Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  62

 

Гр. Сливен 22.03.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на седемнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

    Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 54 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и следващите от ГПК /отм./ 

Въззивницата М.П.Д. ***, чрез пълномощника си адв. П.А. *** останала недоволна от Р. № 178/23.10.2009 г., постановено по гр.д. № 157/2006 г. на районен съд гр.Нова Загора, с  което е   признато за установено по отношение на нея и на В.К. ***, че недвижим имот ВТОРИ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, построена в пл. № 2687- източната половина на къща- близнак в дворно място, цялото от 550 кв.м., съставляващо УПИ V-2687, 2688 от кв. 144 по ПУП на гр. Нова Загора е собственост на А.З.А. и Н.К.А. ***. Със същото решение е отменен НОТ. АКТ № 38, том ІІ, рег. № 1478, дело 109/01.03.2006 г. на нотариус В.И., с рег. № 163 на нот. камара, вписан в службата по вписванията гр. Н. Загора, вх. Рег. № 1115/01.03.2006 г., акт №165, том ІІ, д. 386/2006 г. в частта му, с която гореописания имот е продаден от М.П.Д. на В.К.К. и последните са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в размер на 821.00 лв. Моли да бъде отменено и съдът отхвърли предявения иск.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение противоречи на закона, е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В дадения на противните страни срок не е постъпило възражение или отговор по въззивната жалба. 

В с.з. въззивницата, редовно призована не се яви и не се яви пълномощник. В изпратената молба от пълн. адв. Пл. А. е поискано даване ход на делото, въззивната жалба да бъде уважена, като обжалваното решение бъде отменено. Посочва, че районният съд не е действал обективно и не е преценил доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, а субективно се позовал само на твърденията на ищците. Не са обсъдени и не е взето становище по представените от въззивницата писмени и гласни доказателства.

Пълномощникът на въззиваемата страна А.З.А.- адв. Г. от АК Хасково, редовно упълномощен на 16.03.2010 г. и приет от  датата на с.з.- 17.03.2010 г. оспорва въззивната жалба намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените в тази инстанция разноски.

Въззиваемата В.К. моли съдът да уважи жалбата на М.Д.. Като обяснява, че е закупила от последната цялата къща- първи и втори етаж . Дала парите и си иска къщата.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадени от надлежна страни в законния  срок за обжалване. Въззивницата има правен интерес да  обжалва решението с което е уважен иск с правно основание чл. 97 от ГПК, насочен против нея.  

При извършената служебна проверка по реда на чл. 209 от ГПК /отм./ настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция- признаване за установено, че ищците са собственици на конкретен недвижим имот и е отменен нотариален акт в частта му, с която посочения имот е продаден от първата на втората ответница. 

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Въззивната инстанция констатира следното:

Предявен е  иск с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците М.Д. и В.К.К., че ищците А.З.А. и Н.К.А. *** са собственици на ВТОРИ САМОСТОЯТЕЛЕН ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ от масивна жилищна сграда, построена в пл. № 2687- източната половина на къща- близнак в дворно място, цялото от 550 кв.м., съставляващо УПИ V-2687, 2688 от кв. 144 по ПУП на гр. Нова Загора, като на основание чл. 431, ал.2 от ГПК /отм./ съдът да отмени НОТ. АКТ № 38, том ІІ, рег. № 1478, дело 109/01.03.2006 г. на нотариус В.И., с рег. № 163 на нот. камара, вписан в службата по вписванията гр. Н. Загора, вх. Рег. № 1115/01.03.2006 г., акт №165, том ІІ, д. 386/2006 г. в частта му, с която гореописания имот е продаден от М.П.Д. на В.К.К..  Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ищците чрез процесуалният си представител адв. И.П. от АК Сливен поддържа исковата молба.

Ответницата М.Д., чрез пълномощниците си адв. Н. и адв. П.- двамата от САК оспорват иска. В писмената си защита ответницата /л.56/ твърди, че необосновано с Р № 158/2007 г. по гр.д. № 163/2007 г. СлОС, потвърдено от ВКС съдът приел, че ищецът А.А. е придобил някакви права по процесния имот- втори жилищен етаж. Оспорва този обект да представлява самостоятелен жилищен обект. Била собственица на ½ ид.ч. от втори жилищен етаж, като единствена наследница на майка си и видно от разписка от 08.04.2006 г. изплатила на А.З.А. сумата 5000 лв. за уравнение на неговия дял пред свидетели. Неоснователно било игнорирано доказателството,  поради недопустимост на свидетелските показания. А. бил подведен под наказателна отговорност. Оспорва иска, като неоснователен като твърди, че ищецът не е предприел действия да влезе във владение на имота, като впише имота в службата по вписванията. Не напуснал имота след получената нотариална покана през 1989 г., а дал съгласие за заплащане на наем.  Не е атакувал нотариалния й акт от 1990 г. Нарушени били конституционните й права от висшестоящите съдилища. Моли съдът да обезсили Р. № 221/1989 г. по гр.д. № 492/1989 г. на НЗРС и да възстанови правата й на собственост в размер на ½ ид.ч. от втори етаж на процесния имот.

Втората ответница не е изразила становище.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено: 

С нотариален акт № 38 том ІІ рег. № 1478 д. № 109 от 01.03.2006 г. на нотариус В.И., с рег. № 163 на нот. камара, вписан в службата по вписванията гр. Н. Загора, вх. Рег. № 1115/01.03.2006 г., акт №165, том ІІ, д. 386/2006 г. М.П.Д. продава на В.К.К.  ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 540 кв.м., съставляващо УПИ V- 2687, 2688 в кв. 144 по плана на гр. Нова Загора, ведно с североизточната половина от двуетажна масивна жилищна сграда- близнак, представляваща самостоятелно жилище и подобрения за сумата 20000 лв. изплатена напълно. Между приложените в нотариалното производство доказателства е отразено, че е приложен нот. акт № 203, том І, дело № 444/30.08.1989 г. по описа на НЗРС, с който продавачката удостоверява, че е собственик на продаваемия имот- л. 2 на приложено нот. д. 203/1989 г.  придобит по наследство /въпреки, че за втория етаж има само ½ ид.ч., след като за нея не е обезсилен нот. акт за продажба срещу задължение за издръжка и гледанена майка й от ищеца/.

С Р. № 53/16.02.1990 г. по гр.д. № 492/1989 г. на НЗРС, приложено към делото  е допуснал делба на втори самостоятелен жилищен етаж на масивната жилищна сграда, построена в имот пл. № 2687, 2688- източната половина на къща- близнак, в дворно място, цялото от 550 кв.м. в кв. 144 по регулационния план на гр. Нова Загора, като в мотивите на решението е прието, че с Р. от 06.07.1989г. СлОС развалил договора за гледане и издръжка между майката и наследодателка на ответницата Д.- И. Д. ***. Загора и ищеца Ал. А. за ½ ид.ч.  от втория процесен етаж и обезсилил до ½ нотариалния акт, с който е извършена продажбата. 

Между първия ищец А. и първата ответница М.П.Д. е водено дело за делба на стойност 7269.10лв. С влязло в сила Р. № 221/04.12.1990 г. по гр.д. № 492/1990 г. на НЗРС процесното жилище е поставено в дял на ищеца А., като е осъден да заплати на Д. за уравняване на дяловете сумата 3634.55 лв. в сроковете по чл. 288, ал.6 от ГПК, а за вземането си Д. може да впише законна ипотека, което е отразено в решението. Със същото решение съдът се произнесъл и по направените от А. претенции за направени подобрения в имота, които са оценени на 942.25 лв. и Д. е осъдена да му заплати сумата 471.13 лв. Не е установено страните да са заплатили на противната страна дължимите суми.

С многократните, но безрезултатни обжалвания, молба за ПРН и за отмяна въззивницата оспорвала качеството на делбения имот на самостоятелен жилищен обект и  сочила недопустимост на решението, с което е допусната делба за същия - пред СлОС- Опр. № 29/15.02.1991 г. по в.гр.д. № 22/1990 г.; Р. № 740/09.10.1990 г. на І г.о. на ВС на РБ по гр.д. 770/1990 г.;Опр. № 22/23.04.1991г. по ч.гр.д. № 387/91 г. на І г.о. на ВС; Опр. № 242/06.04.1994 г. по гр.д. № 123/94 г. на ВС- І г.о. /изрично твърдение за извършване на делба на нежилищен имот и липса на предмет за възлагане, поради нарушение на чл. 62 от ЗТСУ/, както и постановяване на съдебни актове на два петчленни състава на ВС на РБ – Р. № 319/15.11.1991 г. по гр.д. № 254/91 г., с която молбата за ПРН на М. Д. е оставена без уважение и Р. № 196/15.ІХ.1992 г. по гр.д. № 146/1992 г., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на Р. на петчленния състав по гр.д. № 254/1991 г. на ВС. Посочените влезли в сила решения и определения са приложени към делото в папка на гр.д. № 492/1989 г., със съдържание 15 листа.

Едва на 01.06.2006 г. по това дело е депозирана молба от М.Д. с правно основание чл. 288, ал.7 изр.3 от ГПК /отм./ за постановяване решение с което се постанови, че решението по възлагането е обезсилено по право, поради неплащане в срок на сумата за уравняване на дяловете. Образувано е гр.д. № 206/2006 г. на НЗРС по молбата. С Р. № 295/19.01.2007 г. по същото гр.д. е постановено обезсилване на Р. № 221/04.12.1990 г. по гр.д. № 492/1990 г. на НЗРС. С Р. № 152/18.07.2007 г. по в.гр.д. № 163/2007 г. СлОС отменил решение № 295/19.01.2007 г. по гр.д. № 206/06 г. на НЗРС и отхвърля искането за обезсилване на решението от 1990г. по делбеното дело за възлагане на имота. С Р № 12/23.01.2009 г. ВКС на РБ ІV- то отделение по гр.д. 6197/2007 г. оставил в сила решението на СлОС и потвърдило изводите, че възлагателното решение от 1990 г. е проявило с влизането си в сила вещноправен ефект, изразяващ се в това, че от този момент ответникът А. е станал собственик на възложения му имот. ВКС посочва, че от този момент Д. станала кредитор по вземането от присъденото й уравнение, а след изтичане на едногодишен срок за плащането му  е възникнало и правото й да  иска обезсилване по съдебен ред на решението за извършване на делбата. Приема, че само влязло в сила решение за това /обезсилването/ е могло да възстанови съсобствеността върху делбения имот и висящността на делбения процес. Едва с отмяната на изр. 1 и изменението на чл. 288, ал.7 от ГПК /отм./ решенията за извършване на делбата- поставянето в дял нямат вещноправен ефект. В случая решение № 221/1990 г. по гр.д. № 492/1990 г. влязло в сила на 23.04.1991 г. и правото на ищцата за искане на обезсилване на решението възниква на 23.04.1992 г. От тогава е започнал да тече и погасителната давност и на правото да получи изпълнение.

По делото е представена Разписка от 08.04.2006 г., с която  пред двама свидетели ищецът декларира, че получил от ответницата Д. сумата 5000 лв. плюс заплатените суми и такси от М. П. Д.. В разписката няма никакви други допълнения и пояснения за дължимостта на сумата. Съдът не допуснал свидетелски показания за установяване основанието за плащане.

По делото са представени фиксални бонове за задължения на ищеца А. към “Електроразпределение Стара Загора” АД, гр. Ст. Загора за процесното жилище на ул. “К.. П. в.” № * и данъчни квитанции, платени от въззивницата Д., която е собственик на първи жилищен етаж от същата сграда- източна половина от къща близнак. 

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа от посочените по- горе писмени доказателства.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 97, ал.1 от ГПК /отм./. С него ищците молят да бъде признато по отношение на ответниците, че са собственици на втори жилищен етаж от къща близнак- североизточната част в гр. Нова Загора. Ищците имат правен интерес от установяване на този факт, след като първата ответница продала на втората с нотариален акт процесното жилище. Искът не е предявен като ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като ищците владеят имота и не се търси неговото освобождаване и предаването му.

Ищците владеят имота към момента на извършването на делбата му 1990-91 г. и продължават да го владеят. Ищецът станал собственик с възлагането му в негов дял, с влязло в сила на 23.04.1991 г. Р. № 221/04.12.1990 г. по гр.д. № 492/1990 г. на НЗРС. ВКС на РБ- ІV то отделение с Р № 12/23.01.2009 г. по гр.д. 6197/2007 г.  изрично посочва, че възлагателното решение от 1990 г. е проявило с влизането си в сила вещноправен ефект, изразяващ се в това, че от този момент ответникът А. е станал собственик на възложения му имот.  Владението не е прекъсвало. За ответницата не е настъпила придобивна давност и тя, като го е продала на втората ответница е продала чужд имот. Правилно и законосъобразно НЗРС отменил нотариалния акт за продажба между двете ответници в частта му, в която е продаден втория етаж. 

В настоящото производство не може да се пререшават възражения за липса на обект на делбата и че вторият етаж не представлява самостоятелен жилищен обект, след като е извършена делба и повече от 20 години ищците живеят в него и ВС на РБ отказал да отмени решението по допускане на делбата.

Неоснователно е твърдението, че извънсъдебно страните са се разбрали за собствеността на имота със заплащането на сумата 5000 лв. от първата ответница- Д. на първия ищец- А. на 08.04.2006 г., за което е изготвена разписка- л. 4 по ч.гр.д. № 206/2006 г. Дори и да бяха разпитани исканите от ответницата свидетели и последните да твърдят, че сумата е дадена за прехвърляне на собствеността, от една страна е налице забраната за свидетелски показания – чл. 133 от ГПК /отм./, от друга- след като няма нотариален акт за прехвърляне на  собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижим имот съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД не е налице валидна продажба.

Тъй като правните изводи на настоящата въззивна инстанция съвпадат с тези, направени от първоинстанционния съд, съдът като намира жалбата за неоснователна ще потвърди обжалваното решение.

С оглед изхода на делото и направеното от адв. Г., като пълномощник на въззиваемия А.З.А.  искане за присъждане на разноски, съдът ще му присъди в размер на 350 лв.- за адвокат по договор от 16.03.2010 г. 

По тези съображения, съдът

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 178/23.10.2009 г., постановено по гр.д. № 157/2006 г. на районен съд гр.Нова Загора,, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М.П.Д., с ЕГН- ********** *** да заплати на А.З.А. *** разноски за тази инстанция в размер на 350 /триста и петдесет/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: