РЕШЕНИЕ       N32

гр. Сливен, 01.03.2010 г. В     ИМЕТО    НА    НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора......... и при секретаря К.И. , като разгледа

докладваното от М. Сандулов гр.  д. N 33  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение № 793/ 29.10.2009г. по гр. дело № 360/2009г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация Сливен" ЕАД, че ищците като наследници на В.С.В б.ж. на гр. Сливен не дължат сумата от 1109,92 лв. представляваща изразходвана топлоенергия за периода от 1.02.1998г. до 31.12.2000г. ведно с мораторната лихва в размер на 223,12 лв. като погасени по давност.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Задължението не е било погасено по давност, тъй като в конкретния случай е приложим общият петгодишен давностен срок. При доставката на топлинна енергия не са налице повтарящи се еднородни задължения, а различни по характер доставки. В общото понятие топлинна енергия се включват различни елементи -топлинна енергия за отопление, за битово гореща вода, сградна инсталация, добавъчна вода за допълване на сградната инсталация и цена мощност. Всеки месец общата сума за потребена топлинна енергия включвала различни пера, както и различно колочество потребена по всяко едно перо енергия. След всяка отделна реализация възниквало отделно и конкретно задължение за плащане на определена сума, като всяко задължение има самостоятелен характер при това с различен и неповтарящ се период. Поради това в случая е приложим петгодишният давностен срок. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск.

 

 

 

2

Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания за

събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна   е подала

писмен отговор. Твърди се, че атакуваното решение е законосъобразно и

правилно.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, се явява процесуален представител - адвокат, който изразява становище, че поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемата страна -- чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба и иска решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и допустимо.

При извършване на въззивпия контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Възражението на длъжниците-ипши за изтекла тригодишна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД и погасяване на задълженията е основателно. Според разпоредбата на чл. 111 ЗЗД, в три хипотези се прилага тригодишната давност като изключение от общата петгодишна давност: а) вземания за възнаграждения за труд, за което не е предвидена друга давност; б) вземания за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор; в) вземания за наем, за лихви и за други периодични плащания. Тъй като разпределението на потребената топлоенергия и издаването на фактурите, установяващи размера на задълженията на

 

 

 

 

 

з

топлинна енергия, се извършва ежемесечно, а падежът на всяко месечно задължение е до края на месеца, в който е издадена фактурата, съдът приема, че процесиите вземания са периодични плащания по смисъла на закона и на основание чл.111 б."в" ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност.

Не се спори по делото, че между страните е съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е имал задължение и е предоставял топлинна енергия, а наследодателят на ищците е следвало да заплаща в определените в общите условия срокове цената на ползваната топлоенергия, което свое задължение за певиода от 01.02.1998г. до 31.12.2003г. не е изпълнил. Задължението за заплащане стойността на потребената топлинна енергия има характер на такова за периодично плащане, тъй като е определен срок на заплащане, като изискуемостта настъпва с изтичане на опредепения срок всеки месец. Насрещните престации на абонатите имат характер на периодични плащания, поради което по отношение на давността следва да се приложи краткия 3 годишен срок.

Следователно, налице е периодичност на задължението, като явно се касае до повтарящи се, еднородни задължения през определени периоди от време. В тази връзка следва да се посочи и че съобразно трайната съдебна практика, вземането на топлофикационното дружество за стойността на предоставена топлинна енергия представлява периодично вземане по смисъла на чл.111, ал.1, б."в" от ЗЗД. Като такова, то се погасява с кратка тригодишна погасителна давност.

Твърденията, съдържащи се в жалбата, че при доставката на топлинна енергия не са налице повтарящи се еднородни задължения, а различни по характер доставки, тъй като в обшото понятие топлинна енергия се включват различни елементи топлинна енергия за отопление, за битово гореща вода, сградна инсталация, добавъчна вода за допълване на сградната инсталация и цена мощност и поради това след всяка отделна реализация възниквало отделно и конкретно задължение за плащане на определена сума, като всяко задължение има самостоятелен характер при това с различен и неповтарящ се период са неоснователни и не държат сметка за посоченото по-горе изискване на закона ?а вземане за периодично плащане, а не пълна идентичност, еднородност на предоставените услуги. Както беше посочено и по-горе определящото в случая е периодичността на плащането ежемесечно. Ето защо поддържаните във въззивната жалба доводи са неоснователни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде

 

 

 

 

 

4

потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което следва да се присъдят направените за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

Р     Е     Ш     И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 793/ 29.10.2009г. по гр. дело № 360/2009г. на Сливенския районен съд.

ОСЪЖДА „Топлофикация Сливен" Е А Д, представлявано от А. А., със седалище и адрес на управление гр.с., ул. „С. К." № * да заплати на Н.В.В. и М.В.Д. сумата от 300 /триста/ лева., представляваща направените пс делата разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

Решението    подлежи    на   касационно    обжалване    пред    ВКСРБ    в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: