Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 49

 

гр. Сливен, 18.03.2010 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на десети март през двехиляди и десета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                     мл.с. МИРА МИРЧЕВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 56 по описа за 2010  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 960/18.12.2009г. по гр.д. № 4719/08г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявен иск по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да извърши необходимите строителни работи за да се преустанови стичането на вода към гаража на ищцата и общия коридор пред него, като изгради нов холкер, допълнителна стена и предпазен покрив над нея, и осигури бързо и ефективно отвеждане на водите, както и да поправи повредите по стената и тавана на гаража , и са присъдени разноските по делото.

Въззивницата – ищца в първоинстанционното производство, обжалва решението, като  счита, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Развива съображения във връзка с неправилно формирана от РС фактическа обстановка, дължаща се на несъобразяване на мотивите от приложено съдебно решение, касаещо същото правоотношение, които имали задължителна обвързваща сила по отношение на приетите в тях факти. Твърди, че макар и с друго правно основание, тъй като предмет по него било некачествено строителство от изпълнителя на нейния гараж, решението по другото дело, с характер на официален свидетелстващ документ, установявало, че по време на строителството на съседния обект било допуснато изпълнение на площадка-покрив на подземните съседни гаражи, без необходимите изолации, което е довело до проникването н авода върху плочата и стичането й по стената на процесния гараж. Въззивницата счита, че ако се съобразят тези факти, оттях следва да се направи пряк и еднозначен извод, че претенцията й против ответното дружество е основателна. Поради това моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което уважи изцяло иска. Претендира разноски.

Във въззивната жалба няма направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор. С него оспорва изцяло въззивната жалба като неоснователна, заявява, че изложените доводи не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните доказателства. Развива подробна аргументация, с която оборва наведените в жалбата оплаквания и прави извод за липса на условия за уважаване на претенция по чл. 109 от ЗС. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира разноски за тази инстанция. В отговора няма направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител по пълномощие.

В с.з. за  въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон. Явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Поддържа изложените в писмения си отговор съображения.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищцата накърнено материално право, квалификация на претенцията, като такава по чл. 109 от ЗС.

Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС, осигурява прекратяване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на правото на собственост, респективно – възстановяване на фактическото положение преди неоснователното въздействие.

В тежест на ищеца бе да докаже наличието на тези факти, от които извлича благоприятните за себе си правни последици. Искът по чл. 109 от ЗС защитава собственика от всяко накърняващо вещното му право действие, и то следва да бъде обективирано по ясен и недвусмислен начин, и да е фактически осъществено. Ищцата е формулирала не конкретни действия на ответника, които да могат да се възприемат като пречка да упражнява кое да е от правомощията, включени в обема на вещното право на собственост, а краен резултат, обективиран в повреждане на имота и понижаване на качествата му, съответно – затрудняване на нормалното му ползване, за който резултат, като цяло, счита отговорен ответника.

Въззивният съд счита, че ищцата не е провела успешно доказването на предпоставката по чл. 109 от ЗС – “неоснователно действие” на ответника, което да й “пречи да упражнява своето право”.

От една страна, налице е, както се посочи вече – резултат, от вече приключили действия, който обективира вреда, и фактически средството за защита е нейното възстановяване – на практика този резултат не може да се постигне чрез “преустановяване” на вече преустановени действия, а премахването на вредата или обезщетяването й, е предмет на друг иск. Вече не активните действия на ответника са пречка за упражняване в пълен обем и безпрепятствено, правото на собственост на ищцата.

От друга, дори да се приеме, че и негаторният иск може да се обоснове с идентични правопораждащи факти, то никое от твърденията на ищцата, като част от фактическия състав, не е доказано. Установено е по неопровержим начин, че строежът, изпълнен от ответника в съседство с процесния гараж, на първо място, е законосъобразен, и с изрядна от административноправна гледна точка, документация. На второ място – той е изграден в съответствие с разрешителните строителни книжа и е изпълнен точно и качествено. На последно място – нито при, нито след извършването на строителните работи,  ответникът, чрез свои работници и служители, не е извършил действие, с което да причини описаните в исковата молба и констатираните на място от в.л. вреди в имота на ищцата. Техният произход се свързва с конкретно описани в експертното заключение недостатъци при изпълнението на сградата, където се намира гаражът на ищцата, и то не е осъществено от този ответник.

Липсват всякакви индикации, че работата, свързана с изпълнението на покривната част, отводнителната система и свързващата конструкция, е била добре изпълнена, а при извършване на съседния строеж от ответника, последният, чрез своите работници или служители, е допуснал пряко да бъдат повредени, счупени, разкъртени и т.н., някои от тези елементи от имота на ищцата, което пък, да е довело до течовете и влагата. В действителност не се установи причинна или функционална връзка между двете събития, поради което не може да се приеме, че ответникът следва да понесе отговорност, и то такава, основана на разпоредбата н ачл. 109 от ЗС.

На последно място следва да се отбележи, че е неоснователен и основният аргумент на въззивницата - че фактът, че лошото изпълнение на строежа от страна на ответното дружество е довел до течовете в имота й, е установен безспорно в мотивите на съдебното решение, с което е отхвърлен иска й против инвеститора, изградил нейния гараж, и този съдебен акт има задължителна доказателствена сила като фициален свидетелстващ /в частта на мотивите/ документ. В производството, приключило с цитираното решение, ответникът не е участвал и спрямо него то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Що се отнася до установените в мотивите факти, обвързващата им сила е абсолютна също само спрямо страните, участвали в производствто, но спрямо останалите правни субекти тя може да бъде оборена, и в случая, чрез надлежно доказване с годни, допустими и относими доказателства, ответникът е установил за конкретното правоотношение различна фактология. Именно въз основа на нея следва да се изградят и правните изводи при разрешаването на настоящия спор, с оглед принципите на пълнота, обективност и справедливост, при съобразяване на всички настъпили до момента обстоятелства и непосредствено възприемане и събиране на доказателствените средства от решаващия съд.

Така, с оглед всичко изложено, настоящият състав намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала разноски за тази инстанция и такива, с оглед изхода на процеса, следва да й се присъждят в размер на 300 лв. разноските на въззивницата остават в нейна тежест както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 960/18.12.2009г. по гр.д. № 4719/08г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА М.Д.Г. да заплати на “Конструс” ООД, гр. Сливен, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: