Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  106

 

гр. Сливен, 07.06.2010 г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на деветнадесети май през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                         МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                           мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 48 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично решение № 938/11.12.2009г. по гр.д. № 2929/09г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. Сливен и Р.Н.Р., че Р.Н.Р. дължи сумата 60, 47 лв., представляваща такса мощност за периода 28.02.2006г. – 08.09.2006г., заедно с лихвата за забава от 13.05.09г., сумата 21, 42 лв. мораторна лихва към 18.02.09г. и сумата 25 лв. разноски по заповедното производство, като искът, до пълния размер от 347, 16 лв. – главница за ползвана топлинна енергия за периода 28.02.2006г. – 30.09.2008г. и 88, 69 лв. мораторна лихва върху нея, е отхвърлен като неоснователен и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство, само В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ.

Във въззивната жалба твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно в нея, тъй като е представил всички доказателства, които установяват несъмнено дължимостта на сумите за процесния период. Поради това моли въззивната инстанция да отмени решението на СлРС в тази част и вместо него постанови такова, с което уважи изцяло исковете. Претендира разноски.

Във въззивната жалба са направени  доказателствени искания, свързани с допускане на съдебноикономическа експертиза. При условията на чл. 267 ал. 1 и чл. 266 ал. 3 от ГПК, във връзка с разпоредбите н ачл. 101 и чл. 148 от ГПК, съдът е уважил искането и е събрал соченото доказателствено средство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за тази инстанция. Не са направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по чл. 32 т. 1 от ГПК оспорва въззивната жалба и иска съдът да я отхвърли. поддържа становището в отговора си.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са представени писмени защити.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено.

Този състав, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята фактическа обстановка към формираната от първоинстанционния съд, както е изложена в мотивите на решението.

Доколкото, обаче, СЧИТА СЪЩАТА ЗА НЕПЪЛНА, и с оглед събраните във въззивната фаза допълнителни доказателства, приема ОЩЕ за установено и следното:

През процесния период, при привеждане на дела на топлинна енергия отдадена от СИ за месеците с отопление за съответните сезони на 05-06г. и 06-07г. към следващия се размер от 15% спрямо топлинната енергия за отопление, и по методиката в Наредбата от 2007г. за 07-08г., дължимите от ответника по иска сума и в размер общо на 153, 24 лв. Стойността на ТЕ, отдадена от отоплителното тяло щранг-лира, съгласно Наредба № 2 от 28.05.04г., е в размер общо на 133, 85 лв.. Начислените суми мощност, отговарят на нормативната уредба действала към релевантния момент, и са в размер общо на 60, 47 лв., също правилно е формирана и самата за услуга ДР – в размер общо на 7, 83 лв.

Така общото задължение на ответника за целия спорен период, с приспадане на частично платеното за м. 02.2006г., е в размер на 341, 97 лв. Мораторната лихва върху него е в размер на 87, 69 лв.

Аргументът, с който РС е обосновал отхвърлянето на установителните искове за част от  претенциите – за суми за ТЕ от щранг-лира, за ТЕ от СИ и за услугата ДР, е, че ищецът по установителния иск не е ангажирал доказателства за установяване по безспорен начин тяхното правилно и законосъобразно начисляване.

Пред настоящата инстанция бяха събрани такива доказателства, с оглед които въззивният съд намира, че исковете са основателни до размер на 341, 97 лв. за главницата, формирана от гореописаните компоненти и до 87, 69 лв. мораторна лихва върху нея. Същите са неоснователни и недоказани за разликите съответно до пълните размери от 347. 16 лв. за главницата и до 88, 69 лв. – за лихвата.

Поради това жалбата се явява частично основателна и следва да се уважи. Атакуваното решение следва да бъде отменено частично в обжалваната отхвърлителна част и вместо това бъде постановено ново, с което установителните искове бъдат уважени до посочените по-горе размери. В останалата обжалвана отхвърлителна част решението на СлРС следва да бъде потвърдено.

И двете страни са претендирали разноски, и с оглед изхода на процеса, такива следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. С оглед точното пропорционално изчисляване предвид частичното уважаване на иска, частичното обжалване на решението и частичната основателност на в.жалба, съдът намира за оптимално да отмени решението на РС относно разноските и да ги присъди за двете инстанции общо.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение № 938/11.12.2009г. по гр.д. № 2929/09г. на СлРС,  в частта, с която е   о т х в ъ р л е н  предявения от  “ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.” *, положителен установителен иск, за признаване за установено между страните, че Р.Н.Р. ***,  дължи суми по издадената по ч.гр.д.№ 1990/09г. на СлРС, заповед за изпълнение, както следва:

- за сумата над 60, 47 лв. до 341, 97 лв. по отношение на главницата и

- за сумата над 21, 42 лв. до 87, 69 лв. по отношение на мораторната лихва,

И в частта за разноските,

като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че Р.Н.Р. ***,  дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С.,   ул. “Ст. К.” *, суми по издадената по ч.гр.д.№ 1990/09г. на СлРС, заповед за изпълнение, както следва:

- 341, 97 лв. главница, представляваща обща сума за доставена топлоенергия, съставена от нормативноустановените компоненти, за периода 28.02.2006г. – 30.09.2008г.  и

- 87, 69 лв. мораторна лихва върху главницата към 18.02.2009г.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 938/11.12.2009г. по гр.д. № 2929/09г. на СлРС в останалата ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, както следва:

- за разликата над 341, 97 лв. до 347, 16 лв. за главницата и

- за разликата над 87, 69 лв. до 88, 69 лв. за лихвата.

 

ОСЪЖДА Р.Н.Р. да заплати на “Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен, направените разноски по делото за двете инстанции съразмерно на уважената част от иска, в размер на 872, 81  лв.

ОСЪЖДА “Топлофикация Сливен” ЕАД, гр. Сливен да заплати на Р.Н.Р. направените разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената  част от иска, в размер на  6, 68 лв.

 

В необжалваната останала част, решение № 938/11.12.2009г. по гр.д. № 2929/09г. на СлРС  е влязло в сила.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: