Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С.,  08.04.2010 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ БЛЕЦОВА

   МАРИЯ ХРИСТОВА

 

При секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 45 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на адв. К. в качеството му на процесуален представител на „Пътнически превози” ЕАД гр. С., бул. „Ст. К.” №* против решение № 954/08.12.2009 г. по гр.д. № 2355/2009 г. по описа на С.ския районен съд,  с което въззивникът е бил осъден да заплати на Д.И.Д. ЕГН ********** сумата от 1173.33 лв., представляваща възнаграждение по договор за управление на ЕАД „Пътнически превози” от 29.08.2008 г. за периода от 01.09.2008 г. до 20.11.2008 г. и 440 лв. обезщетение по чл. 17 от същия договор, ведно с лихвата върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 28.05.2009 г. до окончателното изплащане и 908 лв. разноски по делото. Във въззивната жалба е посочено, че решението на СлРС е незаконосъобразно и че неправилно съдът бил приел, че вписването на членовете на съветите в търговския регистър не е необходимо, за да се задължи въззивника да заплати дължимите по договор за управление суми на въззиваемия. Твърди се, че „Пътнически превози” ЕАД се явяват трети лица по отношение сключения договор за управление между община С. и въззиваемия, поради което той не следва да заплаща възнаграждение по договор за управление. Във въззивната жалба е посочено, че макар въззиваемият да е взел участие в няколко заседания на Съвета на директорите по същество той не бил извършвал действие по управление, тъй като няма издадена нито една заповед в качеството му на изпълнителен директор на дружеството. Същевременно съвета на директорите вписан в търговския регистър при СлОС с решение №1166  от 19.07.2004 г. е извършвал действие по управление и затова е получавал възнаграждение. Във въззивната жалба се съдържа възражение относно размера на присъдените разноски, като се твърди, че същите са завишени с оглед цената на иска. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените от въззиваемия Д. искове.

         По делото е депозиран отговор от въззиваемия Д. в който е посочено, че легитимна страна по предявените искове е въззивникът „Пътнически превози” и че макар договорът за управление да е сключен между общината и въззиваемия, правата и задълженията са възникнали за ответното дружество и плащанията следва да бъдат за негова сметка. Посочено е, че от представените по делото протоколи от заседания на Съвета на директорите  се установява, че въззиваемият е изпълнявал задълженията си по договор за управление, поради което му се следва и възнаграждение, а по отношение платените суми „на стария състав от Съвета на директорите” е посочено, че след като общинският съвет е прекратил договора за управление на дружеството с неговите членове, то не е следвало те да извършват  каквито и да било действия по управления, извършените от тях действия са незаконосъобразни и не им се следва възнаграждение. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена и решението на СлРС да бъде потвърдено. Претендират се деловодни разноски.

         В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, като е посочил, че по същество с исковата молба са претендирани две груби възнаграждения, едната касаеща възнагражденията на членовете на Съвета на директорите за времето през което те са били избрани като такива и другото възнаграждение касаещо обезщетението поради предсрочното прекратяване на договорите за управление. Адвокат К. е посочил, че общинската наредба за дейността на общинските дружества има по-скоро изключителен характер и следва да се разпростре единствено по отношение на сумите, които се претендират като дължими за времето на упражняване дейността на Съвета на директорите, а не и по отношение на сумите, които се претендират като обезщетения.

         По делото е депозирано писмено становище на адв. П., в качеството й на пълномощник на въззиваемия Д., от което същата оспорва въззивната жалба и поддържа депозирания отговора по нея. Моли решението на СлРС да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в своята съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

         На 29.08.2008 г. между Кмета на Община С. и въззиваемия Д. в качеството му на председател на Съвета на директорите на Пътнически превози” ЕАД бил сключен договор за възлагане управлението на Еднолично акционерно дружество със 100% общинско участие „Пътнически превози” ЕАД гр. С., с който кметът на Община С. възложил на Д., в качеството му на Председател на Съвета на директорите управлението на едноличното акционерно дружество. Договорът бил сключен на основание решение на Общинския  съвет С.  №268 от 31.07.2008 г. Основно задължение по този договор на въззиваемия Д. е в качеството си на член на Съвета на директорите да управлява и стопанисва имуществото на дружеството добросъвестно и в защита интересите на едноличния собственик на капитала.  В чл. 9 от договора било посочено, че за дейността си членовете на Съвета на директорите имат право на текущо и годишно възнаграждение, като текущото възнаграждение се определяло в съответствие с чл. 50 от Наредбата за реда за упражняване правата на собственик на Община С. в търговските дружество с общинско участие. В чл. 17 от договора било предвидено при прекратяването му по реда на чл. 13 т. 1,2,5  и 6, а именно с изтичане на срока на договора, при преобразуване, прекратяване и след приватизация, с решение на едноличния собственик на капитала и при фактическа невъзможност членът на Съвета на директорите да изпълнява функциите в продължение на повече от 90 дни, както и при хипотезата на чл. 15 от договора, а именно при едностранно прекратяване от страна на самия член на Съвета на директорите, да се изплащат обезщетения в размер на месечното възнаграждение.

         С решение №*50 от 20.11.2008 г. на Общински съвет С. било отменено решение №268 от 31.07.2008 г. и бил освободен Съвета на директорите на „Пътнически превози” ЕАД, в който участие имал и въззиваемият Д..

         На 11.09.2008 г. бил постановен отказ на Агенция по вписванията за вписване в Търговския регистър на промени на обстоятелствата по партидата на дружеството, тъй като новоизбраният управител на дружеството Д.Д. не бил представил нотариално заверен образец от саморъчния си подпис и не е било приложена декларация по чл. 234 от ТЗ от члена на Съвета на  директорите Ваня Барбутова.

         От представения по делото протокол № 51 от 25.07.08 г. на Съвета на директорите, както и от протокол №52 от 15.10.2008 г., протокол №53 от 07.11.2008 г. е видно, че са се провеждали заседания на Съвета на директорите с членове К. Д., Г.С. и Н.М. на които са били обсъждани аспекти от дейността на дружеството.

         По делото са представени протоколи от 09.09.2008 г., 16.09.2008 г. и 08.10.2008 г. от заседания на Съвета на директорите на „Пътнически превози” ЕАД с участието на въззиваемия Д. и К. Д., К.К. и Н.Н. от които е видно, че на посочените по-горе дати Съветът на директорите е взимал решения, касаещи управлението на дружеството /избор на изпълнителен директор от състава на СД, приемане на правила за работа на СД, разглеждане състоянието и оценка на вътрешноградски пътни линии, на междуселищния транспорт и автогара С., подготовка и планиране на автобусния парк за есенно-зимния сезон, проектопрограма за оздравяване финансово икономическото състояние на дружеството и др. /

         От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че месечното възнаграждение на членовете на Съвета на директорите в съответствие с разпоредбата на чл. 50 от Наредбата за реда за упражняване правата на собственика на Община С. в търговските дружества с общинско участие е била в размер на 440 лв. и представлявала две минимални работни заплати за страната, които за този период са в размер на 220 лв.  Установено е, че претендираното от ищеца възнаграждение съгласно чл. 9 ал. 1 от Договора за управление за периода от 01.09.2008 г. до 20.11.2008 г е 1188 лв. и че същото не е изплатено. Вещото лице е установило, че размерът на обезщетението посочено в чл. 17 от Договора за управление, което не е било платено на въззиваемия е в размер на 440 лв.

         Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е било връчено на въззивника на 11.12.2009 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок на 22.12.2009 г. е била депозирана процесната жалба.

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Били са предявени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 280 във вр. чл. 28 от ЗЗД. Искът е за неизплатено възнаграждение договорено по договор за възлагане на управление. Няма спор между страните, че възнаграждението уговорено в договора за управление от 29.08.2008 г. не е било изплатено.

         В разпоредбата на чл. 235А от ТЗ е посочено, че договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството , когато то се представлява от него се сключват в писмена форма. В разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от НРУПСОСТДООК на Община С. е посочено, че управлението на общинските еднолични дружества се възлага с писмен договор за управление сключен между Кмета на Общината и избраните с решение на Общинския съвет лица за съответната длъжност. В настоящия случай редът предвиден в посочената по-горе наредба за избор на членове на Директорите на въззивното дружество не е оспорен че е бил изпълнен. Налице е решение на Общинския съвет, с което въззиваемия е бил избран за член на Съвета на директорите и на основание на това решение е бил сключен договор между едноличния собственик на капитала чрез представляващото го лице – Кмета на Община С. и избраното лице за член на Съвета на директорите – въззиваемия Д..  Не е основателно възражението на въззивника, че договорът за управление не следва да породи действие спрямо него, тъй като не е бил вписан в търговския регистър, а дружеството се явява трето лице по отношение на този договор. Едноличният собственик на капитала на дружеството е Община С.. Той е взел решение за сключване на договора за управление и договора за управление бил сключен в изискуемата се писмена форма. Вписването на новия Съвет на директорите в Търговския регистър не е елемент от фактическия състав за настъпването на правните последици на взетите решения. С вписването единствено се оповестява взетото вече решение и настъпилите правни последици на трети лица, което не се отнася за въззивника, тъй като едноличният му собственик е взел решение, сключил договора и той не може да се приеме за трето лице по отношение на този договор за управление. В този смисъл разпоредбата на чл. 231 ал. 4 от ТЗ посочваща, че избора и освобождаване на членове на съветите има действие от момента на вписване в ТЗ, не следва да се тълкува в смисъл, че това вписване има  конститутивно действие, а единствено, че има  оповестително такова.

         Налице са писмени данни, че във времето когато въззиваемият е бил член на Съвета на директорите на въззивното дружество същият е взимал участие в управлението на дружеството, като е участвал в заседания на Съвета на директорите на които се взимат решения свързани с неговата дейност. Безспорно се установи от представената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че възнаграждението дължимо по договор  за управление не е било заплащано и че същото е в размер на 1188 лв. Това възнаграждение е дължимо на въззиваемия.      

         Дължимо е и възнаграждението предвидено в чл. 17 от Договора, тъй като се установи по делото, че е било налице едно преждевременно прекратяване на договорните отношения по управление едностранно от едноличния собственик на капитала. Съгласно представената експертиза това обезщетение е в размер на 440 лв. Основателни се явяват претенциите за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

         Първоинстанционният съд е присъдил деловодни разноски в раземер на 908 лв., от които 100 лв. държавна такса, 100 лв. възнаграждение за вещо лице и 708 лв. адвокатски хонорар. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на присъденото адвокатско  възнаграждение за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и заплатените от ищеца такси, разноски и възнаграждения за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай искът е изцяло уважен. Дължими са сумите за такси и разноски по делото. Дължима е и сумата посочена в договор за правна помощ между ищеца и пълномощника му в размер на 708 лв.  Съгласно чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но не по-малко от минимално определения размер, съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл. 7 ал. 2 т. 2 е посочено, че за дела с материален интерес над 1000 лв. до 5000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 100 лв. плюс 6% за сумата над 1000 лв., което в настоящия случай е 236.78 лв. И тъй като това възнаграждение следва да бъде в троен размер максималният размер за адвокатско възнаграждение, който би могъл да бъде уговорен и заплатен между страните е в размер на 710.34 лв. Посочения в договора за правна помощ размер на адвокатско възнаграждение е 708 лв., което е по- малко от 710.34 лв.,  поради което договореното между страните адвокатско възнаграждение не може да бъде намалено от съда.

         С оглед изхода на делото неоснователни са претенциите на въззивамия за присъждане на деловодни разноски пред въззивната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие №410 от 17.02.2010 г. по който е договорено възнаграждение в размер на 550 лв., но е заплатена сумата 350 лв.,която сума следва да бъде присъдена в полза на въззиваемия. Не са налице доказателства за заплащането на останалите 200 лв. от въззиваемия Д. на процесуалния представител адв. П.. 

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 954 от 08.12.2009 г. по гр.д. №2355 от  2009 г. на СлРС като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        

         ОСЪЖДА „Пътнически превози „ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ст. К.” №* ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ деловодни разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.