РЕШЕНИЕ №                                 

гр. Сливен, 22.05.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

при секретаря И.К., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 39 по описа на съда за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени в условията на активно – субективно съединяване искове по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ с цена съответно 50 000 лв. и 40 000лв., които се претендират заедно със законната лихва за забава.

В исковата молба на С.Г.С. и Е.Й.С. се твърди, че С.С. е бил регистриран като ЕТ „СТЕФ-95”, в което си качество през 1999 г. се  е занимавал с внос на цветя и цитрусови плодове.

На 16.12.1999 г. ЕТ „СТЕФ-95” е била извършена проверка от Икономическа полиция и служители от Митница – Сливен. При проверката е огледан товарен автомобил „MAN” с рег. № СН 92 48 В, собственост на ЕТ „СТЕФИ – 95”, който е служил за извършване на търговската дейност.След огледа товарният автомобил и цялото му съдържание са били иззети с протокол за оглед на местопроизшествие, като освен стоките, които по-късно са били предмет на обвинението, са били иззети и никога не са върнати след  това следните стоки: 400 бр. отрязани стандартни карамфили с бруто тегло 200 кг; 500 бр. гербери с бруто тегло 300 кг; 100 връзки аспарагус с бруто тегло 20 кг; 400 касети мандарини с бруто тегло 4 000 кг; и 50 касети лимони с бруто тегло 500 кг.. За закупуването на тези стоки ЕТ „СТЕФИ – 95” е заплатил 567 500 000 турски лири, които към този момент са се равнявали на 2 099 лв.

На 17.12.1999 г.- е било образувано предварително производство по сл.д. № 658/1999 г. на ОСС – Сливен, срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 242 ал.1 б. „б” от НК за това, че на 16.12.1999 г. в гр. Сливен „за това, че пренесъл през границата на страната, стоки без знанието и разрешението на Митниците, чрез използване на официален документ с невярно съдържание”.

В хода на разследването са били използвани специални разузнавателни средства спрямо ищците, като са били подслушвани техни разговори. С обезпечителна заповед от 22.12.1999 г. е бил наложен запор върху товарния автомобил, тъй като бил послужил за превоз на инкриминираните стоки. На 10.11.2000 г. ищците С.С. и Е.С., били привлечени като обвиняеми по сл.д.  № 658/1999 г. на ОСС – Сливен за престъпление по чл. 242 ал.3 вр. ал. 1 б.”а”, „б” и „е” от НК и им е била наложена мярка за неотклонение Подписка. Спрямо ищеца С.С. на 17.11.2000 г. с постановление на РП – Сливен, във връзка с наказателното производство, е наложена забрана за напускане пределите на Република България, въз основа на която по предложение на РП – Сливен, по тяхна преписка пор. № 1485/1999 г. началника на направление „Документи за самоличност и паспортен режим” – ДМСП е издал заповед от 22.11.2000 г., с която на ищеца С.С. е забранено по административен ред да напуска страната. Същата мярка „Забрана да напуска пределите на РБ” е наложена на ищцата Е.С. *** по преписка пор. № 1485/1999 г. от 01.12.2000 г., въз основа на това същата забрана е наложена и по административен ред.

След извършване на следствените действия по посоченото следствено дело № 658/1999 г. на ОСС – Сливен, на 19.06.2002 г. РП – Сливен е внесла материалите срещу ищците в съда с обвинителен акт, с който на С.С. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 242 ал.3 /изм. ал. 4/ вр. ал. 1 б.”а”, „б” и „е” от НК за това, че на 16.12.1999 г. на Митница – Бургас, клон – Малко Търново с товарен автомобил „MAN” с рег. № СН 92 48 В лична собственост като управител на ЕТ „СТЕФ – 95”, като лице занимаващо се постоянно с такава дейност, след предварителен сговор с Е.Й.С., използвайки официален документ с невярно съдържание (митническа декларация и товарен списък) пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на Митниците  стоки (цветя, плодове и други вещи) на обща стойност 18 492 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай”.

Със същия обвинителен акт Е.С. е била предадена на съд за извършено от нея престъпление по чл. 242 ал. 3 вр. ал. 1 б. „б” и „е” от НК за това, че: „на 16.12.1999 г. на Митница Бургас клон Малко Търново с товарен автомобил  MAN” с рег. № СН 92 48 след предварителен сговор със С.К. С. и чрез използване на официален документ с невярно съдържание (митническа декларация и товарен списък) пренесла през границата на страната, без знанието и разрешението на МИтницата, стоки (цветя, плодове и други вещи) на обща стойност 18 492 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. По този обвинителен акт, делото след изпращането му по компетентност, е образувано като НОХД № 2 от 2003 на РС – Малко Търново, по което с присъда № 41 от 23.10.2003 г. ищците са били признати за виновни за извършването на контрабанда по повдигнатите обвинения, в големи размери на стойност 10 917,75 лв., като на ищеца С. е било наложено наказание 1 година Лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от 3 години и Глоба в размер на 2 000 лева, а на Е.С. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години и е наложена лоба в размер на 1 000 лева.

С определение № 95 от 5.11.2003 г. на Р С – Малко Търново, по НОХД № 2 от 2003 г. е била отменена забраната на ищеца С.С. да напуска пределите на страната, но за период от 1 година и половина след отмяна на забраната, прокуратурата не е изпратила уведомление до направление „Документи за самоличност и паспортен режим” – ДНСП и за този период ищецът С.С. не е могъл да пътува в чужбина.  Забраната по административен ред, по посоченото определение, е била отменена едва на 15.07.2005 г.

По предложение на РС – Малко Търново на 19.11.2003 г. направление „Документи за самоличност и паспортен режим” – ДНСП е отменило забраната на Е.С. да напуска пределите на страната.

По жалба на ищците срещу присъдата по НОХД № 2 от 2003 г. на РС – Малко Търново, е било образувано ВНОХД № 57 от 2004 г. на ОС – Бургас, по което с решение  № 183 от 19.07.2004 г. същата е била потвърдена. Срещу решение № 183/19.07.2004 г. по ВНОХД № 57 от 2004 г. на ОС – Бургас, ищците са подали касационна жалба и е било образувано по нея НД № 802/2004 г. на ВКС, по което с решение № 323/27.04.2005 г. на ВКС І-во НО решение № 183/19.07.2004 г. по ВНОХД № 57/2004 г. на ОС – Бургас е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане на ОС – Бургас. След връщането е било образувано ВНОХД №272 от 2005 г. на Окръжен съд – Бургас, по което с решение № 774/09.06.2005 г. присъдата по НОХД № 2 от 2003 на РС – Малко Търново е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане на РС – Малко Търново.  След връщане на делото е било образувано НОХД № 22 от 2006 г. на РС – Малко Търново по което с присъда № 53 от 21.12.2006 г. ищците са били признати за виновни и им е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 1 година за всеки от тях, изтърпяването на които е било отложено за изпитателен срок от 3 години и на всеки е била наложена глоба от по 2 000 лв. о жалба на ищците срещу тази присъда е било образувано ВНОХД № 25 от 2007 г. на Окръжен съд – Бургас,  по което с решение № 134/13.03.2007 г. присъда № 53/21.12.2006 г. по НОХД № 22/2006 г. на РС – Малко Търново е била отменена и делото е било върнато на прокурора от стадия на досъдебното производство.

С постановление от 27.07.2007 г. на РП – Малко Търново, наказателното производство срещу ищците е било прекратено на основание чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК заради това, че деянието не съставлява престъпление. Със същото постановление е било отменена мярката за неотклонение „Подписка” за всеки от ищците. 

В исковата молба се твърди, че за поддържаното в периода от 10.11.2000 г. до 27.07.2007 г. обвинение от Прокуратурата на РБългария  за период от около седем години, ищците претърпели неимуществени вреди, поради това, че са били обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление, от което е било накърнено името и авторитета на ищеца С.С. за периода на поддържане на обвинението. Бил му е създаден дискомфорт от необходимостта да се съобразява с ограниченията произтичащи от наложената мярка за неотклонение Подписка, като е бил възпрепятстван и за период от 5 години е било ограничено правото му да пътува в чужбина. Поради повдигнатото му обвинение му било накърнено правото му на личен живот, тъй като спрямо него са използвани специални разузнавателни средства.За период от 8 години му е бил наложен запор на товарен автомобил „MAN” с рег. № СН 92 48 В, с оглед на поддържаното обвинение му се е наложило продължително време да участва в различни процедури и да организира защитата си, като наказателното преследване е накърнило сериозно честта и достойнството му, бил е затруднен бизнеса му е бил поставен в положение непрекъснато да обяснява, че не е извършил престъпление. Мнозина от неговите близки и познати са били разколебани в добрите си отношения към него, като С.С. силно се е притеснявал от отражението на случващото се спрямо неговите близки, като е бил принуден непрекъснато да полага специални грижи за съхраняване на тяхното спокойствие.

В резултата на неоснователно поддържаното обвинение, за извършено тежко умишлено престъпление, за период от около 7 години, е било накърнено името и авторитета на ищцата Е.С. в обществото. Бил й е създаден непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената мярка за неотклонение спрямо нея „Подписка”, като за период от близо три години неоснователно е било ограничено правото й да пътува в чужбина. Чрез използването на специални разузнавателни средства спрямо нея е било накърнено съществено правото й на личен живот. Същата е била принудена продължително време да участва в различни процедури и да организира защитата си, като наказателното преследване сериозно е накърнило честта и достойнството й. В отношенията си е била принудена непрекъснато да обяснява, че не е извършила каквото и да е било престъпление, но мнозина нейни близки и познати са били разколебани в добрите си отношения към нея. Е.С. силно се е притеснявала от отражението на случващото се върху нея и върху близките й и е била принудена да полага непрекъснати и специални грижи за съхраняване на спокойствието им.

Силният стрес, от воденото наказателно производство, се е отразил неблагоприятно върху здравословното й състояние.

В резултат ищците твърдят, че на всеки от тях са причинени неимуществени вреди, така, както са описани в исковата молба, които следва да бъдат репарирани в размер на 40 000 лева за ищеца С.С. и в размер на 30 000 лева за ищцата Е.С., като на ищеца С.С. освен това са причинени и имуществени вреди в размер на 2 099 лв. представляващи левовата равностойност на 567 500 000 турски лири.

Производството по настоящото дело е спряно с протоколно определение от 14.07.2010 г., потвърдено с определение № 129/12.08.2010 г. по ЧГрД № 179 по описа на Апелативен съд – Бургас за 2010 г. поради това, че с постановление от 23.06.2010 г. на Окръжна прокуратура – Бургас постановление от 27.07.2007 г. на РП – Малко Търново е било отменено като необосновано и незаконосъобразно, като Досъдебното производство е изпратено на Окръжен следствен отдел при ОП – Бургас за извършване на допълнителни действия по разследването, с указания след определянето на следовател по реда на чл. 9 от ЗЗД незабавно да бъде уведомен наблюдаващия прокурор при ОП – Бургас, за даване на указания по реда на чл. 196 от НПК, с определен срок за разследване 2 месеца, считано от издаване на определението. С оглед възобновяването на наказателното производство са били предпоставките на чл. 229 ал.1 т. 5 от ГПК, тъй като изхода на делото е обусловен от установяването на престъпните обстоятелства във висящото наказателно производство по повод на които то е било образувано.

Извършването на следствени действия по наказателното производство е продължило до 3.10.2012 г., когато с постановление от 03.10.2012 г. на Окръжна прокуратура- Бургас, наказателното производство по ДП № 42/2010 г. на ОСО – ОП – Бургас, ДП № 353/2010 г. на БОП водено срещу Е.Й.С. и С.Г.С. за престъпление по чл. 242 ал.1 , б. „д” и „е” от НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. Постановлението е било обжалвано от Е.С. и С.С., с оглед основанието за прекратяване, по която жалба пред Окръжен съд – Бургас, е образувано ЧНД № 1213/2012 г. С определение № 19/08.11.2012 г. по ЧНД № 1213/2012 г., постановление по ДП № 22/2010 г. /вероятно техническа грешка, тъй като се касае за ДП № 42/2010 г./ на ОСО – ОП – Бургас е изменено относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК на чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Същото определение влязло в сила на 27.12.2012 г., като след изпращането му по настоящото дело, производството е възобновено с определение от 04.03.2013 г.

С определение от 01.04.2013 г., на основание чл. 214, ал. 1 предл. 3 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявените по настоящото дело  искове от С.С. и Е.С., против Прокуратурата на РБългария, чрез увеличаването им по размер от 40 000 лева на 50 000 лева за ищеца С.С. и от 30 000 лева на 40 000 лева за ищцата Е.С., заедно със законната лихва върху увеличеният размер на предявените искове, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, поради поддържаното спрямо тях обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, настъпили включително в течение на настоящото производство.

В отговора на Прокуратурата на РБългария чрез Окръжна прокуратура Сливен на исковата молба, предявените искове са оспорени на първо място като недопустими, по което възражение съдът се е произнесъл с определението си от 8.03.2010 г.  На следващо място исковете са оспорени като неоснователни с твърдение, че след повдигането на обвинение и налагането на мерки за неотклонение ищците са продължили да имат обичайното си ежедневие, съответстващи на това, което са водили до 10.11.2000 г. Освен това се твърди,  че с поведението си ищците са допринесли за повдигането на обвинение в извършено престъпление по чл. 243, ал.3 вр. ал.1 НК , като освен това се касае за действия на увреждане извършени от друг правозащитен орган – различните съдебни състави, разглеждали наказателните дела в рамките на инстанционния контрол. Оспорено е наличието на причинно следствена връзка между евентуално настъпилите за ищците неимуществени вреди и поддържаното от прокуратурата обвинение, като размера в който се претендират вредите е оспорен като несправедлив съобразно принципа установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че с оглед поведението на ищците е налице съпричиняване в хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ, като се оспорва и началният момент на забава, от който ищците претендират присъждане на това обезщетение – от 27.07.2007 г. – когато наказателното производство е било прекратено с постановление на РП – Малко Търново.

В с.з. за ищците се явява представител по пълномощие адв. В., която от името на доверителите си поддържа изцяло предявените от тях искове, включително относно увеличения размер на обезщетението, с оглед неимуществените вреди настъпили в течение на производството по настоящото дело от продължилите от страна на прокуратурата действия по поддържане на обвинението. Представената по същество писмена защита при безспорно установена фактическа обстановка досежно действията при поддържане на обвинението и развитието на наказателното производство в двете му фази – досъдебна и съдебна, са развити доводи както на базата на конкретно настъпилите неимуществени вреди, така и с оглед засягането на основни права и свободи, гарантирани от Европейската конвенция за закрила правата на човека и основите свободи. По отношение на възражението за липса на причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата Е.С.  здравословни проблеми като последица от поддържаното  спрямо нея обвинение и развилият се наказателен процес, е изтъкнато съвпадението на момента на заболяването и продължилият наказателен процес, съпътстван от установения от свидетелските показания стрес. Относно възражението за началния момент от който се дължи обезщетение за забава, посочва датата на влизане в сила на определението с което е изменено постановлението за прекратяване на наказателното производство – 02.01.2001 г.

Представителят на Прокуратурата на РБългария  - прокурор в ОП – Сливен оспорва предявените искове и поддържа възражението за липса на причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и претърпените от ищците неимуществени вреди посочени в исковата молба, както и наличието на поведение, с което да са допринесли за повдигане на обвинението, което да се цени в хипотезата на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ като съпричиняване.Акцентира върху заключението на съдебно-медицинската експертиза относно липсата на причинно-следствена връзка между действията на прокуратурата и претърпените от ищцата Е.С. здравословни проблеми, а на базата на това обоснована и възражение за завишаване на претенциите по размер.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към предмета на доказване - релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следната фактическа обстановка:  Няма спор между страните, от събраните по делото доказателства, се установява несъмнено фактическата обстановка свързана с посочените обстоятелства на развитие и прекратяване на наказателния процес спрямо ищците.Установено е, че ищецът С.С., като ЕТ „СТЕФ – 95” през 1999 г. се е занимавал с търговска дейност по внос и износ на цветя и цитрусови плодове. Във връзка с тази му дейност, на 16.12.1999 г., е била извършена проверка на стоките превозвани от него от Турция към България с товарен автомобил „MAN” с рег. № СН 92 48 В – негова собственост. След извършване на проверката на Митница – Бургас – клон Малко Търново товарният му автомобил е пил оставен на отговорно пазене на ищеца С.С., който предприел действия по отстраняване на повреда в автомобила. По време на тези действия е извършена внезапна проверка, при която са били иззети от него различни цветя и плодове, включително 4 000 броя отрязани стандартни карамфили с бруто тегло 200 кг; 500 броя гербери с бруто тегло  около 30 кг; 100 връзки аспарагус – 20 кг; 400 касети с мандарини с бруто тегло 4000 кг и 50 касети лимони с бруто тегло 500 кг, за които видно от представените платежни документи, същият е заплатил сумата от 567 500 000 турски лири с левова равностойност към 15.12.1999 г., съгласно заключението на вещото лице Н. Г., в размер на 2098,85 лв. По повод установено разминаване в иззетите количества цветя и плодове и това по документите, с които стоките са били превозвани, е било образувано предварително производство в сл.д. 658/1999 г. на ОСС – Сливен, в което спрямо ищците са били използвани специални разузнавателни средства. В съдебното фаза на производството, в рамките на инстанционния контрол, е установено, че действията по използване на специални разузнавателни средства са били ненадлежни поради посочване на основание за претърсване и реално извършване на действия за подслушване.Въз основа на следствените действия по сл.д. № 658/1999 г. на 10.11.2000 г. ищците са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 242 ал. 3 вр. ал. 1 б. „а”+, „б” и „е” НК  като спрямо тях е взета мярка за неотклонение Подписка. Мярката за неотклонение Подписка е търпяна от ищците в периода от налагането до 27.07.2007 г., когато с постановление на РП – Малко Търново, наказателното производство е било прекратено, както и след възобновяването му с постановление от 23.06.2010 г. на Окръжна прокуратура – Бургас, до 22.12.2011 г., когато с постановление на Окръжна прокуратура- Бургас е била отменена, поради изтичането на установения в НПК максимален срок – чл. 234, ал. 8 от НПК. Освен мярката за неотклонение Подписка, спрямо ищците с постановления на РП – Сливен от 17.11.2000 г. спрямо С.С. и от 1.1.2000 г спрямо Е.С. е било забранено да напускат пределите на РБългария, като правото им на свободно предвижване е било ограничено и по административен ред с издадените от Началника на направление „Документи за самоличност и паспортен режим”  заповеди. Въпреки че забраната на С.С. за напускане пределите на страната е отменена от 05.11.2003 г., правото му на придвижване реално е било ограничавано ефективно до 15.07.2005 г., тъй като определението не е било изпратено своевременно нито от Съда, нито от Прокуратурата до началника на направление „Документи за самоличност и паспортен режим” – ДНСП. Същата забрана, по отношение на ищцата Е.С. и ограничаването й да напуска страната, е отменена по предложение на РС – Малко Търново, на 19.11.2003 г. Следствените действия, по сл.д. № 658/1999 г. на ОСС – Сливен, са приключили към 22.04.2002 г., когато е издадено заключителното постановление на следовател Руслан Георгиев при ОСС – Сливен. Въз основа на заключителното постановление прокуратурата е изготвила и внесла в съда обвинителен акт, по пореден № 1495/1999 г. на РП – Сливен, с който ищецът С.С. е бил обвинен в това, че на 16.12.1999 г. на Митница – Бургас – клон Малко Търново, с товарен автомобил „MAN” с рег . № СН 9248 В – негова собственост и като управител на фирма „+СТЕФ – 95” като лице занимаващо се постоянно с такава дейност , след предварителен сговор с съпругата си – ищцата Е.С. използвайки документ с невярно съдържание /митническа декларация и товарен списък/ пренесъл през границата на страната, без знанието и разрешението на Митниците, стоки /цветя, плодове и други вещи/ на обща стойност 18 492,75 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, което деяние представлява престъпление по чл. 242 ал.3 :изм. ал. 4/ вр. ал. 1 б. „а”, „б”, „е” и „д” от НК. Ищцата Е.Й.С. е била предадена съд за това, че на 16.12.1999 г. на Митница – Бургас – клон Малко Търново, с товарен автомобил марка с рег. № СН 9248 В, след предварителен сговор със С.Г.С., чрез използване на официален документ с невярно съдържание /митническа декларация и товарен списък/  пренесла през границата на страната, без знанието и разрешението на Митниците, стоки /цветя, плодове и други вещи/ на обща стойност 14 892,75 лв. , като предметът на контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, с посочена в обвинителния акт квалификация на престъплението по чл. 242 ал. 3 вр. ал. 1 б. „б” и „е” от НК. Обвинителния акт е внесен за разглеждане пред Сливенския районен съд, който е препратил делото за разглеждане по компетентност на РС – Малко Търново. Пред РС – Малко Търново е било образувано НОХД № 2/2003 г., по което с присъда № 41 от 23.10.2003 г. ищецът С.Г.С. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по повдигнато му обвинение за контрабанда на цветя, плодове и други вещи на обща стойност 10 917,75 лв., като ищцата Е.Й.С., също е била призната за виновна в извършването на престъпление по повдигнато обвинение за контрабанда на обща стойност 10 917,75 лв., като за престъпленията, за които са били признати за виновни  на ищците на наложени наказания Лишаване от свобода от 1 година за всеки от тях и са били наложени глоби в размер на 2 000 лева за ищеца С.С. и 1000 лева за ищцата Е.С., като и двамата са били оправдани по повдигнатите обвинения за извършване на контрабанда над посочения размер от 10 917,75 лв., а именно сумата от 7 575 лв. Спрямо оправдателната присъда прокуратурата не е внесла протест, като присъдата е била обжалвана в осъдителната й част от ищците. По подадената от тях жалба пред ОС – Бургас е било образувано ВНОХД № 67/2004 г., по което с решение № 183/19.07.2004 г. присъда № 41 от 23.10.2003 г. по НОХД № 2 от 2003 г. на РС – Малко Търново е била потвърдена. Решението по ВНОХД № 57/2004 г. на ОС – Бургас е било обжалвано от ищците, като по подадената от тях касационна жалба, с решение № 323/27.04.2005 г. по КНОХД № 802/2004 г.на ВКС на РБ І-во НО решението е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Бургас. След връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция, с решение № 774/09.06.2005 г. по ВНОХД № 272 от 2005 г. присъдата № 41./23.10.2003 г. е по НОХД № 2/2003 г . на РС - Малко Търново е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Било образувано НОХД 22/2006 г., по което с присъда № 53/21.12.2006 г. ищците отново са били признати за виновни , като с тази присъда деянието е описано както следва: В това, че на 16.12.1999 г. на МП – Малко Търново, след  предварителен сговор и в съучастие като съизвършители, с помощна на МПС т.а. марка „МАN” с рег . № СН 9248 В пренесли през границата на страната стоки и предмети за търговски цели в големи размери – лимони 1039 кг; мандарини 1160 кг; цветя 80 броя стрелиция, гербери 5250 бр, карамфили 18 000 броя, аспарагус 225 броя връзки, чимшир – 100 връзки, Мъката на художника -25 връзки, лимониум – 16 връзки, хартия крепон – 100 броя в рула, целофан – 23 опаковки, порцеланови купи за подправки – 10 броя, тоалетни четки с стойки – 3 броя, порцеланови фигури готвач – 10 бр., опаковъчна хартия – 6 000 листа, торф – 80 кг, плат за завеси – 34,5 м на обща стойност 18 492,75 лв., без знанието и разрешението на митниците, което деяние представлява престъпление по чл. 242 ал. 1 б. „д” и „е” вр. чл. 20 ал. 2 НК в редакцията с ДВ 62 и бр. 64 от 1997 г. и за двамата ищци като подсъдими,заради което всеки от тях е бил осъден  с наказание 1 година Лишаване от свобода, отложено за всеки от двамата за изпитателен срок от 3 години, като са били оправдани по по-тежката квалификация на състав на престъплението по чл. 242 ал. 3 от НК в редакцията с ДВ бр. 62 и бр. 64 от 1997 г. Със същата присъда е постановено отнемането на всички описани цветя, плодове и вещи в полза на държавата, като предмет на контрабанда. Присъдата по НОХД № 22/2006 г. е обжалвана по въззивен ред от ищците, като с решение № 134/13.03.2007 г. по ВНОХД № 25/2007 г. е било отменено и делото  върнато за ново разглеждане на във фазана на предварителното производство, а именно на РП – Малко Търново. Този резултата е бил обусловен, съгласно мотивите на решението, от множество процесуални нарушения както от страна на съда, така и от страна на прокуратурата, по отношение на съда е констатирано, че при разглеждането на НОХД № 22/2006 г. на РС – Малко Търново, същото е образувано от председателя на състава, който е участвал при разглеждане на делото по НОХД № 2/2003 г. на РС – Малко Търново и не е било съобразено обстоятелството, че ищците са били оправдани за извършването на контрабанда над размера от 10 917,75 лв., в която част прокуратурата не е подала протест и оправдателната присъда е влязла в сила. Освен това, в течение на производството, ищците в качеството си на подсъдими, са били лишени от възможността да узнаят в какво точно деяние и за какво точно престъпление съдът е приел, че е по вдигнато обвинение спрямо тях. В течение на цялото производство, съдът не се е произнесъл по направените от представителя на РП – Малко Търново изменения на обвинението, за конкретизиране  предмета на контрабанда и квалификацията на деянието. Конкретния предмет на контрабандата по измененото обвинение и квалификацията, съгласно направеното изменение,  ищците са узнали едва от самата присъда  и мотивите към нея. След връщане на делото във фазата на досъдебното производство на РП – Малко Търново, с постановление от 27.07.2007 г. досъдебното производство по сл.д. № 658/1999 г. по описа на ОСС – Сливен пр. вх. № 3827/1999 г. с пореден № 1495/1999 г. по описа на РП – Сливен, е било прекратено. В постановлението е прието, че деянието не представлява престъпление и представлява административно нарушение на разпоредбите на Закона за митниците, Правилника за приложението му и Наредбата за внос на стоки с търговска цел. Това постановление не е било обжалвано от ищците и същите са предявили исковете, предмет на настоящото производство, с оглед така прекратеното наказателно производство.

В хода на настоящото производство и след провеждане на първото по делото заседание на 21.04.2010 г., Окръжна прокуратура- Сливен е подала сигнал до ОП – Бургас, във връзка с което, по описа на ОСО при Бургаска окръжна прокуратура, е образувано ДП № 42/2010 г.

С постановление от 05.11.2007 г. на РП – Малко Търново е бил вдигнат наложения запор върху товарен автомобил „MAN” № СН 9248 В и към същата дата е постановено връщането му на ищеца С.С.. Запорът е бил наложен с постановление на РП – Малко Търново от 21.12.1999 г.

С оглед подадения от Окръжна прокуратура – Сливен сигнал, в упражняване на правомощията предвидени в чл. 243 ал. 9 от НПК, Окръжна прокуратура – Бургас е отменила постановление от 27.07.2007 г. на РП – Малко Търново със свое постановление от 23.06.2010г. Няколкократно, след възобновяване на наказателното производство спрямо ищците с посоченото постановление, е бил продължаван срокът за извършването на допълнителни следствени действия, като след извършването им с постановление от 03.20.2012г. наказателното производство по ДП № 42/2010 г. на ОП – Бургас водено спрямо ищците, отново е прекратено.  В постановлението за прекратяване е прието, че обвинението не е доказано, във връзка с което това постановление е било обжалвано от ищците с искане за изменяването му поради това, че деянието не представлява престъпление. С определение № 19/08.11.2012 г. по ЧНД № 1213/2012 г. на Окръжен съд – Бургас, съдът, намирайки жалбата за основателна е изменил постановлението, тъй като извършеното от ищците деяние не представлява престъпление.

За същото деяние спрямо ищците са влезли в сила наказателни постановления № 202А/2007 г. и № 202Б/2007 г. на Началника на Митница – Бургас за извършени от тях административни /митнически/ нарушения.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, в периода на развитие на наказателното производство водено срещу ищците, ищцата Е.С. е претърпяла оперативно лечение в Клиника по гинекология – София на 29.09.2005 г. по повод на установени миомни възли на матката и жлезистата хиперплазия на ендометриума. Във връзка с това е извършена тотална хистеректомия – оперативно премахване на матката, тръбите и яйчниците. Освен това при ЕКГ-холстер изследване на 08.02.2005 г. са били установени нарушения на функцията на сърцето.

Според заключението на вещото лице д-р Ч., не е на лице причинна връзка между тези заболявания и воденото спрямо ищцата наказателно производство, които са били окончателно излекувани. Заключението посочва, че неприятните изживявания по повод на образуваното досъдебно производство и водените съдебни наказателни дела са в различна степен за всеки човек и зависят от конкретния тип нервна система. Въпреки това, включително в съдебно заседание, експертът д-р Ч. поддържа, че неприятните изживявания не са били причина за заболяванията. Изтъква, че подобни изживявания натоварват нервната система и останалите системи на организма на човека, които биха могли да доведат до психологични и стресиращи състояние, но не  и до миома на матката или на жлезистата хиперплазия на ендометриума. По повод миомата, експертът посочва, че е доброкачествено туморно заболяване, което може да се активира в определени моменти, като менструалните разстройства ищцата ги е имала независимо от преживените стресови моменти. Сърдечното заболяване посочва, че е възможно да се появи от стрес, като според експерта, стресът е общо понятие, което трудно може да се определи от какво е причинено. Посочва, че е било възможно неприятните изживявания да са отключили някаква „екстрасистулия за кратко време”, но самите преживявания не са първопричина за заболяването.

Във връзка с неприятните емоционални преживявания на ищците, по делото са разпитани свидетели, от чиито безпротиворечиви показания, допълващи се взаимно се установява, че същите са били в значителна степен. Било е нарушено самочувствието и на двамата, като е била оронена тяхната чест. Значителна част от клиентите са се отдръпнали от тях именно с оглед повдигнатите обвинения срещу тях за извършена контрабанда. Същите са станали затворени и необщителни, като са се притеснявали от мнението, което околните формират по повод на повдигнатите обвинения. Освен личните си негативни преживявания свързани със засегната чест и доброто име на ищците, същите са изживели тежко и страданията на своите близки, които са били съпричастни към неоснователните обвинения и породените от тях негативни емоции у ищците. И двамата са престанали да общуват със своите приятели, като не са преставали в мислите си да се връщат към несправедливо повдигнатите обвинения. Породили са се съмнения в техни близки познати за това, че може би са престъпници, което е допринесло допълнително за тяхното затваряне в по-тесен кръг и отчуждение. Изпитвали са срам и безпокойство. Било е променено тяхното нервно състояние, като по-често са започнали да възникват кавги между тях и са били напрегнати в общуването с работещите за тях служители и спрямо своите приятели. В показанията на свидетелката Вучкова се установява, че извън наказателното производство, в живота на ищцата Е.С. липсва необичаен стрес, а съответно поведението на напрегнатост и негативни преживявания в живота й са били свързани в значителна степен с продължилият за значителен период от време наказателен процес. Този процес е засегнал личното достойнство на ищеца С.С., което се е задълбочило допълнително в подновяването му в течение на производството по предявените от тях искове. 

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ са основателни частично предвид основателността на въведеното както евентуално от ответника възражение за завишаване и несправедливост на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД във вр. с чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ с оглед поведението на ищците, с които с което са допринесли за причинените им вреди, както и поради липсата на доказателства за претърпяване на неимуществени вреди в поддържаните в исковата молба вид, степен и характер.

Предявените от искове се квалифицират като такъв по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Специалният характер на така предявеният иск не изключва изискването на института на деликтната отговорност от общото гражданско законодателство, а именно и в съответствие с доказателствената тежест ищецът да докаже по надлежния ред всички предпоставки– настъпването на вреди като пряка и непосредствена последица от незаконните актове на държавата в лицето на ответника като неин орган.

Във връзка с очертания в разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ обем на отговорността на първо място следва да се посочи, че съдържанието и предпоставките, при които са поддържа ни обвиненията спрямо ищците - паралелно във времето е различно.

Незаконността на действията на държавния правозащитен орган е установена и несъмнена, поради което изпълва доказателствената тежест на ищеца относно тази предпоставка.

Доводите на ответника за законоустановеност на действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвиненията при наличието на поведение от страна на ищците изпълващо състава на административни – митнически нарушения, не разколебава този извод. Във връзка с поведението на ищците обаче – обусловило действията на прокуратурата законосъобразно в отговора на исковата молба и в пледоарията по същество ответникът обосновава приложението на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за намаляване размера на обезщетението съобразно критериите за справедливост установени в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно т. 3 от ТР № 3\2004г. на ОСГК на ВКС държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина и се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат. Съдът намира, че следва да съобрази тези указания в случая.  С оглед съдържанието и предпоставките на постановленията за прекратяване на наказателното производство и съдебното определение досежно основанието за прекратяване е налице от една страна незаконност на обвиненията, а от друга – принос на ищците за настъпване на вредоносния резултат – доколкото е доказан по делото.

На следващо място във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ по делото се поставят въпросите за доказване на посочените в исковата молба неимуществени вреди за ищцата Е.С., изразяващи се във влошаване на здравословното й състояние и наличието на причинноследствена връзка между с незаконните обвинения.

При установените по делото факти и обстоятелства, съдът намира, че предявените искове от всеки един от ищците, е основателен до размера от 30000лв., над който следва да се отхвърлят предвиди следните съображения:

От показанията на свидетелите се установи несъмнено, че до повдигането на обвиненията ищците са се ползвали с добро име в обществото, сред своите приятели и служителите - ангажирани в упражняваната от ищеца Ст. С. търговска дейност. Незаконно повдигнатите и поддържани за един значителен период от време обвинения от страна на Прокуратурата на РБ за извършване на престъпление – контрабанда при и по повод на упражняваната търговска дейност по естеството си предполага отдръпването на клиенти и свързания с това емоционален и психически дискомфорт, като реалното му претърпяване от ищеца Ст. С. е несъмнено установен по делото. В кръга на ищците са останали само част от най-близките им приятели, които са проявили присъщото специално търпение и доверие, но е несъмнено и се установява обичайното отчуждаване на по-широк кръг от приятели. Отдръпването, пораждането на съмнения и накърняването на честта и доброто име на ищците е в степен, която е значително по – висока от обичайното поддържане на неверни и засягащи доброто име на ищците както в морален аспект, така и в качеството на ищеца Ст. С. като търговец. По-високата степен на засягане следва от авторитета на Прокуратурата като правозащитен орган и респекта, с който а свързана дейността по повдигане, поддържане и доказване на обвиненията.

Сериозността на обвиненията, както и тяхната продължителност са в основата на настъпилата в продължение на дългия период от време промяна в характера на ищците. Притесненията и стреса, които са им причинени, са предизвикали прояви на нервност и напрегнатост в общуването както помежду им, така и спрямо околните. Независимо от обстоятелството, че според вещото лице липсват данни, от които да се приеме за несъмнено, че генезиза на заболяванията на ищцата Ем. С. се корени в изживения от нея стрес, съдът несъмнено следва да отчете причиняването му и вероятността същия да е допринесъл както за установената тахикардия, а също и като наслагване към преживяванията на ищцата успоредно със здравословните проблеми.

Освен в личен план ищците са търпели негативни преживявания и с оглед честта и достойнството на близките и роднините, от които са получили доверие и подкрепа въпреки обвиненията на правозащитния орган.

Съществени негативи ищците са търпели и от обстоятелството, че незаконността на обвиненията, с оглед характера на престъпленията, в извършването на които са обвинени, са имали за последица ограничаването на правото им на свободно придвижване извън страната. Засягането на това право в личен аспект е предмет на защита вкл. ЕКЗПЧОС, съответно е въздигнато в основно конституционно право, поради което конкретното проявление на негативите от това ограничаване следва от самия факт на накърняване на това право. Освен в личен аспект, ограничаването на това право за ищците е причинило конкретно негативи и от необходимостта за ангажиране на допълнителен ресурс, заместващ личното участие на ищците в присъщите за упражняваната търговска дейност пътувания, което също следва да се отчете при определяне на дължимото обезщетение.

Друго конституционно право – незаконно засегнато при извършване на следствените действия по повдигнатите обвинения, е това на лична неприкосновеност съгласно чл. 30, ал. 2 от КРБ посредством неправомерно използваните специални разузнавателни средства за подслушване на телефонните разговори.

Съществено значение при определяне размера на обезщетенията съдът намира, че следва да бъде придадено на продължителния период от време, в който обвиненията са поддържани – почти 8 години до предявяването на исковете и година и половина след възобновяване на наказателното производство в течения на настоящия процес относно гражданските последици, произтичащи от незаконните обвинения. Посочените срокове превишават неколкократно разумния срок на развитие и приключване на наказателното производство за конкретния вид и тежест на престъплението, в които са били обвинявани ищците. Тежестта на последиците от незаконността на обвиненията от страна на Прокуратурата, поддържани за този значителен период от време се определят включително от това, че до 2007г., обвиненията са били поддържани без необходимата в тях яснота, касателно признаците на престъплението от обективна страна. Посоченото обстоятелство е утежнявало допълнително и в значителна степен положението на ищците при организиране и упражняване на правото им на защита, наред с обстоятелството, че прекратяването на наказателното производство е било обусловено не просто от липсата на събрани по надлежния ред доказателства, а от обстоятелството, че деянието не представлява престъпление.

Във връзка с последното обаче, при определяне размера на обезщетението, съобразно направеното възражение и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът следва да отчете, че поведението на ищците, във връзка с което са били повдигнати и поддържани обвиненията е неправомерно и нарушаващо правовия ред в страната. От друга страна като такова поведение следва да се отчете и обстоятелството, че конкретен повод за образуването на наказателно производство е поведението на ищеца Ст. С. за демонтаж на оставения му на отговорно пазене товарен автомобил, при което е установено технологично несъответстваща на устройството на автомобила кухина. Доколкото по делото няма данни, въз основа на които да се приеме, че подобно поведение е обусловено от крайна необходимост, същото следва да се отчете към предпоставките за намаляване размера на обезщетението в условията на съпричиняване съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.

Във връзка с възражението на прокуратурата за намаляване размера на обезщетението поради настъпване на вредоносния резултат с оглед действията и на съда, следва да се посочи, че възражението е неоснователно.

На първо място в тази връзка е налице задължителна практика – т. 13 от ТР № 3/2005г. според която отговорността на съда за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговаря за вреди по посочения текст. Когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящия случай, съдът не отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. От друга страна, дори да са налице условията за ангажиране отговорността на държавата с оглед дейността на различни органи при настъпването на едни и същи последици, подобно възражение не може да бъде противопоставяно на ищеца по предявения иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

С оглед гореизложеното при определяне размера на дължимите за ищците обезщетения, съдът не следва да съобразява негативните последици настъпили за ищцата Ем. С. и изразяващи се в претърпяването на оперативно лечение на доброкачествено образувание на матка, поради листа на доказателства за наличието на пряка и непосредствена връзка между поддържаното обвинение и настъпването на такива вреди.

По отношение на ищеца Ст. С. съответно съдът не следва да определя по-голям размер на обезщетението в сравнение с това на ищцата Ем. С. с оглед на търговското му качество, както и с оглед лишаването му от правото да ползва запорирания товарен автомобил. Евентуално настъпилите във връзка с тези обстоятелства вреди имат имуществен характер, и доколкото не са посочени като самостоятелно материално правно основание за присъждане на такива вреди, същите не следва да бъдат включвани в обхвата на обезщетението за неимуществени вреди.

Предвид изложеното по-горе обезщетенията, които съдът намира за справедливи съобразно установените релевантни обстоятелства, са в размер на по 40000лв. за всеки от ищците, включително настъпилите в течение на настоящото производство. Съобразно основателността на възражението на Прокуратурата на РБ по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ и тежестта на отчетеното поведение на ищците, с което са допринесли за повдигането на обвинения, респективно за настъпилите неимуществени вреди, размера на обезщетенията следва да се намали с ¼ а именно до размера от по 30000лв.

С оглед основателността на главния иск е основателно и искането за присъждане на законна лихва, съгласно практиката – от момента в който са изискуеми, а именно – момента на прекратяване на наказателното производство – 02.01.2013г.

Предявения от Ст. С. иск за неимуществени вреди в размер на 2099лв. също е основателен и доказан по делото, като следва да се уважи заедно с претенцията за забава в размер на законната лихва, считано от 02.01.2013г.

Съразмерно на частта, в която предявените искове са уважени, съдът следва да уважи и претенцията на ищците за заплащане на разноски, а именно за сумата от 813лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение от Ст. С. и 810лв. – за заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцата Ем. С..

Предвид обстоятелството, че ответник по делото е Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, не следва да бъде прилагано правилото на чл. 78, ал. 6 от ГПК

Водим от гореизложеното съдът:

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на С.Г.С.,*** обезщетение в размер на 30000лв. (тридесет хиляди лева) за причинените му неимуществени вреди и в размер на 2099лв., за причинените му имуществени вреди заедно със законната лихва върху тези размери на обезщетенията, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на сумите, произтичащи от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 03.20.2012г. по ДП № 42/2010 г. на ОП – Бургас и определение № 19/08.11.2012 г. по ЧНД № 1213/2012 г. на Окръжен съд – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от 30000лв. до пълни размер от 50000лв. заедно със законната лихва върху същата разлика от 02.01.2013г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА в лицето на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Е.Й.С.,*** обезщетение в размер на 30000лв. (тридесет хиляди лева) за причинените й неимуществени вреди заедно със законната лихва върху този размер на обезщетението, считано от 02.01.2013г. до окончателното изплащане на сумите, произтичащи от повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление, наказателното производство по което е прекратено с постановление от 03.20.2012г. по ДП № 42/2010 г. на ОП – Бургас и определение № 19/08.11.2012 г. по ЧНД № 1213/2012 г. на Окръжен съд – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като

ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера от 30000лв. до пълни размер от 40000лв. заедно със законната лихва върху същата разлика от 02.01.2013г. до окончателното изплащане като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН

 

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните пред АпС – гр. Бургас.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: