Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                       гр. С., 21.04.2010 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети Март, две  хиляди и десета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

 при участието на секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз. гр.д. № 49 по описа за 2010 г. на С.ския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба на А.З., чрез адв С. против решение № 959/18.12.2009 г. по гр. д. № 2005 /2009 г. на Районен съд - С., с което е отхвърлен предявения от него иск за осъждане на Община-С. да му заплати сумата 123 лв., представляваща стойността на причинено непозволено увреждане от нейни служители. В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Счита за неправилни   изводите на съда, че е налице съпричиняване на вредата, тъй като не са подкрепени с доказателства по делото. Сочи, че шахтата, която е била на пътя, не е предвидимо и забележимо препятствие в този участък на пътното платно, тъй като по посока на движението се намирала точно зад висока купчина камъни, видно от протокола съставен за ПТП и разпитаните свидетели. Счита за установено, че в участъка от пътя не е имало никакви знаци или обозначения, предупреждаващи, че пътят е в ремонт.  Освен това сочи, че пътят не е бил в ремонт и по него се движели  в двете посоки автомобили, независимо че пътят е бил с трошено-каменна настилка, а не с асфалтова. Счита, че заключението на в.л. в частта, в която твърди, че шахтата е била забележима, е неправилно и противоречи на останалите доказателства по делото, което съдът следвало да цени във връзка с тях. Моли, да се отмени обжалваното решение изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да се уважи изцяло иска, като претендира направените разноски по делото.

По делото е постъпил отговор срещу въззивната жалба от „В и К” –С., като трето лице-помагач, чрез адв. Р. от АК-С., който  оспорва въззивната жалба, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че решението на РС - С. е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Сочи, че мотивите към решението на РС - С. са правилни и законосъобразни и моли, да се отхвърли жалбата  като неоснователна. 

Съдът с Определение от 26.01.2010 г. е извършил проверка съгласно чл. 267 ал. 1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима и отговаря на изискванията чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

В съдебно заседание въззивникът А.З. се явява лично и с адв. А.С., която поддържа жалбата. Моли, да се приеме съдебно решение по НАХД № 1763/2009 г., което е влязло в сила и от което е видно, че НП съставено за нарушение на ЗДвП за този инцидент е отменено, поради обстоятелството, че шахтата е била незабележимо-непредвидимо препятствие на пътя. Представя това решение във връзка с мотивите на първоинстанционният съд, в които се е позовал на съставения акт за административно нарушение и е приел, че ищецът има вина като е съпричинил щетите по МПС. Моли, да се уважи жалбата и да се отмени изцяло решението на СлРС, като неправилно и незаконосъобразно на посочените основания. Моли, да не се цени заключението на вещото лице в частта му, в която твърди, че шахтата е видимо препятствие на пътя, тъй като огледът на мястото от вещото лице е извършен, след като пътят е бил асфалтиран и след като от него са били отстранени камъните, които са били висока купчина и са препятствали видимостта към необезопасената и необозначена шахта. Счита, че изводът на първоинстанциония съд, че ищецът е съпричинил вредата, е неправилен и не се основава на доказателствата по делото. Сочи, че въззивникът няма вина, тъй като не е допуснал никакво нарушение на ЗДвП. Шахтата е била непредвидимо препятствие на пътя и не е било в неговите възможности да предвиди или пък да я избегне. Моли, да се отмени  изцяло обжалваното  решение и се уважи иска за непозволеното увреждане и претендира разноските по делото.

В съдебно заседание за въззиваемата Община - С. се явява юриск. Р.К.Р., която оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и недоказана. Решението на първоинстанционния съд счита за правилно. По отношение на представеното в с.з. решение – оспорва същото, като счита, че не е относимо към спора с оглед на обстоятелството, че шахтата е несигнализирана и това не се спорва. Решението на първоинстанционния съд счита, че не се базира на този факт, а на обстоятелството, че препятствието е видимо, забележимо от шофьора, който е имал възможност да реагира. Счита, че настъпилите щети са резултат само на неговото виновно поведение. Като документ, не оспорва решението. Няма възражения по отношение на обстоятелството, че решението не е могло да бъде представено с въззивната жалба, тъй като е влязло в сила след депозиране на въззивна жалба. Моли, да се отхвърли жалбата изцяло, като неоснователна и недоказана. Първоинстанционото решение счита за правилно, постановено при цялостна съпоставка на наличния доказателствен материал. Счита, че безспорно от експертизата се установява, наличието на съпричиняване на вреда от страна  на жалбоподателя в настоящото производство и то с оглед на факта, че същият не е предприел и не е съобразил своето поведение с изискванията на ЗДвП. Сочи, че никъде в закона не се казва и няма задължение водачите да предвиждат препятствията, но те следва да бъдат готови във всеки един момент да реагират по адекватен начин на непредвидени препятствия на пътя, съобразявайки скоростта на движение с атмосферните  условия, настилката  по пътя и всички други фактори посочени в чл. 20 от ЗДвП. Моли, да се потвърди изцяло оспореното решение, като правилно и да се отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

За въззиваемото дружество - трето лице помагач „В и К” ООД – С. се явява адв. Н.П.К., който поддържа отговора, оспорва жалбата. Няма доказателствени искания. По представеното доказателство счита, че е неотносимо към спора, че касае ангажирането на административно-наказателната отговорност на ищеца по друго производство и моли да не се приема. Моли, да се отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.

На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на основание чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.05.2009г. въззивникът А.З. спрял управляваното от него МПС - лек автомобил марка „Опел", модел „Тигра" с ДКН СН 6636 СА в близост до бензиностанция "Дифоат", находяща се в кв."Сини камъни", гр.С., където слязла пътуващата с него свидетелка Александра Николова. След слизането на свидетелката въззивникът потеглил, като целта му била да завие надясно в улицата непосредствено зад бензиностанцията. От дясната страна на колата имало купчина камъни, а след нея отворена шахта. Въззивникът заобиколил купчината камъни, но при завоя предното му дясно колело попаднало в шахтата. Въззивникът извикал органи на сектор КАТ - С.. При пристигането си на място служителите на РУ на МВР-С. заварили автомобила в шахтата. Съставили протокол за ПТП, в който е отразено, че на 05.05.2009г. в 16,30 часа в гр.С., кв."Сини камъни", северната страна на бл.17 Участник лек автомобил марка "Опел", модел "Тигра" с ДКН СН 6636 СА, собственост на А.З. и управлявано от него, при избиране на скоростта на движение не се съобразява, че участъка от пътя е в ремонт и попада в необезопасена шахта, намираща се на пътното платно. На З. е съставен акт за административно нарушение № 066627 за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. С Решение № 865/19.12.2009 г. по АХД № 1763 по описа за 2009 г. на С.ски районен съд, влязло в сила на 21.01.2010 г. е отменено издаденото от началника на РПУ-С. НП № 4716/11.05.09 г., с което на въззивника е наложено административно наказание за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 предл. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.  

От диаграмата на пътната обстановка, описана в протокола за ПТП се установява, че: произшествието е настъпило в зоната на участък от пътя, който е бил в ремонт; метеорологичните условия в момента на настъпване на ПТП са - ясно време; платното за движение е с ширина от 6 до 7м.; броят на лентите е две; пътното покритие е неравно с трошенокаменна настилка; движението в участъка е двупосочно; пътните условия са при повреда на пътното покритие; платното за движение е при хоризонтален участък; участъкът е регулиран с пътни знаци; участъкът е осветен.

В резултат на ПТП са причинени следните щети, посочени в  протокола: предна броня вдясно и др. щети по ходовата част. Щетите са описани от лицензиран оценител К. В. на 11.05.2009г., както следва: 1. облицовка на предна броня: с откъсната част от дясна страна, деформация от лека степен, напречни пукнатини по лаковото покритие; 2. гребло под броня срещу удари от твърди предмети; с деформация и скъсване по средата; 3. подкалник пластмасов: разкъсан в предната долна част; 4. джанта предна дясна: с деформиран борд и основа на борд; 5. щанга реактивна надлъжна: деформирана в мястото на захващане с напречния стабилизатор; 6. отражател на лампа къси/дълги светлини десен фар: изпаднал от мястото на монтаж.

Служителят на РУ на МВР - С., съставил протокола за ПТП - свид. Н.З. посочва, че по пътя имало натрошена каменна настилка и участъка бил в ремонт. Не може да каже дали шахтата е била видима. Нямало никакво предупреждение, че има отворена шахта на пътя.  Посочва, че шахтата е така разположена на пътното платно, че от едната й страна може да мине лек автомобил, било е възможно водачът да мине от лявата страна на шахтата без да попадне в нея. Докато оформяли документите в същата шахта попаднал и друг автомобил, но по него нямало щети. Не може да каже каква е причината.

От заключенията по допуснатите и изслушани съдебна авто-техническа експертиза и допълнителна такава се установява следното: Увреждането в дясната част на облицовката на предната броня е възможно да е настъпило при пропадане на предната гума в необезопасената шахта. Охлузването на долния ръб на предния десен пластмасов подкалник е с известна скорост и не е свързано само с настъпилото събитие, а има натрупване на увреждания от минали събития и следва да бъде обезщетено по първото събитие. Третото увреждане - спойлер на предна броня, съставен от две части, разместени една спрямо друга е възможно да е получено при попадане на автомобила с предна дясна гума в шахта и се възстановява с ремонтна операция. Отражател на лампа - изпаднал от мястото на закрепване, налице е интервенция върху фара, несвързана с настоящото събитие и увреждането следва да се обезщети по първото събитие. Деформацията в областта на борда на предна дясна джанта е възможно да бъде получено от попадането на автомобила в шахта и се възстановява с ремонтни дейности. Деформацията в областта на закрепването на предна реактивна щанга е възможно да се получи от така описаното пропадане на автомобила в шахта. Част от нанесените щети са свързани със събития, предхождащи пропадането на автомобила в шахта и възстановяването им следва да се отнесе по първото събитие. Няма необходимост от вложението на нови части. Стойността на нанесената щета възлиза на 123лв. /103 лв, стойност на труд и 20 лв. стойност на материали/. Налице е причинно-следствена връзка между нанесените щети и механизма на настъпване на произшествието, скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП не е надвишавала 10-15 км./ч. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме шахтата на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране при скорост 10 км./ч., която е около 4 м. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да наблюдава непрекъснато платното пред себе си, както и наличието на препятствия и да спре преди шахтата или да я заобиколи от лявата или дясната й страна.

В с.з. вещото лице уточнява, че е взел предвид при изготвяне на заключението обстоятелството, че имало купчина камъни преди кръстовището по посока на движение на автомобила от дясната страна на платното пред блок 17. Технически правилно е при навлизане в зоната на кръстовище, водачът на автомобила да намали скоростта на движение, да се убеди, че той е с право да премине и да пропусне автомобилите с предимство. В случая купчината с камъни е преди кръстовището, като водачът е заобиколил от лявата страна и е навлязъл по напречния път. Възможно е купчината камъни да ограничи в известна степен видимостта на водача, но това означава, че той следва да се съобрази със зоната си на видимост, да управлява автомобила с такава скорост, че да му позволи да спре в тази зона на видимост. В случая след навлизането на напречния път, пътят който е в посока изток-запад, тази купчина остава зад водача. При движение с по-висока скорост от описаната в експертизата и навлизане в този напречен път е възможно водача да попадне в дупката само, ако се е движел с такава скорост, която не му позволява да спре в зоната си на видимост. Купчината камъни е от дясната страна на платното, преди кръстовището и в случай, че тя ограничава видимостта от дясната страна на водача, е следвало водача задължително да спре преди кръстовището и се убеди, че няма превозно средство, движещо се от дясната му страна в посока от изток на запад. Във всички случаи шахтата е била видима. Във всички случаи водачът е имал възможност да я види, особено след като той е бил спрял и е имал допълнително възможността да огледа кръстовището, да възприеме препятствието и да се съобрази с него. Шахтата е препятствие, което е забележимо. Тя не е с такива малки размери, че да не може да бъде забележима. Шахтата е била видима от водача при всички случаи от разстояние по-голямо от опасната зона при движение с 10 км/ч.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателства заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги кредитира в частите им, в които се допълват и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът кредитира заключението на допусната и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, като дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, при съвкупната преценка с останалия доказателствен материал.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правната квалифиция на предявения иск е по чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, следствие от непозволено увреждане, причинено от служители на ответната Община С.. Същият е допустим, а разгледан по същество е частично основателен и доказан. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа. Предпоставките, които следва да се установят, за да се ангажира отговорността на Община С. за заплащане на обезщетение за вреди по чл. 49 от ЗЗД са: наличието на вреди; вредите да са причинени от лице, на което Община С. е възложила работата /поддръжка и ремонт на процесния път/; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод възложената работа; причинителят да е действал виновно, като вината се презумира - чл.45, ал.2 от ЗЗД. Не е необходимо да се установи точно кой от служителите е виновно лице, достатъчно е установяване въобще виновно поведение на служители, без да се разграничава поведението на всеки служител.

По делото е безспорно установено и не се спори между страните, че на 05.05.2009 г. на пътното платно в кв."Сини камъни", гр. С., северната страна на блок № 17 е имало отворена необезопасена шахта и купчина камъни, като пътя е в ремонт без да има обозначения за това.

Не се спори и по отношение на факта, че въззивникът, управлявайки собствения си автомобил марка „Опел” модел „Тигра” към 16,30 ч. на същия ден, преминавайки през Т-образно кръстовище на този участък от пътя, докато извършва маневра завиване на дясно, попада с предното дясно колело на автомобила в шахтата, намираща се в средата на пътното платно.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. С оглед собствеността на пътя, цитираното изискване следва да се осигури от Община С. чрез съответните длъжностни лица. Поради това съдът намира, че задължение на общината е да поддържа уличната настилка в състояние, позволяващо нормално движение, и тя не може да се позовава на неизпълнение на това свое задължение, за да се освободи от отговорност. Общината като собственик на уличната мрежа е длъжна да следи за повредите на настилката и да ги отстранява навреме, което тя не е направила. Очевидно нарушенията на целостта на асфалта, струпването на камъни на пътя и отворената шахта са препятствия, които застрашават движението по пътя, а от там живота и здравето на участниците в това движение и общината е следвало да ги отстрани. Допълнително изискване за безопастността на движението по пътното платно е задължението да се сигнализират препятствията с пътни знаци, което трябва да става своевременно, преди да са настъпили вреди от тези препятствия. При положение, че не са отстранени препятствията и не е сигнализирано за тях с предвидените за това означения, вредите се дължат на бездействие на длъжностни лица на общината, което не е при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, каквото възражение въвежда процесуалният представител на третото лице помагач и за това главният иск следва да бъде квалифициран по чл. 49 от ЗЗД.

По делото безспорно се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза, че вследствие попадането в шахтата, автомобила е получил увреждания /описани подробно в заключението/, като е налице причинно следствена връзка между нанесените щети и механизма на настъпване на произшествието /попадане на автомобила с предна дясна гума в отворената шахта при предприета маневра завой надясно/. От заключението на вещото лице е установен и размера на щетите – 123 лв. Безспорно, шахтата, в която е попаднало предното дясно колело на автомобила на въззивника е била отворена. Не се установи по делото да е поставен надлежен знак за обозначаването й. Съгласно разпоредбата на чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Безспорно отворената шахта е препятствие на пътя, което следва да бъде сигнализирано и обезопасено от служители на въззиваемата Община С..

В този смисъл съдът намира претенцията за основателна и доказана.

Основното възражение на въззиваемата страна е наличието на съпричиняване от страна на водача на МПС, тъй като е можел да възприеме опасността от препятствието и да го избегне. От показанията на служителят на РУ на МВР - С., съставил протокола за ПТП - свид. Н.З. се установи, че по пътя имало натрошена каменна настилка и участъка бил в ремонт. Не може да каже дали шахтата е била видима. Нямало никакво предупреждение, че има отворена шахта на пътя.  Посочва, че шахтата е така разположена на пътното платно, че от едната й страна може да мине лек автомобил, било е възможно водачът да мине от лявата страна на шахтата без да попадне в нея. Докато оформяли документите в същата шахта попаднал и друг автомобил. От заключенията по допуснатите и изслушани съдебна авто-техническа експертиза и допълнителна такава се установява, че скоростта на движение на автомобила в зоната на ПТП не е надвишавала 10-15 км./ч. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме шахтата на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране при скорост 10 км./ч., която е около 4 м. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да наблюдава непрекъснато платното пред себе си, както и наличието на препятствия и да спре преди шахтата или да я заобиколи от лявата или дясната й страна. Вещото лице уточнява, че е взел предвид при изготвяне на заключението обстоятелството, че имало купчина камъни преди кръстовището по посока на движение на автомобила от дясната страна на платното пред блок 17. Технически правилно е при навлизане в зоната на кръстовище, водачът на автомобила да намали скоростта на движение, да се убеди, че той е с право да премине и да пропусне автомобилите с предимство. В случая купчината с камъни е преди кръстовището, като водачът е заобиколил от лявата страна и е навлязъл по напречния път. Възможно е купчината камъни да ограничи в известна степен видимостта на водача, но това означава, че той следва да се съобрази със зоната си на видимост, да управлява автомобила с такава скорост, че да му позволи да спре в тази зона на видимост.

             Съгласно чл. 27 от ЗДвП при наличие на препятствие на платното за движение, каквото безспорно е шахтата, водачът може да премине от неговата лява или дясна страна. По делото се установи, че на практика с оглед ширината на пътното платно и на автомобила, въззивникът е имал възможността безпрепятствено да премине покрай шахтата, като е имал, и възможността да я възприеме и да спре, респ. заобиколи. Предвид заключението на вещото лице попадането в шахтата се дължи и на отклоняване вниманието на въззивника при управлението на МПС.

          Съгласно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

В настоящият случай съдът намира, че е налице съпричиняване в настъпването на вредите единствено по отношение на възможността водача на МПС да възприеме и да спре, респ. заобиколи опасността и обезщетението от 123 лв. следва да се намали на 100 лв.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция въззивната жалба следва да се уважи за сумата от 100 лв., като се отмени решението на първоинстанционния съд за тази част, като неправилно, а за сумата от 23 лв. да се отхвърли жалбата, като неоснователна.

С оглед изхода на спора, следва да се присъдят разноски на осн. чл. 78 от ГПК съразмерно с уважената респ. отхвърлената част от иска на двете страни, като на третото лице помагач не се присъждат разноски. От представените доказателства от въззивника съдът приема за доказани направени разноски за двете инстанции в размер на 365 лв., които съразмерно с уважената част от иска следва да бъде осъдена Община С. да му заплати сумата от 296,74 лв. От представените доказателства на въззиваемата страна съдът приема за доказани направени разноски за двете инстанции в размер на 320 лв., които съразмерно с отхвърлената част от иска следва да бъде осъден въззивника да й заплати сумата 57,60 лв.

С оглед изложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

         ОТМЕНЯ решение № 959 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 2005 по описа за 2009 г. на СлРС в частта, с която е отхвърлена претенцията на А.З. *** за заплащане на сумата 100 лв., както и в частта за разноските, и вместо него ПОСТАНОВИ:

         ОСЪЖДА ОБЩИНА С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.О.” № 1, БУЛСТАТ 000590654, представлявана от к. Й. Л. Я., ЕГН ********** да заплати на А.З. ЕГН **********, гражданин на У. с карта № 720040390, изд. на 26.03.2001 г. с постоянен адрес: гр. С., кв. „М.” *-*-* сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено от нейни служители на 05.05.2009 г.  в гр. С., кв. „Сини камъни”, както и сумата 296,74 лв. /двеста деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

         ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част.

         ОСЪЖДА А.З. ЕГН **********, гражданин на У. с карта № 720040390, изд. на 26.03.2001 г. с постоянен адрес: гр. С., кв. „М.” *-*- да заплати на ОБЩИНА С., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ц.О.” № 1, БУЛСТАТ 000590654, представлявана от к. Й. Л. Я., ЕГН ********** сумата 57,60 лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

         Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Водоснабдяване и канализация”ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш. С.” № *, на страната на ответника Община С..

 

         Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.