Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 31

Сливен, 26.05.2010 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА  БАКАЛОВА

 

при участието на секретаря ………М.Л........................……………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..Снежана Бакалова………………гр. дело № 41  по описа за 2010 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата си молба че на 04.06.2008г., ответникът Д. управлявайки лек автомобил марка “Форд Транзит” с ДК№  СА 8971АА, надлежно упълномощен от собственика на автомобила “Енергомонтаж инженеринг” АД гр. София причинил ПТП с управлявания от него автомобил и управлявания от ищеца мотоциклет “Хускварна” с ДК№ СН 1189 В, като нарушил правилата за движение и в резултат на това причинил на множество увреждания, а именно: контузия на мозъка, периферна парализа на десния нервус фациалес, коремна контузия, травматична роптура на слезката, хемоперитонеум около 200мл., хеморагичен шок от кръвозагубата, разкъсно контузна рана на левия крак, фрактура на четвърта дланна кост на лавата ръка, фрактура на тибиалнатакост; фрактура на последната фаланга на пети пръст от лявата ръка; контузия на белия дроб вляво и фисура; фрактура на ребрата, хеморагичен шок – ІІІ-ІV степен и степенно разстройства на съзнанието. Причинени му били една тежка телесна повреда, четири средни телесни повреди и множество леки. За деянието си ответника Т.Д. бил признат за виновен  по НОХД № 519/08 на НзРС и му била наложено наказание. Твърди че е бил в болница от 04. до 17.06.2008г., от които два дни е бил в кома. Два пъти посетил санаториума в гр. Павел баня за рехабилитация. Съгласно експертно решение на НЕЛК му е определена 46% загуба на работоспособността и ограничения за определен вид работа.  Твърди че продължава да изпитва болки от получените травми и се налага често да посещава лекари във връзка с усложненията, настъпил в резултат на претърпените травми. Нарушено е равновесието му и има болки в главата. Започнал да боледува от инфекции, поради липсата на слезката. Не можел да стои продължително време прав и да натоварва крака си. Останал му грозен козметичен дефект от срастването. Не може да натоварва продължително време зрението си. Наложило се да прекъсне учението си и да завърши като частен ученик. Направил разход за изследване с магнитен резонанс и за санаториално лечение.

          Твърди че гражданската отговорността на водача на автомобила била застрахована при ответника “ДЗИ – Общо застраховане” АД.  Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника “ДЗИ – Общо застраховане” АД да му заплати сумата 885 лв., представляваща претърпените от него имуществени вреди, както и сумата от  по 10 000лв.за хеморагичния шок, мозъчната контузия, контузията на белия дроб; 40 000лв. за загубата на слезката; 15 000лв. за фрактурата на крайника; по 4 000лв. за фрактурата на ребро, пръст и длан на ръката; 4 000лв. за разкъсно-контузната рана на крака с козметичен дефект; 3 000лв. за парализата на лицев нерв и 10 000лв. за получените усложнения на зрението и степенното нарушение на съзнанието.

Евентуално, в случай че иска не бъде уважен по отношение на първия ответник, моли съда да постанови решение, с което осъди втория от ответниците да му заплати същите суми на основание чл. 45 от ЗЗД. Претендира лихви от датата на увреждането и разноски.

          В депозирания писмен отговор ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София оспорва иска по размер, като твърди че търсената сума не съответства на степента и характера на уврежданията, както и противоречи на установената практика за размера на обезщетенията. Искът за имуществени вреди намира за доказан до размера от 855,70лв., ведно със законната лихва от датата на извършването на разходите, а не от датата на уврежданията.

          Ответникът Т.Д., чрез депозирания писмен отговор, признава иска по основание, но счита че същия е предявен в завишен размер.

          В с.з. представителят по пълномощие на ищеца поддържа предявените искове, като иска за имуществени вреди до размера от 855,70лв. и лихва от датата на извършването на разходите. .  Претендира разноски.

          Първият ответник, чрез представителя си по пълномощие, моли решението да бъде съобразено със съдебната практика по този род дело и да бъдат разпределени разноските.

          Вторият от ответниците, редовно призован не изразява становище в с.з.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 04.06.2008г., ответникът Т.Д., управлявайки лек автомобил марка “Форд Транзит” с ДК№  СА 8971 АА, надлежно упълномощен от собственика на автомобила “Енергомонтаж инженеринг” АД гр. София ,движейки се в гр. Нова Загора на кръстовището на ул. “Петко Енев” и “Цар Освободител”, предприел маневра завой наляво в посока “Гробищен парк”. В същото време ищецът, управлявайки мотоциклет “Хускварна” с ДК№ СН 1189 В, се движил направо по ул. “Цар Освободител”.  Ответникът не спрал да изчака движещия се направо мотоциклет, отнел му предимството и в резултат на това между двете МПС настъпил удар.

          С влязло в сила Решение № 55 от 04.02.2009г. по НОХД № 519/2008г. на НЗРС, по реда на чл. 78а от НК, подсъдимият Т.Д. е признат за виновен за това че на 04.06.2008г. в гр. Нова Загора при управление на МПС - марка “Форд Транзит” с ДК№  СА 8971АА, надлежно упълномощен от собственика на автомобила “Енергомонтаж инженеринг” АД гр. София причинил ПТП с управлявания от него автомобил и управлявания от ищеца мотоциклет “Хускварна” с ДК№ СН 1189 В,, престъпление по чл. 343 ал.1 б. “б” пр. първо, във вр. чл. 342 ал.1 от НК, като го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание “глоба “  в размер на 2 000лв.

          Лекият автомобил управляван от ответника е бил собственост на ответника “Енергомонтаж инженеринг” АД гр. София и ответникът  Д. бил упълномощен да  го управлява. За процесния автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със Застрахователна компания “ДЗИ – Общо застраховане” АД гр. София № 065080380053/10.12.2007г. със срок на действие от 01.01.2008г. до 31.12.2008г.       

          В резултат на настъпилото ПТП, ищецът претърпял множество увреждания, а именно: контузия на мозъка, периферна парализа на десния нервус фациалес, коремна контузия, травматична роптура на слезката, хемоперитонеум около 200мл., хеморагичен шок от кръвозагубата, разкъсно контузна рана на левия крак, фрактура на четвърта дланна кост на лавата ръка, фрактура на тибиалнатакост; фрактура на последната фаланга на пети пръст от лявата ръка; контузия на белия дроб вляво и фисура; фрактура на ребрата, хеморагичен шок – ІІІ-ІV степен и степенно разстройства на съзнанието. Причинени му били една тежка телесна повреда, четири средни телесни повреди и множество леки.

          Престоят му в МБАЛ “Проф. СТ.Киркович” Стара Загора е продължил от 04.06 до 17.06.2008г., като първите пет дни е бил в ОАРИЛ, а след това в хирургично отделение. Претърпял е две операции. След дехосхитализацията продължава лечението н домашна обстановка, като в продължение на месец са правени превръзки на раните. Извършена е рехабилитация в гр. Павел Баня.

          Към момента на извършването на прегледа от в.л. д-р Х. се установява че има козметичен дефект от зарастването на счупването на лявата ръка, както и козметичен дефект от вътрешната страна на лявото  коляно, като са запазени движенията на ръката и коляното.  Налице е и козметичен дефект от разкъсно-контузната рана на лявата глезенна става, като е ограничено движението на същата в посока нагоре на ходилото. Налице е нестабилност на лавата колянна става, която се компенсира от мускулатурата на крака.

          От представените писмени доказателства ,вещото лице прави извод, че липсват доказателства ищецът да е бил в коматозно състояние, а е била налице само контузия на мозъка.

          От представените писмени доказателства се установява че ищецът е направил разходи за изследване с ядрено-магнитен резонанс в размер на 250лв. и за рехабилитация в гр. Павел баня – два пъти в  размер на 350лв. и 255,70лв. В заключението на в.л.  е посочено, че тези разходи са били необходими за лечението му.

          Според заключението на вещото лице отстраняването на слезката се преодолява от организма за период от около година, като през този период оперирания е по-податлив на вирусни заболявания.

          С Експертно решение на НЕЛК н № 264/29.06.2009г. на ищеца е определена 46% загуба на работоспособността за срок от една година. Отразено е че има нарушение на зрението от преди катастрофата. Извършена е консултация със специалист от Александровска болница. От поставената диагноза, вещото лице е посочило че липсва причинно-следствена връзка между увреждането и претърпяното ПТП.   

          По делото е разпитана като свидетел Г.Р., майка на ищеца. Същата свидетелства че той е изпитвал много  силни болки след операциите. Раните са били открити дълго време и са изисквали специално третиране. Счупеното ребро е изисквало специално обездвижване за период от  пет-шест месеца. Болките разстроили нервната система на ищеца и той бил изнервен, често избухвал, не можел да спи. Имал световъртеж, болки в главата, не можел да чете, да гледа телевизия. Започнал да заеква. Отслабнал около десет килограма. Наложило са да прекъсне образованието си и да завърши тринадесети клас като частен ученик.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка. Не кредитира показанията й само в частта, в която същата посочва че ищеца е бил в кома два дни, тъй като това не се доказва със събраните писмени доказателства и от назначената експертиза. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената експертиза, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и обективността на вещото лице.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главния иск с правно основание чл. 226 ал.1от КЗ:

          Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер. Налице са условията на цитираната  разпоредба за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.

          Вторият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени от него болки и страдания в резултат на причинени му една тежка телесна повреда, четири средни телесни повреди и множество леки.. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане от ответника Д.. Гражданската отговорност на управляващия лекия автомобил с който е причинено ПТП е застрахована при първия от ответниците.

                Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен на основание чл. 52 от ЗЗД, по справедливост и с оглед установената практика за този вид обезщетения.

          За претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на  хеморагичния шок, мозъчната контузия и  контузията на белия дроб, които са пряка и непосредствена последица от травмите в резултат на ПТП и които са били лекувани продължителен период от време, но са отшумели, съдът намира че за всяка от тези травми справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от по 7 000лв.

          За загубата на слезката, което представлява тежка телесна повреда, отстранен е оперативно органа на тялото и последиците от това са продължили една година, съдът намира че справедливото обезщетение  е в размерна 25 000 лв. За фрактурата на левия крак на ищеца – същия е претърпял оперативна намеса, раната е заздравявала дълго, не е могъл да се движи  през този период, налице е козметичен дефект, който го депресира и е налице и към момента затруднено движение на стъпалото, поради което обезщетението следва да бъде в размер на 15 000лв.

За фрактурата на ребро, пръст и длан на ръката обезщетението следва да бъде в размер на по 1 500лв. същото следва да бъде и обезщетението за  разкъсно-контузната рана на крака с козметичен дефект. В резултат на тези увреждания, ищецът е търпял болки и страдания, според вещото лице и към момента има неправилно зарастване на ръката и козметичен дефект на крака.

За парализата на лицев нерв обезщетението следва да бъде в размер на 2 500лв.  

За полученото  степенното нарушение на съзнанието и мозъчно сътресение следва да бъде определено обезщетение в размерна 2 000лв. Не се доказаха твърдените в исковата молба неимуществени вреди от увреждане на зрението на ищеца в резултат на ПТП.

          Общия размер на обезщетението на ищеца за претърпени неимуществени вреди следва да бъде в размер на 70 000лв., присъдени ведно със законната лихва за забава считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази обстоятелството че се касае за млад човек, като в резултат на претърпените увреждания живота му е бил сериозно нарушен (прекъснато е било обучението му), причинен е силен психо-емоционален стрес, в резултат на който той започнал да заеква, ограничен е бил социалния му живот. 

Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан. Основателно е и искането за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането  -04.06.2008г. до окончателното й изплащане. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

          Основателен до размера от 855,70лв е иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди законната лихва за забава от датата на настъпване на имуществените – за сумата 255,70лв., считано от 12.11.2008г.; за сумата 250лв., считано от 09.07.2008г. и за сумата 350лв., считано от 23.11.2008г., до окончателното им заплащане. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на Сливенския окръжен съд в размер на 2 834,23лв., както и на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2 220лв.

 

ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА “ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. “Георги Бенковски” № 3, ЕИК 121718407,  да заплати на Р.Д.Г. ЕГН ********** ***  сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 04.06.2008г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 855,70 лв. (осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет стотинки ), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава -  за сумата 255,70лв., считано от 12.11.2008г.; за сумата 250лв., считано от 09.07.2008г. и за сумата 350лв., считано от 23.11.2008г., до окончателното им заплащане и сумата 2 220 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълните им размери като  НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

          ОСЪЖДА ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. С., Район С., ул. “Г. Бе.” № *, ЕИК ***, да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен сумата 2 834,23лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :