Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 21`.04.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и десета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

   МАРИЯ Х.

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 36 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Х. в качеството на процесуален представител на Д.С.Д., ЕГН ********** ***-*-* против решение № 912/04.12.2009 г. по гр.д. № 3386/2009г. на Сливенски районен съд. В отхвърлителната му част. Посочено е, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушения на материалния закон и не е обосновано, а освен това било постановено при нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не бил обсъдил всички писмени доказателства по делото, включително писмо изх. № 71/14.10.2009г. на началник щаба по подготовката на сухопътните войски, както и писмо изх. № 2969/20.10.2009г. на командира на центъра за подготовка на танкове, подразделение Сливен. Във въззивната жалба се твърди, че съдът неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбата на § 2 от ПЗР на ЗОВС /отменен/ като е приел, че месецът, който следва да послужи за база за изчисляване на обезщетенията дължими по прекратяване правоотношението между страните на въззивника, следва да е м.12.2008 г. Посочено е, че това е неправилно, тъй като през този месец въззивникът е бил в отпуск по болест 5 дни, от които 3 са били работни. Твърди се в жалбата, че е неправилно да се изчислява колко би било брутното трудово възнаграждение на лицето като полученото такова се раздели на броя работни дни след което получената сума се умножи за 20 работни дни. Жалбоподателят изказва становище, че при изчисляване на дължимото обезщетение следвало да се вземе предвид брутното месечно възнаграждение, което той е получил при отработен пълен месец, който в случая бил м.11.2008г., в който месец в конкретния случай жалбоподателят е бил получил допълнително възнаграждение за постигнати годишни резултати. Моли се обжалваното решение в отменителната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от страната иск до пълния размер от 15 400 лв. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.

         По делото е депозирана въззивна жалба и от ст.юриск. на поделение 22 220 Сливен – Е.К. против решение 912/2009г. по гр.д. № 3385/2009г. на СлРС в частта, с която е уважен предявения от Д. иск за сумата от 1283.40 лв. Твърди се, че в тази част решението е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а освен това било и необосновано. Твърди се, че неправилно съда приложил разпоредбата на чл. 237 ал.1 от ЗОВСРБ /отм./, тъй като еднократната допълнителна заплата за 2008 г. изплатена през м. ноември е на основание чл. 227 от ЗОВС /отм./ и не следва да се прибави 1/12 част от нея към брутното месечно възнаграждение за месец декември, тъй като вземането е било възникнало през минал месец. Посочено е, че допълнителната заплата, изплатена през м. ноември за 2008г. по своя характер е допълнително възнаграждение и се включва в брутното месечно възнаграждение за месец ноември. Моли се в тази част решението да бъде отменено и да бъде отхвърлен изцяло предявения от Д. иск. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

         В съдебно заседание въззивникът Д. се явява лично и с адв.Х., която поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. В допълнителна писмена молба отново излага съображения в подкрепа на изложеното във въззивната жалба.

         Въззивникът Поделение 22 220 Сливен в съдебно заседание се представлява от юриск. К., която поддържа въззивната си жалба. Моли същата да бъде уважена. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че писмата представени по делото имат единствено уведомителен и незадължителен характер. В допълнителна писмена защита подробно излага съображения съответстващи на съображенията изложени във въззивната й жалба.

         Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

         Със заповед № 1474/29.12.2008г. на командира на центъра за подготовка на танково подразделение бил прекратен договора между Центъра за подготовка на танково подразделение с въззивникът Д.. Към този момент Д. работил на кадрова военна служба като старшина взет в разпореждане по щат № А-916 с МЗ № КВ-621/30.05.2008г. на работа и доволствие в поделение 22 220 Сливен. Със заповед № 10 на командира на Центъра за подготовка на танково подразделение гр Сливен от 05.01.2009г. Д. бил отчислен от списъчния състав. Било заповядано полагащото му се парично обезщетение по Закона за отбраната и въоръжените сили да се изплати от финансовата служба на поделението.

         Със заповед на Министъра на отбраната на Република България № ОХ-826/18.11.2008г. било разпоредено изплащане еднократна допълнителна заплата за 2008 г. на военнослужещите и гражданските лица от Министерство на отбраната.

         От представената по делото справка за изплатени  парични обезщетения рег. № 3-2434/01.09.2009г. на Центъра за подготовка на танково подразделение /ЦПТП/ е видно, че през 2008г. м. ноември на старшина Д. са били начислени и изплатени сумите от 605 лв. заплата за звание, 242 лв. за прослужено време, 30 лв. за порцион. От същата справка е видно, че във връзка със заповедта на Министъра на отбраната за изплащане на еднократна допълнителна заплата за 2008г. е била изготвена ведомост от 26.11.2008 г., по която са му били изплатени 770 лв.

         От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че допълнителната заплата за 2008 г.  е било извършено през м. ноември. От същата експертиза е видно, че ако в брутното възнаграждение се включи възнаграждението за еднократна допълнителна заплата за 2008г., обезщетението би следвало да бъде в размер на 32 340 лв. Ако това възнаграждение не се включи, то обезщетението би следвало да бъде в размер на 16 940 лв. От експертното заключение, както от представените по делото болничен лист № 0741681 от 05.12.2008г. е видно, че от 05.12.2008г до 10.12.2008г. Д. е бил във време на неработоспособност и по този начин през м. декември той е работил 17 работни дни и е получил брутно възнаграждение в размер на 719.95 лв. като за същия м. декември 2008г. броят на работните дни е бил 20.  Вещото лице е констатирало, че на ищеца е било изплатено обезщетение за прекратяване на правоотношението по чл. 237 от ЗОВС в размер на 16940 лв.

         От представеното по делото писмо, рег. № 304-78 от 17.03.2005 г. на Щаба на сухопътните войски, отдел „Финанси” се установи, че във връзка с прилагане на чл. 238 ал.3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България са давани указания дължимите обезщетения да се изчисляват като се вземе предвид брутното месечно възнаграждение, което е получавано от лицето през месец, когато е работил през всички работни дни.

         По делото е депозирано становище до командващия сухопътните войски Ген. Лейтенант Добрев от началника на управление „Финанси”, от който е видно, че е изказано мнение за това, че за база за изчисление на обезщетението при освобождаване от КВС на военослужещия Д. следва да бъде взето предвид брутното му месечно възнаграждение за м. ноември, включващо основно месечно възнаграждение за звание, допълнително възнаграждение за прослужено време, за специфични условия на труд, както и 1/11 част от еднократното допълнително възнаграждение за 2008 г.

         В писмо, рег. № 71/14.10.2009 г. на Началник щаба по подготовка на сухопътните войски до старшина Д. е посочено, че обезщетенията му по отменения ЗОВСРБ ще бъдат преизчислени като в базата за изчисление се включи размера на полученото допълнително възнаграждение за постигнати годишни резултати за 2008 г. На въззивника е указано да се обърне във връзка с това писмо към финансовата служба на Поделение 22220 за уточняване на въпросите по времето и начина на фактическото изплащане и дължимите разлики. Във връзка с това писмо на Д. е било изпратено писмо, рег. № 3-2969/20.10.2009г. на командира на центъра за подготовка на танкови подразделения, с което той бил поканен да се яви в Центъра за подготовка на танкови подразделения за уточняване на въпросите по фактическото изплащане и дължимите разлики.

         Пред въззивната инстанция се представиха писма изх. № 304319/22.10.2008 г. на Щаба на сухопътните войски, № 16/07.05.2009г. на Щаба на сухопътните войски и № 3-617/23.02.2010г. на Центъра за подготовка на танково подразделение. С последното писмо, адресирано до началника на отдел „Финанси”, Командирът на поделение 22220 е посочил, че във връзка със заповед ОХ-826/18.11.2008г. на Министъра на отбраната, в поделението са били получени писма от Министерство на отбраната, дирекция „Планиране и управление на бюджета” с рег. № 1300-31.18. от 09.01.2009 г. и писмо № 16/07.05.2009 г. на Щаба на сухопътните войски, с което бил уведомен за начина на определяне на базата за изчисляване на обезщетението на Д.. В коментираните по-горе писма  са дадени указания обезщетението, дължимо на Д. да се изчисли като „се върне назад до последно получено брутно месечно възнаграждение за календарен месец, през който кадровият военнослужещ е работил през всичките работни дни.”

         Обжалваното решение е било съобщено на страните, както следва: на Д.Д. на 10.12.2009 г. и на поделение 22 220 на 08.12.2009 г. Въззивните жалби са депозирани съответно на 21.12.2009г. и на 22.12.2009г. като по този начин и двете страни са спазили предвидения в закона двуседмичен срок за депозиране на въззивни жалби.

         Въззивните жалби са допустими, тъй като са депозирани от лица с правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок. Като бъдат разгледани по същество обаче, основателна се явява въззивната жалба на Д.Д. поради следните съображения:

В разпоредбата на чл. 238 ал.3 от ЗВОС /отм./ е посочено, че за база преизчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение получено преди датата на освобождаването от кадрова военна служба. В § 2 от ПЗР на ЗОВС е дадено легално и автентично тълкуване и уточнение на базата за определяне размера на обезщетенията по ЗОВС. В текста е посочено, че обезщетенията по закона се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавани през месеца предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на военнослужещия. При тълкуването на посочените по-горе текстове, следва да се вземе предвид и какво се включва в понятието брутно трудово възнаграждение на военнослужещия. Това са различни възнаграждения, които формират общата сума, дължима като брутно възнаграждение, а именно такива могат да са възнаграждение за военно звание, допълнително възнаграждение за продължителна служба, за специфични условия на труд, за годишни резултати, за заместване или съвместяване на длъжности. Всички те по смисъла на чл. 230 ал.1 от ЗОВС са включени в брутното месечно възнаграждение. Когато едно лице е във временна нетрудоспособност, то не получава трудово възнаграждение за дните, през които е в неработоспособност, а получава обезщетение от държавното обществено осигуряване, тъй като е било осигурявано за такъв осигурителен иск. Обезщетението за временна неработоспособност не е трудово възнаграждение ( така както не е възнаграждение и получаваната в други случаи пенсия, която е обезщетение за дългосрочно осигуряване на лицата).  Ако едно лице продължително време е било във временна нетрудоспособност - един месец, два месеца, три месеца, то ако приемем, че се дължи обезщетение по чл. 238 ал.3 от ЗОВС винаги от възнаграждението, което лицето е получавало в месеца, предхождащ освобождаването му от военна служба, то не би могло да получи никакво обезщетение, тъй като не би получавало трудово възнаграждение за месеците на неработоспособност, а само обезщетение. Това би поставило лицето в неравностойно положение спрямо останалите лица, които не са били във временна нетрудоспособност. Неправилен е подходът възприет от Районния съд за изчисляване на брутно трудово възнаграждение като трудовото възнаграждение, дължимо за дните, в които лицето не е било във временна нетрудоспособност, се раздели на отработените дни, след което получената сума се умножи по дните, които конкретния месец има като работни. Такъв подход не е законодателно регламентиран. Не може да се възприеме и включването на 1/12 част от допълнителното трудово възнаграждение на лицето, получено през м. ноември като съставна част от възнаграждението включено през м. декември, тъй като фактически това не отговаря на действителността и няма законово основание да се извършват такива изчисления. За да бъде спазен духът на закона е необходимо лицето, на което се прекратява военната служба да получи обезщетение, изчислена на базата на месец, през което то е отработило всички работни дни, независимо дали през този месец лицето е получавало допълнително възнаграждение за годишни резултати или друго възнаграждение с непостоянен характер или не. В настоящия случай обезщетението на Д. следва да се изчисли на база възнаграждението получено през м. ноември 2008 г. , тъй като това е последният месец предхождащ прекратяването на правоотношението между страните , през който Д. е работил всички работни дни и му е било начислено и изплатено пълно брутно трудово възнаграждение . Видно от експертизата същото е в размер на 32 340 лв. Тъй като на въззивника е била изплатена сумата от 16 940 лв., то следва ответното поделение да бъде осъдено да заплати и остатъка от 15 400лв., така както е поискано с исковата молба.

Въпреки, че писмата от генералния щаб и от финансовия отдел на щаба на сухопътните войски до командира на поделение 22 220 да не са с нормативен, съответно задължителен характер за командира на поделение 22220 , следва да се посочи, че горестоящите административни структури на българската армия са давали инструкции за реда по който следва да се изчисли и изплати дължимото му обезщетение , но тези указания не са били спазени.

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде изменено частично като бъде отменено в своята отхвърлителна част и в частта , с която в полза на ответното поделение са присъдени деловодни разноски .

Съдът споделя изводите на първоинстанционния съд за дължимост на законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението .

С оглед изхода на делото, на Д.С.Д. следва да бъдат присъдени деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1451.67 лв., от които 750.00 лв. адвокатски хонорар, 60.00 лв. възнаграждение за вещо лице и 641.67 лв. държавни такси. Тъй като вземането на страната за деловодни разноски е било частично уважено за сумата от 119.84 лв., то ответната страна - Поделение 22 220 гр. Сливен, следва да бъде осъдено да заплати сумата от 1331.83 лв. като обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Д.Д. е осъден да заплати разноски на поделение 22 220 в размер на 732.87 лв.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 912 / 04.12.2009 г. по гр. д. №  33385/ 2009г. на Сливенския районен съд в частта , с която е отхвърлен предявеният от Д.С.Д., ЕГН ********** ***-*-* иск за заплащане на незаплатена част от еднократно обезщетение, дължимо при прекратяване на договор за кадрова военна служба по чл. 237 от ЗВОС /отменен/ до пълния му размер от 15 400 лв., както и в частта, в която Д.С.Д. е осъден да заплати на Поделение 22 220 - Сливен сумата от 732.87 лв. деловодни разноски като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Вместо това постанови:

 

 

 

ОСЪЖДА Поделение 22 220 - гр. С., ул. „Р. Л.” да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** ***-*-* и сумата от 14 116.60 лв., представляваща част от незаплатено еднократно обезщетение от общ размер от 15 400 лв., дължимо при прекратяване на договора за кадрова военна служба по чл. 237 от ЗОВС ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2009г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Поделение 22 220 гр. Сливен да заплати на Д.С.Д., ЕГН ********** ***-*-*  сумата от 1331.80 лв. деловодни разноски за двете инстанции.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.