Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  27.05.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на осемнадесети май  през две хиляди и десета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:      М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                     СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 52 по описа за 2010 година, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.Т.С.  с ЕГН ********** *** офис 4, депозирана чрез процесуалния представител адв. Т.Ч. ***, против решение №. 818/ 09.11.2009 г. , постановено по гр.д. № *79 по описа за 2009г.  на районен съд гр.Сливен.

 Това решение е  постановено по искова молба на „Топлофикация Сливен” ЕАД,  депозирана в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, след проведено производство по реда на чл.410 от ГПК и подадено Възражение от длъжника – ответник, сега - жалбоподател.  Цената  на иска – 371,98лв. е за ползвана, но незаплатена топлоенергия, за обект  книжарница, намираща се на ул. „Х.Д.” №*, гр. Сливен, за периода от 01.11.2006г. до 31.10.2008г. Тя включва : - главница -306,20 лв. и обезщетение за  забавено плащане в размер на 65,78лв., считано до 18.03.2009г., ведно  със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.05.2009 г.

Претенцията е уважена от РС Сливен  частично - за сумата 256,52 лв. – главница и 49,07 лв. – обезщетение за забавено плащане определено по размер на дължимата мораторна лихва, начислено до 18.03.2009 г. със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 29.05.2009 г. , а в останалата част, като недоказан и неоснователен, искът е отхвърлен. Съобразно изхода от спора, на страните са присъдени разноски по делото.

 В жалбата се твърди, че решението в осъдителната му част е: - недопустимо в частта относно обект „офис” и следва да се обезсили в тази част. Сочи, че на този адрес има много обекти, но книжарницата и офисът се ползват от „АТЛАНТИК СИТИ” ООД. В петитума на исковата молба се иска да се осъди С.Т. като физическо лице за главница  306.20 лв. , представляваща паричен еквивалент на потребената  топлоенергия за обекта „книжарница” на бул. „Х.Д.” *. По делото, от представената техническа експертиза се установявало, че има на посочения адрес два обекта „книжарница” и „офис” с различна  кубатура и неправилно съдът присъдил сумата 256.52 лв. за двата обекта, вместо 190.08 лв. от които главница 160.17 лв. и 29.91 лв. – лихва както е по заключението  за обект книжарница, за което е бил сезиран съда.

Твърди се, че в обжалваната част решението е  необосновано,  неправилно, незаконосъобразно, а в диспозитивната част и не пълно, защото не е посочено за кой или за кои обекти се отнася присъдената сума.Счита, че жалбоподателят не дължи процесната сума и като физическо лице не живее на този адрес.  Ищецът не установил, кой е титуляр на партидата за същия адрес и обект. По тези съображения моли да се обезсили решението в частта, с която предявеният от ищеца иск е уважен над сумата , посочена от в. л. – 190.08лв. , от които главница 160.17 лв. и 29.91 лв. лихва. Счита, че на посочения адрес има два обекта, което в.лице е констатирало  и жалбоподателя следва да носи отговорност само за книжарницата. Намира, че решението е недопустимо поради факта, че исковата молба е депозирана от адв. П.Г., като представител на ищеца,но без надлежно пълномощно   и следвало да се отмени решението и се прекрати делото, поради недопустимост.

 По останалата част от  иска твърди, че жалбоподателя не следвало да носи отговорност като физическо лице, а като юридическо , защото книжарницата била собственост на „Атлантик сити ЕООД Сливен. Намира, че следва да се отмени решението в   частта, с която частично е уважен иска и да се отхвърлят  исковете на ищеца като неоснователни. Същото становище поддържа и по същество на спора. Моли да се отмени решението като се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира разноските по делото.

  

Въззиваемата страна – „Топлофикация – Сливен” ЕАДа, чрез процесуалния си представител адв. П.Г. от АК – Сливен е депозирала Становище по  въззивната жалба на 08.03.2010г. Намира  жалбата за  неоснователна, а обжалваното решение за  правилно и законосъобразно. Счита,  че ответникът е потребител на топлинна енергия, че топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и индивидуален договор не е необходим. Жалбоподателят бил ползвател и следвало да си заплати ползваната топлоенергия в съответствие със заключението на експерта.  Той не е представил доказателства, установяващи, собственик или ползвател е на посочения обект, но партидата му била открита съобразно изискванията на  ЗЕ. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна, а обжалваното решение да се потвърди като законосъобразно, обосновано и правилно.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че  жалбоподателят – ответник е „представител на „Атлантик сити” ЕООД, със седалище и адрес на управление бул. „Х. Д.” *, с отметка книжарница”, а  живее на друг адрес /арг. удостоверение № 20090429114425/29.04.2009 г. на Агенция по Вписванията и копие от лична карта, л. № 12 и 13 от гр. д. № *79/2009 г. на РС – Сливен./.

По делото е установено, че жалбоподателят има  книжарница на посочения адрес бул. „Х.Д.” бл. 32,- с обем 83.77 куб.м. и офис с обем 53.52 куб.м. Фактически претенцията е била за „ползвана  топлинна енергия за отопление в частта, за отдадена топлина от сградна инсталация, както и сума „уреди и услуга„ топлинно счетоводство”. Сградата е етажна собственост. Преизчислени сумите за обект „книжарница” са отдадена от сградна инсталация топлинна енергия е в размер на 160.17 лв. , а лихвата за забавено плащане – 29.91 лв. или всичко 190.08 лв. За обект „офис” сумите са съответно 96.35 лв. – главница, 19.16 лв. – лихва, или всичко 115.51 лв. или общо главницата се явява в размер на сумата 256.52 лв., лихвата 49.07 лв. и общо 305.59 лв. Тази сума е присъдена с решението в обжалваната част. /арг. заключение на съдебно-техническа експертиза Вх. № 20356/01.10.2009 г., л. 22 – до 26 вкл. по гр. д. № *97/2009 г. на РС – Сливен/.

 Това заключение е дадено след като експертът се е съобразил с разпоредбите на ЗЕ, Наредба № 2/2004 г. и Наредба № 16 – 334/2007 г. за топлоснабдяването. Протокол на живеещите в тази етажна собственост за сключване на договор с ЕТ „Топлоинженеринг” – гр. Сливен и списък на живеещите на този адрес са приложени към заключението на съдебно-техническата експертиза. В този списък фигурира и жалбоподателя на ред. № 6, като след ЕГН-то има негов подпис, от който е видно, че той не ползва само отопление. Такова перо в исковата претенция няма.

Експертът е ползвал извлеченията и за ищеца за разпределение на топлоенергията на посочения адрес. В с.з. е посочил, че двата обекта „офис” и книжарница”са съседни и са самостоятелни и така са начислени суми за тези обекти от ищеца. Посочил е, че сумите, които са предоставени за изчисляване са дадени от топлинния счетоводител, който обслужва ищеца и това е „ТОПЛОИНЖЕНЕРИНГ” ООД, с която етажните собственици са решили, че следва да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки./арг. протокол от 25.09.2002 г. – л. 27 от цитираното дело/. Посочените в диспозитива на решението суми е сбор от тези суми, които експерта е дал  за двата обекта./арг. Таблица към заключението,  на стр.26 от гр.д. № *78/2009г. на РС Сливен./.

 

 Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 

Претенцията е от обективно съединени искове за заплащане на суми, представляващи стойността на предоставена и ползвана от ответника-жалбоподател топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и обезщетение, дължимо по размер равен, на лихвата за забавено плащане  на не заплатената стойност на тази енергия.

Твърдението на жалбоподателя, че искът е недопустим, поради факта че исковата молба е депозирана от процесуален представител , е несъстоятелно. По делото има представени удостоверения за актуално състояние на ищеца и  упълномощаването на процесуалния представител е от представителя по закон на ищеца./ арг. цитираното удостоверение от АВ /л.35/ и договор за правна защита и съдействие от 08.10.2009 г. /л. 32./

Не може да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че той след като не живее на този адрес, не е ползвател на посочения офис и книжарница. Тези твърдения не са доказани по делото. В подкрепа на този извод е факта, че от събранието на етажната собственост същият е вписан и е положил подписа си. /арг. цитирания протокол/.

По делото е установено, че на посочените два обекта сумите за отдадена топлоенергия от сградна инсталация  са тези, посочени от експерта, на чието основание е постановено решението в обжалваната част. Твърдението на жалбоподателя, че той не е собственик на посочения обект, че ползва само книжарница на този адрес, но не и офис, е недоказано, въпреки, че още с  разпореждане от 10.06.2009 г. РС – Сливен изрично е указал да представи всички писмени  доказателства, които има и на чието основание излага съображения за неоснователност на претенцията.  В посочения от съда срок и до приключване на делото, включително и пред тази инстанция писмени доказателства, установяващи, че на посочения адрес жалбоподателят няма книжарница и офис, не са представени. В този аспект, не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя, че решението е незаконосъобразно, защото съдът се е произнесъл и „свръхпетитум”, защото жалбподателят не е установил, че офисът на същия адрес, за който му е начислена сума за процесния период, не е негов, че го е отдал под наем и  не се ползва от него.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно.

Производството по делото   е спирано, до произнасяне с решение на КС по конституционно дело № 15/2009 г. С решение,  постановено на 22.04.2009 г. по това дело КС приема, че „най-общо понятиетопотребител” може да се определи като страната по сделка, която придобива стока или приема услуга за лично ползване или потребление”. Приема също, че „с разпоредбата на чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да заплащат цена за тази енергия, при условие и по ред определен в специална наредба. /арг. Р№5/2010г./ КС приема, че топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части в сграда – етажна собственост, следва да се заплаща от потребителите на обектите в съответната сграда. Разпределението на тази топлинна енергия се извършва по системата за дялово разпределение, въведена у нас през 2001 г. с чл. 112 от ЗЕЕ /отм./ Изрично е посочено, че”съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ „потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата”. За това „те трябва участват и в тежестите, изразяващи се в заплащане на стойността на полученото количество топлинна енергия за общите части и сградната инсталация”. КС е намерил, че посочената нормативна уредба на ЗЕ / чл. 153 ал. 1 и 6/ не противоречат на чл. 19 ал. 2 от Конституцията на Република България. /арг. цитираното решение № 5/22.04.2010 г. по к.д. № 15/2009 г. на КС  т.V/. КС не говори за „собственик”, за наемател”, а за „потребител”, каквото качество жалбоподателят не е установил, че няма. Напротив, на същия адрес той има регистрирано търговско дружество. След като не е открил партида на това дружество, твърдението, че следва да се насочи иска към търговеца, е несъстоятелно. Той не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Такава възможност българското законодателство не предвижда. В тази насока е и трайната практика на ВКС. 

Несъстоятелно е и твърдението, че диспозитива на решението бил непълен, защото не било посочено, за кои обекти се отнася присъдената сума. Съдът е изложил подробни мотиви, относно задължението на ответника и е отразил, че  определя дължимата сума, съгласно заключението на експерта. От таблиците  към заключението е видна сумата, която се дължи за всеки обект и  с просто аритметично действие се установява общата  дължима сума.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без  уважение.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС – Сливен в обжалваното решение. Не се установи при разглеждане на делото и постановяване на решението да е допуснато нарушение на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.

При този изход на спора разноски за тази инстанция  се дължат на въззиваемата страна  и такива са доказани в размер на сумата 300 лв., съгласно Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2010 г.

 

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК, решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

 

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 818/09.11.2009г., постановено по гр.д. № *79/2009г. на РС – Сливен, в частта,  с която е осъден С.Т.С. ЕГН ********** , да заплати  на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.К.” № *, представлявано от  изп. директор А. А., чрез адв. П.Г.,  сумата  256,52лв., представляваща начислена цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2006г. до 31.10.2008г,  мораторна лихва в размер на 49,07лв., начислена до 18.03.2009г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 08.04..2009г., до окончателното   изплащане на сумата, както и 252,17лв. - разноски по делото .

 

 

 

ОСЪЖДА С.Т.С. ЕГН ********** *** - книжарница, живущ ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ –СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С.К.” № *, представлявано от  изп. директор А. А. сумата 300 лв. разноски по делото за тази инстанция.

 

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: