Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С.,  27.05.2010 година

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:      М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА                                    

 

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 42 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Р. – А.Р.”, с управител А.Й.Р. ЕГН **********,*** *-*-кафе, депозирана чрез процесуалния представител адв. Е.П. ***, против осъдителната част на  решение № 998/11.12.2009 г., постановено по гр. д. № 3268/2009 г. на РС – С..

 

Това решение е  постановено по искова молба на „Топлофикация С.” ЕАД,  депозирана в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, след проведено производство по реда на чл.410 от ГПК и подадено Възражение от длъжника – ответник, сега - жалбоподател.  По предявения положителен установителен иск РС С. е признал за установено по отношение на ответника-жалбоподател, че същият дължи на ищеца сумата 71.30 лв., представляваща стойност на топлинна енергия  отдадена от сградна инсталация, сумата 649.33 лв. , представляваща цена на отдадена от отоплителни тела за периода от м. 12.2007 г. до м. Февруари 2008 г. и сумата1.75 лв., представляваща сума за услуга ДР за м. Февруари 2008 г., мораторна лихва за забава в размер на 102.73 лв., начислена до 18.03.2009 г., ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение, която е 08.04.2009 г. Отхвърлен е предявения иск до пълния му размер 907.98 лв. , като неоснователен и недоказан. На страните са присъдени разноски съобразно изхода от спора.    

 

 В жалбата се твърди, че решението, в обжалваната част, е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят не е бил ползвател на топлинна енергия. Собственик на имота е ЕТ „Анко – Универсал”, който е построил този обект през 1990 г. върху терен на Община – С.. Жалбоподателят нямал вещно право на ползване нито бил собственик на обекта и не е титуляр на вещно право за същия обект, затова не дължал посочените суми, и чл. 153 ал. 1 от ЗЕ. Твърди, че не се е доказало жалбоподателят да е  собственик или наемател на посоченото кафене, на което от 2003 г. не е доставяна топлинна енергия за отопление и БГВ. В заключението на в. л. нямало посочен „вид на отоплителните тела”, максималната им мощност и колко броя радиатори имало, които работят в този обект, когато е била извършена проверка. Нямало договорни отношения между ищцовото дружество и ЕТ за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, за  разпределение на доставена до абонатната станция топлинна енергия между „етажната собственост, към която е присъединен ЕТ и фирмата за топлинно счетоводство” и договор между топло-преносното предприятие и етажниге собственици. Намира, че следвало да се установи и заплаща само действително количество топлинна енергия от собственика или  от ползвателя, съгласно ЗЕ и Наредба № 2 за отчитане на топлинната енергия и Наредбата за топлоснабдяване, които изчерпателно посочвали начините за  измерване на потребената топлинна енергия,  реда за отчитането и потреблението й. Твърди, че за жалбоподателят-ответник не е установено да е ползвател на топлинна енергия. Моли да се отмени решението в осъдителната част, като незаконосъобразно, неправилно и се постанови друго, с което се признае за установено, че въззивникът – ответник не дължи на ищеца посочените в това решение суми за отразения период, включително и лихва за забавеното плащане, начислена до 18.03.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При уважаване на жалбата претендира разноските пред двете инстанции. В представеното писмено становище поддържа същите възражения.

Въззиваемата страна –  ищец намира жалбата за неоснователна, а решението в обжалваната част, за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с нормативната уредба. Посочва, че жалбоподателят е потребител и са спазени разпоредбите на ЗЕ за определяне на дължимите суми. 

В писменото си становище счита, че топлоподаването се извършва на база публично-известни общи условия и индивидуален договор с жалбоподателя не е необходим. Пред РС – С., включително със заключение на съдебно-техническа експертиза е доказан по размер предявения иск, както и фактът, че сумите са начислени в съответствие със ЗЕ и наредбите издадени на негово основание. Сочи, че представения от ответника Договор за наем е за друго помещение, което е в съседство с процесния имот и претенцията не се отнася за този имот. Счита, че е установено по делото, че жалбоподателя е ползвател на процесния имот и сам е писал молби до ищеца относно топлоснабдяването  му.   Моли да се остави в сила обжалваното решение и претендира разноските за двете инстанции.

               

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Установено е по делото, че за периода от 01.02.2006 г. до 26.08.2008 г. ищецът „Топлофикация” ЕАД е доставил на ответника А.Р. в качеството му на ЕТ „Р. – А.Р.”, като потребител на адрес *** – Кафе, топлоенергия на обща стойност 794.99 лв. Върху тази сума е начислена лихва за забава в размер на 112.99 лв. до 18.03.2009 г. Посочената сумата като главница е за топлоенергия за отопление на посоченото кафе, сума мощност и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Чрез проверка извършена на място в посочения обект е установено, че работят три отоплителни тела с демонтирани разпределители. Въпреки, че на 13.01.2003 г. по молба на А.Р., е било прекратено топлоподаването към този обект чрез изолиране на отоплителната инсталация с пломбиране на спирателната арматура, монтирана на входящия тръбопровод. На 10.03.2008 г. отново по молба на ползвателя е прекратено топлоподаването на този обект. Молбата на А.Р. е с вх. № 1-06.16/11.02.2008 г. Ответникът е искал да се прекрати топлоснабдяването на процесния имот от абонатната станция. Не се спори по делото, че имотът е отделен от сградата на бл. 23, но се захранва от неговата абонатна станция и е стопански обект. В него преди 13.01.2003 г. е имало монтирани 8 бр. отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители, единият от които е бил монтиран на по-късен етап.

Фактически в кафето, след датата 13.01.2003 г., когато е подадена молбата за прекратяване на топлоподаването на обекта кафе, жалбоподателя е ползвал и част от пломбираните отоплителни тела – към 08.02.2008 г. при проверката са работили три отоплителни тела с демонтирани разпределители.

На процесния обект е начислена сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 12.07. до 26.02.2008 г. /Арг. заключение на съдебно-техническа експертиза с вх. № 25202/30.11.2009 г. по гр.д. № 3268/2009 г./.

Не се спори между страните, че:

Ищецът е депозирал молба по реда на чл. 410 от ГПК на 08.04.2009 г. пред РС – С. за издаване заповед за изпълнение. Такава заповед е издаден с № 1017 на 19.04.2009 г. по ч.гр.д. № 1522/2009 г., съгласно която ответникът –жалбоподател дължи сумата 794.99 лв. главница за ползване на незаплатена топлоенергия за периода от 28.02.2006 г. до 26.08.2008 г. на посочения адрес гр. С., кв. „Д.” № *-* „кафе Ф.”, лихва в размер на 112.99 лв. към 18.05.2009 г., законната лихва считано то 08.04.2009 г. до изплащане на главницата и разноски в размер на 25 лв. След възражение на ответника, че не дължи тази сума и тя не отговаря на реално ползваната от него топлинна енергия, ищецът е предявил иск по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК.

Установено е по делото, че процесния обект е построен върху терен общинска собственост, предоставен под наем на ЕТ „Анко – универсал”. На наемателя е разрешено с решение № 284/29.01.1998 г. на Общински съвет и разрешение за строеж № 35/1990 г. да изгради върху този терен обект със ЗП 60 кв.м., като заплаща наем на общината, считано от 01.01.1998 г. /арг. договор от 30.03.1998 г. – л. 11 и л. 12 по гр.д. № 3268/2009 г. на РС - С./

Приема се за установено, че от 13.01.2003 г. на процесния адрес кафе „Ф.” в кв. „Д.” бл. № *-* се ползва от А.Й.Р. с ЕГН **********. Този факт е надлежно установен по категоричен начин по делото, видно от молбата на А. Р. с вх. № 0768/13.01.2003 г. до „Топлофикация – С.” ЕАД, с която, като наемател, моли „да бъде спряно изцяло топлоподаването, запечатани радиаторите и преустановено начисляването на суми”, на процесния обект. Жалбоподателят с втора молба от 11.02.2008 г. до ищеца е помолил „да бъде спряно, прекъснато топлоподаването от абонатната към барчето” /арг. цитираните молби, л. 26 и л. 28 от гр.д. № 3268/09 г. на РС – С./. Топлоподаването към кафе „Ф.” е било спряно, видно от протокол от 13.01.2003 г., като от седемте радиатора на обекта, с които се отоплявал, са били с електронни разпределители и са поставени пломби на тези отоплителни тела. /арг. протокол от 13.01.2003 г., л. 29/. Въпреки пломбирането на радиаторите по молба на живущите в бл. 23, вх. В и Г, в кв. „Д.”, е била извършена друга проверка на 08.02.2008 г., при което се е установило, че три от отоплителните тела с демонтирани разпределители работят. /арг. заключението на съдебно-техническа експертиза, стр. 3 от заключението, л. 46/.

Приема се за категорично установено по делото, че начислените суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, както и сумите за отчитане, са начислени правилно от ищеца по делото. Сумата в размер на 71.30 лв., е за отдадена от сградната инсталация топлоенергия, сумата 649.33 лв. е стойност на топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в кафето за периода от м. декември 2007 г. до м. февруари 2008 г. Сумата 1.75 лв. е за други услуги за м. февруари 2008 г., като лихвата за забавено плащане на всички тези суми, начислена до 18.03.2009 г. е 102.73 лв. /арг. заключението на съдебно-техническата експертиза, стр. 6/.

По делото няма доказателства, установяващи по категоричен начин, че ответника А.Р. в качеството му на ЕТ „Р. – А.Р.” не е ползвател на процесния обект.

Съдът, още с изпращане на исковата молба  до ответника за отговор, както и с доклада по делото, е дал изрични указания на страните за доказателствената тежест, която носят за установяване на изразените от тях твърдения./арг. протокол от с.з. проведено на 05.10.2009 г./ Въпреки това ответникът не е представил доказателства, установяващи, че той не е наемател и не е ползвал този имот през процесния период.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

В конкретния случай се приема, че претенцията е с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване съществуването – предявен е положителен установителен иск по чл. 415, ал.2, след проведено производство по реда на чл. 410 от ГПК. В конкретния случай се приема за категорично установено по делото, че ответника е ползвател на процесния обект, представляващ кафе „Ф.”, намиращо се в кв. „Д.” бл. *-*. Твърдението на жалбоподателя, че той не е ползвател на този обект е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може д бъде споделено. В подкрепа на този извод е факта, че сам той, точно в качеството си на наемател на този обект, е подавал молба до ищеца за спиране на топлоподаването. През периода от 2003 г. до 2008 г. е установено с писмени доказателства, че той ползва кафето, тъй като е подавал и втора молба за прекратяване топлоподаването от абонатната станция на блока и пак той е бил ползвател на обекта при извършена проверка от ищеца във връзка с молба от живеещите в този блок, обслужвани от същата абонатна станция етажни собственици. Обстоятелството, че той няма регистриран на свое име имот или че няма регистриран договор за наем за същия имот, не може да мотивира извод, че той не е ползвател на същия имот.

Твърдението, че е недопустимо само на основание данни, посочени от ищеца да се дава заключение по делото за размера на количеството топлоенергия по различните пера, посочени в исковата молба, е несъстоятелно. В жалбата се твърди, че продажбата на топлоенергия следва да се установи на принципа на действително консумираната топлоенергия от собственика или вещоползвателя, в случая не може да се приеме за правилно. Точно в хода на производството е установено, че жалбоподателя е ползвател на процесния имот по смисъла на закона, при което той дължи заплащане не само на консумираната топлоенергия от намиращите се в обекта отоплителни тела, но и следва да заплаща стойност на отдадена от сградната инсталация топлинна енергия. /арг. чл. 153 от ЗЕ/.

Производството по делото   е спирано, до произнасяне с решение на КС по конституционно дело № 15/2009 г. С решение,  постановено на 22.04.2009 г. по това дело КС приема, че „най-общо понятието „потребител” може да се определи като страната по сделка, която придобива стока или приема услуга за лично ползване или потребление”. Приема също, че „с разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да заплащат цена за тази енергия, при условие и по ред определен в специална наредба. /арг. Р№5/2010г./ КС приема, че топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части в сграда – етажна собственост, следва да се заплаща от потребителите на обектите в съответната сграда. Разпределението на тази топлинна енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена у нас през 2001 г. с чл. 112 от ЗЕЕ /отм./ Изрично е посочено, че”съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ „потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. За това „те трябва участват и в тежестите изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация”. КС е намерил, че посочената нормативна уредба на ЗЕ / чл. 153 ал. 1 и 6/ не противоречат на чл. 19 ал. 2 от Конституцията на Република България. /арг. цитираното решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на КС  т.V/. КС не говори за „собственик”, за наемател”, а за „потребител”, каквото качество жалбоподателят не е установил, че няма. Напротив, на същия адрес той има регистрирано търговско дружество. След като не е открил партида на това дружество, твърдението, че следва да се насочи иска към търговеца, е несъстоятелно. Той не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Такава възможност българското законодателство не предвижда. В тази насока е и трайната практика на ВКС. 

 

Законодателят е предвидил, че при забава плащането на парично задължение, се дължи обезщетение за забавеното плащане, изчислено по размер на лихвата за забава, която се дължи за същата неизплатена сума, от деня на забавата. /арг. чл. 86 от ЗЗД/. В случая обезщетението за забава е правилно установено, включително и от заключението на експерта, прието по делото от първата инстанция.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени в обжалваното решение, които кореспондират с установената фактическа обстановка и трайната практика на съда, включително и с решение № 5/22.04.2010 г. по гр.д. № 15/2008 г. на КС. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя за тази инстанция не се дължат. Такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна, която е доказала извършването им в размер на сумата 350 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.05.2010 г.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 998/11.12.2009г., постановено по гр.д. № 3268/2009 г. на РС – С., с което е признато за установено по отношение на ЕТ „Р. – А.Р.”, Булстат *******, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. № *-*, кафе „Ф.”, представлявано от А.Й.Р., ЕГН ********** ***-Г-25, че същият дължи на „Топлофикация – С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.К.” № *, представлявано от В.Д., изпълнителен директор, чрез адв. П.Г., сумата 71.30 лв., представляваща топлоенергия, отдадена от сградна инсталация, сумата 649.33 лв., представляваща топлоенергия, отдадена от отоплителни тела за периода от м. декември 2007 г. до м. февруари 2008 г. и сумата 1.75 лв., представляваща сума за услугата ДР за м. февруари 2008 г., мораторна лихва за забава в размер на 102.73 лв., начислена до 18.03.2009 г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

 

ОСЪЖДА ЕТ „Р. – А.Р.”, Булстат *******, със седалище и адрес на управление гр. С., кв. „Д.” бл. № *-*, кафе „Ф.”, представлявано от А.Й.Р., ЕГН ********** ***-Г-25, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.К.” № *, представлявано от В.Д., изпълнителен директор, сумата 350.00 лв. разноски по делото за тази инстанция.

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: