Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

гр.Сливен, 01.04.2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари, две  хиляди и десета година в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      М. ХРИСТОВА

        при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. *** по описа за 2010 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по жалба от „ВиК”ООД Сливен, представлявано от управителя инж. Н.Т.Т., чрез адв. Н.К. против решение № 791 от 05.11.2009 г. на РС гр.Сливен по гр.д № 2065 от 2009 г., с което е признато за установено по отношение на „ВИК”ООД, че Д.Й.С. не дължи сумата от 561.12 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена питейна вода за обект в гр.С., кв. „М.”, бл. №*, ап.* за периода от 31.03.2000 г. до 27.02.2004 г., ведно с мораторна лихва върху нея в размер на 348.46 лв., както и законна лихва върху главницата, считано от 18.05.09 г. и разноски в размер на 18.19 лв., като погасени по давност. Осъдено е „ВиК” ООД гр. Сливен да заплати на Д.С. сумата от 200 лв. направени по делото разноски. В жалбата се навеждат основания сочещи процесуална и материална незаконосъобразност на решението. Изтъква, че по образуваното изпълнително дело са събрани суми в размер на 1030 лв., от които са преведени на ВиК от ЧСИ 922,26 лв. Счита, че при прилагане правилото на чл. 76 ал. 1 от ЗЗД по отношение на вземанията на дружеството за периода от 31.03.2000 г. до 27.02.2004 г. на стойност 927,77 лв. към длъжника, задълженията му към „ВиК” са погасени до размера  922.26 лв., т.е. дължими остават 5.51 лв. Сочи, че в конкретния случай за ищеца липсва правен интерес от установителен иск за сумата над 5.51 лв., след като разполага с осъдителен иск за спорното право. Счита, че след като е заплатил задължението си за претендирания период може да иска от ответното дружество недължимо платеното, позовавайки се на изтекла давност с предявяване на осъдителен иск, което обуславя недопустимостта на предявения отрицателен установителен иск. Сочи, че искът за сумата над 389.28 лв. се явява недопустим по същите съображения. По твърдяната материална незаконосъобразност счита, че предявените искове за изцяло недопустими, тъй като следвало да бъде приложена общата пет годишна давност. Сочи, че прилагането на давността по  чл. 110 от ЗЗД обуславя неоснователността на така предявеният отрицателен установителен иск за процесния период. Моли да се прекрати производството по делото като недопустимо, алтернативно моли, да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете инстанции.

        В указания на въззиваемия срок не е постъпил отговор срещу жалбата.

        С определение от 20.01.2010 г. въззивният съд съгласно разпоредбата на чл. 267 ал. 1 от ГПК  е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. 

        В съдебно заседание въззивното дружество „ВиК”ООД  Сливен, се представлява от адв. К., който поддържа въззивната жалба. Няма искания за нови доказателства. Моли се да уважи въззивната жалба и да се прекрати производство по делото като недопустимо за сумата над 5.51 лв. Алтернативно, моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни, прилагайки в конкретния случай общата погасителна давност. Претендира разноски.

        В съдебно заседание въззиваемият  Д.  Й.С., не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от адв. Елена Попова, пълномощник на въззиваемия, с което моли да се даде ход на делото и заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Няма искания за събиране на доказателства. Моли да се постанови решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски.

        На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото страда от пороци обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал. 3 от ГПК.

        От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

        Въззивното дружество "ВиК" ООД в качеството му на доставчик на питейна вода е подало на 10.04.2007 г. до Сливенски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист против въззиваемия Д.Й.С. на основание чл. 237 б.”к” от ГПК/отм./, въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за питейна вода за обект: гр.Сливен кв. „М." *-* за периода от 31.03.2000 г. до 28.02.2007 г. за сумата общо 1893,80 лв., от които 1378,20 лв. главница и 515,60 лв. лихва. По повод молбата е постановено определение от 17.04.2007 г. по ч. гр.д. № 1554/2007 г. по описа на СлРС и издаден изпълнителен лист заедно със сумата 39,38 лв. представляващи разноски по издаването му.  Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 422/2007 г. по описа на ЧСИ П.Г. с район на действие СлОС и е предприето принудително изпълнение срещу въззиваемия чрез запор на трудовото възнаграждение. От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумите по издаденият изпълнителен лист, въз основа на извлечението от сметка са заплатени от ищеца по правилото на чл. 76. ал. 1 от ЗЗД. т.е. първо са покрити разходите за такси – 99,38 лв., после разходите за ДДС 18,00 лв., лихвите 515,60 лв. и част от фактурите – 289,28 лв. на обща стойност 922.26 лв. Общо удържаната сума на ищеца възлиза на 1030 лв., като са преведени на „ВиК" 922,26 лв., а таксите за изпълнение на съдебният изпълнител възлизат на 107.74 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които сьдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: 

Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК е недопустим. Този иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения по повод спорното право, преди да се е стигнало до по-остри форми на правонарушение. Спрямо тях установителния иск се явява като превенция. Стигнало ли се е до тях, преди да бъде предявен, той става безпредметен, защото влиза в действие по-интензивния способ на защита - осъдителния иск. Спрямо него установителния иск е субсидиарен. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича.  Като предпоставка за допустимост на установителния иск чл. 124 ал. 1 от ГПК изрично подчертава изискването за интерес от установяването. Липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск, защото и чрез него ще се разреши със сила на присъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се постигне и присъщата му защитна цел – принудително удовлетворяване на притезанието срещу ответника чрез неговото осъждане. Срещу въззивното дружество – ответник ищецът е могъл да води осъдителен иск и да иска връщане на принудително събраните суми, за които счита, че не се дължат, като погасени по давност и заплатени на отпаднало основание по чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. Макар, че този иск би бил допустим, но неоснователен, тъй като не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг. Съгласно чл. 118 от ЗЗД, ако длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момент на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Принудително събраните суми не подлежат на връщане на посоченото основание, след като е погасено само правото на принудително изпълнение, но не и самото изпълняемо право, което по време на висящността на изпълнителния процес не е било оспорено от длъжника, като погасено по давност. При тази възможност за него липсва правен интерес да води установителен иск. Уважаването на установителния иск само по себе си не е основание за прекратяване на изпълнителното производство, както и не е основание за обезсилване на издадения вече изпълнителен лист и връщане на принудително събраните суми. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за всички видове искове и липсата на последната води до отхвърляне на иска като недопустим.

         Неоснователно е възражението на пълномощника на въззиваемия, че при евентуално доказване на недължимост на част от вземането на ищцовото дружество чрез предявения установителен иск, безспорно ще бъде налице и основанието за предявяване и на осъдителен такъв до размера на неоснователното обогатяване на търговското дружество. Фактите се установяват в самия процес, за който са от значение, затова е излишно тяхното предварително установяване в специален процес. По изключение могат да бъдат предмет на установителен иск и факти, но само в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

         Предвид констатираната процесуална недопустимост на иска въззивният съдът намира, че не следва да се произнася по съществото на спора.

          На основание чл. 270 ал. 3 от ГПК въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и да прекрати делото.

         На основание чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, които пред въззивният съд са доказани в размер на 20 лв. представляващи заплатена държавна такса и 220 лв. адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие представен по първоинстанционното производство и 150 лв. възнаграждение за вещо лице или общо 390 лв.

         Съдът констатира, че държавната такса внесена за разглеждане на въззивната жалба от „ВиК”ООД Сливен в размер на 20 лв. е под минималния размер предвиден в чл. 18 ал. 1 вр. чл. 1 от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, който е 25 лв. и следва да бъде осъдено въззивното дружество да довнесе сумата от 5 лв. по сметка на Окръжен съд Сливен.

         По изложените съображения и на осн. чл. 270 ал. 3 от ГПК, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

          ОБЕЗСИЛВА решение № 791/05.11.2009 г. по гр.д. № 2065/2009 г. по описа на СлРС като НЕДОПУСТИМО.

         ПРЕКРАТЯВА производството по иска на Д.Й.С. ЕГН ********** *** срещу „ВиК”ООД гр. Сливен, вписано в РТД под партиден № 21 том 1 стр. 89 по ф.д. № 270/1989 г. ЕФН 1902000099, със седалище гр. С. и адрес на управление: ул. „6* С.”№ 27, представлявано от управителя Н.Т.Т. ЕГН **********о***19, да се признае за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 909,58 лв., от която 561,12 лв. главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на ползвана питейна вода за периода от 31.03.2000 г. до 28.02.2007 г., мораторна лихва върху тази сума в размер на 348,46 лв. и разноски в размер на 18,19 лв.

         ОСЪЖДА Д.Й.С. ЕГН ********** *** да заплати на „ВиК”ООД гр. Сливен, с посочени по горе данни, сумата общо 390 лв./триста и деветдесет лева/, представляващи разноски по делото.

         ОСЪЖДА „ВиК”ООД гр. Сливен, с посочени по-горе данни, да заплати по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 5 лв. /пет лева/, представляващи довнасяне за държавна такса.

 

        Решението  подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                               2.