Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.С.,  15.04.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ БЛЕЦОВА

 СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № *9 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв.П. в качеството му на процесуален представител на Р.С.Б. ЕГН ********** *** против решение № 1074/30.12.2009г. по гр.д. № 871/2009г. по описа на СлРС в частта, с която е признато за установено по отношение на въззивника, че С.Б.С. ЕГН ********** е собственик на жилищна сграда на един етаж с площ от 79 кв.м. и стопанска сграда с площ от 60 кв.м., ведно с отстъпено право на строеж, построени в парцел VІІ – 109 кв.Х по плана на кв.”Д.К.” с площ на парцела 510 кв.м. индивидуализиращи е по кадастралната карта на гр.С. като сграда с идентификатор 67338.590.105.1 и сграда с идентификатор 67338.590.105.2. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да предаде на въззиваемия и владението върху описаните по-горе сгради.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неоснователно е приел, че ищецът е собственик на сградата на основание договор за покупко-продажба без да е било установено правото на собственост на неговия праводател. От друга страна е посочено, че неправилно съдът бил приел, че въззивникът е владял имота при предявяване на иска като в този смисъл съдът не следвало да се основава на обстоятелството, че документите по делото са връчвани на въззивника на адрес гр.С., кв.”Д.К.”, ул.”К.” № *. Във въззивната жалба се твърди също така, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля К., който е свидетелствал, че е строил къщата на въззиваемия в кв.”Д.К.” Моли се да се отмени обжалваното  решение в тази част и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения от въззиваемата страна иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Въззиваемият не е депозирал отговор по въззивната жалба и не е взел становище по нея.

В съдебно заседание въззивникът Р.Б. н есе явява и не се представлява. Процесуалният му представител адв.П. е изразил в писмена молба становището си за основателност на въззивната жалба.

Въззиваемият С.С. в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не изразява становище по въззивната жалба.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следното от фактическа страна:

На 11.04.2000г. бил сключен договор за продажба на недвижим имот между Н.Ж.Й. чрез адв.М. С. и въззиваемия С.Б., с който продавачката продала на купувача жилищна сграда на един етаж с площ от 79 кв.м. и стопанска сграда с площ от 60 кв.м., построени в парцел VІІ – 109 в кв.Х по плана на кв.”Д.К.” в гр.С. с площ на парцела 510 кв.м. За извършената продажба бил съставен нот.акт № 103 по дело № 297/2000г. В нотариалния акт е отразено, че при съставянето му са били представени изискуемите от закона документи, включително нотариален акт № 152/1995г., което дало основание на Нотариус Ш. да се увери, че продавачът е собственик на продавания по сделката недвижим имот.

От представената по делото скица на поземлен имот от Служба по геодезия, картография и кадастър в гр.С. се установи, че поземления имот е с идентификатор 67338.590.105, а сградите построени в него са съответно с №№ 67338.590.105.1 и 67338.590.105.2.

Не се спори по делото, че въззивникът Р.Б. е син на въззиваемия С.Б..

По делото са разпитани свидетелите К. и Б. от разпита на които се установи, че в имота, находящ се в ДЗС – Д.К., собственост на въззиваемия С.Б. живее синът му Р.. От разпита на свидетеля Б. се установи също така, че преди около три години въззиваемият е поискал съдействие от него във връзка с това, че синът му го е изгонил от къщата в ДЗС. Свидетелят Б. също бил виждал въззивника година преди разпита си в къщата в ДЗС и това създало у него впечатление, че той живее в нея.

Решението на Районен съд С. е било съобщено на въззивника на 04.01.2010г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на 05.01.2010г. е била депозирана процесната жалба.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като депозирана от страна в законния срок с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предмет на въззивно разглеждане е частта на решението на СлРС, с който е бил уважен предявеният от въззиваемта страна иск против въззивника с правно основание чл.108 от ЗС.

За уважаването на иска по чл.108 от ЗС е необходимо да се установи наличието на три процесуални предпоставки. На първо място е необходимо да се установи, че ищецът е собственик на претендираните имоти. На второ място е необходимо да се установи, че ответникът владее процесните имоти. И на трето място е необходимо да се  установи, че ответникът владее имотите без правно основание. Необходимо е трите посочени по-горе предпоставки да са кумулативно налице.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че въззиваемият С.Б. е собственик на процесните недвижими имоти. Същият е придобил правото на собственост на основание писмен договор в нотариална форма от 2000 година. Правото на собственост на недвижими имоти, съгласно действащото законодателство се придобива при покупко-продажба чрез сключване на писмен договор в нотариална форма. Това в настоящия случай е било изпълнено. В самия нотариален акт е отразено, че Нотариусът изповядал сделката се е запознал с писмените доказателства, установяващи правото на собственост на праводателя и се е уверил в това ,че продавачът е собственик на имота. Ето защо е недопустимо изследването на този въпрос повече в това производство.

По делото се установи, че въззивникът владее имота без правно основание. Освен твърденията на въззиваемия в тази насока и свидетелските показания на разпитаните свидетели, в този смисъл следва да се тълкува и изявлението на процесуалния представел на страната пред първоинстанционния съд, че желае да установи придобиване на имота от въззивника на основание давностно владение. За да се установи по такъв начин правото на собственост, то имота следва да се владее от лицето, което цели да установи собствеността по този ред. Без значение е обстоятелството, че поради настъпилата преклузия първоинстанционния съд е оставил без уважение възражението на въззивника и не е събирал доказателства в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че самата страна е извършила признание на обстоятелството, че владее недвижимите имоти.

По делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че въззивникът владее имотите на някакво правно основание.

С оглед изложеното са налице и трите изискуеми се от закона процесуални предпоставки за уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Исковите претенции на въззиваемия в тази насока са били основателни.

Предвид настоящите констатации съдът намира, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото деловодни разноски биха се дължали на въззиваемия, но такива нито са претендирани, нито са доказани в производството.

        

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1074/30.12.2009 г. по гр.д. № 871/2009  г. по описа на С.ския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

        

        

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.