Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 29

 

Гр. Сливен, 15.03.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

   М.  ХРИСТОВА

 

         в присъствието на секретаря М.Т. и прокурора Д.Д. като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова възз.гр.д. № 53 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

         Обжалвано е решение № 792 от 20.10.2009г. постановено по гр.д. № 1015/2009г. по описа на Районен съд Сливен, с което състав на съда е отхвърлил предявения от името на А.Д.К. против Прокуратура на РБългария иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени от незаконното му задържане под стража за периода 01.07.1997г. до 20.08.1997г. във връзка с повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление по чл.195, ал.1 т.3 във вр. с чл. 26 от НК, като неоснователен и недоказан.

         С атакуваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил и предявения от А.Д.К. против Прокуратура на РБългария иск за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 5000 лева, причинени от незаконно водено срещу него досъдебно наказателно производство по следствено дело № 511/1997г. по описа на ОСС – Сливен, пор. № 1522/1997г. по описа на РП Сливен за периода 01.07.1997г. до 31.05.2005г. във връзка с повдигнатото му обвинение  в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 във връзка с чл. 26 от НК, като неоснователен и недоказан. Жалбоподателят е осъден да заплати д.т. в размер на 400 лева по сметка на СлРС.

         Въззивникът, ищец в първоинстанционно производство, обжалва решението, като твърди, че е неправилно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Изложени са съображения за необоснованост на атакувания съдебен акт с оглед събраните по делото доказателства. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново като уважи изцяло предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

         Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

         В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявава, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Моли същото да бъде потвърдено. Не са направени доказателствени искания.

         В с.з. въззивника, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния представител по пълномощие поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

         В с.з. въззиваемата страна, редовно призова, чрез процесуалния представител поддържа отговора си и моли да бъде отхвърлена въззивната жалба.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения, процесуални или доказателствени искания.

         При извършване на въззивния контрол върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, приема следната фактическа обстановка :

          С постановление от 30.06.1997г. за образуване на предварително производство издадено от пом. следовател М. Д. *** е образувано дознание № 2099/1997г. по описа на ОСС - Сливен срещу А.Д.К. *** за извършено от него престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 от НК за това че на 28/29.06.1997г. в гр. Твърдица от кафе аперитив „Кънтри – клуб” след като разрушил преграда здраво направена за защита на имот – взломена секретна брава, извършил кражба на телевизор „Тошиба”, касов апарат „Самсунг”, кафе машина „Контрол”, микровълнова печка „Голдстар” и др. на обща стойност 3 500 000 лева, собственост на Д.С.И. от гр. Твърдица. С постановление от 30.06.1997г. е постановено задържане на лицето А.Д.К. за 24 часа, считано от 15.00 часа на 30.06.1997г. С постановление от 01.07.1997г. на пом. следовател при РСС – Сливен, лицето А.Д.К. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 във вр. чл. 26 от НК и на същия е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”. В частта относно постановената мярка за неотклонение „Задържане под стража” горепосоченото постановлението е било обжалвано пред РП – Сливен, като с постановление от 14.07.1997г. жалбата на А.Д.К. е била оставена без уважение. Впоследствие с писмо от 18.08.1997г. ОСС – Сливен е изпратила до Районен съд Сливен молба от ищеца – обвиняем по сл.д. № 511/1997г. по описа на ОСС – Сливен за изменение на мярката „Задържане под стража”. В проведено о.с.з. на 21.08.1997г.  по ЧНД № 653/1997г. по описа на СлРС, състав на съда е изменил взетата по отношение на обв. А.Д.К. мярка за неотклонение „Задържане под стража” в „Парична гаранция” в размер на 70 /деноминирани/ лева. Определената сума като гаранция е внесена от обвиняемия в ТБ „Биохим” по сметка на ОСС – Сливен и същия е освободен от Следствения арест на 20.08.1997г.

         С определение от 25.05.2005г. по ЧНД № 803/2005г. на СлРС по молба на обв. А.К., Районен съд - Сливен е върнал сл.дело на РП – Сливен, на осн. чл. 239А ал.3 от НПК с указание за решаване на делото по същество в двумесечен срок.

         С постановление от 31.05.2005г. издадено от прокурор Д. М. при Районна прокуратура Сливен е прекратено наказателното производство по следственото дело по отношение на ищеца – А. К., в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 вр. с чл. 26 ал.1 от НК поради недоказаност. Отменена е и мярката за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 70 лева. Постановено е и спиране на наказателното производство по сл.д. № 511/1997г. на ОСС – Сливен, което следва да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и 5 вр. с чл. 26 от НК, поради неразкриване на извършителя.

         В частта относно прекратяването горецитираното постановление е подлежало на обжалване в 7- мо дневен срок от съобщаването му пред СлРС. Няма данни по делото за момента на съобщаване на обв. А.К. за издаденото постановление за прекратяване и възможността за неговото обжалване.

         С постановление от 02.04.2008г. е прекратено наказателното производство по сл.д. № 511/1997г. на ОСС – Сливен водено срещу неизвестен извършител и делото е свалено от отчет.

         От показанията на разпитания по делото свидетел К.Т. – съсед на ищеца, се установя че последния вследствие на воденото срещу наказателно производство е влошил сериозно отношенията със своята майка, която е изпитвала срам по този повод пред своите съграждани. Наложило се е ищецът да напусне града и да се установи да живее и работи в гр. София, като при посещенията си в гр. Твърдица не е бил допускан в родния си дом, а е оставал да нощува при своя съсед Т.. Последния твърди, че вследствие на воденото наказателно произодство ищецът К. бил неспокоен, много изнервен, избухвал по дребни поводи и започнал да пие успкоителни лекарства.

         При така установената фактическа обстановка въззивния съд направи следните изводи от правно естество :

         С предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ е претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лева от незаконно постановена мярка за процесуална принуда „Задържане под стража” за периода от 01.07.1997г. до 20.08.1997г..

         Настоящата въззивна инстанция счита предявената претенция за недопустима, тъй като същата не подлежи на самостоятелно разглеждане, съгласно т.13 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК. В конкретния случай няма данни за постановено незаконно задържане под стража, което да е отменено поради липса на законно основание.  Тъй като мярката за неотклонение не е била отменена като незаконна, но наказателното производство е било прекратено поради недоказаност, държавата отговаря по реда на чл. 2 т.2 от ЗОДОВ и обезщетението за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди включва и вредите от незаконното задържане под стража.

         Предвид изложеното разглежданата претенция се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а решението на първоинстанционния съд в тази част следва да се обезсили.

         С предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лева произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление за което образуваното наказателно производство е прекратено поради недоказаност.

Съгласно т.7 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК., въпреки липсата на текстуално тъждество, следва да се приеме, че когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване за вреди по чл.2, т.2 ЗОДОВ е - че деянието не е извършено от лицето. В този смисъл претенцията е правилно отнесена към съответната правна норма. Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи обаче възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – чл.2, т.2 изр. 2 ЗОДОВ. Това е основния правопораждащ факт за ищеца, след настъпването на който същия черпи за себе си изгодни последици и има възможността да реализира претенциите си за обезщетение по съдебен ред. В настоящето производство, въпреки възраженията на представителя на Прокуратура, не са ангажирани доказателства относно настъпването на този основен юридически факт. Не е установен момента на съобщаване на издаденото на 31.05.2005г. от РП – Сливен постановление за прекратяване на наказателното производство по отношение на ищеца А. К.. Именно от този момент на връчване, може да се установи и изтичането на срока за обжалване на прокурорския акт пред СлРС, респ. влизането в сила същия. Липсата на доказателства относно установяването на момента на съобщаване води до невъзможност за преценка относно момента от който държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на обезщетението и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорносттта на държавата / в който е смисъл е и т.4 от ТР № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК/. Тъй като липсват доказателства за настъпването на основния правопораждащ факт – влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство, то настоящата претенция се явява преждевременно предявена и като такава недопустима.

Предвид гореизложеното и на осн. чл.270, ал.3, изр.1 от ГПК постановеното решение на първоинстанционния съд следва да бъде обезсилено в цялост като недопустимо, като въззивния съд постанови ново с което остави претенциите без разглеждане и прекрати производството по делото.

С оглед изхода на делото, разноските извършени от ищеца – въззивник в настоящето производство, следва да останат в негова тежест, така както са направени и пред двете съдебни инстанции.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски Окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И

 

ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 792 от 20.10.2009г. постановено по гр.д. № 1015/2009г. по описа на РС Сливен.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на А.Д.К. с ЕГН ********** *** против ПРОКУРАТУРА на РБългария за заплащане на обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, преставляваща претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане под стража за периода 01.07.1997г. до 20.08.1997г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2005г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията на А.Д.К. с ЕГН ********** *** против ПРОКУРАТУРА на РБългария за заплащане на обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, преставляваща претърпени неимуществени вреди от незаконно водено срещу него досъдебно наказателно производство по сл.д. № 511/1997г. по описа на ОСС гр. Сливен, пор. № 1522/1997г. по описа на РП гр. Сливен за времето от 01.07.1997г. до 31.05.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2005г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му страните пред ВКС на РБ.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                    2.