Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 52

 

гр. Сливен, 16.03.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на десети март през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 58  по описа за 2010   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба против решение № 925 от 26.11.2009г. по гр. дело № 2794/2009г. на СлРС, с което е обявено за нищожно на основание на чл.42 б”б” от ЗН саморъчно завещание от 22.08.2007г. обявено пред нот. Е. Ш. и вписано в службата за вписвания – гр.С., с което В.К. Д., починала на 29.12.2007г., е завещала на Я.Д.Д. *** собственото дворно място и къщата в него и всичко друго, за което има нотариален акт за имот намиращ се в гр.С., ул.”И.Д.” №*. Със същото решение е отменен н.а. №150 т.VIII, рег.№ 12936 на нот.Е. Ш. и нот.акт №157 т.VIII, рег.№ 12967. С атакувания съдебен акт е признато за установено по отношение на Я.Д.Д., Ц.Н.Т. и Н.В.Т. че Е.Л.В. е собственик на ½ ид.ч. от 262/282 ид.ч. от поземления имот, намиращ се в гр.С., ул.”И.Д.” №*, с площ на целия имот от 282 кв.м. Осъдени са въззивниците – ответници Я.Д.Д., Ц.Н.Т. и Н.В.Т. да предадат на въззиваемата ищца Е.Л.В. владението върху ½ ид.ч. от 262/282 ид.ч. от имота. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е.Л.В. против Я.Д.Д., Ц.Н.Т. и Н.В.Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС за останалата 1/2 ид.ч. от 262/282 ид.ч. от имота като неоснователен.

С жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени претенциите. На първо място съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като от представените удостоверения за наследници не се установяват тези на бащата на В.К. Д.. Размерът на наследствената квота била значително по-малка и несъответстваща на полагащата се по закон идеална част от наследството.

Освен това съдът не бил обсъдил в пълнота всички събрани по делото писмени доказателства. Завещанието е съставено в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити. Сравняването на почерка от саморъчното завещание с почерка от трите пълномощни, представени за сравнителен материал, и съставени съвсем близо хронологично до датата на съставяне на завещанието, носят достатъчна сигурност да се приеме извода, че това е положеният подпис от завещателката и завещанието е написано от нея. Налице е висока степен на съвпадение на почерка. Съдът оценил експертизата само в относимостта към поставените задачи, но не е кредитирал последователността на изводите в нейната логичност и непротивопоставимост. Като цяло искът по чл.42 б”Б” от ЗН е останал недоказан. Поради това се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

Във въззивната жалба са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство, но с определение от 04.02.2010г. съдът не е допуснал събирането на нови доказателства, поради несвоевеременно направените доказателствени искания..

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з., за въззивниците, редовно призовани, не  се явяват. Чрез процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, се поддържа жалбата. Излагат се съображения, които са инвокирани със жалбата.

В с.з. въззиваемата  се явява, оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата, не са направени възражения.

Не са подадени  по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Спорният по делото въпрос е дали собствената на В.К. Д. част от имота е преминала в собственост на първата ответница на основание универсалното завещателно разпореждане, извършено в нейна полза, предвид оспорване авторството на саморъчното завещание от 22.08.2007г.

Завещанието, било то общо или частно разпореждане, е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената в предвидената от закона форма воля на завещателя. Действително е и поражда действие саморъчно завещание, отговарящо на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН относно своята форма – да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя след завещателните разпореждания. Неспазването на което и да е от тези изисквания прави завещанието нищожно /чл. 42, б. „б” ЗН/.

Саморъчното завещание е частен диспозитивен документ и при оспорване истинността му, тежестта на доказване е на страната, която иска да се ползва от него. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя, доколкото е установено, че положеният подпис е негов, не може да се презюмира при оспорване и подлежи на пълно доказване. Дори при съществуваща вероятност текстът да е написан саморъчно от завещателя, не може да се приеме, че е налице пълно доказване на този факт. Тази вероятност сама по себе си съставлява вероятност и за това текстът да не е написан от завещателя. Авторството на ръкописния текст не се приема за доказано, ако не е изключена всяка друга възможност  текстът на завещанието да е написан от друго лице, тоест на това, че текстът е написан саморъчно от завещателя. В горния смисъл е последователната практика на ВКС на РБ, намерила израз и в следните решения № № 982/1987 г., 316/1988, 202/2001 г., 493/2002, 119/2004 г., всички на І г. о. и решение № 802/1992 г., ІV г. о.

В настоящия случай съобразно установените по делото факти следва да се приеме, че ръкописният текст на завещанието, от което ищецът извежда правата си не е изпълнен от В. Д., а само е подписан от нея. Ето защо завещанието е нищожно на визираното основание по чл. 42, б. „б” ЗН. Това завещание не е придало на въззивницата Я.Д.Д. качеството на наследник по завещание. Предвид разпределението на тежестта за доказване, ответницата е трябвало да докаже, че текстът на саморъчното завещание е написан от завещателката. По делото първата ответница не установява този факт с пълно доказване.  Не би могло с оглед позоваването на признаци на почерка в текста на завещанието в обсъдената от фактическа страна съдебно-графическа експертиза да се приеме, че е установено, че този текст е изпълнен от завещателката. Експертът, съобразно поставената му задача, е изследвал предоставеното му завещание и сравнителен материал и е установил съвпадения и различия в общите и частни признаци, поради което е дал заключение, че може да се направи вероятен извод, че почеркът отразен в ръкописния текст и подписът в завещанието от 22.08.2007г. съвпада с почеркът от трите пълномощни, предадени като сравнителен материал, но е различен от почеркът в исковата молба до Общинска поземлена комисия – Сливен. Отделно от това и въпреки, че липсва такова възражение, не може да се презумира по категоричен начин, че представените за сравнителен материал пълномощни са написани изцяло от завещателката.

Ето защо при липсата на категорично заключение, че ръкописният текст е изпълнен от завещателката и при приложение на процесуалната норма – чл.154 от ГПК, трябва да се приеме, че текстът на завещанието не е автентичен.

Неоснователна е жалбата в частта, в която се твърди, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като от представените удостоверения за наследници не се установяват тези на бащата на В.К. Д.. Размерът на наследствената квота била значително по-малка и несъответстваща на полагащата се по закон идеална част от наследството. Районният съд изцяло се е съобразил със събраните по делото писмени доказателствени средства и правилно е съобразил разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗН. Принципът на нормата сочи, че  когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съобразявайки доказателствата съдът е направил законосъобразен извод, че единствените наследници на  наследодателката по закон са ищцата и нейният брат, които като втори братовчеди наследяват с равни дялове.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.  

 

          Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

         

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 925 от 25.11.2009г. по гр. дело № 2794/2009г. на Сливенския районен съд.

         

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от съобщаването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: