Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  37

Гр. Сливен, 09.03.2010 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито  заседание на девети март през  две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА ДРАГАНОВА

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                          М. ХРИСТОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия Светослава Костова в.гр.д. № 60 по описа за 2010г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството е въззивно и се движи по реда на гл. ХV „Бързо производство” по ГПК.

         Образувано е по жалба на Т.М.М. чрез пълномощника – адв. С.С., против решение № 974/04.12.2009г. постановено по гр.д. № 4173/2009г. по описа на СлРС, с което ответникът е бил осъден да заплаща на ищцата А. Т.А. месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 23.09.2009г. до завършване на висшето й образование, но не по – късно от навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска и сумата от 18.67 лева, представляваща издръжка за периода от 01.09.2009г. до 22.09.2009г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението. С цитираното решение ответникът Т.М.М. е осъден да заплати на ищцата сумата от 107 лева – разноски и държавна такса в размер на 115.20 лева.

          Решението се обжалва в цялост, като се иска неговата отмяна. Излагат се обстоятелства относно това, че със заповед № 5/30.11.2009г. „БЕТОН – СТРОЙ – СК” ООД е прекратил трудовото правоотношение на въззивника и същия е останал е без работа. Твърди, че на фона на общата икономическа криза е в невъзможност да покрива дори месечните си сметки за текущи разходи, като ток и вода. Освен това се изтъква обстоятелството, че върху получаваното от въззивника трудово възнаграждение е бил наложен запор и изплащането на издръжка би го затруднило съществено.

         В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се оспорва жалбата и се поддържа, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и кореспондират на установените по делото факти и обстоятелства. Твърди се, че въззиваемата страна А.А. има нужда от присъдената издръжка до завършване на висшето си образование, а и даването на същата не би затруднило особено въззивника, т.к. същия притежава движимо и недвижимо имущество, което да задоволява потребностите му, в трудоспособна възраст и е в добро здравословно състояние, което му позволява намирането на работа. Акцентира се върху желанието за образование и невъзможността за осигуряване на самостоятелен доход, който да покрие разходите за това.

         В с.з. въззивника не се явява и не се представлява.

         Въззиваемата, редовно призована се представлява от процесуален представител адв. П. от АК – Сливен, която поддържа становище за потвърждаване на първоинстанционното решение.

         Въззивния съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок , от  процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакуваният акт съд.

         При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

         При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, констатира следната фактическа обстановка :

         Въззивникът и въззиваемата са помежду си баща и дъщеря. Въззиваемата е родена на ***г. и към настоящия момент е пълнолетна – 19 години.

         С решение № 974 от 04.12.2009г. постановено по гр.д. № 4173/2009г. на РС – Сливен въззивникът е осъден да заплаща на въззиваемата като пълнолетна месечна издръжка в размер на 80 лева до завършване на висшите й образование, но не по – късно от навършване на 25 годишна възраст, както и сумата от 18.67 лева, представляваща издръжка за периода от 01.09.2009г. до 22.09.2009г., ведно със законната лихва, считано от 23.09.2009г. до окончателното изплащане на задължението.

         Към момента на подаване на исковата молба, въззиваемата е студентка редовно обучение в университет „проф. д-р Асен Златаров” Бургас, специалност „Химично инженерство” – първи курс.

         По делото е безспорно обстоятелството, че въззиваемата не притежава имущество и няма доходи от които да се издържа, като грижите за нея във връзка с продължаване на образованието й, макар и пълнолетна се полагат от майка й И.М.К. - със средно месечен трудов доход в размер на 357 лева.

         Въззивникът, считано от 30.11.2009г. е безработен, обстоятелство което не се оспорва от въззиваемата страна. Същия няма задължение за издръжка към други деца.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е частично основателна.

         Предявеният като главен иск е с правна квалификация по чл. 82, ал.2 от СК /отм./, според който родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество, когато учат във висши учебни заведения за предвидения срок на редовно обучение до навършване на 25 – годишна възраст. Възникването на такова задължение за родителите не е безусловно, като съгласно чл. 82, ал.3 от СК /отм./ издръжка се дължи, ако тя не съставлява особено затруднение за родителите.

         В съответствие с тези разпоредби основателността на предявения иск е обусловена от кумулативно установяване на обстоятелствата за ищцата – въззиваема страна пред настоящата инстанция, че учи редовно във висше учебно заведение и не е навършила 25 – годишна възраст, че няма имущество и доходи от които да се издръжка, а по отношение на въззивника – следва да бъдат установени такива доходи, които при съобразяването на останалите данни, касаещи неговите нужди и, произтичащи от закона задължения, да позволяват даването на издръжка, без особени затруднения.

         Не се спори и следва от доказателствата по делото, че въззиваемата учи, редовна форма на обучение, във висше учебно заведение, не е навършила 25 годишна възраст и няма доходи или имущество, от което да реализира доходи, за да осигури издръжката си.

         Не се спори и относно обстоятелството, че считано от 30.11.2009г. и до настоящия момент въззивникът е безработен. Не са ангажирани доказателства от които да е видно, че същия реализира доходи от други източници /наеми, граждански договори и т.н./. Факта, че същия е в трудоспособна възраст следва да се преценя на фона на общата икономическа криза в страната, ниското заплащане на труда и високата безработица. Следва да се приеме, че макар и в добро здраве, въззивникът би могъл да си осигури месечен доход в размер на минималната за страната работна заплата от 240 лева. С този доход той следва да посреща ежедневните си нужди от храна, ток, вода , дрехи и др. Приемайки като база месечен доход в посочения размер, то настоящата инстанция счита, че постановения от районния съд размер на издръжка от 80 лева месечно е необосновано завишен и би затруднило съществено въззивника.

Тъй като задължението за издръжка на пълнолетно дете не е безусловно, то родителят трябва да притежава средства над необходимите за своята лична издръжка, които да може да отделя без особено затруднение. При положение, че даването на издръжка от въззивника в постановения размер от 80 лева, ще представлява за него особено затруднение, необходимите средства за обучението, въззиваемата следва да си осигури посредством личен почасов труд или достигането на показатели за получаване на стипендия.

Предвид гореизложеното, настоящия състав намира, че неправилно първоинстанционния съд е приел като месечен брутен трудов доход за ответника сумата от 602 лева, тъй като по делото са представени доказателства от които е видно, че към датата на постановяване на атакуваното решение, а именно от 30.11.2009г. въззивника – ответник пред районния съд е бил безработен. Настоящия въззивен съд счита, че справедливия размер на дължимата издръжка от въззивника е в размер на 70 лева месечно, като до този размер претенцията следва да бъде уважена. Така определения размер би осигурил едно реално изпълнение на задължението, каквато е и целта на настоящето съдебно производство, без да поставя въззивника в невъзможност и крайна нужда при задоволяване на своите жизнени потребности. Решението в частта над 70 лева месечно до постановените и дължими 80 лева месечна издръжка следва да бъде отменено, като неправилно.

По отношение на претенцията за заплащане на издръжка за минал период от време с правно основание чл.87 от СК /отм./, а именно от 01.09.2009г. до предявяване на исковата молба 23.09.2009г. настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционния съд правилно е приел, че същата е доказана в своето основание. През този период от време въззивника е работел по трудово правотношение и съответно получавал доход, който да му позволява заплащането на месечна издръжка от 80 лева. Неправилно обаче първоинстанционния съд е определил дължимия размер на издръжката за посочените 22 календарни дни при основа 80 лева месечно. Въпреки това, с оглед забраната на чл. 271, ал.1 изр. второ от ГПК положението на жалбоподателя не може да бъде влошено и следователно решението следва да бъде потвърдено, така както е постановено в тази част - за сумата от 18.67 лева.

Въззивникът не е претендирал заплащането на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Въззиваемата е претендирала заплащане на разноски пред въззивната инстанция, които с оглед правилата на процеса следва да бъдат присъдени в размер на 87.50 лева – възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд, в настоящия съдебен състав

 

                                      Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ решение № 974 постановено по гр.д. № 4173/2009г. на Сливенски районен съд В ЧАСТТА над сумата от 70 лева до постановения размер от 80 лева месечна издръжка, която Т.М.М. с ЕГН ********** *** е осъден да заплаща на А. Т.А. с ЕГН ********** *** 9-А-8, считано от 23.09.2009г. до завършване на висшето си образование, но не по – късно от навършване на 25 – годишна възраст, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

 

                ОСЪЖДА Т.М.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А. Т.А. с ЕГН ********** *** 9-А-8, сумата от 87.50 лева, представляваща разноски – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

 

                Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                             2.