РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 19.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 51 по описа на съда за 2010 г.

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХХ от ГПК.

            Обжалвано е от ищеца Л.Д.Т. решение № 890 от 26.11.2009 г. по гр. дело № 3568/2009 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на законната лихва върху неустойка в размер 10 хиляди евро, присъдена му със същото решение, за неизпълнение на задължение за построяване и предаване на недвижим имот от ответника „Ктирион” ООД – гр. Сливен. Според жалбоподателя неправилно съдът отхвърлил иска за законната лихва с мотива, че е налице относителна търговска сделка и чл. 294, ал. 1 от ТЗ е неприложим. В жалбата се заявява, че съдът не е отчел разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ТЗ, а е налице парично задължение и длъжникът е в забава и няма причина тази норма да не бъде приложена. Не претендира разноски за тази инстанция.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба (въззиваемият е призован чрез уведомление по реда на чл. 47 от ГПК).

В съдебно заседание пълномощникът на въззивника заявява, че поддържа жалбата по посочените в нея съображения. Ответникът не изпраща представител.

            Жалбата е допустима.

            Искането за присъждане на законна лихва, в частта за което решението е обжалвано, е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Главното задължение, за чиято забава е поискано обезщетението, е с правно основание чл. 92 от ЗЗД – неустойка за забавено изпълнение на непарично задължение от търговец.

            Фактическата обстановка се установява от писмените доказателства и не е спорна между страните. На 16.09.2008 г. те са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който ответникът „Ктирион” ООД се задължил срещу цена от 100 000 евро да построи и продаде на ищеца Л.Т. *** (апарта­мент № 7 в още непостроена към онзи момент сграда с идентификатор 67338.530.155.1). В договора е описан видът, в който апартаментът следва да бъде предаден. За неиз­пълнение в срок на задължението е уговорена неустойка в размер 5% от стойността на договора за всеки месец на забавата.

            С последващо споразумение от 08.04.2009 г. страните прихващат част от цената по договора с дължима до момента неустойка от ответника, определят нов срок за изпълнение на задължението за предаване на апартамента – 31.05.2009 г., като уговарят, че с споразумението урежда отношенията им по тези въпроси до 31.05.2009 г., а останалите клаузи на договора от 16.09.2008 г. остават в сила.

На 14.05.2009 г. страните сключват в нотариална форма договор за продажба на апартамента, изграден вече до груб строеж, като в договора отново посочват, че предаването на апартамента следва да стане до 31.05.2009 г. във вид и степен на завършеност съгласно предварителния договор от 16.09.2009 г.

Към 31.07.2009 г. апартаментът не е бил завършен и предаден. Сливенският районен съд е осъдил ответника да заплати за забавата неустойка в размер 10 000 евро. В тази част решението като необжалвано е влязло в сила. Със същото решение е отхвърлено искането на Т. за заплащане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска (05.08.2009 г.) и тази част от решението е предмет на жалбата.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Без значение за изхода на делото е дали процесният договор е относителна търговска сделка и дали страните по нея са търговци. Чл. 294 от ТЗ урежда само възможностите да бъдат уговаряни между търговци условия във връзка с лихвите, различни от общите разпоредби на ЗЗД и ТЗ. От никоя от двете му алинеи обаче не следва изводът, че прилагането на чл. 86 от ЗЗД е изключено в отношенията между търговец и нетърговец.

Въпросът, който има значение за изхода на спора, не е свързан с чл. 294 от ТЗ, а се отнася до това, дали върху уговорена парична неустойка за забава се дължи и законната лихва съгласно чл. 86 от ЗЗД.

Съдебната практика приема, че неустойката за забава, по-специално на парично задължение, замества законната лихва, има нейната функция и се различава от нея само по размер, и затова такава неустойка не може нито да се кумулира със законна лихва върху забавеното задължение, нито върху нея допълнително да се начислява законна лихва (начисляването и би довело до анатоцизъм) – в такъв смисъл е решение № 35 от 22.01.1997 г. по гр. дело № 503/96 г. на V гр.о. на ВС и др.

Макар че тези съображения не се отнасят пряко за непаричните задължения, не би могло за тях да е различно само заради различния предмет на задължението. Функцията на неустойката за забава и в двата случая е една и съща – обезщетява вредите от това, че в определен период от време кредиторът не е разполагал с определена парична сума или друго благо, които му се дължат. От забавата на главното задължение са породени вредите, които кредиторът търпи, и е неоправдано едновременно с това да бъде обезще­тяван и допълнително за забавеното плащане на обезщетението за забава – резултатът по същество би бил сходен с начисляване на лихва върху лихва.

С оглед изложеното и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 РЕШИ:

Потвърждава решение № 890/26.11.2009 г. по гр. дело № 3568/2009 г. на Сливен­ския районен съд в обжалваната му част, с която е отхвърлена претенцията на Л.Д. Т. срещу „Ктирион” ООД за заплащане на законна лихва върху присъдена мораторна неустойка.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.