Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 43

 

гр. Сливен, 04.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                             мл. с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 55  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба срещу решение №206/30.11.2009г. по гр.дело № 218/2008г. на НЗРС в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за признаване на установено по отношение на въззиваемата - ответник, че въззивниците – ищци са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с.А., общ. Н.З., за разликата от ¼  до пълния претендиран размер от ½.

 

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и необосновано. Първоинстанционният съд приел, че разпореждането с имота, извършено под формата на сделка за продажба, имало действие до ¾ ид.ч. – толкова колкото е притежавала М.П., майка на ответницата. По делото обаче безспорно било установено, че ищците, като наследници на И. Г.И., получават идеална част от имота и са станали съсобственици с ответницата и нейната майка. Те не изгубили собствеността, тъй като М.П. не е придобила имота по давност. Освен това извършеното от нея разпореждане с имота в полза на нейната дъщеря, ответницата К.О. било недействително. По договора за покупко - продажба ответницата е действала лично, като купувач, и в качеството си на пълномощник на продавача, но не е притежавала изрично пълномощно за продажба на имота. Даденото от майка й пълномощно било генерално и не е достатъчно за извършване на сделката с имота, поради което договорът за продажбата е нищожен като сключен от лице действащо като представител на собственика на продадения имот, без да има представителна власт. На последно място представеното по делото завещание не би имало действие по отношение на имота, ако се приеме за действително разпореждането с имота. От друга страна нищожността на покупко-продажбата поставя въпроса за действието на завещанието. С него е извършено разпореждане с цялото имущество в полза на един наследник и следва да бъде намалено до размера на разполагаемата част. Поради това се иска да бъде отменено решението в тази част и да бъде уважен предявения иск за собственост до пълния претендиран размер от ½ ид.ч.

Във въззивната жалба  не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

 

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. Изразява се становище, че въззивната жалба е неоснователна и съдът е изложил убедителни съображения за постановеното решение. Имотът е придобит от наследодателите на страните при действието на СК, действал до 1985г. Следователно    преживялата съпруга е имала ½ ид.ч. а наследодателят на ищците и ответницата -  по ¼. М.П. законосъобразно се е разпоредила със своята част. Налице е надлежно упълномощаване и ответницата се легитимира като собственик на ¾  ид.ч.  от имота.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Чрез представител по пълномощие по чл.32 т.1 се  поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява. Чрез представител по пълномощие по чл.32 т.1 се  поддържа подадения отговор.

След докладване на жалбата и отговора не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е установено, че Г.И.Г., починал на 11.09.1982г. е придобил процесния имот чрез покупко-продажба на 28.04.1949г. Към момента на смърта си той е оставил законни наследници – съпруга М.С.П., починала на 18.01.2008г., И. Г.И. – починал на 26.07.2007г, наследодател на въззивниците – ищци, и К.Г.О. – ответница. Съгласно разпоредбата на чл. 14 от СК/1968/ имуществената общност се прекратява със смъртта на единия съпруг. При прекратяване на имуществената общност поради смърт на единия от съпрузите се прилагат разпоредбите относно наследяването и делбата. Но когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Следователно наследодателят на въззивниците, като наследник на баща си,  е получил ¼  от процесния имот. Първоинстанционният съд е приел, че разпореждането с имота, извършено под формата на сделка за продажба, има действие до ¾ ид.ч. – частите на преживялата съпруга и нейната дъщеря – ответницата. С оглед на посоченото по-горе този извод е законосъобразен.

В жалбата се твърди обаче, че извършеното от М.С.П.  разпореждане с имота – извършената от нея чрез пълномощник – дъщеря й К.О., продажба на 14.06.2007г.  с купувач нейната дъщеря, ответницата К.О., било недействително. По договора за покупко - продажба ответницата е действала лично, като купувач, и в качеството си на пълномощник на продавача, но не е притежавала изрично пълномощно за продажба на имота. Даденото от майка й пълномощно било генерално и не е достатъчно за извършване на сделката с имота, поради което договорът за продажбата е нищожен като сключен от лице действащо като представител на собственика на продадения имот, без да има представителна власт. Разпоредбата на чл. 18 ЗЗД установява, че договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижим имот следва да се извършат с нотариален акт. Формата на договора е условие не само за доказване. Утежнените изисквания за валидност на договора рефлектират и по отношение на хипотезите, когато страната по договора не участва лично, а чрез пълномощник. Чл. 37 ЗЗД установява изискването упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква нотариална форма, да бъде направено писмено с нотариална заверка на подписа.

При така установените обстоятелства, настоящият състав споделя становището на районния съд, че ищците не са доказали липсата на съгласието, материализирано в нотариално завереното пълномощно да се прехвърли правото на собственост върху процесния имот. Пълномощното е нотариално заверено. Вярно е, че неговата първа част може да бъде характеризирана като „генерално пълномощно”, тъй като при общото упълномощаване не се посочват конкретно правните действия. Но във втората част е предвидено извършването на определен вид правни действия – да извършва сделки на управление и разпореждане със собствените на упълномощителя движими вещи и недвижими имоти, включително да ги залага  и ипотекира, при условия каквито прецени за добре, както и от името на упълномощителя да договаря лично за себе си, както и с други лица, които представлява. Несъмнена е волята на упълномощителя при това специално упълномощаване. Следователно, правилен е изводът на съда, че не е налице липсата на съгласие, което да доведе до извода, че договорът за продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, от което следва и правилността на извода му, че ищците не са могли да придобият правото на собственост върху ½ ид.ч. поради което ревандикационният им иск в частта над ¼ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При тези изводи е без значение извършеното приживе разпореждане от М.С.П. със завещание с което е извършено разпореждане с цялото имущество в полза на един наследник. Дали  следва да бъде намалено до размера на разполагаемата част е въпрос, който е извън настоящия процес, свързан с претенция върху конкретно посочения имот.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което  следва да се присъдят направените за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева. 

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение №206/30.11.2009г. по гр.дело № 218/2008г. на НЗРС.

        

ОСЪЖДА З.Г.И., Г.И.Г. и Т.И.г. да заплатят на К.г.О. сумата от 150/сто и петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: