на К.Г.К. собствените си 4/6 /четири шести/ идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № 67338.552.14.1.2, находящ се в гр. С., ул. „Г.М.” № *, вх. „*”, ап.*, ет.* срещу задължението последният  „да поеме гледането и издръжката на прехвърлителя К.К. К., като му осигури един сносен и спокоен живот, храна, осветление, отопление и помощ при болест и немощ, лично или чрез трето лице, до края на живота, както и погребение по християнския обичай”.

         Към дата 02.09.2008г. К.Г.К. е бил в граждански брак с втората ответница по делото С.Д.К., поради което процесния имот се явява СИО.

         На 05.102008г. К.К. К. е починал /акт за смърт № 1100 изд. на 05.10.2008г. от община С./.

         От разпита на св. М. /съседка на К.К. К./ се установява, че няколко дни преди смъртта на К. К. входната врата на жилището му е била отворена от 7.30ч. до 9.30ч. и същата е видяла, че липсва автоматичната пералня, както и че гардероба е отворен и дрехите са пръснати на пода. Тъй като при поименно повикване никой не отговорил, св. М., заедно със своя приятелка и чистачката на входа,  се обадили в полицията, от където изпратили двама служители на място. При идването на полицаите св. М. е чула, че К. К. е казал, че е много болен и няма лекарства. Тогава полицейските служители са повикали Бърза помощ. От този ден – сряда до неделя, когато е починал К. К., свид. М. заявява че не е виждала никой да посещава жилището на починалия. В показанията св. М. сочи, че починалия К. К. е бил с влошено здравословословно състояние, страдал от заболяване на простата и ходел с торбичка. Същия не е разполагал с телефон, като за връзка с внука си е предоставил телефонен номер на съседите. Свидетелката сочи, че чистачката на входа в деня на почистване - сряда е прегънала пътеката пред входната врата на апартамента на К. К. по начин, по който пътеката е стояла прегъната и след няколко дни - в деня на смъртта. Свидетелката заявява, че никога не е виждала ответницата С.К., а ответникът К.К. е виждала веднъж пред жилището на починалия – в деня на смъртта на К. К..

         При разпита на св. Ж.Б. се установява, че ищцата Р.К.И. е била на работа в Гърция през периода, когато е прехвълено правото на собственост върху процесното жилище, а именно от м. май 2008г. до 25.09.2008г. На тази свидетелката погребалния агент – Б. е казал, че при изнасяне на тялото на починалия К. К. жилището е било много мръсно и миришело на фекалии.

През м. септември 2008г. починалия К. К. е воден на диспансерен контролен преглед в болница „Амбоаз Паре” – С. от сина на ответника К.К. – момче К. на възраст 17 години /показания на св. Д.Т. – медицинска сестра/. Починалия К. К. е бил диспансеризиран при кардиолог д-р П. с регистрирана практика в болница „Амброаз Паре” С.. По това време починалия е имал здравословни проблеми – отоци по крайниците, за което св. Т. е дала лекарство, като такова е било закупено и от съпровождащото го лице. На следващия ден ответникът К.К. е посетил лично лекуващия лекар д-р К. П. интересувайки се от здравословното състояние на починалия.

         Установява се от разпита на св. К.ка М., че през м. септември 2009г, както и преди това, втората ответница по делото С.К. е посещавала апартамента на починалия дядо К., като е носела храна – супи, готвено, чай за разхлабване и лекарства за простата. Показанията на св. К. М. не са преки впечатления от посещенията на ответницата, а възпроизвеждат споделено в разговор от ответницата С.К..

          Видно от разпита на св. К.К. ответникът К.К. е осигурил дърва за огрев през м. септември 2008г. на починалия К. К.. Обсъждан е и евентуален ремонт на жилището в бъдеще време.

         След разпита на св. В.К. – лекар в реанимационен екип, констатирал смъртта на К. К. се установява, че същия е посетил адреса след повикване по спешен телефон заедно с медицинска сестра, като на място е направена кардиограма от която се разчитат остатъчни сигнали, тъй като сърцето практически е било спряло да функционира. Като спомен в разпитания свидетел е останала тъмна и тягостна обстановка в жилището.

Настоящата въззивна инстанция, счита че при формиране на фактическата обстановка, обосноваваща правните изводи на съда не следва да бъдат ценени показанията на Ж.И. – съпруг на ищцата в частта им относно отношенията между роднините /родител – син, дъщеря и внук/ и в частта относно състоянието на процесния имот след погребението, тъй като с оглед семейните отношения с ищцата по делото, същия се явява заинтересован от изхода на спора. Показанията на този свидетел следва да бъдат възприети само в частта относно погребението на починалия К. К., като същия твърди че след взимане на тялото на починалия от погребалната агенция до погребението на следващия ден, същото е било в моргата, в хладилна камера. Поклонението се е състояло в ритуалната зала на гробищата, а не в дома на починалия.

         При така установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция направи следните  изводи от правно естество :

         Първоинстанционния съд привилно е квалифицирал редявеният иск с правно основание чл. 87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, с който се претендира разваляне на алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя.

Правилно е разпределена и доказателствената тежест в процеса между страните, като е указано, че ищецът по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задълженията си. В тежест на приобретателя по алеаторния договор е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. Искът по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е конститутивен, а решението на съда, с което се уважава има преобразуващо действие. В случая дори да се кредитират изцяло показанията на свидетелите на приобретателите за това, че задълженията по договора са били изпълнявани от тях до смъртта на К. К., то това не може обоснове извод за пълно изпълнение на конкретно формулираните в договора задължения за гледане. По делото е безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят К. К., както с оглед напредналата възраст – 85 години, така и с оглед заболяването на простата е имал нужда от специално внимание и постоянни грижи. Изпълнението на задълженията за издръжка и гледане трябва да е ежедневно, непосредствено и непрекъснато поради самата същност на тези задължения. Изпълнението по договора трябва да бъде съответно на нуждите на прехвърлителя през отделените периоди от време. Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Само ако това не е изпълнено от приобретателите, както е в случая, неизпълнението по договора следва да бъде определено като съществено. Това съществено неизпълнение на договора, поради неделимостта на задължението за издръжка и гледане, макар и през определен период от време, влече след себе си, пълно неизпълнение на договорните задължения - с оглед правната характеристика на договора. В периода от седмица преди кончината на прехвърлителя на имота К. К. приобретателите не са престирали необходимия обем от грижи, тъй като жилището на същия е било непочистено, дрехите неизпрани и разпиляни, болният не е разполагал с телефон за връзка при нужда от помощ, нямал е и нужните лекарства. Наложило се е посещение на полицейски органи и лекарски екип, като при това посещение при болния не е имало близки. Дори след посещението на медицински екип, повикан от полицейските служители, К. К. не е бил посетен от своя внук и неговата съпруга. Редно е било да бъде осигурена помощ от болногледач, макар и почасово, с оглед лошото здравословно състояние на починалия К. К. – ползването на торбичка и поставения катетър, следвало е да бъдат използвани и памперси. В конкретния случай кредитора К. К. се е нуждаел от грижи по – големи от обичайните, каквито не е получил от задължените лица. Поемайки задължение за издръжка и гледане приобретателите е следвало да осигурят на починалия К. К. един сносен живот, изразяващ се в добри хигиенни и битови условия, обгрижване и емоционална подкрепа, постоянна връзка и лекарско наблюдение. Проявените епизодични грижи не доказват пълно и точно изпълнение на поетите договорни задължения от страна на приобретателите. От друга страна, по договора е поето задължение за извършване на погребение по християнските обичаи, което едва ли в представите на кредитора К. К. е било хладилната камера в моргата и ритуалната зала на гробищния парк. Лошите битови условия са възпряли приобретателите на имота да поканят роднините и познатите за помен в дома на покойника.

Предвид гореизложеното, въззивния съд счита, че приобретателите на имота не са изпълнили точно и пълно задълженията по сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като неизпълнението се дължи на виновното им поведение.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи. До същия правен извод е стигнал и първоинстанционният съд в обжалваното решение, поради което то е правилно. Подадената против него въззивна жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - потвърдено.

При този изход на делото претенцията за разноски на въззиваемите се явява неоснователна.

Претенцията на въззиваемата за присъждане на разноски е основателна, но тъй като доказателства за извършени такива пред въззивната инстанция не са представени, то не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, настоящия съдебен състав при С.ски Окръжен съд

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 739/23.10.2009г. постановено по гр.д. № 682/2009г. по описа на Районен съд – С. в обжалваната част.

Решението може да се обжалва пред В К С на РБ в едномесечен срок от съобщението на страните.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                             2.